№ 285
гр. Благоевград , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200500363 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.
Срещу Решение № 500698/08.02.2021г., постановено по гр.д. № 1128/2019г. по описа на РС
Разлог, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от Д. „Н.“- гр. Б.,
представлявана от Директора Д. М. К., чрез процесуалният представител адв. С.П., с която
се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като незаконосъобразно и
да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка
с чл. 225 ал.1 от КТ.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради това че
същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на
материалния закон.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на извършеното
уволнение на осн. чл. 328 ал.1 т. 5 от КТ, поради липсата на качества на работника за
ефективно изпълнение на работата. Твърди се, че заповедта за прекратяването на трудовото
правоотношение на А. М. Д. с Д. „Н.“- гр. Б., досежно причините за уволнението се допълва
с Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г., от които се установява че
липсващите качества на работника са- организираност, самокритичност и инициативност.
1
Оспорват се изводите на състава на РС Разлог, постановил обжалваното решение, за това че
оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, не е мотивирана, след
като същата е допълнена с приетите като писмени доказателства Протокол № 1/19.09.2019г.
и Протокол № 2/20.09.2019г., като съобразно установената съдебна практика освен чрез
посочване на обстоятелствата за извършване на уволнението, тези обстоятелства може да са
посочени в други документи, приложени към заповедта и връчени на работника заедно с
нея./Решение № 54 от 21.02.2012г. на ВКС, по г.д. № 865/2011г. на III г.о. на ГК/.
С въззивната жалба е направено оплакване и за допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, поради това че след като представените от ответника Протокол №
1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г. са били оспорени от ищцовата страна,
първоинстанционният съд не е открил производство по оспорване на същите по реда на чл.
193 ал. 2 от ГПК и не е разпределил между страните тежестта на доказване във връзка с така
направеното оспорване, като налице е в тази връзка и непълнота на доклада на РС Разлог,
направен по реда на чл. 146 от ГПК.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно основателността на предявения
иск по чл. 225 от КТ. Навеждат се с въззивната жалба доводи, че същият е недоказан, тъй
като са ангажирани доказателства, че А. М. Д. е останала без работа само до момента на
подаване на исковата молба пред съда, но не и за целия период от 6 месеца след
уволнението и. Поради изложеното не се доказва наличието на вреда, която да обуславя
извода за основателност на предявения иск за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ.
При изложените съображения, иска се от въззивния съд да отмени Решение №
500698/08.02.2021г., постановено по гр.д. № 1128/2019г. по описа на РС Разлог, в
обжалваната му част от неправилно поради нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост от събраните доказателства,
както и да присъди на въззивника, сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен
отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата– въззиваемата А.
М. Д., чрез пълномощника и адв. Е.Я., с който се иска от въззивния съд, да остави
депозираната жалба от Д. „Н.“- гр. Б., чрез процесуалния и представител без уважение като
неоснователна.
С писмения отговор се поддържат доводите на първоинстанционния съд в обжалваното
решение, за незаконосъобразност на извършеното уволнение на осн. чл. 325 ал.1 т. 5 от КТ.
Твърди се че са останали недоказани липсата професионални качества на ищцата както и
намиращото се в причинна връзка неефективно изпълнение на възложената и работа.
Възразява се че в заповедта за уволнение не са посочени които са качествата които липсват
на работника А. М. Д., като не се установява и доказва пред първоинстанционния съд, че се
касае за трайна липса на качества, тъй като процесните Протокол № 1/19.09.2019г. и
2
Протокол № 2/20.09.2019г., визират извършени проверки от работодателя в два поредни
дни, като за такъв кратък срок е невъзможно установяването на трайната липса на качества
за ефективно изпълнение на трудовите задължения. Недоказани са останали по делото
материално правните основания за извършеното уволнение, а това доказване е било в
процесуална тежест на работодателя, а не на работника предявил исковете по чл. 344 от КТ
пред съда. В тази връзка сочи се в писмения отговор на въззивната жалба, че в периода
предхождащ уволнението на въззиваемата, са били извършени няколко проверки от
РИОКОЗ- Благоевград в Д. „Н.“- гр. Б., за спазване на санитарно-хигиенните условия в
детската градина, като не са установени нарушения, нито направени предписания за тяхното
отстраняване.
Поддържа се с писмения отговор от пълномощника на въззиваемата- адв. Я., че недопустимо
е мотивирането на заповедта да се извършва с препращането към Протокол № 1/19.09.2019г.
и Протокол № 2/20.09.2019г., тъй като не се установи че те са били връчени на А. М. Д..
Отделно дори и да бяха връчени, същите са оспорени от ищеца по делото, като не е било
успешно доказано от работодателя кога е извършена проверката и кога е приключила, като
същите са останали непротивопоставими на ищцата, поради липса на достоверна дата.
С писмения отговор се иска от въззивния съд да остави без уважение оплакванията с
въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от съда, при разпределението на
доказателствената тежест между страните по делото с доклада по чл. 146 от ГПК. Възразява
се че оплакването за допуснато процесуално нарушение е недопустимо, тъй като
протоколите са били оспорени от ищцовата страна, а ответната страна е черпела права от
тях, поради което същата не би могла да навежда доводи за процесуално нарушение поради
неоткриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК, каквото в настоящи случай не е
било необходимо да бъде откривано, тъй като са оспорени частни свидетелствуващи
документи, които имат само формална доказателствена сила. Тъй като същите не са връчени
на А. М. Д. и не са подписани от нея, то тежестта по тяхното оспорване е върху страната
която се ползва от тях, като това ясно е било посочено от първоинстационния съд в доклада
му по чл. 146 от ГПК.
Оспорват се с писмения отговор на въззивната жалба и доводите наведени от
жалбоподателя- за недоказаност на предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ. Поддържа се с
отговора, че пред първоинстационния съд са събрани убедителни доказателства, че А. М. Д.
е останала без работа след незаконното си уволнение за целия период на претендираното
обезщетение от 6 месеца, а пред РС Разлог са представени доказателства за брутното и
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението и.
Поради изложеното с отговора на въззивната жалба, иска се от въззивния съд да потвърди
обжалваното решение на РС Разлог като правилно и обосновано и постановено при липса на
допуснати процесуални нарушения.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
3
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и
е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество.
Спазени са правилата на процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за
депозиране на писмения отговор.
С писмено становище по делото, процесуалният представител на Д. „Н.“- гр. Б.- адв. С.П.,
поддържа оплакванията направени с въззивната жалба, като моли съда да отмени
обжалваното решение на РС Разлог като неправилно, необосновано и постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения на закона.
Пълномощникът на въззиваемата- адв. Д., в пледоариите си по делото, моли съда да остави
въззивната жалба без уважение, като потвърди решението на първоинстационния съд, което
е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира разноските
направени пред въззивната съдебна инстанция.
Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 е 3 от КТ и чл.
225 ал. 1 от КТ, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане,
след като е счел че предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна.
Въззиваемата -ищца пред РС Благоевград– А. М. Д., с ЕГН **********, от село Б., Община
Б., е предявила пред РС Разлог, обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ, както и иск справно основание чл. 225 ал.1 КТ, срещу Д. „Н.“- гр.
Б.- гр. Б., представлявана от Директора Д. М. К., с искане до съда за признаване уволнението
за незаконно и отмяна на Заповед № 33/27.09.2019г. на директора на детската градина, с
която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328 ал. 1, т. 5 от КТ, за
възстановяване на ищцата на работа на длъжността която е заемала от преди уволнението и-
„чистач/хигиенист“ в яслена група към филиал на Д. „Н.“- гр. Б., за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за период от
шест месеца в размер на 2 520лв., както и иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ, за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017, 2018 и 2019г., в
размер на 420.00лв.
С исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, са изведени от ищцата
основания за незаконосъобразност на извършеното уволнение, като се поддържа пред
първоинстационния съд, че на същата при прекратяване на трудовото и правоотношение, не
е било връчено предизвестие от работодателя, като не е била надлежно предупредена че ще
бъде уволнена и не е могла да се защити. Навадени са доводи за незаконосъобразност на
оспорената Заповед № 33/27.09.2019г. на Директора на Д. „Н.“- гр. Б., като се възразява че
същата е немотивирана, като работодателят само е посочил че прекратява трудовото
правоотношение на ищцата, без да посочи от кога. Навадени са доводи че в заповедта за
уволнение не са посочени кои са качествата на работника които липсват за ефективното
4
изпълнение на трудовите и задължения, след като същата е работила в детската градина от 7
години и не е била предупреждавала или наказвана за неизпълнение на трудовите си
задължения. Оспорва се с депозираната пред РС Разлог искова молба основанието на
извършеното уволнение, като се твърди от ищцата че същата има качествата за ефективно
изпълнение на трудовите си задължения, поради което следва атакуваната заповед за
уволнение да бъде отменена като незаконосъобразна, а А. М. Д. да бъде възстановена на
работа на длъжността, която е заемала от преди уволнението и.
С писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, се оспорват пред
първоинстационния съд от пълномощникът на Д. „Н.“- гр. Б., предявените обективно
съединени искове по чл. 344 от КТ, като се иска от съда същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Възразява се че липсата на предизвестие за извършеното уволнение е въпрос
относим само към заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие на осн. чл. 220 ал.1
от КТ, но не и към законността на извършеното уволнение. Възразява се срещу наведеното с
исковата молба оспорване на издадената заповед за уволнение като немотивирана.
Поддържа се от пълномощникът на ответника- адв. П., че достатъчно е че в заповедта за
уволнение работодателят е посочил основанието за извършеното уволнение- „липса на
качества на работника за ефективно изпълнение на работата“, което съответства на
посочената в заповедта правна норма от КТ. От ответната страна са изложени съображения,
че заповедта за уволнение е мотивирана в достатъчна степен, доколкото в нея са посочени и
още два документа, въз основа на които е извършено прекратяването на трудовото
правоотношение с А. М. Д.- Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г., с които
по безспорен начин се установява липсата на качества у работника за ефективно изпълнение
на трудовите и задължения- организираност, самокритичност и самоинициативност.
Поддържа се пред първоинстанционния съд с писмения отговор на исковата молба, че
ищцата е била наясно за трудовите и задължения, като на посочените в двата протокола дати
същата не е изпълнила качествено част от възложените и конкретни трудови задължения,
които са подробно описани в двата протокола. Така въззиваемата е била наясно какви са
качествата които и липсват при изпълнение на трудовите и задължения и е могла да научи за
какво е уволнена, както и да се защити пред работодателя си. Оспорва се с писмения
отговор че за работодателят при посоченото основание за извършеното уволнение, е
съществувало задължение за извършване на подбор, по реда на чл. 329 от КТ. С писмения
отговор, депозиран от пълномощникът на Д. „Н.“- гр. Б., при разглеждането на делото пред
РС Разлог, оспорват се и акцесорните искове по чл. 224 и чл. 225 ал.1 от КТ- за изплащане
на обезщетения за неползван платен годишен отпуск, както и на обезщетение за времето
през което ищцата е останала без работа, в резултат на нейното уволнение.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, допусната е и
назначена съдебно икономическа експертиза, във връзка с предявения иск за заплащане на
суми за неползван платен годишен отпуск от работника.
С обжалваното Решение № 500698/08.02.2021г., постановено по гр.д. № 1128/2019г. по
5
описа на РС Разлог, първоинстанционният съд е уважил като основателни предявените
обективно и кумулативно съединени искове по чл. 344 от КТ, като е отменил атакуваната
Заповед № 33/27.09.2019г. на Директора на Д. „Н.“- гр. Б. като незаконна, възстановил е
ищцата А. М. Д. на работа на длъжността която е заемала от преди уволнението и-
„чистач/хигиенист“ във филиала на Д. „Н.“- гр. Б., като е осъдил Д. „Н.“- гр. Б., да заплати
на А. М. Д., сумата 2 520.00лв., съставляваща обезщетение за времето от 6 месеца след
незаконното и уволенние, през което ищцата е останала без работа, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на иска пред съда, до окончателното
изплащане на дължимото.
Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения осъдителен иск по
чл. 224 от КТ. В тази част решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано и
същото е влязло в законна сила.
Пред въззивната инстнация не са представяни и събирани нови доказателства.
Настоящият въззивен състав при анализ на събраните доказателства пред първостепенния
съд в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка, счита за установено фактическа страна
следното:
Не е спорно по делото, а установява се и от писмените доказателства приети по делото от
първоинстанционния съд, че А. М. Д. е работела в Д. „Н. М.“, гр. Б., по силата на валидно
възникнало трудово правоотношение, въз основа на Трудов договор № */08.10.2012г., като
съобразно последното Допълнително споразумение към трудов договор № 31/03.01.2019г. е
заемала длъжността „чистачка“, при 6 часов работен ден и петдневна работна седмица, по
безсрочен трудов договор.
Представена е пред първоинстанционния съд и приета като писмено доказателство,
последната връчена на А. М. Д. срещу подпис- длъжностна характеристика за заеманата от
нея длъжност- „чистач/хигиенист“ в О. „Б., в която подробно са описани задълженията за
заеманата длъжност, свързани с преките и трудови задължения за поддържане на хигиена в
детското заведение, сред които: по т. 1 осигурява необходимите санитарно – хигиенни
условия за правилното развитие и възпитание на децата; по т. 3 – извършва редовно и
качествено почистване на занималните, спалните, кабинетите, коридорите и санитарните
помещения; по т. 4 – извършва ежедневна дезинфекция, разчиства и прибира след сън,
изтупва дюшеците след сън и по т. 5 – измива и дезинфекцира приборите с автоклави.
Установява се от писмените доказателства по делото, че със Заповед № 30 от 16.09.2019г. на
Директора на Д. „Н.“, гр. Б., е била определена комисия в състав от 3- ма членове, която на
19.09.2019г. и на 20.09.2019г. да извърши проверка във филиал с. Б. при Д. „Н.“, гр. Б.,
относно спазването на Вътрешните правила за работа на помощния и обслужващия
персонал. Дадени са указания Комисията да обърне внимание на хигиената във всички
помещения на филиал с. Б. при Д. „Н.“.
6
Видно е от приложените трудови договори и длъжностни характеристики, че членовете на
назначената комисия са служители на Д. „Н.“- останалите работници изпълняващи
длъжността „чистач“ в Д. „Н.“- гр. Б..
За резултатите от извършената проверка, назначената Комисия е съставила Протокол № 1 от
19.09.2019г., в който отразили, че при извършена проверка в 10.00 часа е констатирано, че
във филиал с. Б. при Д. „Н.“, гр. Б.- „не са осигурени необходимите санитарно – хигиенни
условия за правилното развитие и възпитание на децата. Не е почистена занималнята,
спалното и санитарното помещение- тоалетни, мивки, под. Непроветрени занимални и
спални помещения. Неизвършена дезинфекция на пода в занималните и спалните
помещения. Наличие на прах под леглата на децата. Неизтупани килими и прах под тях.
Част от приборите за хранене са измити, като малка част от тях не са почистени. Не е
установено да е извършена дезинфекция на приборите след хранене с автоклави.“ В
съставения на 19.09.2019г. протокол е отразено, че проверката на комисията е осъществена в
присъствието на А. М. Д..
В съставения протокол е отбелязано, че А. М. Д.- „не може да се организира с цел ефективно
изпълнение на поставените задачи съгласно длъжностната характеристика, като в рамките
на работния ден голяма част от тях остават неизпълнени“.
Протокол № 1/19.09.2019г. е подписан от членовете на комисията, като е посочен- отказ
същия да бъде получен от А. М. Д., с посочена дата на връчване– 20.09.2019г., който отказ е
удостоверен с подписа на трима свидетели- членовете на комисията извършила проверката.
Съставен е от същата комисия и приет от първоинстационния съд като писмено
доказателство и Протокол № 2 от 20.09.2019г., в който са отразени резултатите от
извършена проверка в 16.00 часа във филиал с. Б. при Д. „Н.“, гр. Б., с идентично
съдържание на преходния протокол. Посочено е в така съставения протокол, че е установено
че- …“отново не са осигурени необходимите санитарно- хигиенни условия за правилното
развитие и възпитание на децата. Не е почистена занималнята , спалното и санитарното
помещение. Непроветрени занимални и спални помещения. Неизвършена дезинфекция на
пода в занималните и спалните помещения. Наличие на прах под леглата на децата.
Неизтупани килими и прах под тях. Не се установи да е извършена дезинфекция на
приборите след хранене и автоклави.“
Посочено е в съставения Протокол № 2/20.09.2019г., че проверката е извършена в
присъствието на А. М. Д..
В така съставения протокол е посочено- ..“че въпреки направената проверка предходния ден
и извършеното напомняне на поставените задачи, А. М. Д. не е проявила инициатива да
отстрани допуснатите от нея слабости в работата.“ С оглед на констатациите на комисията,
предлага се на Директора на Д. „Н.“- гр. Б., да предприеме необходимите мерки по
отношение на А. М. Д., тъй като същата не притежава необходимите качества за ефективно
7
изпълнение на възложената и работа- организираност, самокритичност и инициативност.
Посочения протокол е подписан от членовете на Комисията, като е оформен при отказ да
бъде получен от ищцата А. М. Д., с дата на връчване- 23.09.2019г.,като отказа да бъде
получен от въззиваемата е удостоверен с подписа на трима свидетели- членовете на
комисията извършила проверката.
Приетите като писмени доказателства Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол №
2/20.09.2019г. са били оспорени в първото по делото съдебно заседание от ищцовата страна,
досежно тяхното съдържание, като е направено възражение, че същите са антидатирани и
съставени в отсъствието на А. М. Д., за нуждите на настоящия процес. Оспорена е пред
първоинстанционния съд е компетентността на назначената комисия да извършва оценка на
работата на ищцата по делото.
Пред първоинстанционния съд са представени и приети като писмени доказателства-
Вътрешни правила за работа на помощния и обслужващия персонал и Правилник за
вътрешния трудов ред в Д. „Н.“, общ. Б., както и Протокол от 14.04.2017г. за приемането им
от Общото събрание при Д. „Н.“, гр. Б.. В съдебно заседание е било оспорено от
пълномощникът на ищцата, че тези документи са били надлежно връчени на А. М. Д. и тя е
имала възможността да се запознае с тяхното съдържание.
Със Заповед № 33 от 27.09.2019 г. на Директора на Д. „Н.“, гр. Б. е прекратено трудовото
правоотношение на А. М. Д. с Д. „Н.“- гр. Б.. Като правно основание за извършеното
уволнение е посочена разпоредбата на чл. 328 ал. 1, т. 5 от КТ и Протокол № 1 от
19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г. Като причини за прекратяване на трудовия
договор, в текстовата част на заповедта е посочено: „липсата на качества на работника за
ефективно изпълнение на работата“. Видно от направеното отбелязване, заповедта за
уволнение е връчена на въззиваемата при отказ да бъде подписана, удостоверено с подписа
на двама свидетели.
По делото е приета от първоинстанционния съд като писмено доказателство Служебна
бележка Агенцията по заетостта, с изх. № 60-08-10-42746/07.10.2019г. на Дирекция „Бюро
по труда“ гр. Разлог, с която се удостоверява, че считано от 01.10.2019г. ищцата е
регистрирана като безработна.
По делото е изслушана като свидетел Р. Б., от които показания се установява, че също
работи като чистач в Д. „Н.“- гр. Б., но в различна смяна с А. М. Д.. Същата познава ищцата,
тъй като са работили заедно в детската градина, но няма преки впечатления от нейната
работа, тъй като работят в различни смени. Посочва, че задълженията й са се изразявали в
поддържане на отоплението, почистване на сградата. Свидетелката сочи в показанията си,
че от ХЕИ често са им правени проверки, но не им казвали, че не се справят с работата. Не
знае дали има наложени глоби от ХЕИ и дали А.Д. е била наказвана, за това, че не поддържа
хигиена. В показанията си свидетелката сочи, че преди да бъде уволнена А. М. Д. е работела
8
в яслата, като свидетелката казва в показанията си- „То горе е една барака, не е като тук
детски градини и колкото и да се стараеш, не може да изглежда чисто“.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, въззивният съда извежда следните
доводи от правна страна:
В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл.
269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното съдебно решение, настоящият
състав на ОС Благоевград счита, че същото е валидно постановено- в рамките на
компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност, като е произнесено от законен съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е
съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона
писмена форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна
инстанция и е съобщен на страните по установения в ГПК процесуален ред.
Исковете по КТ- предмет на производството по делото, са процесуално допустими, като
предявени от лице с активна процесуална легитимация- уволнения работник, срещу пасивно
легитимиран ответник- оспорващия исковете работодател, като са спазени изискванията за
надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането му.
Не са налице нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по делото, тъй
като страните са тези по трудовото правоотношение, преди неговото прекратяване със
заповед за уволнение на работника от неговия работодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от направените от страната оплаквания с въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища
съгласно ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение
№ 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г.
по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по
приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
Съобразно установената съдебна практика, при производството по оспорване на
законосъобразността на извършеното уволнение, съдът е ограничен от заявените с исковата
молба от ищеца основания за незаконосъобразност, като не може да излага правни
съображения, извън доводите навадени от ищеца с предявените искове по чл. 344 ал. 1 от
КТ. Така установилото се разбиране е в съответствие с принципа на диспозитивното
начало/по аргумент на чл. 9 от ГПК/. Съобразно даденото разрешение в Решение № 290 от
11.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 882/2011г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио
9
Първанов, Решение № 149 от 13.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 475/2011г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Светла Цачева, Решение № 555 от 09.02.2012г. на ВКС по гр. д. №
1224/2010г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, Решение № 459 от
27.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1532/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Филип
Владимиров, и Решение № 665 от 01.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 242/2009г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Борислав Белазелков, постановени по реда на чл. 290 от ГПК,
съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба основания за незаконност
на уволнението.
Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по
чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по-малко това може
да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба
или по-късно във въззивното производство. След предявяването на иска ищецът може да
допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното
възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да
посочи някои от фактите, на които то се основава. /Решение № 19 от 18.02.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 4322/2013 г., IV г. о., ГК/.
Поради изложените съображения, преценката за законосъобразност от въззивната съдебна
инстанция по настоящото дело, освен ограничена от оплакванията навадени с въззивната
жалба, следва да бъде извършена в рамките на заявеното с исковата молба основание за
незаконосъобразност- немотивираност на заповедта за уволнение в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 195 от КТ; липсата на предпоставките от обективна страна,
за извършване на уволнение на осн. чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ- поради липсата на качества на
работника за ефективно изпълнение на работата, както и наведените в първото по делото
съдебно заседание от пълномощника на ищеца основания за оспорване на съдържанието на
Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г., както и като е направено
възражение, че същите са антидатирани и съставени в отсъствието на А. М. Д., за нуждите
на настоящия процес и оспорването на компетентността на назначената комисия да
извършва оценка на работата на ищцата по делото.
Посоченото в заповедта за уволнение правно основание - чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ е
безвиновно основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или
служителя. Елементите на фактическия състав на това основание са липса на качества на
работника или служителя, които да са необходими за ефективно изпълнение на възложената
му работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние. Затова е необходимо в
заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за
липса на определени качества- професионални умения, навици, знания, които работникът
или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз
основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях
доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото
10
правоотношение.
Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание,
обуславя незаконността й. В случая процесната Заповед № 33 от 27.09.2019 г. на Директора
на Д. „Н.“, гр. Б. е твърде кратка и лаконична, като в нея не се съдържа посочването на
конкретни обстоятелства, обусловили констатацията на работодателя за липса на качества у
работника. От значение за законността на уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ е
посочването в заповедта за уволнение на конкретни факти и данни, относими към
възложената работа на работника или служителя по трудово правоотношение, за да може
съдът да направи преценка за законността на уволнението като провери съществуването на
фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под
правната норма. /Решение № 150 от 11.06.2015г. на ВКС по гр. д. № 5166/2014г., III г. о.,
ГК/.
По материалноправни въпроси по реда на чл. 290 ГПК са постановени поредица решения
(вж. Решение № 320/07.03.2016 г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 6501/2014 и посочените в него
решения по гр. д. № 1611/2009 г. на IV ГО, по гр. д. № 1382/2011 г. на III ГО, по гр. д. №
804/2011 г. на IV ГО, по гр. д. № 531/2010 г. на IV ГО, по гр. д. № 728/2009 г. на IV ГО, по
гр. д. № 1363/2010 г. на IV ГО, по гр. д. № 1774/2011 г. на IV ГО, по гр. д. № 49/2012 г. на IV
ГО, по гр. д. № 1201/2014 г. на IV ГО, по гр. д. № 295/2015 г. на III ГО), съгласно които
заповедта за уволнение на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ е достатъчно мотивирана, ако в
нея работодателят е посочил качествата, които липсват на работника/служителя за
ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или е посочил начинът, по който
работникът/служителят се справя с работата. Същият резултат може да бъде постигнат и
като работодателят посочи, с кои възложени задачи (в кръга на трудовата функция)
работникът/служителят не се справя ефективно. /Решение № 163 от 12.07.2017г. на ВКС по
гр.д. № 4494/2016г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков/.
Според приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. №
4/2017 г., ОСГК, фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ
включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево,
количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение
на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици
за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е
писмена за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта. Доколкото
всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или
навици биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да
индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл. 328 ал. 1
т. 5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора
– в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и
законоустановеност на основанията за уволнение. За индивидуализация на волеизявлението
е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои
11
знания, умения или навици липсват, или да се посочи в какво се състои трайното
неефективно изпълнение на работата (начинът, по който работникът се справя с
възложената работа).
В разглеждания по настоящото дело казус, в процесната Заповед № 33 от 27.09.2019 г. на
Директора на Д. „Н.“, гр. Б., не са посочени конкретни фактически обстоятелства, въз основа
на които работника е уволнен по чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ. Простото посочване на текстовата
част на законовата норма- „липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на
работата“ не е достатъчно, тъй като същото е много общо оценъчно и неопределено понятие
и не дава възможност волеизявлението на работодателя за реализирането на потестативното
му право да прекрати трудовото правоотношение, да бъде осъществено в съответствие с
принципа на законоустановеност на основанието за уволнение, както и с принципи на
гарантиране на защитата на работника, който има право да научи за какво е уволнен и на
какво правно основание се извършва прекратяването на трудовото му правоотношение от
работодателя.
Съгласно задължителните указания дадени на съдилищата с т. 3 от Тълкувателно решение
№ 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК, в заповедта за прекратяване на
трудов договор на осн. чл. 328 ал.1 т. 5 от КТ, работодателят е длъжен да посочи
липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез
изброяването им или като посочи начина по който работникът се справя с възложената му
работа. В процесната заповед за уволнение, не е направено нито едното, нито другото, като
работодателят се е задоволил само да възпроизведе текста на правната норма от КТ, както и
да посочи самата правната норма на основание на която извършва уволнението- чл. 328 ал.1
т. 5 от КТ, без да се обоснове какви са липсващите качества на уволнената А. М. Д., които и
пречат ефективно да се справи с възложената и работа или да обоснове поради липсата на
които качества на работника, е последвало конкретното неизпълнение на възложените му
трудови задължения. Поради изложените съображения от фактически и правна страна,
настоящият въззивен състав на ОС Благоевград намира, че посоченото с исковата молба от
ищеца основание за незаконност на уволнението- немотивираност на заповедта за уволнение
е основателно, като същото следва да бъде уважено. Липсата на мотиви в оспорената
заповед за уволнение е достатъчно за съда да приеме, че уволнението на въззиваемата А. М.
Д. на осн. чл. 328 ал.1 т. 5 от КТ е незаконно и същото да бъде отменено.
При оспорване на законността на уволнението чрез предявяване на иск по чл. 344 от КТ пред
съда, в процесуална тежест на работодателя е да установи при пълно и главно доказване,
наличието на обстоятелствата от обективна страна обуславящи законността на уволнението
във връзка с правното основание за прекратяването на трудовото правоотношение с
работника или служителя. Такова доказване може да бъде извършвано с всички допустими в
ГПК доказателствени средства. Въззивният съд в настоящия състав, с оглед наведеното
оплакване с въззивната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт и обвързан от
наведеното основание с исковата молба за недоказаност на основанието на чл. 328 ал.1 т. 5
12
от КТ, намира че въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни
доказатлества, не се доказа при пълно и главно доказване наличието на предпоставките от
фактическа страна за липсата на качества у ищцата за ефективно изпълнение на
възложените и трудови функции.
Основанията за извършеното уволнение на А. М. Д. са представените и приети като писмени
доказателства от първоинстанционния съд Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол №
2/20.09.2019г., които са изготвени от нарочна комисия, назначена от Директора на Д. „Н.“-
гр. Б., въз основа на Заповед № 30 от 16.09.2019г. Въззивният съд намира за основателно
възражението на ищцата чрез нейния пълномощник, наведено в първото по делото съдебно
заседание пред първоинстанционния съд- за липсата на компетентност на назначената от
Директора на Д. „Н.“- гр. Б.- комисия за извършване на проверка за качеството на работата
на А. М. Д.. Въз основа на заповед на директора назначената комисия се състои само от лица
от помощния персонал на детската градина със същата длъжност, както ищцата по делото-
„чистач/хигиенист“, чиито членове са колеги на Д. и се конкурират с нея при извършването
на трудовите си задължения. Въззивният съд намира, че с оглед състава на назначената
комисия от Директора на Д. „Н.“- гр. Б., същата не е имала правомощията да извършва
проверка за качеството на работата на тяхната колежка, още по- малко да дава оценка на
тази работа и да прави предложение пред работодателя за предприемане на мерки за
отстраняване на констатираните слабости. Контрол върху качеството на работата на ищцата
е можело да бъде извършен само от лице, което по силата на длъжностната си
характеристика, има правомощията да извършва контрол върху работата на помощния
персонал на Д. „Н.“- гр. Б./например заместник- директор или друго лице от педагогическия
персонал, на което Директора с изрична заповед е възложил такива функции/. Не се
установи и доказа по делото, че лицата от състава на Комисията извършила проверката и
издала Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г., са имали правомощията да
извършват контрол за организацията и качественото изпълнение на работата на тяхната
колежка А. М. Д., а още по- малко оценка на нейната работа и правото да направят
предложение пред Директора на детското заведение за предприемане на конкретни мерки с
оглед на констатирано неизпълнение на трудовите задължения на ищцата. Основанията за
тези си изводи състава на въззивният съд черпи от разпоредбата на чл. 258 от Закона за
предучилищното и училищното образование, с която на Директора на детската градина са
предоставени правомощията да организира работата на детското заведение и да осъществява
контрол на работата на педагогическия и непедагогическия персонал на детската градина.
Съобразно следващите текстове от същия закон, Директорът на детската градина може да
предоставя управленски и контролни функции във връзка с дейността на детската градина
на някой от заместник директорите, но според въззивния съд недопустимо е извършването
на проверка на работата на работници от непедагогическия персонал на детската градина, да
бъдат възлагани на комисия в състав от лица, също от непедагогическия персонал на
детското заведение, на които липсват данни по настоящото дело да са били възложени с
длъжностната характеристика функции за организация и контрол на дейността на отделните
13
звена на Д. „Н.“- гр. Б.. В този смисъл и само на това основание, въззивният съд намира
оспорването на съдържанието на Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г. за
основателно и успешно проведено, доколкото изводите направени с оспорените протоколи
са изготвени от некомпетентни за извършването на проверка на работата на ищцата лица,
поради което техните констатации не могат да бъдат обвързващи както за работодателя,
който им е възложил извършването на такава проверка, така и за съда разглеждащ делото и
извършващ преценката за съответствието на извършеното уволнение с разпоредбите на
закона.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването наведено с въззивната жалба за
допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, поради това че
не е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК при направеното оспорване на
представените пред РС Разлог- Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г.,
като неоснователно е и оплакването за непълнота на доклада на съда по реда на чл. 146 от
ГПК, във връзка с оспорването на така представените от ответника писмени доказателства,
във връзка с разпределението на доказателствената тежест между страните по делото.
Своевременно оспорените от ищцовата страна Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол №
2/20.09.2019г. са частни свидетелствуващи документи, които са подписани от нарочна
комисия, назначена от Директора на Д. „Н.“- гр. Б.. Същите имат само формална
доказателствена сила, т.е. съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
двата протокола изхождат от лицата, които са ги подписали. Тъй като не са подписани от
никоя от страните по делото, тези частни документи не се ползват с материална
доказателствена сила, обвързваща съда разглеждащ делото, доколкото посочените в тях
факти, за които се отнася удостоверителното изявление на лицата които са ги подписали,
могат да се приемат за доказани по делото, само когато удостоверяват неизгодни за издателя
си факти. Ето защо същите съгласно чл. 180 от ГПК са доказателство, че изявлението е
направено от лицето, което е посочено като автор на документа/лицата които са ги
подписали/. Тъй като частният свидетелствуващ документ няма обвързваща съда
материална доказателствена сила, при неговото оспорване, не е необходимо откриването на
производство по реда на чл. 193 от ГПК. Преценката на достоверността на удостоверените в
оспорения частен свидетелствуващ документ факти, съдът извършва въз основа на
вътрешното си убеждение и с оглед на всички доказателства по делото, а доказателствената
тежест за установяването на фактите посочени в оспорения частен свидетелствуващ
документ е общата разпределена от съда между страните такава, с оглед на задължението на
страните за доказване на фактите от които се ползват в процеса, съобразно чл. 154 от ГПК.
След като са били оспорени от ищцовата страна, а ответникът се е ползвал от Протокол №
1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г. за извършване на уволнението на А. М. Д., то
доказването на удостоверените чрез тези протоколи факти е следвало да се извърши с
всички допустими в ГПК доказателствени средства, като е било в тежест на ответната
страна, в каквато насока е и доклада на първоинстанционния съд по реда на чл. 146 от ГПК.
14
Не се установяват и доказват от събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни
доказателства, фактическите констатации изведени в оспорените Протокол № 1/19.09.2019г.
и Протокол № 2/20.09.2019г. Няма данни ищцата да е била наказвана преди това за
неизпълнение на трудовите си задължения от нейния работодател. Показанията на
свидетелката Р. Б. не само не потвърдиха, а по- скоро опровергаха констатациите в
процесните Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г. Свидетелката сочи че
ищцата работи в детската градина от няколко години и винаги е изпълнявала трудовите си
задължения, като тя не знае нейния работодател или при проверка от ХЕИ, да са били
констатирани слабости в работата на А. М. Д.. Свидетелката не сочи в показанията си за
допускане на неизпълнение на трудовите задължения от ищцата, тъй като работи с нея в
различни смени и не знае как тя се справя конкретно с възложените и трудови задължения.
Други доказателства по делото, от които да се установява че А. М. Д. не притежава
определени качества, което и пречи качествено и ефективно да изпълнява трудовите си
задължения, по делото не са представени и не са събрани от първоинстанционния съд.
Посоченото в заповедта за уволнение правно основание - чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ е безвиновно
основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя. В
съдебната практика се възприема, че трудовото правоотношение е прекратено
законосъобразно на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ тогава, когато е налице неизпълнение на
трудовите задължения, което се дължи на обективната липса на качества на служителя.
Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липсата на такива качества, то
е налице едно безвиновно поведение от страна на служителя, което води до некачествено
или неефективно изпълнение и е основание за прекратяване на трудовото правоотношение
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Липсата на качества на работника или служителя, по смисъла на чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ, трябва да е трайно състояние, което има обективен характер, докато
при виновно неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя има
нарушение на трудовата дисциплина, което е основание за ангажиране на дисциплинарната
му отговорност. В този смисъл заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е необходимо да съдържа конкретни данни за това, кои
качества не притежава уволнения работник или служител за ефективно изпълнение на
работата му, като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде изрично
посочено в нея, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената
работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни.
Оспорената по настоящото дело заповед за уволнение е немотивирана, като препращането
към приетите като писмени доказателства Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол №
2/20.09.2019г., не може да компенсира този тежък порок във връзка с основанието на което е
извършено уволнението- липсата на качества на работника по смисъла на чл. 328 ал.1 т. 5 от
КТ. Основанието за извършеното уволнение изисква освен липсата на тези качества да бъде
задължително посочена от работодателя, същите да съставляват трайно състояние, а освен
това да са от обективен характер и да не са свързани само с конкретни прояви на
15
неизпълнение на трудовите задължения на работника, които могат да бъдат основание за
неговия работодател за прекратяване на трудовото правоотношение, но на друго основание-
налагане наказание за допуснато дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина. Дори
и да се приеме за доказано съдържанието на оспорените Протокол № 1/19.09.2019г. и
Протокол № 2/20.09.2019г./което не беше успешно проведено в настоящия процес при пълно
и главно доказване/, то констатациите в двата протокола са неубедителни и не могат да
обусловят за настоящия състав на ОС Благоевград извода за наличието на основанията за
уволнение на А. М. Д. поради липса на качества за изпълнение на работата и. В протоколите
са посочени конкретни неизпълнения на задълженията за почистване на помещенията на
филиала на детската градина, както и за непочистване на част от приборите за хранене,
идентични по съдържание и допуснати в два последователни календарни дни. Без да са
изложени аргументи в първия от протоколите е посочено, че А. М. Д. не може да се
организира за да изпълни ефективно задълженията си на поставените и задачи съгласно
длъжностната характеристика, а във втория протокол е посочено че не притежава
определени качества за ефективното неизпълнение на работата си- организираност,
самокритичност и инициативност.
Въззивният съд намира че посочените констатации в Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол
№ 2/20.09.2019г. не обуславят извода за наличието на трайна липса на качества на ищцата за
изпълнение на трудовите и функции, възложени и съгласно длъжностната характеристика за
длъжността „чистач/хигиенист“, тъй като констатирането на конкретни слабости в
изпълнението на възложената и работа в два последователни дни, не може да обуслови
извода за трайност на допуснатите от ищцата слабости, като не се установява и доказва дали
същите не се инцидентни или дължащи се на някакви случайни обстоятелства. От друга
страна констатираните само в два последователни дни слабости в работата на ищцата, няма
доказателства да се намират в причинна връзка с липсата на конкретни качества на нейната
личност, които трайно и за продължителен период от време да пречат на същата да
изпълнява съвестно и точно възложените и трудови задължения. Не се доказва по делото че
посочените във втория от двата протокола качества- организираност, самокритичност и
инициативност от една страна наистина са качества които липсват на А. М. Д., а от друга
страна не се доказва и по какъв начин същите са се отразили на работата и, като и пречат
трайно да изпълнява възложените и от работодателя трудови функции, съгласно
длъжностната характеристика за длъжността „чистач/хигиенист“. Не се установява и доказва
по никакъв начин че установеното конкретно неизпълнение на възложените трудови
задължения за дните 19.09.2019г. и 20.09.2019г., се дължат именно на липсата на качествата
на ищцата, посочени във втория от двата протокола- организираност, самокритичност и
инициативност. Поради изложените съображения, въззивният състав на съда разглеждащ
настоящото дело, намира за недоказано основанието за извършеното уволнение на
въззиваемата А. М. Д.- липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите и
задължения, по смисъла на чл. 328 ал.1 т. 5 от КТ.
След като е недакозано основанието на което е извършено уволнението на ищцата по
16
делото, то предявените искове с правно основание чл. 344 от КТ са основателни и правилно
са били уважени от първоинстанционния съд, който въз основа на правилно възприета въз
основа на събраните доказателства фактическа обстановка, е изградил верни правни изводи,
до които въз основа на самостоятелен анализ и оценка, стигна и настоящия въззивен състав
на ОС Благоевград. Основателен е и предявения акцесорен иск по чл. 225 ал.1 от КТ.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал. 1
от ГПК, обжалваното решение на РС Разлог следва да бъде потвърдено, като за този си
извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща и към мотивите на
първостепенния съд, които доколкото в случая съвпадат с тези на въззивната инстанция.
Въззивният съд намира жалбата на Д. „Н.“- гр. Б. за неоснователна и при този изход от
делото, следва въззивника да бъде осъден да заплати на въззиваемата А. М. Д., направените
разноски пред настоящата съдебна инстанция- сумата от 600лв. за направените разноски за
адвокатски хонорар пред ОС Благоевград.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 500698/08.02.2021г., постановено по гр.д. № 1128/2019г. по
описа на РС Разлог, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. „Н.“- гр. Б.- гр. Б., представлявана от Директора Д. М. К., да заплати на А. М.
Д., с ЕГН **********, от село Б., Община Б., сумата 600.00лв./шестотин лева/, за адвокатски
хонорар, пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му
на страните, пред ВКС на РБ.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17