Р Е Ш Е Н И Е
№………….../ 11.01.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети декември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1209 по описа на ВОС за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД (предишно наименование „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. София, район „Оборище“, ул. „Лисец” № 7, ап. 3, представлявано от
юрисконсулт Р.Р., иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК
срещу В.С.В., ЕГН ********** *** за приемане на установено между страните, че
ответникът дължи на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата от 96
826.92 EUR (с левова равностойност в размер на 189 377.00 BGN), представляваща
вземане, произтичащо от Запис на заповед, издадена на 15.07.2008 г. от
„Леденика и ММ" АД - в несъстоятелност и авалирано от ответника в полза на
ищеца, с падеж на 01.08.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.08.2013 г. до изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед №3617/17.06.2015г. за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 11593/2013г. на Районен съд - Варна, XXXIII състав, както и разноски
по делото.
Сочи се в исковата молба, че ищецът има вземане
спрямо ответника по запис на заповед за сумата от 96 826.92 EUR, като издател е
„ Леденика и ММ" АД - в несъстоятелност, а В.С.В. е авалист. Излага се
още, че доколкото задължението по менителницата било просрочено в развилото се
производство по ч.гр.д. №11593/2013 г. на ВРС „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
БЪЛГАРИЯ" ЕООД (с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД)
като заявител се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т.9 от ГПК, а поради подадено възражение от
длъжника е упражнил правото си на иск за установяване вземането по заповедта.
С допълнителна искова молба, ищецът изразява
становище по оспорването на ответника, като относно възражението за изтекла
погасителна давност сочи, че меродавна е не датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение в РС
Варна, а на изпращането му от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД (с
предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД) чрез „Български пощи“
ЕАД. Твърди, че, за да се защити авалистът с възражение за непредявено вземане
в производство по несъстоятелност, кредиторът следва да е бил недобросъвестен
към момента на придобиване на записа на заповед.
В отговора на исковата молба се оспорват исковете.
Сочи се, че вземането е погасено по давност с оглед датата на подаване на
заявлението и тригодишния срок за предявяване на иска. В допълнение към
отговора на исковата молба ответникът по иска и авалист по менителницата е
въвел възражения за наличие на каузално правоотношение, във връзка с което е
издаден менителничния афект и за недобросъвестност на поемателя, изразяваща се
в упражняване на правата по ефекта, въпреки знанието му, че по каузалната
сделка задължението е на друго лице - в случая на търговско дружество „Леденика
и ММ“ АД, лизингополучател по договор за финансов лизинг, както и поради
наличие на друго споразумение, уреждащо размера и изплащането на лизинговите
вноски по същия договор без съгласието
му, като доказателство за това било обстоятелството, че дружеството „Леденика и
ММ“ АД е продължило договорните си отношения с ищеца след като авалистът по
менителницата е бил освободен от длъжността си изпълнителен директор и
управител на „Леденика и ММ“ АД, както и факта, че не е предявило вземанията си
в производството по несъстоятелност.
С допълнителен отговор ответникът поддържа, че недобросъвестността
на кредитора се определяла към момента, в който се търси изпълнение на
авалиста, защото само тогава било релевантно дали вземането съществува спрямо
него и дали не е погасено. Твърди, че с подписване на споразумение към договора
за лизинг на 26.01.2012 г. страните са се уговорили лизингодателят да прехвърли
собствеността на лизинговия обект на лизингополучателя без изричното съгласие
на авалиста по договора като по този начин ищцовото дружество се отказвало от
възможността да удовлетвори претенциите
си. Отделно от това в споразумението не било посочено дали се запазват
обезпеченията по договора за финансов лизинг. Сочи, че противопоставянето на
ищеца на приемане като доказателство по делото на представения договор за
финансов лизинг и приложенията към него, както и отказът да се представят
всички документи, свързани с финансовия лизинг представляват злоупотреба с
право и свидетелстват за недобросъвестност на ищеца с цел собственото си
обогатяване и увреждане права и интереси на авалиста за това, че задължението
по договора било погасено, а отношенията предоговорени. Предвид текста на
Приложение №2 от договора, който гласи, че записите на заповед за всяка година
от срока на лизинга се връщат на лизингополучателя или на упълномощено лице в края
на всяка година след заплащане на всички дължими лизингови вноски, не ставало
ясно какво точно обезпечава процесната запис на заповед.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, а ответникът поддържа
становището си, като представя и писмена защита.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна,
следното:
Ищецът „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ”
EООД (предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД) е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417, т. 9 ГПК с вх.№ 20888/05.08.2013 г., въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№ 11593/2013 г. по описа на ВРС. С заповед № 3617/17.06.2015 г.
