Решение по дело №1036/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл.107, ал.1 и чл.144 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Предмет на настоящото производство е жалба от Й.Р.М. ЕГН **********, чрез адв. В.Б. против Акт за установяване на задължения по декларация № МД – АУ – 9004-1/01.10.2022 г. издаден от инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са установени задължения за данък върху недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ в общ размер 100, 01 лева, потвърден с писмо рег. № МД-Т22009176ВН_004ВН/13.03.2023 г. издадено от директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

Жалбоподателят сочи, че не е собственик на имота описан в н.а. № 44/2000 г. и на основание чл.124, ал.1 от ГПК той и наследниците на П.и са сезирали гражданския съд за приемане на установено, че между М., Д. и Д. от една страна и Община Варна от друга страна не съществуват правни отношения, по силата на които ищците да дължат на Община Варна местни данъци и такси за имот с ид.1013.536.348 по КККР и построената в него сграда с адрес гр. Варна, ул. *** По исковата молба не е получил разпореждане от съда за движението, поради което не посочва номер на делото. Въпросът за собствеността счита, че е преюдициален и по него ще се произнесе граждански съд. Отправено е искане за отмяна на оспорения АУЗД и присъждане на сторените разноски. В писмени бележки сочи, че не е обосновано защо за строежа в имота е наложен ДНИ. С подадената данъчна декларация не се придобиват права. Н.а. № 44/2000 г. е констативен и при оспорването му от жалбоподателя е следвало по реда на чл.5 от ДОПК ответника служебно да изясни, че правото на собственост не е валидно придобито, а дори и да е било, то е отпаднало с оглед вписаните по-късно собственически актове за имота на други лица. В съдебно заседание по същество на спора жалбата се поддържа чрез процесуалния представител.

Ответник – Директор на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, чрез гл. юрисконсулт Д.В. оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изтъква, че съгласно н.а. № 44/2000 г. Й.Р.М. като един от наследниците на Д.П.П. се явява собственик на идеални части на имотите описани в нотариалния акт. Подадена е данъчна декларация и коригираща такава съответно на основание чл.14, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, те обвързват подателя с декларираното от тях и на основание чл.313, ал.2 от НК деклараторът носи наказателна отговорност. Отмяната на констативен нотариален акт може да се осъществи, чрез предявяване на иск пред компетентния съд, поради което ответникът няма компетентност да стори това. Намира оспорения АУЗД за издаден в съответствие с чл.107, ал.3 от ДОПК.

Административен съд – гр. Варна намира за установено следното от фактическа страна:

Подадена е от Д.П.П. декларация по чл.14, чл.27 от ЗМДТ и §2 от ПЗР на ЗМДТ, вх. № 18-7-2095/31.03.1998 г., в която е декларирал, че Д.П.П. и Й.Д.П.всеки от тях е собственик на ½ ид. части на имоти: земя – парцел в размер на 600 кв. м в местност „Св. Никола“ № 28А, гр. Варна и жилищна сграда в имота – „къща, вила, лятна кухня“ на един етаж със застроена площ 60 кв. м, изградена през 1975 г.

Нотариален акт №44, том І, рег. № 2223, дело №294 от 2000 г., е издаден на 29.05.2000 г. вписан е в Служба по вписванията - Варна с № 189/29.05.2000 г. /по-нататък н.а. №44/2000 г./, с него е признат Д.П.П. ЕГН ********** за собственик на основание §4 от ЗСПЗЗ на недвижим имот: овощна градина с площ 600 кв. м идеални части, включени в имот с пл. № 2136, целият с площ 854 кв. м, находящ се в м. „***, гр. Варна.

От Удостоверение за наследници № 157/25.06.2023 г. се установява, че Д.П.П. е починал на 05.08.2012 г. Негови наследници са били: Й.Д.П.– съпруга, С. Д. П. – син, В.Р. Д. – внучка и Й.Р.М. – внук.

