Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Габрово, 06.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на трети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела Килифарева, като разгледа
докладваното от председателя гр. д. № 21 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от И.Р.Р., чрез адв. Н. А.
против ЧСИ В. Ц., рег. № **** на КЧСИ и
район на действие ОС - Г..
В исковата
молба се излага, че ответницата, в качеството й на ЧСИ с рег. № **** и с район на действие ОС – Г., е образувала
изпълнително дело № 289/2013 г. на осн. изпълнителен лист от 12.08.2013 г. и
заповед за изпълнение, издадени по ч. гр. д. № 305/2013 г. по описа на РС – Д.. Основание
за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е бил договор за
кредит сключен между „Райфайзенбанк България” ЕАД и „Евро Стил” ООД –
кредитополучател, И. Р. Р., С.Г. С.и Д.Н. П., като солидарни длъжници.
Заповедта била влязла в сила по отношение на длъжниците, с изключение на
солидарния длъжник, ищец в настоящото производство, И. Р.. Последният възразил по реда на чл.
414 от ГПК, като предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК от кредитора бил
изцяло отхвърлен с решение № 207/28.07.2014 г. по т. д. № 87/2013 г. по описа
на ГОС. С решение № 92/08.04.2015 г., постановено по в. т. д. № 340/2014 г.,
ВТАС е постановил, че по отношение на И. Р. съществува вземане на
„Райфайзенбанк България” ЕАД по заповедта за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. д. № 305/2013 г. по описа на РС – Д., в размер на 26 778, 73
евро, от които 18 200 евро главница, ведно със законната лихва от
12.08.2013 г. до окончателното плащане, 2 770,61 евро просрочени лихви за
периода от 05.11.2012 г. до 11.08.2013 г., 1 663, 36 евро просрочени
наказателни лихви за периода от 05.122.2012 г. до 12.08.2013 г., 3 278, 83
евро просрочена преструктурирана лихва по анекс 1 към договора и 650, 45 евро комисионна за
управление на кредита. От решението ставало ясно, че ищецът се задължил с
останалите длъжници само за най – старите непогасени вноски по кредита, които
са за периода от 05.12.2012 г. до 05.08.2013 г., като вноските са подробно
отразени в заключението на вещото лице, изслушано по делото пред ВТАС.
По изп. дело №
289/2013 г. на ЧСИ В. Ц. са предприети множество принудителни изпълнителни действия,
в следствие на което са събрани суми от длъжниците по наложени запори на техни
банкови сметки, както и е продаден недвижим имот, който е бил обезпечение по
кредита с банката. Изпълнителните действия продължавали и до настоящия момент.
По изпълнителното дело, към взискателя са преведени повече от 178 732, 85
лв., поради което ЧСИ е следвало да прекрати делото по отношение на ищеца,
поради погасяване на задължението му.
С молба от
15.02.2017 г., ищецът е поскал от ЧСИ Ц. делото да бъде прекратено по отношение
на него, поради плащане на дълга, за който той вече е бил солидарно задължен и
ясно определен от посоченото съдебно решение на ВТАС. Вместо това ЧСИ издал
удостоверени с изх. № 953/14.03.2017 г., от което е видно, че задължението на
И. Р. по делото е в размер на 58 238, 67 лв. към 14.03.2017 г. Една
седмица по - рано ЧСИ е поискал вписването на възбрана върху съсобствен на
ищеца недвижим имот по същото изпълнително дело, като в искането е посочена, като
задължение, сумата от 74 692, 95 лв. В искането за вписване на възбраната
било посочено, че ищецът има задължения по други изп. дела, висящ пред ДСИ Д.-
№ 12/2013 г. и № 718/ 2012 г., както и № 42/2013 г. по описа на РС- Д..
Посочено било, че възбраната се налага и по искане на ТД на НАП и Община Д.,
както и по искане на подробно изброени физически лица. Тези твърдения били
неверни, като ищецът се снабдил с удостоверения № УД000180/11.05.2017г. от
Община Д., № 070201700150233/12.05.2017 г. от ТД на НАП В. Търново и от МП, от
които било видно, че същият няма задължения към тях. Що се отнасяло до
изброените физически лица те никога не са били кредитори на ищеца.
