Решение по дело №349/2019 на Районен съд - Видин

 

                                   Р Е Ш Е Н И Е № 353

 

                                  гр.В., 12.07.2019 г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                             Председател: Даниел Димитров

                                                                     Членове:

при секретаря О.Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 349 по описа  за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:         

Постъпила е искова молба от „А 1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с която против Г.Т.Т. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответницата, по силата на сключен  договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а именно: Договор с индивидуален потребителски номер М4464767 от дата 07.03.2015 г., и ID на клиента *********. с. който на длъжника са предоставяни услуги за мобилен номер **********, по тарифен план М-Теl Трансфер L, с месечна абонаментна такса 22,90 лв. /с ддс/ за срок от 24 месеца.

Посочва се, че ответницата е ползвала предоставените от ищцовото дружество услуги, за което по Договор с индивидуален потребителски номер М4464767 от дата 07.03.2015 г. ищецът е издал следните фактури:

            Фактура № *********/28.04.2015 г., с падеж на плащане 13.05.2015 г., за отчетен период от 23.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 54.25 лв.

            Фактура № *********/25.08.2015 г., с падеж на плащане 25.08.2015 г., за отчетен период от 23.07.2015 г.до 22.08.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 438.84 лв.

            Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по посочения договор, като не е заплатила в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с ответницата договори за далекосъобщителни услуги и да й начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.

            На основание чл. 86 от ЗЗД се претендира и мораторна лихва за забава, начислена върху главницата в размер на 14.34 лева за период от 14.05.2015 г. до 18.12.2017 г.

            Излага се, че претендираната сума в размер на 507.43 лв. е формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги з размер на 54.25 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4464767 от дата 07.03.2015 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 13.05.2015 г.. за отчетен период от 23.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; 438.84 лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер
М4464767 от дата 07.03.2015 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 25.08.2015 г. за отчетен период от 23.07.2015 г. до 22.08.2015 г., ведно с мораторната лихва в размер на 14.34 лв., начислена върху Фактура № *********/28.04.2015 г.

            Ищецът твърди, че дружеството има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и има право да получава в срок всички суми по т. 34а – 34в от Общите условия.

          Сочи, че незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на ответницата е отразена в представените фактури.

Поддържа се, че клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Ищецът твърди, че настоящият случай не попада в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма, както и че клаузата за неустойка фигурира в представените с исковата молба Приложения към Договора в раздел „Отговорност“.

Сочи се, че неизпълнението от страна на ответницата да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури, е довело до прекратяването на индивидуалният договор на същата и до начисляването на договорна неустойка.

Подържа се, че видно от представения договор ответницата се е съгласила и е приела Общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Сочи се, че съгласно чл. 26.5 от Общите условия операторът предоставя на абоната 15 – дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори и незаплатени от ответницата суми за ползвани от същата далекосъобщителни услуги по договорите с ищеца е обусловило правото му по чл. 54 от ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответницата.

Претендира се обезщетение за неизпълнение – неустойка по цитираният договор, поради неизпълнението на ответника, като е посочено, че неустойката е начислена съобразно изрично договореното, а именно, както е изрично посочено в раздел „Отговорност“ от Приложенията към цитираният договор.

Поддържа се, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Твърди се, че в конкретния случай ответницата е подписала договор за мобилни услуги, ползвала е предоставените й мобилни услуги и не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава. Издадени са й фактури, които не са заплатени в срок. Сочи, се че е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. N 66/2018 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 507.43 лв., от която: 54.25 лв./главница/,представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4464767 от дата 07.03.2015 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 13.05.2015 г., за отчетен период от 23.03.2015 г. до 22.04.2015 г., 438.84 лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер
М4464767  от  дата  07.03.2015 г.,  съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 25.08.2015 г., за отчетен период от 23.07.2015 г. до 22.08.2015 г.,14.34 лв.,представляваща  мораторната лихва върху главницата, начислена върху фактура № *********/28.04.2015 г.

Претендират се и направените разноски.

От ответника в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.В съдебно заседание е оспорена неустойката и се  застъпва становище, че е нищожна ,като не се оспорва вземането за ползвана далекосъобщителна услуга в размер  от 54.20 лв.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено на 03.01.2018 г., от страна на ищеца, заявление по чл. 410 ГПК  е образувано ч.гр. д. № 66/2018 г. по описа на ВдРС, по което на 09.01.2018 г., срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 90-РЗ/09.01.2018 г. за следните суми: 54.25 лева/главница/-незаплатена  далекосъобщителна услуга, 438.84 лева-неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, 14.34лева-мораторна лихва за периода от 14.05.2015 г. до 18.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда-03.01.2018 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и сумата от 180.00 лева за възнаграждение за адвокат.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и на заявителя е указана възможността да предяви искове против длъжника за установяване на вземанията си по издадената заповед.

В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в резултат на това е образувано и настоящето дело № 349/2019 г., в производството по което ответницата участва лично.

В случая няма спор относно факта, че между страните е сключен Договор с индивидуален потребителски номер М4464767 от дата 07.03.2015  г., койте е предсрочно прекратен /оператора едностранно е прекратил договора на длъжника и е начислил неустойка по фактура № *********/25.08.2015 г., с падеж на плащане 25.08.2015 г., за отчетен период от 23.07.2015 г.до 22.08.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 438.84 лв.

В съдебно заседание ответницата не оспорва дължимостта на сумата за ползване на далекосъобщителни услуги, свързана с ползване на телефона в размер на 54.20 лв., възразява срещу неустойката и  счита същата за нищожна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск за установяване съществуване на вземането е допустим.

В случая иска за установяване съществуването на вземане за сумата от 438.84 лв.,представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителна услуга е неоснователен,по следните съображения:-неустойката за предсрочно прекратяване на процесния договор следва да бъде квалифицирана като неравноправна клаузи, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.

В процесния случай, ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а съгласно  чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.

Процесния договор е сключен при предварително определени условия от едната страна,а именно- доставчикът на мобилни услуги. От самия договор е видно, че същият е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните като ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.

В случая, с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Следва само да се отбележи, че неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика (така Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г.).

Предвид гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи по договора и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което са и нищожни. Така, както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за потребителя. От договора е видно, че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл, потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси, без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи също, че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.

Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява, поради изключителната си значимост ,диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др..

Отделно следва да се отбележи,че съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая, от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договора, сключен между страните съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора.

Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка, не може да бъде споделено становището, че за прекратяването на договора законът не изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска.

 В случая, по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба, или заповедта по чл.410 ГПК, служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е станало едва с получаване на преписи  от същите от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките. С други думи към момента на начисляването не е имало основание за това.  Отделно   в сметките, с които са начислени търсените неустойки липсва посочване какво е основанието за начисляването им - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.

Налага се  извод, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договорите, съобразно закона, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същите.

Отделно следва де се отбележи, че направеното, при условие на евентуалност, в молбата-становище искане за присъждане на неустойка в размер на три стандартни месечни вноски, с оглед  постигнато споразумение между мобилния оператор и КЗП, е неоснователно, тъй като от една страна, както бе посочено по-горе,  кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договорите, съобразно закона и в тази връзка в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при условие на  предсрочно едностранно прекратяване по вина  на потребителя, а от друга страна,  не са ангажирани никакви доказателства за съдържанието и датата на сключване на твърдяното споразумение между оператора и КЗП.

С оглед на горното, съдът намира, че ответникът не дължи претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват частичната основателност на исковата претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

В т.5.2. от договорите се сочи, че за неуредените в договора условия се прилагат разпоредбите в приложенията, Общите условия и действащото българско законодателство .

Според т.26.4. от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа месечна фактура, издадена за таксувания период, за който абоната е уведомен при сключване на договора. Изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не го освобождава от задължението за плащане на дължимите суми.

По договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М4464767 от дата 07.03.2015 г., извън тази касаеща неустойката, е издадена следната фактура:

- Фактура № *********/28.04.2015 г., с падеж на плащане 13.05.2015 г., за отчетен период от 23.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 54.25 лв.

Във връзка с изложеното и липсата на данни за изпълнение от страна на ответницата   дължимата  от нея сума за ползвана далекосъобщителна услуга по договора възлиза на 54.25 лв. Същата съвпада с претендираната и следва да бъде присъдена.

В случая мобилния оператор претендира мораторна лихва в размер на 14.34 лева..

Изчислена, във връзка с чл.162 ГПК, чрез програмен продукт /електронен калкулатор/, съдът установи, че лихвата за забава върху главницата по договора за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М4464767 от дата 07.03.2015 г. ,претендирана за период от14.05.2015 г. до 18.12.2017 г. възлиза на 14.34 лв..

Във връзка с изложеното следва да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер от 54.25 лв.-представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /03.01.2018 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер от  14.34 лв., представляваща мораторна лихва за забава,  като в останалата част на иска, досежно искането за установяване съществуването на вземане за сумата от 438.84 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителна услуга, искът следва да се отхвърли.  

С оглед  изхода на делото  и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да понесе направените от ищеца разноски, съобразно уважената част на иска.        

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415 ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.    

В исковото  производство са направени следните разноски: 180.00 лв.-адвокатско възнаграждение и  25.00 лв.-платена държавна такса, а в заповедното производство по ч.гр.д.№ 66/2018 г. по описа на ВдРС: 25.00 лева за платена държавна такса и 180.00 лв.-адвокатско възнаграждение.

Във връзка с изложеното в  исковото и заповедното  производство,съобразно уважената част на иска, ответницата дължи за разноски сумата от 27.70 лв..

Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Т.Т. ***, ЕГН **********, че дължи на „А1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 следните суми:

-сумата в размер от 54.25 лв. (петдесет и четири лева и 25 ст.), представляваща незаплатена услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4464767 /07.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 66 от 2018 г. по описа на ВдРС/ съда до окончателното изплащане на сумата.

-сумата в размер от 14.34 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4464767 от дата 07.03.2015 г. за период от 14.05.2015  г. до 18.12.2017 г..

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от „А1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 против Г.Т.Т. ***, ЕГН ********** иск за признаване  на вземане за сумата  в размер от 438.84 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор М4464767 / 07.03.2015 г., и за което е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 90-РЗ от 09.01.2018 г. по ч.гр.д. № 66/2018 г. по описа на РС- В., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Г.Т.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на „А 1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 направите разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 66/2018 г. по описа на ВдРС, съразмерно с уважената част на иска, а именно за сумата в общ размер от  27.70 лв., като в частта над този размер отхвърля искането. 

 

ОСЪЖДА Г.Т.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на „А 1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, направените разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част на иска, а именно за сумата в общ размер от 27.70  лв., като в частта над този размер отхвърля искането.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 66/2018 г. по описа на ВдРС.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/