заповедният съд е уважил заявлението и е осъдил длъжниците „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД
и В.С.В. да заплатят солидарно на кредитора сума в размер на 96 826,92
евро, представляваща задължение по Запис на заповед издаден на 15.07.2008 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда, както и разноските
в заповедното производство. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е
издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът В.В. е подал
възражение. Спрямо длъжникът „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД заповедта е влязла в сила.
Съдът е приел, че възражението е подадено в рамките на законовия двуседмичен
срок и е указал на кредитора да предяви иск по чл. 422 ГПК. В указания от
заповедния съд едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на
вземането срещу В.В., поради което е образувано настоящото производство по
т.д.№ 1209/2016 г. на ВОС. Сроковете за упражняване на права в заповедното
производство са спазени.
Не се спори
между страните и от представените по делото доказателства се установява, че на
15.07.2008 г. „ЛЕДЕНИКА И ММ“ АД, ЕИК ********* (понастоящем заличен търговец),
представлявано от В.С.В., е издало запис на заповед с падеж 01.08.2010 г., с
който неотменимо и безусловно се е задължил срещу представяне на документа да
плати на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД (понастоящем „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД) сумата от 96 826,92 евро. Записът на
заповед е авалиран от физическото лице В.С.В., който се е подписал от името на
дружеството и в лично качество, и е предявен на 01.08.2010 г.
Установява
се, че „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД (лизингодател) и „ЛЕДЕНИКА И ММ“ АД
(лизингополучател), представлявано от В.В., са сключили Договор за финансов
лизинг № *********, по силата на който лизингодателят се е задължил да
предостави за ползване на лизингополучателя матрица за производство на
пластмасови каси за бутилки, описана в Приложение № 1 за срок от 36 месеца за
обща покупна цена от 360 460,78 евро, при даване на обезпеченията, описани
в Приложение № 2, съобразно определен от страните погасителен план, и при
спазване на Общите условия за финансов лизинг. Лизингополучателят се е задължил
да заплаща месечна вноска в размер на 8 068,91 евро. В самия Договор за
финансов лизинг не е посочена датата на сключването му, но като такава следва
да се приеме 15.07.2008 г. (положена на последната страница на ОУ), доколкото
страните са уговорили ОУ да са неразделна част от договора. От Приложение № 2
(обезпечения към Договор за финансов лизинг № *********) се установява, че като
обезпечение лизингополучателят се е задължил да издаде записи на заповеди,
които да са авалирани от В.С.В. и за всяка година от срока на лизинга се връщат
на лизингополучателя след заплащане на всички дължими суми. С
приемо-предавателен протокол от 17.07.2008 г. лизинговата вещ е предадена на
лизингополучателя.
Установява
се от представеното решение на Съвета на директорите на „ЛЕДЕНИКА И ММ“ АД и от
служебна справка в Търговския регистър, че на 12.11.2008 г. В.В. е заличен като
представляващ дружеството и на негово място е избран Йохан Де Смет – Ван Дам.