Междувременно,
купувачът на възбранения недвижим имот се отказал от сделката, за която
страните имали сключен предварителен договор за покупко – продажба на
стойност 51 000 лв., поради което
ищецът претърпял имотна вреда в този размер, поради това, че не успял да сключи
окончателен договор и не получил сумата, уговорена между страните като покупна
цена на имота. Ищецът претърпял и неимуществени вреди от незаконосъобразните
действия на ЧСИ, защото бил поставен в много неудобна ситуация спрямо
останалите двама съсобственика, претърпял срам и унижение и изпитал
здравословен дискомфорт, повишило се кръвното му налягане за около ден половина, наложил се да потърси лекарска
помощ и да приема медикаменти.
Моли да се
постанови решение, с което да се осъди ЧСИ В. Ц., с рег. № *** и с район на
действие ОС – Габрово, да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 25 000 лв., частично предявени от 51 000 лв., представляващи сумата, която същият не
получил по предварителния договор за продажба на недвижим имот от 29.04.2017
г., незаконосъобразно възбранен от ЧСИ В. Ц. по изп. дело № 289/2013 г., ведно
със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
обезщетение в размер на 1 000 лв. неимуществени вреди по повод вписаната
възбрана върху съсобствения му имот, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноските по делото.
В постъпилия
отговор ответникът, чрез адв. П., оспорва предявения иск изцяло, като
неоснователен и недоказан. Излага хронология на образуваните при частния съдебен изпълнител изп.
дело № 289/2013 г. и присъединеното по него изп. дело № 290/2013 г., по които
ищеца е солидарен длъжник. Поканите за доброволно изпълнение били получени от
него на 22.10.2013 г., като отбелязания в тях дълг бил в размер на 586 344, 88
лв. По изпълнителното дело са налагани запори на банковите сметки на длъжниците
и е продаден недвижим имот, собственост на
солидарния длъжник "Евро Стил” ООД.
На 25.08.2016
г. ищецът е подал молба за прекратяване на изп. дело № 290/2013 г., а на
15.02.2017 г. е поискал прекратяване и на главното изп. дело № 289/2013 г.,
като и двете молби са мотивирани с т. д.
№ 88/2013 г . на ГОС, както и решение № 92/08.04.2015 г. по в. т. д. № 340/2014
г. на ВТАС, влязло в законна сила. С решението на ОС- Габрово било прието, че
И. Р. не дължи суми по изп. дело № 290/2013 г. присъединено по изп. д. №
289/2013 г. и СИ е зачел постановеното решение и е прекратил изп. дело №
290/2013 г.
По отношение
на решението на ВТАС, съдебният изпълнител е зачел последиците му, като видно
от издаденото удостоверение от 15.02.2017 г., е преизчислил неговия дълг в
размер на 58 238, 67 лв. Съдебният изпълнител, с постановление е отказал да
прекрати изп. дело № 289/2013 г., тъй като задължението не било погасено,
въпреки постъпилите суми по делото, поради което солидарно задължените лица
продължават да отговарят, а Р. само до размера на сумата посочена в
удостоверението от 15.02.2017 г. За посочения остатъчен дълг ЧСИ вписал на
10.03.2017 г. възбрана върху имот на ищеца. Длъжникът не е обжалвал
постановлението на ЧСИ за отказ да прекрати делото.
Възразява, че
не е изпълнен фактическия състав за ангажиране на отговорността на ЧСИ,
обхващащ неправомерни действия на ЧСИ, настъпила при упражняване на дейността
му вреда и причинна връзка. Съдебният изпълнител е зачел представените му
съдебни решения. Твърди, че не може да бъде прието твърдението, че неправомерно
не прекратил изп. дело № 289/2013 г., тъй като солидарния дълг не е бил
погасен. Заема се становище, че СИ се е съобразил с пасивната солидарност,
която е била налице по делото и след извършване на погасявания на дълга със
суми събрани в хода на изпълнителното производство. Доводът на ищеца, че към
момента на изготвяне на разпределението от 25.10.2016 г., изп. дело спрямо него
е следвало да се прекрати, е неоснователен, тъй като същият като солидарен
длъжник, макар и в намален размер, е останал длъжник, тъй като вземането не е
изцяло погасено. Дори да се приеме, че ЧСИ неправомерно е извършил съответните
изчисления и е следвало да прекрати делото, то не налице виновно поведение, тъй
като същият се е произнасял по всяко искане мотивирано и своевременно.
Възразява, че не е налице причинна връзка между извършеното
от СИ действие по налагане на възбраната и претендираните от ищеца вреди,
вследствие на несключването на окончателен договор. Наложената възбрана, само
по себе си не може да е основание купувачът да се откаже от договора. Съгласно
ТР № 6/2013 г. по т. 5 е прието, че възбрана наложена върху чужд имот не
поражда правни последици, като в практиката на ВКС се приема, че преобретателят
по предварителен договор за покупко - продажба няма основание да откаже
сделката само по причина, че по партидата на прехвърлителя е наложена възбрана.
Поради изложеното счита, че липса причинна връзка между настъпилата за ищеца вреда
и действията на СИ по налагането на възбраната. Освен това процесната възбрана
е вписана на 10.03.2017 г., докато предварителния договор е сключен на
27.04.2017 г., т.е. след вписването й, поради което и за двете страни е било
ясно, че върху имота има тежест. Въпреки това И. Р. в договора - т. 10 от него,
е декларирал, че върху имота няма тежести. Оспорва се представения от ищеца
предварителен договор за покупко - продажба и се възразява, че същият не е
годно доказателство, тъй като освен, че не е прилаган по изпълнителното дело, е
и антидатиран по смисъла на чл. 181 от ГПК. Доколкото липсва нотариална
заверка, която да изпълнява функцията на достоверна дата, на СИ не може да се
противопостави частен документ, от която страната по него се опитва да се
облагодетелства.
Твърди, че след
като не са налице основания за ангажиране на имуществена отговорност на
съдебния изпълнител за претърпени имуществени вреди, то следва да се отхвърли и
претенцията за неимуществените вреди.
В проведените съдебни
заседания, процесуалният представител на ищеца, адв. И., поддържа исковата
молба и моли същата да се уважи изцяло, така както е предявена, представя
писмени бележки. Ответникът по иска,
чрез процесуалния си представител адв. П., оспорва предявения иск и моли да се
отхвърли същия, представя писмени бележки. И двете страни претендират
разноските по делото. Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, а именно: приложеното изп. дело № 289/2013
г. и изп. дело № 290/2013 г. по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № *** на КЧСИ, удостоверение № 807/11.05.2017 г. на
Министерство на правосъдието, удостоверение с изх. № 070201700150233/12.05.2017
г., удостоверение № УД000188/11.05.2017 г. на Община Д., определение №
516/10.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2282/2015 г., решение № 92/08.04.2015 г. на
ВТАС по в. т. д. № 340/2014 г., решение № 207/28.07.2014 г. на ГОС по т. д. №
87/2013 г., предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от
29.04.2017 г., приетите по делото заключение и допълнително такова по съдебно -
счетоводната експертиза, вносна бележка от "Райфайзенбанк" от 11.05.2018 г., справка за блокирана сума, вносна бележка от 11.05.2018 г. за
такси по чл. 26 от ЗЧСИ, разписка от 11.05.2018 г. за внесена сума за
заличаване на възбрана по изп. дело № 289/2013 г., писма от и до
"Райфайзенбанк" от и до адв. Н. И. във връзка с разменена
кореспонденция, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че на
26.09.2013 г. е образувано изп. дело № 289/2013 г. по описа на ЧСИ В. Ц., рег.
№ *** на КЧСИ, въз основа на молба и представен изпълнителен лист от 12.08.2013
г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.
№ 305/2013 г. на РС - Д., в полза на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, с който са осъдени "Евро Стил” ООД, И. Р. Р.,
С.Г. С.и Д.Н. П. да заплатят солидарно на банката сумите от: 73 510 евро -
просрочена редовна главница, сумата от 2 770, 61 евро - просрочена редовна
лихва, начислена за периода от 05.12.2012г. до 11.06.2013г. вкл., сумата от 3
709, 24 евро - просрочена наказателна лихва за периода от 05.12.2012г. до
11.08.2013г, вкл. сумата от 1 522, 96 евро - остатък от просрочена
преструктурирана наказателна лихва, начислена за периода 06.02.2012г. до
16.05.2012г., сумата от 215, 48 евро - просрочена преструктурирана наказателна
лихва, начислена за периода 05.06.2012г. до 12.11.2012г. вкл., сумата от 3 278,
83 евро - просрочена преструктурирана наказателна лихва, начислена за периода
05.06.2012г. до 05.11.2012г., сумата от 650, 45 евро - просрочена комисионна за
управление дължима към 05.04.2012г., ведно със законната лихва върху посочените
суми от 12.08.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
5 593, 30 лв. - разноски. С молбата за
образуване на изпълнителното производство, банката е възложила, на осн. чл. 18
от ЗЧСИ, на съдебния изпълнител да извърши цялостна справка за имущественото
състояние на длъжниците, както и да определя способа на изпълнение.
Не е спорно,
че към изп. д. № 289/2013 г. е присъединено образуваното на 26.09.2013 г. изп.
д. № 290/2013 г. по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № *** на КЧСИ, по молба на същия
взискател на основание издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №
306 от 12.08.2013 г. и издаден изпълнителен лист от 12.08.2013 г., с който
същите длъжници са осъдени, солидарно, да заплатят на кредитора суми в размер
на 162 921, 65 евро - просрочена редовна главница, сумата от 6 538, 89 евро -
просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.11.2012 г. до 11.06.201З
г. вкл., сумата от 7 030, 13 евро - просрочена наказателна лихва за периода от
05.12.2012 г. до 11.08.2013 г., вкл. сумата от 5 699, 46 евро -просрочена
преструктурирана лихва, начислена за периода 05.06.2012 г. до 05.11.2012 г.,
сумата от 571, 44 евро - остатък от просрочена преструктурирана редовна лихва,
начислена за периода 05.08.2011 г. до 29.08.2011 г. вкл., сумата от 381, 03
евро - просрочена преструктурирана наказателна лихва, начислена за периода
05.06.2012 г. до 12.11,2012 г. вкл., сумата от 1 646, 84 евро - просрочена
комисионна за управление дължима на 05.05.2012 г., сумата от 161, 16 лв. -
просрочена вноска по ЗП № 001001000005798 от 15.05.2013 г., ведно със законната
лихва върху посочените суми от 12.08.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 1 1297, 33 лв. - разноски.
И по двете
дела на длъжника И. Р., ищец в настоящото производство, са връчени покани за
доброволно изпълнение на 22.10.2013 г.
С
постановление от 15.02.2017 г. ЧСИ В. Ц. е прекратила изп. дело № 290/2013 г.
по отношение на солидарния длъжник по делото И.Р.Р., на основание влязло в сила
съдебно решение по т. д. № 88/2013 г. на ОС- Габрово. От приложеното съдебно
решение по т. д. № 88/2013 г. на ОС- Габрово е видно, че е отхвърлен изцяло
предявения от взискателя иск срещу солидарния длъжник Р., за признаване на установено,
че последният дължи сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение
и е осъден да заплати на банката по ч. гр. д. № 306/2013 г. на РС- Д.посочените
в изпълнителния лист суми. Взискателят "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД е уведомен на 14.03.2017 г., със съобщение с изх. №
949/2017г. на ЧСИ В. Ц..
С
постановление от 17.02.2017 г. издадено по изп. дело № 289/2013 г., ЧСИ В. Ц.,
по молбата с вх. № 690/15.02.2017 г. от солидарния длъжник И. Р. за прекратяване
на двете изпълнителни дела, е отказала да прекрати изп. дело № 289/2013 г. по
отношение на ищеца, тъй като същият продължава да дължи суми по делото, защото
с решение № 92/08.04.2015 г. на ВТАС е признато, че същият дължи сумата от 26
778, 73 евро към датата на издаване на решението, а остатъчния дълг по делото
значително надхвърля тази сума.
От приложените
по делото доказателства е видно, че след като с решение на ГбОС по т. д. №
87/2013 г. е отхвърлил предявения иск по чл. 422 от ГПК от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД
против И. Р., с решение № 92/08.04.2015 г. постановено по в. т. д . №
340/2014 г. на ВТАС същото е отменено частично и е прието, че солидарният
длъжник Р. дължи на взискателя сумата от 26 778, 73 евро по заповед за
изпълнение № 353/12.98.2013 г. и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. №
305/2013 г. на РС - Д..
Видно от удостоверение с изх. №
953/14.03.2017 г. на ЧСИ В. Ц. до И.Р., съдебният изпълнител е удостоверил, че
по молба на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД и издаден изп. лист по ч. гр. д. № 305/2013 г. на
РС - Д.и изп. лист по т. д. № 87/2013 г. на ГОС е образувано изп. дело №
289/2013 г. срещу Р. и задължението на същия е в размер на 58 238, 67 лв. към дата
на издаване на удостоверението.
Видно от
представено искане за вписване на възбрана с изх. № 877/07.03.2017 г. на ЧСИ В.
Ц. по изп. дело № 289/2013 г., е вписана възбрана върху недвижими имоти,
собственост на ищеца Р., вх. рег. № 221 от 10.03.2017 г., акт. № 18, том І
върху 2/3 ид. части от ПИ с идентификатор 23947.501.520 находящ се в гр. Д.,
ул. " ***" № 7 и ПИ с идентификатор 14859.98.63 в с. Г., общ. Д..
Видно от удостоверение № 807/11.05.2017 г. на
Министерство на правосъдието, удостоверение с изх. № 070201700150233/12.05.2017
г., удостоверение № УД000188/11.05.2017 г. на Община Д., към момента на
издаване на същите, е удостоверено, че Р. няма задължения към ТД на НАП и
Община Д., както и не е длъжник по изп.
дела при СИС при РС - Д..
Въз основа на молба от кредитора "Райфайзенбанк (България)" ЕАД с
вх. № 2585/21.05.2018 г. при ЧСИ В. Ц., последната е вдигнала наложената
възбрана върху 2/3 ид. части от ПИ с идентификатор 23947.501.520 находящ
се в гр. Д., ул. " ******" № 7.
От приетата по
делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че по изп. дело № 289/2013
г. на ЧСИ В. Ц., до датата на образуване на настоящото производство е постъпила
сума в общ размер на 198 966, 60 лв., като към 15.02.2017 г. по сметка на ЧСИ е събрана сумата от 188 868,
81 лв., като в полза на взискателя "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е
изплатена сумата от 181 236, 40 лв. Вещото лице е установило, че ищецът Р. по
изп. дело № 289/2013 г. е заплатил сумата от 7 642, 26 лв.
От
приетото допълнително заключение на вещото лице се установява, че Р. е извършил
директен превод на взискателя "Райфайзенбанк (България)" ЕАД в размер
на 8 801, 24 лв., а по сметка на ЧСИ е
постъпила само пропорционална такса в размер на 870 лв., като тази сума не е
отразена в намаляване на размера на дълга по изпълнителното дело. От представената
вносна бележка на превода от 8 801, 24 лв. се установява, че същият е извършен
на 11.05.2018 г.
От
представен по делото предварителен договор за покупко- продажба на недвижим
имот от 29.04.2017 г., се установява, че И.Р.,
лично и като пълномощника на Б.К.и Д. К.-Б., като продавач и К.Р.Б.,
като купувач са сключили предварителен договор, с който продавачът прехвърля на
купувача недвижимия си имот ПИ с идентификатор 23947.501.520,
находящ се в гр. Д., ул. "*****" № 7, за сумата от 51 000 лв., която
ще бъде преведена изцяло по банков път до изповядване на сделката. Съгласно чл.
3 от договора, страните са се задължили да изповядат сделката до 01.06.2017 г.
В чл. 10 от договора, продавачът е декларирал, че имота, предмет на договора,
не е обременен с тежести и/или права на трети лица.
От свидетелските
показания на св. Д.С. Д. се установява, че познава Р. от 2012 г. - 2013 г. През
май 2017 г. дошъл при него много ядосан и му казал, че получил някаква забрана
за продажба на имот. Премерил му кръвното, което било 160 на 110 и го закара до
личния лекар, който му изписал лекарства. Щял да продава свой имот с агенция,
която и той бил ползвал, но понеже имало образувано някакво дело, имало
възбрани и купувачът се отказал.
При така
установеното от фактическа
страна, настоящият състав на съда приема следното от правна страна:
Съдът е
сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 74
от ЗЧСИ, с който се претендират от ищеца вреди - имуществени и неимуществени,
които са пряка и непосредствена последица от противоправно деяние от страна на
ЧСИ В. Ц., рег. № *** по изп. дело № 289/2013 г., а именно отказ да прекрати
изп. дело по отношение на Р. и налагане на възбрана върху негов съсобствен
имот.
За да бъде
уважен искът следва да се установи противоправно деяние (действие или
бездействие), вредата и причинната връзка между тях. Противоправността се
състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на
съдебния изпълнител, като същият дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Настоящият състав на съда
следва да прецени процесуалната законосъобразност на действията и бездействията
на съдебния изпълнител, като същият не е обвързан с това, дали същите са
обжалвани от ищеца в изпълнителното производство и какво е решението на съда по
такава жалба.
Настоящият
състав на съда намира, че правилно и законосъобразно съдебният изпълнител, с
постановление от 17.02.2017 г., е отказал да прекрати производството по изп.
дело № 289/2013 г. по негов опис, по отношение на солидарния длъжник И. Р., към
момента на подаване на молбата му с вх. № 690/15.02.2017 г. Макар да се установява,
че по изпълнителното дело са събрани суми (към 15.02.2017 г. в размер на 188 868,
81 лв.) надвишаващи по размер дължимото от него, не е било погасено изцяло
вземането на взискателя по изпълнителното дело и съдебния изпълнител не е имал
основание за прекратяване на производството. Основанията за прекратяване на
изпълнението са изчерпателно изброени в нормата на чл. 433 от ГПК , като нито
една от тях не визира сочената от ищеца хипотеза.
Длъжниците по
процесното изпълнително дело са осъдени при условията на солидарност да
заплатят на взискател, посочените в изпълнителния лист суми. Между солидарните
длъжници по изпълнителния лист № 353/12.98.2013 г. издаден по ч. гр. д. №
305/2013 г. на РС - Д.е налице пасивна солидарност, т.е. кредиторът може да
иска изпълнение на задължението от всеки един от съдлъжниците и само точното
изпълнение на един от съдлъжниците ще освободи останалите. Солидарните
задължения на длъжниците са самостоятелни, но тясно свързани по между си. По
отношение на ищеца И. Р., само изпълнението на цялото задължение от някой от
останалите съдлъжници, би го освободило от неговото задължение към взискателя "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и би
било предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство спрямо него,
независимо, че по изпълнителното дело са събрани и разпределени суми, които
надхвърлят размера на установеното негово задължение по отношение на този
взискател с горепосоченото съдебно решение на ВТАС. Израз на
установеното с чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, абсолютно действие на солидарността, е
право на кредитора, получил само част от престацията от един от солидарните
длъжници, да търси разликата от останалите солидарни длъжници. На кредитора не могат да бъдат противопоставяни
нито възражения за разделяне на дълга, нито възражение по реда, който
съдлъжниците са се задължили. Тъй като в конкретния случай е налице частично
погасяване на дълга към взискателя от другите съдлъжници по изпълнителния лист,
то до размера на признатата със съдебното решение дължима сума от ищеца И. Р.,
кредиторът може да насочи изпълнение по отношение на него и да иска да изпълни
до размера на установения по отношения на него дълг. В конкретния случай
съдлъжникът Р., до налагането на възбраната върху собствения му имот, е
заплатил по изпълнителното дело само сумата от
7 642, 26 лв., видно от заключението на вещото лице, а дългът му е
установен в размер на общо 58 238, 67 лв.
Съдебният
изпълнител, правилно и законосъобразно е взел предвид възникналата пасивна
солидарност между съдлъжниците, като след погасяване на суми, събрани от
отделни солидарни длъжници, е продължил изпълнителните действия по отношение на
останалите, с оглед характеристиката на пасивната солидарност като лично
обезпечение, което тежи до окончателното изплащане на задължението и правилно е
отказал да прекрати изпълнителното производството по отношение на ищеца. От изложеното
следва, че и наложената възбрана върху 2/3 от собствения му недвижим имот на
ищеца, е била законосъобразна, а именно
да се обезпечи взискателя, който е имал право може да насочи изпълнение по
отношение на този солидарен длъжник, макар и в намален размер на вземането си,
след постановяване на съдебното решение на ВТАС.
Ирелевантно
за настоящото дело е плащането от страна на ищеца на сумата от 8 801, 24 лв.
през 2018 г. директно по сметка на взискателя по изпълнителното дело, тъй като
на първо място плащането е направено година след налагане на процесната
възбрана и отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело,
освен това всички суми по изпълнителното дело, за да настъпи погасителен ефект
в производството, следва да се внасят по сметка на съдебния изпълнител, тъй
като само той може да изплаща дължимите на взискателя суми и да извършва
отбелязване на погасяването върху изпълнителния лист, по аргумент от нормата на
чл. 455 от ГПК. Ирелевантно за уважаване на настоящият иск е обстоятелството,
че към момента на издаване на удостоверение за актуалния му дълг по
изпълнителното дело на 14.03.2017 г., длъжникът не е имал задължения към
сочените за кредитори в искането за налагане на възбрана ТД на НАП, община Д.и
сочени в искането физически лица, тъй като в същото искане е посочено, че
възбраната се налага по искане на взискателя "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, към който безспорно ищецът е имал соченото в
удостоверението задължение, след зачитане на съдебното решение в размер на 58
238, 67 лв.
Освен,
че не се установява
процесуалната незаконосъобразност на твърдените действията на съдебния
изпълнител по процесното изпълнително дело, не са налице доказани вреди от тези действия, както и причинна връзка
между тях и претендираните от ищеца вреди, в следствие на несключване на
окончателен договор.
Не се доказва настъпила имуществена
вреда за ищеца, тъй няма твърдения за намаляване на имуществото му, а се твърди
пречка за трансформация на същото и евентуално получаване на средства от това.
В тази връзка основателно е възражението на ответника, че предварителния
договор не е годно доказателство по отношение на него, за установяване на
претърпените вреди. Съдебният изпълнител е трето лице по отношение на сключения
предварителен договор, който е частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, същият
няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК, т.е. не може да е годно
доказателство за удостоверените в него изявления на страните, въз основа на
който именно ищецът да черпи права и да претендира настъпили за него имуществени
и неимуществени вреди.
Освен, че не
се доказва настъпването на вреди, не се доказа и причинно - следствена връзка
между действията на ЧСИ и вредите. По делото не се доказа, че именно наложената
възбрана е била причина за отказа на купувача да се сключи окончателен договор.
Възбраната е позволено от закона
правно действие на частният съдебен изпълнител, срещу което засегнатата страна
има способи за защита и бездействието й не е основание за ангажиране
отговорността на частния съдебен изпълнител за вреди, още повече, когато
възбраната не е препятствала извършването на продажбата. Видно от събраните доказателства по делото
възбраната върху имота на ищеца е наложена на 10.03.2017 г., а представения по
делото предварителен договор, между страните по него, е сключен на 29.04.2017
г., т.е. след нейното налагане. Ищецът сам е декларирал в договора, видно от
чл. 10 на същия, че имота не е обременен с тежести. Ищецът е този, който носи отговорност за деклариране на
неверни обстоятелства, а именно, че сключва предварителен договор за имот, за
който са декларира, че не е обременен с вещни тежести като съответно и носи последствията от непроверяването на обстоятелството за
наличието на вещни тежести. В този случай не е налице причинна връзка между действията на ЧСИ и твърдяните вреди, и ищецът сам са е поставили в неблагоприятно положение при сключването на
предварителен договор за възбранен недвижим имот.
От
гореизложеното следва, че не са налице основания за ангажиране на отговорността
на съдебния изпълнител за претърпени от
ищеца имуществени и неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от противоправно деяние от страна на ЧСИ В. Ц., рег. № *** по изп.
дело № 289/2013 г., а именно отказ да прекрати изп. дело по отношение на ищеца
И. Р. и наложената възбрана върху негов съсобствен имот. Тъй като не е
осъществен фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника по
реда на чл. 74 от ЗЧСИ във вр. с чл. 441 от ГПК, то предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани, следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход
на делото в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските по
делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 1 310 лв. -
заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от
горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от И.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, против частен съдебен изпълнител В. Ц., рег. № ****
на КЧСИ и район на действие ОС - Габрово, с адрес гр. Габрово, ул. "****"
№ 32, с които иска да се осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 25 000 лв., частично предявени от 51 000 лв., представляващи сумата, която същият не
получил по предварителния договор за продажба на недвижим имот от 29.04.2017
г., незаконосъобразно възбранен от ЧСИ В. Ц. по изп. дело № 289/2013 г., ведно
със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
обезщетение в размер на 1 000 лв. неимуществени вреди по повод вписаната
възбрана върху съсобствения му имот, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, с правно
осн. чл. 74 ЗЧСИ във вр. с чл. 441 от ГПК, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.Р.Р., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА частен съдебен изпълнител В. Ц., рег. № *** на КЧСИ и
район на действие ОС - Габрово, с адрес гр. Габрово, ул. "******" №
32, сумата от 1 310 лв. разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: