Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка Лозева,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Атанасова в.гр.
дело № 14864 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 15.05.2017г.,
постановено по гр.д. № 3117/2010г. по описа на Софийски районен съд, 45ти
състав, е отхвърлен искът, предявен от К.Д.Д. и С.К.Д. против ЖСК „А.“, за
прогласяване на нищожност на взето на 27.04.1994г. решение на ОС на
кооператорите на ЖСК „А.“, регистрирана по фирмено дело № 8339/1990г. на СГС,
представлявана от Д.Л.Д., О.Л.Н. и Д.Б.Ц., в частта по отношение приемането на А.Е.Л.
за нов член кооператор.
Решението е
постановено при участието на А.Е.Л. в качеството му на трето лице помагач,
конституирано на страната на ответника
ЖСК „А.“.
От С.К.Д. в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е
подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, като са изложени
твърдения за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон. В
жалбата се поддържа, че атакуваното решение на ОС за приемане на А.Л. като член
в ЖСК „А.“ е нищожно на основание чл. 30, т. 1 от ЗЖСК, като се позовава на чл.
10, т. 1 и т. 2 от ЗЖСК. Твърди се, че правата на ОС за приемане на
член-кооператори в ЖСК „А.“ са били ограничени от условията за прием,
императивно наложени от ОбНС „Илинден“ в качеството му на собственик на земята,
а именно за член-кооператори да се приемат лица, които са картотекирани като
млади новобрачни семейства в ОбНС „Илинден“ и които живеят в местността „******“
и кв. „Гевгелийски“. Посочва се, че третото лице-помагач Л. не попада в нито
една от тази категории, като се подчертава, че не е кооператор по право, нито е
юридическо лице. Предвид това като лишен от правно основание се сочи аргумента
на първостепенния съд, че Л. бил приет въз основа на договор за строителство от
14.01.1994г. и допълнително споразумение от 18.03.1994г. В жалбата се твърди и
че са налице основанията на чл. 30, т. 2 от ЗЖСК за нищожност на оспореното
решение за приемане на Л. като член-кооператор, тъй като за него нямало
свободен имот, доколкото същият е бил приет като член-кооператор за ателие № 4,
което не е било свободно. Ето защо като неправилен е определен извода на СРС,
че не можело да се установи кога е приет Р.Д.за член-кооператор в ЖСК „А.“.
Според въззивницата извън предмета на делото бил разглеждания от
първоинстанционния съд въпрос досежно приложението на чл. 14, ал. 2 от ЗЖСК. С
оглед всичко изложено се моли обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.Е.Л. в качеството му
на трето лице-помагач на страната на ответника ЖСК „А.“, в който се посочва, че
депозираната жалба е неоснователна. Твърди се, че в протокол от 19.06.1990г. на
ОбНС „Илинден“ ЖСК „А.“ не била упомената, тъй като същата е регистрирана на
30.08.1990г., като се поддържа, че „ЕЛМ“ ООД е сключило договор за строителство
на 14.01.1994г., а сградата е била завършена през месец септември 1997г. В
отговора се подчертава, че в процеса е налице злоупотреба с права, като се посочва,
че протоколът на ОбНС „Илинден“ е неотносим към приемането на А.Л. за
член-кооператор, тъй като общината нямала правомощия да определя критерии за
прием в ЖСК, доколкото същите са нормативно определени. Изтъква се и че ЖСК „А.“
не била построена върху нито един от цитираните в протокола квартали – кв. 26,
33 и 40, а видно от разрешението за ползване била построена в кв.33-Б. Предвид
изложените аргументи се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд след извършена преценка на
представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в
отговора доводи, приема следното от фактическа
страна:
Предявен е установителен иск с правна квалификация
чл. 30 от ЗЖСК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от Софийски районен съд, 45ти състав, решение за
валидно, допустимо и правилно с оглед изложените във въззивната жалба
аргументи. Съображенията на съда в тази връзка са следните:
От представения
по делото протокол № 8/19.06.1990г. на Общински народен съвет „Илинден“,
Изпълнителен комитет, се установява, че е взето решение за предоставяне на
жилищно-строителни кооперации, формирани от новобрачни семейства, които са
картотекирани в ОбНС „Илинден“ и живеят в местността „******“ и кв.
„Гевгелийски“ терени в м. „******“, кв. 26, между бл. 307 и бл. 308 – 9 етажна
сграда, с гаражи за 19 бр жилища; м. „******“, кв. 26, между бл. 308 и бл. 309
– 8 етажна сграда, с 26 бр жилища; м. „******“, кв. 40, п. І за 6 етажна сграда
за 12 бр жилища с магазини; м. „******“, кв. 33, за 7 етажна сграда с 42 бр
жилища с магазини и подземни гаражи 40 паркоместа.
Въз основа на
писмо с рег. № СА-94-Н-5/06.09.1990г., изпратено от ИК на ОбНС „Илинден“ до М.П.
(председател на управителния съвет на ЖСК „А.“ към датата на писмото),
приложено по делото, се установява, че за ЖСК № 4 е определен терен в м. „******“,
кв. 33, за 7 етажна сграда с магазини и подземни гаражи 40 паркоместа.
Към исковата молба
е приложено удостоверение, издадено от Софийски градски съд по ф.д.№
8339/1990г., съгласно което към 31.08.1990г. е регистрирана и вписана в
регистрите на кооперативните организация ЖСК „А.“ с управителен съвет в състав:
М.О.П.– председател, В.Я.– зам.председател и К.В.– секретар. Представено е и удостоверение
от 19.06.2009г., издадено от Софийски градски съд, 2 състав, по ф.д.№
8339/1990г., в което е посочено, че ЖСК „А.“, ЕФН **********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, р-н Илинден, ул. Сава Михайлов и Т.И.до бл.
146, е вписана в регистъра на кооперациите и жилищните кооперации под № 362,
том 9, стр. 100, на основание чл. 8 и сл. от ЗЖСК с решение от 30.08.1990г.,
решение от 26.04.1993г., решение от 01.03.1995г. и решение от 18.08.2000г., и
се представлява от управителен съвет – Д.Л.Д. – председател, О.Л.Н. и Д.Б.Ц. –
секретар.
От въззивницата С.К.Д.
е представена като доказателство по делото молба от 02.11.1991г. подадена от нея
до председателя на управителния съвет на ЖСК – 4 „А.“, с която моли да бъде
включена като съкооператор в ЖСК „А.“, като е посочила, че от 1985г.
семейството и е картотекирано в община „Илинден“ – 3та група нуждаещи се.
Приложен по
делото е и договор за строителство от 14.01.1994г., сключен между ЖСК „А.“ в
качеството на „инвеститор“ и „ЕЛМ“ ООД в качеството на „изпълнител“, съгласно
който на дружеството е възложено да довърши строителството на обект ЖСК „А.“
бл. 1, 2 и 6 по утвърден проект. В т. 1.3 от договора страните са се
споразумели, че инвеститорът предоставя на изпълнителя или на предложени от
него лица 21 броя апартаменти с площ 2326.55 кв.м., офисна площ в размер на
762.74 кв.м, магазини с площ 551.67 кв.м и ателиета с площ 828.22 кв.м.,
съгласно приложение А, неразделна част от договора. В приложение А към
процесния договор са посочени обектите, за които „ЕЛМ“ ООД участва като
юридическо лице в ЖСК „А.“, сред които е и ап. 27 в бл. 1 с площ 80.18 кв.м.
По делото е
представена и молба от А.Е.Л. от 01.08.1994г. чрез „ЕЛМ“ ООД, адресирана до
управителния съвет на ЖСК „А.“, с която се моли същият да бъде приет за
член-кооператор на ЖСК „А.“ на основание сключен между кооперацията и „ЕЛМ“ ООД
договор за строителство за апартамент 27, бл. 1 с обща площ 80.18 кв.м. – от
квотата на „ЕЛМ“ ООД. В молбата си третото лице-помагач изрично е подчертало,
че всички финансови въпроси, отнасящи се да строителството на обекта, следва да
се уреждат директно с дружеството, поради което същият няма отношение по
финансовите въпроси на член-кооператорите на ЖСК.
Във връзка с
подадената от А.Л. молба, видно от представения протокол № 36/27.04.1994г. от
проведено ОС на член-кооператорите на ЖСК „А.“, е взето решение А.Л. въз основа
на договор за строителство от 14.01.1994г. и допълнителни споразумение от
18.03.1994г., сключени между ЖСК и „ЕЛМ“ ООД, да бъде приет за член кооператор.
В протокола е вписано, че по данни от „ЕЛМ“ ООД по сметка на дружеството е
постъпила вноска от Л. в размер на 240 000 лева (неденоминирани лева).
Представен по
делото е разпределителен протокол на основание решение на ОС на ЖСК „А.“ по т.
4 от 23.12.1994г., съгласно който площите са разпределени между 24ма
съкооператори. В протокола е посочено, че на С.К.Д. са разпределени апартаменти
с № 9 и №16 в бл. 1 с площ от 301.56 кв.м. От протокола е видно, че апартамент
27 в бл. 1 не е включен в посочените като разпределени в разпределителния
протокол.
От
първоинстанционния съд е приета като доказателство по делото и молба от
22.09.1997г., подадена от Е.С.Л., адресирана до управителния съвет на ЖСК „А.“
за приемането му като член-кооператор на ЖСК „А.“ бл. 1, ателие № 4, от квотата
на „ЕЛМ“ ООД, в която изрично е посочено, че финансовите взаимоотношение ще се
уреждат с дружеството съгласно анекс към договор за строителство между ЖСК „А.“
и „ЕЛМ“ ООД.
От представен
протокол от събрание на член-кооператорите на ЖСК „А.“, проведено на
14.01.2003г. се установява, че от общото събрание на ЖСК е взето решение, с
което е утвърдено прехвърляне на членствени права върху ап. 9А, бл. 1 от
въззивницата С.К.Д. на синовете и Любомир Д.Д. и К.Д.Д.. Предвид това С.К.Д. е
останала член-кооператор в ответното ЖСК единствено по отношение на апартамент
№ 16 в бл. 1, съгласно разпределителен протокол от 23.12.1994г.
По делото е прието
и писмо с рег.№ ЖН-92-00-8/07.02.1992г. от ОбНС „Илинден“, адресирано до
управителния съвет на ЖСК, в което се напомня на управителния съвет, че имотите
са предоставени за строителство и в решението изрично било посочено, че са
за нуждите на млади новобрачни
семейства, картотекирани като нуждаещи се в ОбНС „Илинден“ и следва да се
приемат за член-кооператори семейства, картотекирани и живеещи на територията
на други общини, когато липсват желаещи от община „Илинден.
Към делото е
приложен и протокол от проведено на 26.11.2007г. общо събрание на
член-кооператорите на ЖСК „А.“, видно от който е утвърдено разпределение на
апартаментите и прилежащите им идеални части от сградата и земята, което е
станало неразделна част от протокола. Това разпределение обаче не е приложено
по делото.
С оглед приетите факти по делото въззивният
съд намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 13 и чл.
28, ал. 1, т. 1 от ЗЖСК Общото събрание на ЖСК приема членовете на
кооперацията, като неговият избор е ограничен от разпоредбата на чл.30 от ЗЖСК,
според която решенията за приемане на членове са нищожни, когато за член е
прието лице, което не отговаря на условията за членуване в жилищностроителна
кооперация или за което няма свободен обект, или пък приемането е станало на
място на изключен кооператор, преди решението за изключване да е влязло в сила.
В настоящия случай пред
Софийски районен съд като основание за нищожност на решението на общото
събрание на ЖСК „А.“ от 27.04.1994г. за приемането като нов член-кооператор на А.Л.
е посочено наличието на хипотезата на чл. 30, т. 1 от ЗЖСК, като се твърди, че
същият не отговаря на изискванията, поставени в решение № 8 на ИК на ОбНС
„Илинден“, а именно членовете да са млади новобрачни семейства, които са
картотекирани в община „Илинден“ и живеят в местността „******4 и кв.
„Гевгелийски“.
В действителност от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че Изпълнителен
комитет към Общински народен съвет „Илинден“ е взел решение с протокол №
8/19.06.1990г. за предоставяне на жилищно-строителни кооперации, формирани от
новобрачни семейства, които са картотекирани в ОбНС „Илинден“ и живеят в
местността „******“ и кв. „Гевгелийски“ на терени в това число и терен в м. „******“,
кв. 33, за 7 етажна сграда. Неоснователно
е твърдението в отговора на въззивната жалба, че по отношение на ЖСК „А.“
цитираното решение не намира приложение, тъй като сградата не била изградена
върху предоставените от общината терени. Напротив от представено по делото
писмо рег. № СА-94-Н-5/06.09.1990г., изпратено от ИК на ОбНС „Илинден“ до М.П.,
който съгласно приложеното по делото удостоверение, издадено от СГС, към 1990
г. е бил председател на управителния съвет на ЖСК „А.“, се установява, че за
строителството на сградата на ответната ЖСК е определен именно терен в м. „******“,
кв. 33. Поради това въззивният състав приема, че взетото от Изпълнителен
комитет към Общински народен съвет „Илинден“ решение с протокол №
8/19.06.1990г. се отнася и за ЖСК „А.“.
За да се
установи обаче дали изискванията поставени в решението от 19.06.1990г., а
именно кооперацията да се формира от млади новобрачни семейства, които са картотекиран
в ОбНС „Илинден“ и живеят в местността „******“ и кв.“Гевгелийски“, следва да
се прецени дали в чл. 30, т. 1 от ЗЖСК под изискването членовете на кооперацията
да отговарят на условията за членуване в ЖСК се има предвид само поставените от
закона изисквания или и допълнителни изисквания
поставени от административни органи, каквито са общинските народни
съвети.
Настоящият
състав приема, че законодателят не е делегирал правомощия на общинските съвети
да поставят изрични изисквания, на които да отговарят членовете на
жилищностроителните кооперации по смисъла на чл. 30, т. 1 от ЗЖСК, доколкото в
чл. 2 и чл. 3 от ЗЖСК е предвидено, че организирането на гражданите в ЖСК е
доброволно, като държавата единствено ги подпомага. Ето защо в чл. 4 от ЗЖСК е
посочено и в какво се състои дейността по подпомагане от страна на държавата и
в частност от страна на общинските съвети. В цитираната разпоредба е предвидено
единствено, че общинските съвети определят ежегодно терените за кооперативно
жилищно строителство, които обявяват на видно място до края на предходната
година и отстъпват на ЖСК право на строеж върху държавни и общински земи по
ред, определен от Министерски съвет. Предвид това е видно, че законодателят не
е делегирал правомощия на общинските народни съвети да определят допълнителни
условия относно изискванията, на които да отговарят членовете на ЖСК извън тези
предвидени в закона, неизпълнението на които да водят до нищожност на решението
по смисъла на чл. 30, т.1 от ЗЖСК. Аргумент в подкрепа на това становище е и
обстоятелството, че самият административен орган – ИК към ОбНС „Илинден“ в
писмо с рег.№ ЖН-92-00-8/07.02.1992г. е подчертал препоръката си имоти в
сградата да се предоставят на новобрачни семейства, картотекирани като нуждаещи
се в ОбНС „Илинден“, като изрично е посочил, че съществува възможност да се
включват и лица картотекирани и живеещи на територията на други общини.
Следователно поставените в решението на Изпълнителен комитет към Общински
народен съвет „Илинден“, обективирано в протокол № 8/19.06.1990г., изисквания
жилищностроителните кооперации да са формирани от млади новобрачни семейства,
които са картотекирани в ОбНС „Илинден“ и живеят в местността „******“ и
кв.“Гевгелийски“ не са с императивен характер, каквито са твърденията на
въззивницата.
С оглед всичко
изложено въззивният съдебен състав приема, че в чл. 30, т. 1 от ЗЖСК е
предвидено, че решението на общото събрание за приемане на членове в ЖСК е
нищожно единствено когато за член е прието лице, което не отговаря на условията
за членуване в ЖСК и то само на тези които са предвидени в закона. В този
смисъл е и решение № 574/17.09.1986г. по гр.д.№180/1986г. на ВС, ІІ г.о, в
което е посочено, че съгласно чл.30, т. 1 от ЗЖСК решението на ОС на ЖСК е
нищожно, когато за член-кооператор е прието лице, което не отговаря на
изискванията за приемане на членове на ЖСК, предвидени в чл. 9 от ЗЖСК.
Същевременно съгласно действащата към датата на атакуваното решение –
27.04.1994г. разпоредба на чл. 9 от ЗЖСК членове на жилищностроителната
кооперация се приемат въз основа на писмена молба, подадена до управителния
съвет. В настоящия случай по делото е безспорно установено от представената и
неоспорена от страните молба на А.Е.Л. от 01.08.1994г., че същият в изпълнение
на изискванията на чл. 9 от ЗЖСК е депозирал до управителния съвет на ЖСК „А.“
писмена молба за приемане за член-кооператор. Същевременно в ЗЖСК не са
предвидени други условия, на които дадено лице следва да отговаря, за да бъде
прието за член-кооператор в ЖСК. Цитираната във въззивната жалба разпоредба на
чл. 10 от ЗЖСК посочва единствено кои са лицата, които са членове на
жилищностроителната кооперация по право,
и не поставя изисквания, на които да отговарят лицата, които са подали молба за
членство в ЖСК, в която категория попада А.Л..
Ето защо
настоящият състав счита, че атакуваното решение на общото събрание на ЖСК „А.“
от 27.04.1994г., с което е приет като член-кооператор А.Л. не е нищожно на
основание чл. 30, т. 1 от ЗЖСК.
По отношение на наведените от въззивницата твърдения за нищожност на атакуваното решение и на основание чл. 30, т. 2 от ЗЖСК, въззивният състав намира, че възможността за въвеждане на нови основание за нищожност е била преклудирана към датата на подаване на молбата от С.Д. за встъпване в процеса, с оглед разпоредбата на чл. 214 от ГПК. Дори и да се приеме тезата застъпена в определение № 11603/17.05.2016г. по гр.д.№ 14867/2015г. на СГС, ІІІ-Г въззивен състав, с което въззивницата е допусната до участие в производството, че С.Д. е встъпила в процеса с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗЖСК, за да поддържа подадената от ищеца К.Д. искова молба, то законодателят е предвидил възможност единствено същата да поддържа вече подадената молба, т.е така както е подадена, а не и да излага нови основания за нищожност и/или отмяна. Поради това не се налага да бъдат излагани аргументи по отношение на това основание за нищожност. Въпреки това с оглед пълнота на изложението настоящият състав намира, че и въведените от въззивницата твърдения за нищожност на атакуваното решение, поради наличието на хипотезата на чл. 30, т. 2 от ЗЖСК са неоснователни. Аргументите на въззивната инстанция в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 30, т. 2 от ЗЖСК решението на общото събрание за приемане на членове са нищожни, когато за член на жилищностроителната кооперация е прието лице, за което няма свободен имот. В разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че А. Л. е подал молба за приемането му като член на ЖСК „А.“ от 01.08.1994г., като посоченият от него самостоятелен обект е апартамент № 27 в бл. 1. Този обект попада и в посочените в договора за строителство, сключен между „ЕЛМ“ ООД и ЖСК „А.“ видно от представеното приложение А, неразделна част от договора. Именно по повод на тази молба е прието атакуваното решение на ОС на ЖСК „А.“. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ап. 27 в бл. 1 на ЖСК „А.“ е бил зает от друго лице към датата на решението – 27.04.1994г. Напротив видно и от представения по делото разпределителен протокол от 23.12.1994г. ап. 27 от бл. 1 не е бил разпределен на нито един от член-кооператорите, като дори А.Л. не е бил включен в разпределителния протокол. Предвид изложеното следва да се приеме, че към датата на атакуваното решение от 27.04.1994г., с което А.Л. е приет за член-кооператор, е имало за него свободен имот и то този, за който е подал молба - ап. 27, в бл. 1 от сградата, поради което решението на ОС на ЖСК „А.“ от 27.04.1994г. не е нищожно на основание чл. 30, т. 2 от ЗЖСК.
По отношение на посочения от въззивницата обект – ателие № 4 в бл. 1, настоящият състав приема, че за същото по делото не е представена молба от името на третото лице-помагач за приемането му като член-кооператор. Напротив по делото в действителност има представена молба от 22.09.1997г. на лице, желаещо да бъде прието като член-кооператор именно за ателие № 4 в бл. 1, но тя е депозирана от Е.С.Л. и то в лично качество, а не в качеството му на представител на А.Л.. Обстоятелството, че Е.Л. е баща и процесуален представител в настоящия процес на А.Л. не означава, че извън процеса същият е подал молба за приемането му като член-кооператор в ЖСК „А.“ от името на сина си А.Л.. Ето защо е ирелевнатно за действителността на решението на ОС на ЖСК „А.“ от 27.04.1994г. дали ателие 4 в бл. 1 на ЖСК „А.“ е бил освободен имотили не.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на основателността на предявения иск,
въззивната жалба следва да бъде приета за неоснователна, а решението на
Софийски районен съд - потвърдено като правилно.
Пред въззивната
инстанция нито една от страните не е релевирала искане за присъждане на
разноски, поради което въззивният съд не следва да се произнася по въпроса във
връзка с отговорността за разноските в настоящото производство.
На основание чл.
280, ал. 1 ГПК настоящият съдебен акт подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.05.2017г., постановено по
гр.д. № 3117/2010г. по описа на Софийски районен съд, 45ти състав.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.