Установява
се, че на 26.01.2012 г. „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД и „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД са
сключили Споразумение към Договор за финансов лизинг № *********, с което
страните са се съгласили, че между тях е бил сключен посочения договор, по
който срокът е изтекъл и цялата главница е с настъпил падеж. Остатъчните
задължения на лизингополучателя са в размер на 609 431,15 лв. Установили
са, че към датата на подписване на споразумението е образувано изпълнително
дело № 307/2010 г. по описа на ЧСИ № 711 срещу „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД и В.С.В.,
което е образувано за събиране на изискуеми и просрочени задължения на
лизингополучателя по Договор за финансов лизинг № *********. Установили са, че
във връзка с подаденото от длъжниците възражение е образувано т.д. № 1177/2010
г. по описа на ВОС. Страните се съгласяват, че с подписване на споразумението
лизингополучателя упражнява опцията си да придобие лизинговия обект след
заплащане на дължимите суми по споразумението. Лизингополучателят се е задължил
в срок до два работни дни от подписването на споразумението да оттегли
подаденото възражение по т.д. № 1177/2010 г. Лизингодателят се съгласява да
подаде молба за прекратяване на и.д. № 307/2010 г.
От служебна
справка в деловодния регистър към ВОС, съдът установява, че т.д. № 1177/2010 г.
е образувано по подадена искова молба от . „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД срещу
„ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД и В.С.В., за установяване на вземанията по постановена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д № 1327/2010 г. на ВРС въз основа на
издаден запис на заповед за сумата от 96 826,92 евро от 15.07.2008 г.
Производството е прекратено с протоколно определение от 26.01.2012 г. поради
липса на правен интерес, предвид оттегляне на възраженията срещу заповедта от
страна на длъжниците. Актът на съда е влязъл в сила на 03.02.2012 г.
От служебна
справка в Търговския регистър по партидата на „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД, ЕИК
*********, се установява, че с Решение № 4/10.02.2014 г., постановено по т.д. №
73/2013 г. на Ловешки окръжен съд е обявена несъстоятелността на дружеството и
производството е спряно при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Поради неподаване
на молба за възобновяване на в едногодишния срок, с Решение от 14/24.02.2015 г.
на ЛОС производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено
заличаване на търговеца от Търговския регистър. Дружеството е заличено на
21.04.2015 г.
По делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, по която е
изготвено експертно заключение от вещо лице Р.С. по поставените от тях въпроси.
Съдът приема заключението като обективно и компетентно дадено. От него се
установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение (05.08.2010 г.) общата сума на издадените фактури (без
съдебни такси) по Договор за финансов лизинг № *********, сключен на 15.07.2008
г. е в размер на 1 220 440,43 лева. Към тази дата плащанията са на
стойност 514 282,54 лв. и разликата е в размер на 706 157.89 лв. Към
датата на експертизата задълженията са в размер на 726 204,31 лв. Плащания
са извършвани по договора за лизинг, по изп. дело № 307/2017 г. и по
споразумение с „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД. След датата на подаване на заявлението няма
плащания по договора за финансов лизинг. Вещото лице не е открило лице за
контакт, който да представи счетоводни документи на „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД и в
о.с.з твърди, че ищецът не му е представял други документи за разсрочване на
задълженията по договора. От проверка в счетоводството на ищеца се установява,
че процесната матрица за производство на пластмасови каси за бутилиране е
върната на ищеца на 09.06.2014 г. и е заприходена в счетоводството на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД
като стока за директна продажба на стойност 70 500 лв. Оборудването е
продадено на „ТРЪК АУТЛЕТ“ ООД на 18.01.2016 г. за сумата от 1 642,91 лв. с ДДС, платена по
банков път. За периода от завеждането до продажбата му са направени обезценки,
като към датата на продажбата е отписан с балансова стойност 30 524,98 лв.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 415, вр. чл. 422 ГПК за установяване на вземането по издадена
заповед за незабавно изпълнение произтичащо от запис на заповед. Възражението
на ответника, че искът е недопустим предвид наличието на друго производство
между страните по т.д № 1177/2010 г. е неоснователно. Делото е било образувано
по повод подаден иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на друга запис
на заповед и е приключило с прекратително определение, поради оттегляне на
възраженията срещу заповедта, поради което не се е формирала сила на присъдено
нещо.
Съгласно разпределената в
процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че е поемател по
записа на заповед, авалиран от ответника; действителността на менителничния
ефект, както и наличие на валидно каузално правоотношение, включително размера
на дължимото по каузалното правоотношение и връзката между абстрактната и
каузалната сделка.
Записът на заповед се
определя като едностранна сделка в предвидената от закона форма, по силата, на
която издателят обещава да заплати на друго лице или на негова заповед
определена парична сума. Между страните няма спор за действителността на
ценната книга. Записът на заповед е издаден в изискуемата от закона форма и
съдържа всички необходими реквизити за пораждане на целения с него ефект, а
именно задължение на издателя „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД за заплащане на парична сума на поемателя „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД. Менителничното
поръчителство е надлежно учредено от ответника В.С.В. с недвусмисления израз
„авалираме това задължение при условията, при които е прието“. Падежът на
задължението е 01.08.2010 г. „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД е променил наименованието си на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД и е
легитимиран да получи плащане по процесната запис на заповед. Издателят „ЛЕДЕНИКА И
ММ“ ЕАД не е подал възражение срещу заповедта и същият е и заличен като
търговец. Предмет на производството е дължимостта на вземането от страна на
авалиста В.С.В..
Възражението на ответника,
за изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност за вземането по записа
на заповед, е неоснователно. Относно прекия осъдителен иск по чл. 538, ал. 1 ТЗ
или установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане срещу издателя
по запис на заповед или неговия авалист се прилага специалната тригодишна
давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, а не общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД,
включително в хипотеза на наведено релативно възражение от ответника, съответно
твърдение от страните за различни каузални правоотношения, спрямо които се
поддържа, че записът на заповед има обезпечителна функция. /Така, Решение № 102
от 23.07.2014 г. по т.д. № 2680/2013 г., I т.о. на ВКС/. Тригодишният давностен
срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ тече от датата на падежа на записа на заповед,
уговорен на определен ден - 01.08.2010 г., и изтича на 01.08.2013 г., след
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането, предмет на
заповедта за изпълнение, който, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, се счита заведен
от момента на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК, в случая на
01.08.2013 г. Ответникът неправилно се позовава на т. 13 от Тълкувателно решение
№ 2/2013 г. по т.д. № 2/2013, ОСГТК на ВКС, според което давността се прекъсва
с предявяване на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването има обратно действие, ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което като последица заявлението за издаване на заповед за
изпълнение би прекъснало давността. Заявлението е подадено по пощата на 01.08.2013 г. /видно от пощенското клеймо
върху плика/. ГПК предвижда възможност за изпращане на съдебни книжа по пощата,
както от страните, така и от съда, и че връчването по пощата се удостоверява с
обратна разписка (чл. 42,ал. 1, чл. 44, ал. 2, изр. 2 ГПК). Приетото в
разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК: срокът не се счита за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата се тълкува от установената съдебна
практика в смисъл, че за дата на подаването на молба до съда се счита тази,
отразена в пощенското клеймо за изпращането по пощата, а не датата на
получаването на молбата в съда или по-късна дата на постъпването в деловодството
на съда. Това поражда задължение за съда при преценката кога изтича определен от
закона или съда срок, да съобразява датата на подаване на молба или книжа по
пощата, а не по-късната дата на получаването им в съда. /Така, Решение № 172 от
12.10.2016г. по гр.д.№ 1424/2016г., I г.о. на ВКС/. Поради тази причина срокът
е спазен и вземането не се е погасило по давност. По отношение възражението за
погасяване по давност на каузалното правоотношение, същото е релевирано от
ответника едва с писмената защита, поради което е преклудирано, съгласно
правилата на чл. 133 ГПК и по него не се дължи произнасяне, доколкото давността
не се прилага служебно /чл. 120 ЗЗД/.
С отговора на исковата молба
ответникът авалист е навел твърдения за наличието на каузално правоотношение
между издателя и поемателя, за обезпечение на което е издаден процесния запис
на заповед.
В т. 17 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС е прието, че записът на
заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа. С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално правоотношение,
по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се
разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния
характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване на вземането и по записа на заповед. При
доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение,
независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от
длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по
издадения запис на заповед.
Авалът по своята правна характеристика
е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно лице /авалист/ поема
задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице /хонорат/. За
разлика от договора за поръчителство авалът се различава от него по начина на
учредяване. Той се поражда от едностранното волеизявление на авалиста, което
задължително трябва да е обективирано върху менителничния ефект /в случая върху
издадената ЗЗ/. Авалът е самостоятелно задължение, което възниква единствено по
силата на едностранно волеизявление на авалиста, независимо от задължението
което обезпечава. В тази връзка авалистът
не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които хоноратът
би могъл да направи поради самостоятелния неакцесорен характер на
задължението на менителничния поръчител. Аргумент в подкрепа на този извод е
разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е
действително и когато задължението за което е дадено е недействително по
каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. /В този смисъл,
Решение № 5 от 9.02.2010 г. по т.д. № 268/2009 г., II т.о. на ВКС/
Авалистът се задължава по ценната
книга в лично качество и това задължение не отпада поради обстоятелството, че
същият го е поел, защото към този момент е бил представляващ
дружеството-издател на записа на заповед, а след това е освободен от длъжността.
Като лице представляващо търговско дружество и отговарящо за дружествените му
дела, изпълнителният директор следва да полага особена грижа при личното
поемане или гарантиране на задължения, свързани с търговската дейност на
дружеството, което управлява.
Именно поради самостоятелния и
неакцесорен характер на задължението на авалиста, произтичащ от разпоредбата на
чл. 485, ал. 2 ТЗ, той не може да противопостави на приносителя на ефекта
възражения, които лицето, чието задължение се обезпечава /хонорат/ би могъл да
направи. Не е допустимо авалистът да противопоставя на приносителя на
менителничния ефект както абсолютните възражения за недействителност на ефекта/
освен относно формата му/, така и лични /относителни/ възражения, произтичащи
от каузалното правоотношение между последния и издателя на записа на заповед.
Изключение от това правило се допуска единствено, ако авалистът докаже, че приносителят е недобросъвестен и е извършил
злоупотреба с право, или самият авалист също е страна по каузалната сделка.
Установената в хода на процеса недобросъвестност на приносителя на ефекта, изключва
правото на последния да иска изпълнение от авалиста, в случаите, когато могат
да му бъдат противопоставени личните възражения на хонората, вкл. възражението
му за наличие на съдебно признато изпълняемо право в полза на приносителя. В
тези случаи, както и в случаите на доказана злоупотреба с право, авалистът може
да противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното
правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да не му
принадлежи. /В този смисъл, Решение № 20 от 30.07.2010 г., по т.д.№ 988/2009
г., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 17 от 21.04.2011 г., по т.д.№ 213/2010 г. на ВКС;
Решение № 26 от 24.04.2014 г., по т.д.№ 1027/2013 г. на ВКС; Решение № 40 от
05.06.2012 г., по т.д.№ 148/2011 г., І т.о. на ВКС и др./
Недобросъвестност или
злоупотреба с право, практиката възприема , че е налице при знание на хонората
за наличието на лични /относителни/ възражения на длъжника по каузалното
правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което същият е кредитор
/Така Решение № 2 по т.д.№ 984/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 40 по т.д.№
148/2011 г. на І т.о. на ВКС; Решение № 230 по т.д.№ 383/2012 г. на ІІ т.о. на
ВКС и др./.
Възражението на ответника
за наличието на недобросъвестност от страна на ищеца поради знанието му, че
издателя на записа на заповед е заличен като търговец и неупражняването на
правата му спрямо него в производството по несъстоятелност, е неоснователно.
Кредитор по каузално правоотношение, обезпечено със запис на заповед, издадена
от длъжника по каузалното правоотношение, съответно и поемател по менителничния
ефект, не губи правото за удовлетворяване вземането си от авалиста по ефекта, в
случай на прекратяване правосубектността на длъжника, със заличаването му като
търговец. Предявяването на иск срещу авалиста, на основание записа на заповед,
при знание на поемателя – кредитор за заличаването на длъжника, издател на
ефекта, не съставлява „недобросъвестност„ или „злоупотреба с право“, по смисъла
на чл. 465 ТЗ, предоставяща на авалиста право да противопостави валидно
възражение срещу хонората, основано на последиците за вземането му, като
кредитор по обезпеченото с ефекта каузално правоотношение, на основание чл.
739, ал. 2 ТЗ. /В този смисъл, Решение №
103 от 04.08.2016 г. по т .д.№ 1588/2015 г., I т.о. на ВКС/
Възражението на ответника,
че в т. 5.1 от Общите условия към Договора за финансов лизинг е уговорено
обезпеченията да служат единствено по исковете на лизингодателя срещу
лизингополучателя и поради тази причина авалистът не отговаря, е неоснователно.
Уговорката касае искове, които са предявени във връзка с Договора за лизинг, а
не менителнични искове. Авалистът не е страна по Договора за лизинг, поради
което ОУ не го обвързват, но същият е задължен самостоятелно по ценната книга.
Предвид изложените по-горе
постановки, настоящият състав на съда приема, че за да бъдат допустими
възраженията на авалиста, които са свързани с каузалното правоотношение между
издателя и поемателя, следва на първо място да се установи наличието на
недобросъвестност или злоупотреба с право у страна на кредитора или в
конкретния случай - знание за наличието на лични възражения на длъжника по
каузалното правоотношение.
От представените по делото
доказателства недвусмислено и безпротиворечиво се установява, че процесният
Запис на заповед от 15.07.2008 г. е издаден за обезпечаване на задълженията на „ЛЕДЕНИКА И ММ“ АД (издател) в
качеството му на лизингополучател по сключен между него и ищеца „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД“ (сега „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД) Договор за финансов лизинг № ********* от
15.07.2008 г. Този извод следва от тълкуването на този договор и в частност
– Приложение № 2 (обезпечения към Договора) и т. 5.1. от Общите условия. Същият
извод следва и от б. „Д“ от Споразумение между същите страни от 26.01.2012 г.
към Договор за финансов лизинг № *********. От тази уговорка между страните и
след служебна справка по т.д. № 1177/2010 г. на ВОС се установява, че вземането
по това дело, произтича от друг запис на заповед с падеж 01.08.2008 г., издаден
като обезпечение по същия договор, както самите страни признават в сключеното
между тях споразумение за уреждане на взаимоотношенията им. Към същият извод
води и заключението по допуснатата по делото ССЕ, от която се установяват
плащания по договора за лизинг, по изпълнителното дело (образувано по издадения
във връзка с записа на заповед изпълнителен лист) и по споразумението. От
записаното в Приложение № 2 се установява, че са издадени три записа на
заповеди, по един за всяка година на действие на договора. Дължимите суми по
тях се равняват на 12 вноски по 8 068,91 евро по Предварителния
погасителен план, а именно в размер на 96 826,92 евро. Като дата на издаване е
посочена същата дата, на която е сключен и договора за лизинг, а именно
15.07.2008 г.
Възражението на ответника, че
Договорът за лизинг се е прекратил със сключването на Споразумението е
неоснователно. Въпреки, че срокът на договора е изтекъл, от тълкуването на
общата воля на страните се достига до извода, че правата и задълженията по
Договора за лизинг са предоговорени, но без да бъде прекратено старото
правоотношение. Не е налице новация, а споразумението има характер на спогодба.
В този случай дадените обезпечения се запазват. Неоснователно е и възражението,
че лизингополучателят е станал собственик на вещта, доколкото от самото
споразумение следва, че лизингодателят се задължава да прехвърли собствеността
едва след като сумите по споразумението са заплатени изцяло.
Като неоснователно следва да се приеме
и възражението, че споразумението не може да обвърже авалиста, защото не е
участвал в сключването му, а е поръчителствал единствено по договора за лизинг.
Авалистът не е страна по договора за лизинг и по споразумението и неговата
отговорност по ценната книга е самостоятелна. Поради тази причина, не е
необходимо неговото участие и съгласие в каузалните сделки, защото той не е
пряко обвързан от тях. Той отговаря за сумата, за която се е задължил по записа
на заповед. Едва при разкриване на каузалното правоотношение и при определени
предпоставки, същият може да релевира личните възражения на издателя. След като
не е страна по договора е правно ирелевантно дали ползва лизинговата вещ и това
по никакъв начин не е обвързано с валидността на поетото от него задължение за
менителнично поръчителство.
За да може, обаче, авалистът да черпи
права по каузалното правоотношение, следва същият или да е страна по него (той
не е) или да установи знанието у кредитора за наличието на лични възражения на
длъжника по каузалното правоотношение. В
конкретния случай, съдът приема, че в процеса се установи това знание у ищеца.
На първо място, този извод следва от проведеното между страните производство по
установяване на вземанията по
постановена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д № 1327/2010 г. на ВРС въз
основа на издаден запис на заповед за сумата от 96 826,92 евро от
15.07.2008 г. и образуваното по предявения установителен иск т.д. № 1177/2010
г. на ВОС, които са служебно известни на съда и са посочени от ответната страна
в процеса. В това производство длъжниците са релевирали възражения за наличието
на каузално правоотношение и плащане на задължения по Договора за лизинг.
Производството е прекратено поради оттегляне на възраженията срещу заповедта, предвид
т. 8 от сключеното Споразумение от 26.01.2012 г. От самото споразумение се
установява, че по Договора за лизинг са постъпвали плащания от страна на
длъжниците. От допуснатата ССЕ се установява, че в счетоводството на ищеца са
налице записвания, които показват плащания на задължения по Договора директно
на кредитора и чрез образуваното изпълнително дело, още от самото сключване на
сделката.
Тези факти водят до единствения извод, че
ищецът действа недобросъвестно и злоупотребява с права, по смисъла на чл. 465, чл. 485, ал. 2 и
чл. 289 ТЗ, защото знае за наличието на
лични възражения на длъжника по каузалното правоотношение, а именно за
правопогасяващото възражение за плащане на дължимите суми. Въпреки това знание,
същият отрича наличието на каузално правоотношение и упражнява правата си по
ценната книга срещу авалиста. Възражението на ищеца, че е необходимо
недобросъвестността да се е проявила към датата на издаване на записа на
заповед е неоснователно. Наличие на недобросъвестност или злоупотреба с права в
конкретния случай може да се прояви едва когато кредиторът знае, че издателят
има лични възражения срещу каузалното правоотношение, но въпреки това решава да
се ползва от ценната книга. Тези обстоятелства настъпват в един по-късен етап
от правоотношенията между страните и във всеки един момент могат да бъдат
установени.
Безспорно установено е по делото, че между „ЛЕДЕНИКА И ММ“ АД и „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД“ в периода на
издаване на процесния менителничен ефект са съществували търговски отношения.
Безспорен, с оглед становището на страните по делото е бил и фактът, че към
момента на учредяване на менителничното поръчителство авалистът В.В. е бил
изпълнителен директор на дружеството – издател и с последното е гарантиран
отново дълга по каузалната сделка на представляваното от него ЮЛ. Следователно
у ищеца, чрез неговия представляващ, е съществувало знание както за
единствената цел, с която „ЛЕДЕНИКА И ММ“ АД е издало процесния запис на заповед, така и за авалирането му с оглед на
последният от В.В., като физическо лице – изпълнителен директор на дружеството.
Затова и съобразно знанието на тези факти от ответното ЮЛ – търговец и
настъпилото, предхождащо предприетото принудително изпълнение, погасяване на
част от менителничното задължение на издателя на записа на заповед, с
осъществените от него, плащания по гарантираната с ефекта каузална сделка
(преди, във и след изпълнителното дело), позволяват да се приеме, че „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД“ недобросъвестно
се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на притежавания от него запис на
заповед по реда на чл. 417, т. 9 ГПК за част от дълга, която вече е била
погасена. Установеното в хода на процеса поведение на ищеца, което предвид
създадена с предприетите правни и фактически действия реална възможност за
получаване на двойно плащане, освен, че е недобросъвестно по смисъла на чл. 289 ТЗ, вр. чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ, доколкото представлява упражняване на субективно право, извън
добрите нрави, т.е. в несъответствие с определеното от закона негово
предназначение, следва да се квалифицира и като злоупотреба с правата по
издадения запис на заповед, което от своя страна легитимира ищцата - авалист
успешно да противопостави относителните възражения на издателя на ефекта,
какъвто характер има въведеното правопогасяващо възражение за плащане.
След като авалистът може да релевира възражение за плащане на дължимите суми и след разкриване на каузалното правоотношение, същият може да се ползва от погасяващия ефект на платените по договора за лизинг задължения в общ размер от 514 282,54 лева, според ССЕ. Действително, записите на заповед са издадени за обезпечаване на всички задължения, произтичащи от Договора, които към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са в размер на 706 157,89 лв. В тежест на ищеца обаче е било възложено да установи вземането си по каузалното правоотношение по основание и размер. Предвид пасивното му поведение в процеса и липсата на твърдения и доказателства, същият не установява кой запис на заповед за каква част от задължението е издаден, за да може да се извърши преценка за каква част действа погасяващият ефект на плащането. По този начин се поражда възможността авалистът да заплати задължения, които вече са били погасени. Отделно от горното, видно от ССЕ вещта е била върната на лизингодателя, който се е разпоредил с нея за сумата от 1 642,91 лв. с ДДС.
С оглед
разпределената доказателствена тежест е следвало ищецът при пълно и главно
доказване да установи основанието и размерът на дължимите вземания по Договора
за лизинг по отделни пера и да внесе яснота относно кои вземания са обезпечение
с кои записи на заповеди. Предвид изложеното по-горе и останалите неизяснени
множество подлежащи на доказване обстоятелства, искът се явява изцяло неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и
разпоредбите на чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложи
отговорността за разноски по делото. Ответникът е поискал разноски и е
представил доказателства (договор за правна защита и съдействие и платежно
нареждане) за дължимостта на суми в размер на 8 500 лв. адвокатско
възнаграждение и 300 лв. депозит за вещо лице, които следва да му се присъдят
изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска на ищеца, с правно основание чл. 422, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД (предишно
наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр. София, район „Оборище“, ул. „Лисец” № 7, ап. 3, срещу
ответника В.С.В., ЕГН ********** ***,
за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на „ХЕТА АСЕТ
РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата от 96 826.92 EUR (с левова равностойност в
размер на 189 377.00 BGN), представляваща вземане, произтичащо от Запис на
заповед, издадена на 15.07.2008 г. от „ЛЕДЕНИКА И ММ" АД и авалирано от
ответника в полза на ищеца, с падеж на 01.08.2010 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.08.2013 г. до изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед №3617/17.06.2015г. за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 11593/2013г. на Районен съд - Варна, XXXIII състав.
ОСЪЖДА
„ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
БЪЛГАРИЯ” EООД (предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район „Оборище“, ул.
„Лисец” № 7, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.В., ЕГН ********** ***, сумата от 8 800 лева,
разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: