№ 127616
гр. София, 23.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА Частно
гражданско дело № 20221110102841 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 от ГПК.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.4 и т.5 ГПК липсата постоянен адрес на територията на
Република България и на обичайно местопребиваване или място на дейност на територията
на Република България, са основание за отказ срещу този длъжник да бъде уважено
заявление за издаване на заповед за изпълнение (независимо дали такава по чл. 410 ГПК или
по чл. 417 ГПК).
В случая видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 год. за лицето А. Б., роден на 27.08.1981 год. в Будапеща, няма данни на запис
в НБД „Население“.
С писмо от МВР Дирекция миграция от 06.12.2022 год. съдът е уведомен, че не се
установени данни за подавани заявления и издавани удостоверения за пребиваване в
Република България на А. Б., роден на 27.08.1981 год..
Предвид изложеното съдът приема, че заявлението следва да се отхвърли, тъй като не
може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма как да упражни правото си да
възрази срещу вземането, тъй като не живее на територията на Република България и това
се установява от представения по делото официален удостоверителен документ. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно. Когато длъжникът
няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да бъде извършена.
Издаването на заповед срещу лице, което не живее в България е недопустимо, тъй като би
засегнало правото му на защита да се уведоми и да участва в производство. При настоящ
адрес в чужбина лицето следва да се призовава и уведомява имено там, но това е допустимо
само в исково производство, но не и в заповедното. В този смисъл Решение № 85 от
04.05.2016 г- по гр.д.251/2016 на III г.о., ВКС. В допълнение следва да се посочи, че за
кредитора има възможност да предяви вземането си по реда на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година
1
за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
Изложеното мотивира съда да приеме, че е налице основание за отказ от издаване на
заповед за изпълнение, което изрично е предвидено в закона чл. 411, ал.2, т. 4 и т.5 ГПК,
като подаденото заявление следва да се отхвърли.
Воден от горното, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх.№ 10610/20.01.2022г., за издаване на Заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО на съда подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя
пред СГС в 1-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2