От Удостоверение за наследници № 156/25.06.2023 г. се установява, че Й.Д.П.е починала на 11.01.2020 г. Нейни наследници са: С. Д. П. – син, В.Р. Д. – внучка и Й.Р.М. – внук.

Подадена е Декларация по чл.14, ал.1, 4, 5 и 6 от ЗМДТ вх. № 18-7-2095/09.06.2022 г. от В.Р. Д., с която е декларирала, че имот земя с площ 854 кв. м. в гр. Варна, м. Св. Никола №28А, придобит по наследство, съобразно н.а. № 44, том І, рег. 2223, дело 294/2000 г. издаден на 29.05.2000 г. е собственост на В.Р. Д. – 1,5 ид. части, Й.Р.М. – 1,5 ид. части и С. Д. П. – 3,0 ид. части. Посочено е, че е съборена сграда в имота, за което представя Служебна бележка рег. № АУ032136ПР, район „Приморски“.

Издадена е служебна бележка рег. № АУД32136ПР/04.04.2022 г. от главен архитект на район „Приморски“ при Община Варна по искане на В.Р. Д., в която е посочено: „При направен преглед на приложените документи и по данни на собственика констатира, че в ПИ 10135.536.348 по плана на Приморски парк гр. Варна има изградена и въведена в експлоатация сграда със статут на курортно ползване. При започване на строителството сградата упомената в Териториална данъчна служба е съборена“.

От скица за поземлен имот № 24681/11.09.2013 г. издадена от СГКК – Варна за имот с ид. 10135.536.348 се установява, че съгласно КККР одобрена със Заповед № 300-5-13816.02.2004 г. на ИД на АГКК имота е с площ 1244 кв. м и като собственик е записан „Алекс – 5“ ЕООД, съгласно Заповед № 6, том ХLІV, рег. № 15987, дело № /не се чете/ от 26.07.2013 г. издаден от СВ – Варна.

Издаден е АУЗД № МД-АУ-4029-1/12.04.2022 г. от инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варана, връчен на Й.М., чрез Р. М. на 15.09.2022 г. и влязъл в сила на 29.09.2022 г., с него са определени задължения за ДНИ и ТБО на Й.М. за земя 600 кв. м и жилищна сграда 60 кв. м в м. ***, за притежаваната от него 1/12 ид. части от имот и сграда за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в размер 46,76 лева – главница и 10,04 лева – лихва, общо 56,80 лева.

Издаден е АУЗД № МД-АУ-9004-1/01.10.2022 г. от инспектор в Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, с него са определени задължения за ДНИ и ТБО на Й.М. за земя 600 кв. м и жилищна сграда 60 кв. м в м. ***, за притежаваната от него 1/4 ид. части от имот и сграда за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в размер 79,24 лева – главница и 20,77 лева – лихва, общо 100,01 лева.

На жалбоподателя е връчено съобщение изх. № С-9004/24.01.2023 г. от инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с което е указано на жалбоподателя, че следва да се яви в Дирекция „Местни данъци“ за връчване на АУЗД № МД-АУ-9004-1/01.10.2022 г., при неявяване след 14 дни, акта се счита за връчен, съгласно чл.32, ал.6 от ДОПК. Съобщението е връчено на жалбоподателя на 28.01.2023 г., той не е се е явил за връчване на АУЗД, поради което на 10.02.2023 г. АУЗД се счита за връчен. Срокът за оспорване на основание чл.152, ал.1 от ДОПК е бил до 24.02.2023 г.

Подадена е жалба вх. № МД-Т22009176ВН_002ВН/21.02.2023 г. от жалбоподателя срещу АУЗД № МД-АУ-9004-1/01.10.2022 г. В писмо рег. № МД-Т22009176ВН_004ВН/13.03.2023 г. издадено от директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е изложено, че н.а. № 44/2000 г. не е отменен или обезсилен, поради което няма основание за закриване на данъчна партида 3108311203003.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Законосъобразно директор на дирекция „Местни данъци“ е приел жалбата по административен ред от 21.02.2023 г. за допустима. В срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, с писмо рег. писмо рег. № МД-Т222009176ВН_004ВН/13.03.2023 г. се е произнесъл директорът на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, в същото не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, поради което на основание чл.140, ал.1 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК срокът за оспорване се е удължил на два месеца и е изтичал най-рано на 13.05.2023 г. Отделно от това няма доказателства писмото да е съобщено на жалбоподателя. Следва че, жалбата по съдебен ред от 19.04.2022 г. е подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, след изчерпване на задължителното административно обжалване, поради което е допустима.

Разгледаната по същество жалбата е неоснователна.

Задълженията за данък върху недвижими имоти и ТБО представляват публични общински вземания, което е регламентирано с чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.

В случая размера на данъка е определен въз основа на подадена декларация за недвижими имоти – земя и сграда. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок /чл.107, ал.3 от ДОПК/. Следователно компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.

Процесният АУЗД е издаден от Б. Д.а Д. - инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ Община Варна, с оглед установяване, че за процесните имоти, декларирани с Декларации по чл. 14 от ЗМДТ не са внесени дължимите ДНИ и ТБО.

Със Заповед № К-054/12.07.2019 г. на кмет на Община Варна, на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с ползване на платен годишен отпуск е наредено на 15.07.2019 г. функциите му да с изпълняват от зам. - кмет на Община Варна П.П.. От представен дневник за ползван годишен отпуск на Община Варна се установява, че в периода 12-16.07.2019 г. И.П. – кмет на Община Варна е бил в отпуск, поради което съдът приема, че законосъобразно е бил заместван.

Със Заповед № 2888/15.07.2019 г. от зам. - кмет на Община Варна, на основание издадена заповед за заместване № К-045/12.07.2019 г., е определил на основание чл. 44 ал. 1 т. 2 ЗМСМА вр. чл. 4 ал. 3 и 4 ЗМДТ длъжностните лица от общинската администрация с права и задължения на органите по приходите, които да извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци, като в т.6 е посочено, че това са инспектор „Контролно-ревизионни дейности“. Съгласно чл.9б и чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ, оспореният по делото АУЗД е издаден от компетентен административен орган.

АУЗД предмет на спора е издаден в изискуемата писмена форма, посочено е че се издава на основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ. В съдържанието на АУЗД са посочени размера на задълженията, данъчни периоди и недвижимите имоти, за които се отнасят, както и техният адресат. С оглед установеното АУЗД е издаден при спазване на процесуалните правила.

Издаден е констативен н.а. № 44/2000 г., за имот с пл. № 2138 с площ 854 кв. м., който е част от имот с ид. 10135.536.348 от КККР – Варна, нанесен с площ в КККР с площ 1244 кв. м. Няма спор за частичната идентичност между имот с пл. № 2138 и имот с ид. 10135.536.348, тя е заявена от жалбоподателя в Заявление рег. № МД-ТД2009176ВН/29.08.2022 г., също така и от процесуалния му представител в съдебно заседание, като е отбелязано, че в момента имот с ид. 10135.536.384 е собственост на „Марал 5“ ЕООД, а също така се установява и от служебна бележка рег. № №АУ032136ПР/04.04.2022 г. от гл. арх. на район „Приморски“, Община Варна.

В констативния нотариален акт не е посочено, че в него е изградена жилищна сграда, но в декларация от 31.08.1998 г. Д.П.П. е декларирал, че той и съпругата му Й.Д.П.притежават по ½ ид. части от недвижим имот, като го е декларирал с площ 600 кв. м. и по ½ ид. части от изградената в имота жилищна сграда с площ 60 кв. м на един етаж.

Н.а. №44/2000 г. е констативен нотариален акт, издаден в производството по чл.587, ал.1 от ГПК, предишна редакция чл.483, ал.1 от ГПК /отм./, което не се оспорва от жалбоподателя и той го е заявил в писмено становище. Вписан е в по реда на чл. 112, б.“а“ от ЗС в СВ – Варна и по арг. на противното на чл.113 от ЗС е произвел правно действие върху трети лица. Жалбоподателят твърди, че друг е придобил правото на собственост върху имота съответно той е изгубил право на собственост. В случая жалбоподателя не е праводател на третото лице, което е придобило имота, поради което е налице хипотезата две лица да се легитимират като собственици на имота. Административния орган не е компетентен да решава спорове за собственост, поради което следва по реда на чл. 100, ал.1 от ЗС, жалбоподателят да извърши отказ от право на собственост, за който е предвидено да е в писмена форма с нотариално заверен подпис и да е вписан в имотния регистър. След като жалбоподателя представи акта по чл. 100, ал.1 от ЗС пред административния орган ще е налице предпоставка да се приеме, че той не е собственик на имота, съответно не дължи ДНИ и ТБО. Следва, че направеното изявление както с жалбата по административен ред, така и с тази по съдебен ред, че жалбоподателя не е собственик на имота не произвежда действие, тъй като не спазена формата предвидена в чл.100, ал.1 от ЗС. В този смисъл е неоснователен довода на жалбоподателя, че по реда на чл.5 от ДОПК, административния орган е следвало да съобрази изявлението за отказ от собственост.

Също така изявлението на жалбоподателя, че е предявил иск по чл.124 от ГПК не установява, че в слязло в сила решение е установено, че той не е собственик на имота.

Съдът за пълнота на изложението отбелязва, че съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК - Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. Следва, че и при проведено исково производство за отмяна на нотариалния акт, административния орган, ще следва да приеме че жалбоподателя не е собственик на имота, но и такъв съдебен акт не е представен. Напротив с декларация от 09.06.2022 г. по чл.14 от ЗМДТ В.Р. Д. е декларирала, че Й.Р.М. е собственик на 1,5 от имота, който посочва с площ 845 кв. м. Тази декларация на основание чл.32, ал.5 от ЗМДТ, съответно чл.14, ал.7 от ЗМДТ ползва и жалбоподателя. В тази декларация е посочено, че жилищната града е премахната, за което е представена служебна бележка рег. № АУ032136ПР/04.04.2022 г. от район „Приморски“. В служебната бележка е посочено, че в имот с ид.10135.536.348 има изградена и въведена в експлоатация сграда със статут на курортна сграда. При започване на строителството, сградата упомената в Териториалната данъчна служба е съборена. В писмото от гл. арх. на район „Приморски“ не е посочена дата, на която е започнало строителството на курортна сграда в имота и кога е премахната съществувалата сграда, поради което съдът приема, че това е извършено не по-рано от датата на писмото 22.04.2022 г. Също така писмото доказва, че в имота е имало сграда. Данъчните задължения за жилищна сграда от 60 кв. м, са за периода 2018 – 2021 г., поради което по приращение – чл.92 от ЗС жалбоподател в качеството на наследник на Д. П., а след това й на й. П. е задължено лице за ДНИ и ТБО, както за имота, така и за жилищната страда.

На основание чл. 60, ал.1 и 2 от ЗН – ал.1 наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават; ал.2 наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Липсват твърдения и доказателства, че наследството оставено от Д.П.П., съответно от Й.Д.П.не е прието от Й.Р.М. или че е прието по опис, който опис да изключва процесния имот и сграда. Следва че Й.Р.М. е собственик на идеални части от процесния имот и сграда през периода 2018 г. – 2021 г., за които са установени задължения.

Наследници на Д.П.П. със съответните идеални части от наследството, при съобразяване чл. 9, ал.1 от ЗН и чл.21 от СК относно съпругата са както следва:

За периода 01.01.2018 г. – 11.01.2020 г. - Й.Д.П.– съпруга 8/12 ид. ч., С. Д. П. – син 2/12 ид. ч., В.Р. Д. – внучка 1/12 ид. ч. и Й.Р.М. – внук 1/12 ид. ч.

За периода от 12.01.2020 г. до настоящия момент - С. Д. П. – син 2/4 ид. ч., В.Р. Д. - внучка 1/4 ид. ч. и Й.Р.М. – внук 1/4 ид. ч.

Относно задълженията за ДНИ:

В АУЗД е определен ДНИ за земя 600 кв. м и сграда – „къща, вила, лятна кухня“ на един етаж 60 кв. м., в съответствие с чл.11, ал.1 от ЗМДТ.

За периода 2018 г.- 2021 г. данъчната оценка на 600 кв. м от процесния имот е 25627,20 лева и на сграда 60 кв. м е 21454,80 лева, общо 47082 лева.

На основание чл.22 от ЗМДТ - Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. С чл. 14 от Наредба на ОбС Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, е предвидено - Размерът на данъка върху недвижимите имоти е 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

На основание чл.19, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

Съдът установява, че с АУЗД № МД-АУ-4029-1/12.04.2022 г. връчен на Й.М. на 15.09.2022 г. и влязъл в сила на 29.09.2022 г. са определени задължения за ДНИ и ТБО на Й.М. за земя 600 кв. м и жилищна сграда 60 кв. м в м. ***, за притежаваната от него 1/12 ид. части от имот и сграда за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в общ размер 46,76 лева – главница и 10,04 лева лихва.

й. П.а не е заплатила дължимите ДНИ и ТБО за 2018 г. -11.01.2020 г. В АУЗД № МД-АУ-9004-1/01.10.2022 г. на основание чл.32, ал.7 от ЗМДТ са преизчислени дължимите задължения от Й.М., в качеството на наследник на й. П. и остатъка от неговите лични задължения.

С оглед установената данъчна оценка в общ размер на имот и сграда 47082 лева за всяка от годините през периода 2018 г. – 2021 г. ДНИ е в размер на 94,16 лева.

За период 01.01.2018 г. – 11.01.2020 г. дължимия ДНИ от й. Д. П.а, която е била собственик на 8/12 идеални части е:

2018 г. - 62,80 лева

2019 г. - 62,80 лева

2020 г. - 1,87 лева /за 11 дни от 2020 г., защото е починала на 11.01.2020 г./.

Задълженията от Й.Д.П.не са платени, поради което след смъртта й са разпределени върху наследниците й, съответно Й.Р.М., който е наследил ¼ от наследството е приел ¼ от задълженията, като те са както следва:

За 2018 г.: 15,70 лева /наследено задължение от й. П.а ¼ от него/ с АУЗД от 01.10.2022 г. е определено 12,12 лева. С АУЗД от 12.04.2012 г. е определено задължение 7,85 лева, което съответства на 1/12 от общото задължение за ДНИ 94,16 лева.

За 2019 г.: 15,70 лева /наследено задължение от й. П.а ¼ от него/ с АУЗД 01.10.2022 г. е определено 12,12 лева. С АУЗД от 12.04.2012 г. е определено задължение 7,85 лева, което съответства на 1/12 от общото задължение за ДНИ 94,16 лева.

От 01.01.2020 г. до 11.01.2020 г.: 0,47 лева /наследено задължение от й. П.а ¼ от него/; 0,23 лева задължение на Й.М. като собственик на 1/12 ид. ч.

От 12.01.2020 – до 31.12.2020 г.: 22,83 лева /¼ от сумата 94,16 лева за 354 дни, защото след смъртта на й. П.а е собственик на ¼ ид. ч. от имота и сградата/,

Общо за 2020 г. Й.М. дължи 0,47 +0,23 + 22,83 = 23,53 лева. С АУЗД от 12.04.2022 г. му е определено задължение за ДНИ за 2020 г. 7,85 лева, с АУЗД от 01.10.2022 г. му е определено задължение за ДНИ 12,12 лева, т.е. общо 19,97 лева.

За 2021 г. – 23,54 лева /задължение на Й.М. за 1/4 ид.ч./. С АУЗД от 12.04.2022 г. му е определено задължение за ДНИ за 2021 г. 7,85 лева, с АУЗД от 01.10.2022 г. му е определено задължение за ДНИ 12,12 лева, т.е. общо 19,97 лева.

Определените задължения за ДНИ с процесния АУЗД са в по-малък размер от дължимите, но на основание чл.160, ал.4 от ДОПК, със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя, поради което задълженията са законосъобразно определени.

Относно задълженията за ТБО:

Съгласно приложимата към 2018 г. редакция на чл. 62 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) - Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Съгласно приложимата към 2019 г. – 2021 г. редакция на чл.62 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Съгласно Заповед № 3660/30.10.2017 г., относима за 2018 г., Заповед № 3989/29.10.2018 г. относима за 2019 г., Заповед № 4500/24.10.2019 г. относима за 2020 г. и Заповед № 3689/15.10.2020 г. относима за 2020 г. издадени от кмет на Община Варна са определени районите, в които през съответната година Община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като район „Приморски“ е в обхвата на посочените заповеди /л.6 – 40 адм. пр./.

С процесния АУЗД е определена ТБО относно трите компонента. От представените доказателства /л.41 – 778 от адм. преписка/ се установява, че дейностите за процесните периоди са извършени и имота попада в зоната на извършването им. Установено е за 2018 – 2021 г. извършване на:

сметосъбиране и сметоизвозване – представени са обобщени констативени протоколи за санкции за неизпълнение на дейности по „Събиране и транспортиране на отпадъци от контейнери, кофи, тротоари, кошчета и 4 куб. м и 6 куб м тип „вана“ до съоръжения за третиране“, обобщени констативни протоколи за събиране и транспортиране на отпадъци, доклади от кмет на район „Приморски“ при Община Варна за извършени дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, актове за установяване на извършените и подлежащите на заплащане видове работи по събиране и транспортиране на отпадъци;

обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения – представени са отчети и протоколи за количеството приети отпадъци в регионално депо за неопасни отпадъци в с. Въглен, протоколи за реално приети количества отпадъци в депо за неопасни отпадъци от общ. Варна, Аксаково и Белослав, калкулации за количество приет отпадък и цена за компостиране;

чистота на териториите за обществено ползване – представени са обобщен констативен протокол за ръчно метене и почистване в район „Приморски“, обобщен констативен протокол за почистване на пътни знаци, пътеуказателни табели, платформи за инвалиди и майки, рекламни и агитационни материали, и графити, протоколи за механизирано почистване на тротоари, площади, пешеходни алеи и други места за обществено ползване.

Съгласно чл.67, ал.1 от ЗМДТ - Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като с ал.2 е определено, че размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.

От представените доказателства се установява, че са извършени дейностите по трите компонента, поради което ТБО е определена за всяка от процесните години в съответствие с приложимата Наредба на Общински съвет – Варна за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Варна.

За 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. относно размера на ТБО е приложимо Решение № 1876-3/19.12.2014 г. на Общински съвет – Варна за определя размера на ТБО, съответно чл.18, т.1 от Приложение №1 към Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна - Общински съвет – Варна определя такса за битови отпадъци, за жилищни имоти на граждани и предприятия в размер на 0,98 на хиляда пропорционално върху данъчната оценка за имотите, изчислена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. По видове услуги таксата е както следва: За сметосъбиране и сметоизвозване – 0,35 на хиляда; За обезвреждане на битови отпадъци и депо – 0,35 на хиляда; За почистване на териториите за обществено ползване – 0,28 на хиляда.

С оглед установената данъчна оценка в общ размер на имот и сграда 47082 лева за всяка от годините през периода 2018 г. – 2021 г. ТБО е в размер на 46,14 лева.

За период 01.01.2018 г. – 11.01.2020 г. дължимия данък от Й.Д.П.която е била собственик на 8/12 идеални части е:

2018 г. - 30,80 лева

2019 г. - 30,80 лева

2020 г. – 0,93 лева /за 11 дни от 2020 г./

Задълженията от Й.Д.П.не са платени, поради което след смъртта й са разпределени върху наследниците й, съответно Й.Р.М., който е наследил ¼ от наследството е приел ¼ от задълженията, като те са както следва:

За 2018 г.: 7,70 лева /наследено задължение от й. П.а ¼ от него/ с АУЗД от 01.10.2022 г. е определено 7,69 лева. С АУЗД от 12.04.2022 г. е определено задължение 3,84 лева /1/12 от 46,14 лева/ за ТБО за 2018 г., поради което не е налице повторно определяне на задължение.

За 2019 г.: 7,70 лева /наследено задължение на й. П.а ¼ от него/ с АУЗД от 01.10.2022 г. е определено 7,69 лева. С АУЗД от 12.04.2022 г. е определено задължение 3,84 лева /1/12 от 46,14 лева/ за ТБО за 2019 г., поради което не е налице повторно определяне на задължение.

От 01.01.2020 г. до 11.01.2020 г.: 0,23 лева /наследено задължение от й. П.а ¼ от него/; 0,12 лева задължение на Й.М. като собственик на 1/12 ид. ч.,

От 12.01.2020 – до 31.12.2020 г.:11,33 лева /¼ от сумата 46,14 лева за 354 дни, защото след смъртта на й. П.а е собственик на ¼ ид. ч. от имота и сградата/,

Общо за 2020 г. Й.М. дължи 0,23 + 0,12 + 11,33 = 11,68 лева. С АУЗД от 12.04.2022 г. му е определено задължение за ТБО за 2020 г. 3,84 лева, с АУЗД от 01.10.2022 г. му е определено задължение за ТБО за 2020 г. 7,69 лева, т.е. общо 11,53 лева.

За 2021 г. – 11,54 лева /задължение на Й.М. за 1/4 ид. ч./. С АУЗД от 12.04.2022 г. му е определено задължение за ТБО за 2021 г. 3,84 лева, с АУЗД от 01.10.2022 г. му е определено задължение за ТБО за 2021 г. 7,69 лева, т.е. общо 11,53 лева.

Определените задължения за ТБО с процесния АУЗД са в по-малък размер от дължимите, но на основание чл.160, ал.4 от ДОПК, със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя, поради което задълженията са законосъобразно определени.

Задълженията за лихви са определени в съответствие с чл. 175, ал.1 от ДОПК, съобразно изложените мотиви.

От изложеното следва, че оспорения АУЗД е законосъобразен, поради което следва да се отхвърли жалбата.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно по арг. на противното на чл.161, ал.1 от ДОПК, поради което съдът го оставя без уважение.

Материалния интерес по спора е в размер на 100,01 лева. Минималното възнаграждение за адвокат спрямо материалния интерес по спора, определено на основание чл.8, ал.1, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. е в размер на 400 лева. От ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт извършено е процесуално представителство по делото. С оглед отхвърляне на жалбата, дължимото възнаграждение за юрисконсулт, съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК е в размер на 400 лева. Следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати в полза на Община Варна сумата от 400 лева.

На основание чл. 160, ал.7 от ДОПК решението е окончателно.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Й.Р.М. ЕГН ********** против Акт за установяване на задължения по декларация № МД – АУ – 9004-1/01.10.2022 г. издаден от инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в общ размер 100, 01 лева, потвърден с писмо рег. № МД-Т22009176ВН_004ВН/13.03.2023 г. издадено от директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

ОСЪЖДА Й.Р.М. ЕГН ********** *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

	Съдия: