Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2021 г.
СГС, VI
– 4 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Стефка Александрова,
като разгледа
докладваното от съдия Чомпалов
ч. гр.
дело № 15743/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 ал.3 ГПК.
СГС е сезиран с жалба от Е.Г.Н.
срещу постановление за възлагане от 23.10.2019 г. по изп.дело
N 2018781040090058 на ЧСИ Г.Д., с
което е възложено ателие 2Б, находящо се в гр.София,
ж.к.“******. Сочи се от жалбоподателя, че е участвал в публичната продан и че
след допълнителни справки е установил, че на 25.02.2019 г. е вписана искова
молба върху имота, но това не е посочено в обявлението за продажба. Освен това
се е установило, че липсва достъп до имота. В уточнителна
молба от 10.12.2019 г. се поддържа, че непосочването в обявлението за продажба,
че е вписана на 25.02.2019 г. искова молба, представлява процесуално нарушение
в процедурата по обявяване на публичната продан. Освен това жалбоподателят в
качеството на наддавач не е представил декларация по
чл.66 ал.2 и чл.42 ал.2, т.2 ЗМИП, поради което не е следвало да се допуска до участие в проданта. Иска се от
жалбоподателя да се отмени обжалваното постановление за възлагане.
„П.П.“ ЕООД в качеството на длъжник по
изпълнението е представил становище, с което оспорва жалбата като недопустима.
„Е.“ ООД в качеството на взискател е подал становище, с което оспорва жалбата като
неоснователна.
Р.Н.К. в качеството на обявен
за купувач наддавач е подал становище, с което
оспорва жалбата като недопустима.
ЧСИ Г.Д. е представил мотиви.
Представен е приемо-предавателен
протокол от 27.09.2019 г., в който се сочи, че наддавателни
предложения за публичната продан на ателие 2Б, находящо
се в гр.София, ж.к.“****** са направили В. С.Р. – на 24.09.2019 г., Е.Г.Н. – на
26.09.2019 г., Р.Н.К. – на 26.09.2019 г., М.А.Х.– на 26.09.2019 г.
Представено е платежно нареждане
от 25.09.2019 г., в което се сочи, че Е.Г.Н. е внесъл задатък
в размер 11 664 лв.
Представено е наддавателно
предложение на Е.Г.Н. – 118 000 лв.
Представено е платежно нареждане
от 25.09.2019 г., в което се сочи, че Р.Н.К. е внесъл задатък
в размер 11 664 лв.
Представено е платежно нареждане
от 23.09.2019 г., в което се сочи, че В.С.Р. е внесъл задатък
в размер 11 664 лв.
Представено е наддавателно
предложение на В.С.Р. – 130 000 лв.
Представено е наддавателно
предложение на Р.Н.К. – 117 000
лв.
Представено е наддавателно
предложение на М.А.Х.– 116 700 лв.
С протокол за обявяване на наддавателни предложения от 27.09.2019 г. съдебният
изпълнител е обявил за купувач Е.Г.Н. при цена от 141 664 лв. – за която е
направено устно предложение.
С протокол от 14.10.2019 г.
съдебният изпълнител поради невнасяне от Е.Г.Н. на цената за имота е обявил за
купувач В.С.Р. при цена от 130 000 лв.
С протокол от 21.10.2019 г.
поради невнасяне на цената от В.С.Р. е обявил за купувач Р.Н.К. при цена от
117 000 лв.
С постановление от 23.10.2019 г.
съдебният изпълнител е възложил на Р.Н.К. процесния
имот срещу цена от 117 000 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред
съда е жалба по чл.435 ал.3 ГПК срещу постановление за възлагане на имот.
Настоящето решение, с което
съдът по същество се произнася по жалбата на Е.Г.Н., се постановява в
изпълнение на дадените от въззивния съд указания за
произнасяне по същество по жалба, в която жалбоподателят излага доводи, че
самият той не е следвало да се допусне до участие в проданта.
С обжалваното
постановление от 23.10.2019 г. изнесеният на публична продан имот е възложен на
Р.Н.К., поради което за законосъобразността на това постановление значение има
обстоятелството дали са допуснати нарушения в процедурата по наддаване, които
опорочават възлагането на имота на К., респ. дали имотът е възложен по
най-високата предложена цена.
От страна на жалбоподателя не са
въведени никакви доводи за това, че в процедурата за наддаване е допуснато
нарушение, което рефлектира по отношение на обявяването на К. за купувач и
възлагането на имота на това лице – не се сочи наддавачът,
на който е възложен имотът, да не е внесъл задатък;
че няма право да участва в проданта; наддавателното му предложение е направено след крайния срок,
респ. не е по-високо от началната цена; че предложената от К. цена не е
най-високата и т.н.
В жалбата не са изложени доводи,
че К. не е представила декларация по ЗМИП по отношение произхода на средствата,
с които ще бъде заплатена цената. Освен това от представените по делото
доказателства се установява, че към нейното наддавателно
предложение е представена такава декларация.
Възражението на жалбоподателя, че
самият той не е следвало да бъде допуснат до участие в проданта, защото не е представил
декларация по ЗМИП, е ирелевантно
за законосъобразността на обжалваното постановление за възлагане, с което
имотът е възложен на друг участник в проданта – К.. Нарушения досежно наддавателното
предложение на жалбоподателя Н. и неговото участие в процедурата по наддаване
не рефлектират върху законосъобразността на постановлението, с което имотът е
възложен на Р.Н.К.. Такива нарушения биха били основание за незаконосъобразност
на постановлението за възлагане, когато имотът е възложен на наддавача, който не е следвало да се допусне до участие, но
случаят не е такъв, защото по отношение участието на К., на която имотът е
възложен, не са изложени никакви доводи за нарушения.
За пълнота на изложението следва да се спомене,
че в нормата на чл.
489 ГПК, която
регламентира реквизитите на наддавателните предложения, не се съдържа задължение за
представяне на декларация по ЗМИП, поради което липсата на такава не води
до порок на наддавателното предложение. Непредставянето на декларация
по ЗМИП от участник в проданта би могло да е основание за административнонаказателна
отговорност, но не е основание за незаконосъобразност на постановлението за
възлагане, още по малко, когато имотът е възложен на наддавач,
който представил такава декларация.
Освен това – нормата на чл.13
ал.2 ЗМИП предвижда, че мерките за комплексна проверка по чл. 10, т. 1, 2 и 4 се прилагат спрямо
купувача по публичната продан преди влизането в сила на постановлението
за възлагане по чл. 496 ГПК, поради което декларация за произхода на средствата на наддавача е допустимо да се представи и след изготвяне на
протокола за обявяването му за купувач – в срока за доплащане на цената, а дори
и в срока за обжалване на постановлението
за възлагане.
Дори и да
се приеме, че жалбоподателят Н. е лице, което няма право да участва в проданта,
това е основание за извод, че неговото наддавателно предложение
е недействително – чл.489 ал.6 ГПК. Недействителността на наддавателното
предложение на един наддавач рефлектира върху
законосъобразността на постановлението за възлагане, но само ако имотът е
възложен на наддавача, който не е следвало да се
допусне да участва в проданта и чието предложение на основание чл.489 ал.6 ГПК
е недействително. В случая обаче имотът не е възложен на жалбоподателя, а на
друго наддавач - К., по отношение на който не са
повдигнати доводи за недействителност на наддавателното
предложение и че не е следвало да се допуска до участие в проданта.
Да се приеме тезата на жалбоподателя, че
поради непредставянето от него самия на декларация по ЗМИП не е следвало самият
той да се допусне до участие в проданта и че поради това постановлението за
възлагане на имота в полза на Р.е незаконосъобразно, означава да се позволи на
жалбоподателя да черпи изгодни правни последици от своето противоправно
поведение.
Участието в проданта на лице, което
не е следвало да се допусне до участие, не рефлектира върху законосъобразността
на постановлението на съдебния изпълнител, с което имотът е възложен на друг
участник в проданта, който е имал право да участва в процедурата по наддаване.
В случая постановлението за възлагане е законосъобразно, защото с него имотът
не е възложен на Е.Г.Н., за когото се твърди, че не е следвало да се допусне до
участие в проданта.
Р.Н.К.
е внесла с платежно нареждане от 25.09.2019 г. задатък в размер 11
664 лв. – който е в размер на 10 % от началната цена от 116 640 лв., а към
подаденото от нея наддавателно предложение е приложен
платежен документ, който удостоверява, че задатъкът е
внесен преди 26.09.2019 г., който е последният ден на проданта; предложената от нея цена в размер на 117 000 лв. не е по-ниска от
началната цена, нито надхвърля с 30 на сто началната цена, поради което законосъобразно е била допусната до
участие в проданта. Предложената от нея цена в размер на 117 000 лв. не е
най-високата предложена цена, но обявените за купувачи наддавачи,
които са предложили по-висока цена - Е.Г.Н. /по реда на чл.492 ал.2 ГПК/ 141 664
лв. и В.С.Р. -130 000 лв. не са доплатили цената в срока по чл.492 ал.3 ГПК, поради което по реда на чл.493, т.2 ГПК Р.се явява наддавач, направил следващото по ред наддавателно
предложение - 117 000 лв.
С оглед на изложеното съдът
намира, че жалбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.Г.Н. срещу постановление за възлагане от 23.10.2019 г. по изп.дело N 2018781040090058 на ЧСИ Г.Д., с което на Р.Н.К. е възложено ателие 2Б, находящо се в гр.София, ж.к.“******, със застроена площ от
64 кв.м. – самостоятелен обект с идентификатор 68134.1005.150.1.52.
OСЪЖДА Е.Г.Н. ЕГН **********,***, да заплати на „Е.“ ООД, *** N 8A, съдебни разноски от 300 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.