Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
18.02.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕНКА КОСТОВА
2. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор: Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1138 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Аква Вив“ ООД, гр.Х., представлявано от управителя В. Н Ц., подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч. и по касационна жалба от Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, представлявано от Началника на отдел, подадена чрез пълномощника му ст.юрисконсулт М.К., срещу Решение №240/21.10.2020 г., постановено по АНД №756 по описа на Хасковския районен съд за 2020 г., с което е изменено Наказателно постановление №528454-F549642/29.07.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, като е намален размера на наложената на „Аква Вив“ ООД, гр.Х., имуществена санкция на 500 лв.
В касационната жалба на „Аква Вив“ ООД, гр.Х., се твърди, че обжалваното решение, с което е изменено Наказателното постановление, било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че неправилно съдът кредитирал, че не са нарушени процесуалните правила за съставяне на АУАН. Твърди се, че мотивите на първоинстанционния съд не кореспондирали с установените факти по делото. Съдът бил абдикирал от правилното кредитиране несъответствието между АУАН и обжалваното НП, при строго регламентирана формална процедура при ангажиране на административнонаказателната отговорност по реда на ЗАНН. Правната квалификация на деянието не била извършена правилно и с това било нарушено правото на защита. Твърди се, че била изтекла погасителна давност.
Претендира се обжалваното Решение да бъде отменено, като се отмени Наказателното постановление.
В касационна жалба на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП се претендира обжалваното Решение да бъде отменено, като вместо това се потвърди изцяло Наказателното постановление.
Сочи се, че за да измени Наказателното постановление, районният съд приел, че при определяне размера на наказанието наказващият орган не съобразил тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, каквото изискване поставял чл.27, ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че извършеното от „Аква Вив“ ООД се установявало безспорно от обективна страна, а в хода на административнонаказателното производство не били допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. Излагат се доводи, че освен правилно квалифицираното административно нарушение, в хода на проверката в търговския обект била констатирана положителна разлика от 266.59 лв. между фактически наличните парични средства в касата и тези, маркирани и отчетени чрез фискалното устройство. Тази положителна разлика в случая се явявала отегчаващо обстоятелство, обосноваващо преценката на административнонаказващия орган за налагане на санкция над предвидения минимален размер. Така установеният размер на неотчетените чрез издаване на фискална касова бележка продажби не можело да се определи като нисък, още повече, че същият бил формиран от неотчитане на множество продажби на стоки. Отчетената по надлежния ред чрез ФУ касова наличност към момента на проверката била в размер на 13.56 лв., което било значително по-малко от неотчетените приходи от продажби. Предвид това следвало да се приеме, че наложената в случая имуществена санкция била правилно определена и съответствала на степента на обществена опасност на извършеното нарушение. Освен това извършеното нарушение безспорно водело до неотразяване на приходи. Неспазването на нормативно установеното задължение за издаване на касова бележка, винаги водело до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитали приходи и по този начин се стигало до отклонение от данъчното облагане. В конкретния случай по преписката се съдържали безспорни данни, че извършеното нарушение не било инцидентен, или изолиран случай в дейността на санкционираното дружество, доказателство за което била констатираната положителна разлика в размер на 266.59 лв. Изложените факти обосновавали налагане на санкция над минималния предвиден размер и наказващият орган бил определил размера на наложената имуществена санкция при спазване критериите по чл.27, ал.2 и 3 от ЗАНН.
На следващо място се твърди, че Решението било неправилно и в частта за разноските, присъдени в полза на страните. Касаторът считал, че същите не следвало да се определят пропорционално, а при така постановеното решение разноски следвало да бъдат присъдени само в полза на НАП, тъй като в случая наказателното постановление било изменено само в частта на наложената санкция, след като съдът го приел за правилно и законосъобразно.
Като ответник, „Аква Вив“ ООД, гр.Х., чрез пълномощника си в съдебно заседание оспорва касационната жалба на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Като ответник по касационната жалба на „Аква Вив“ ООД, гр.Х., Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП ангажира писмен отговор, подаден чрез процесуален представител, в който развива съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба на „Аква Вив“ ООД, гр.Х., за неоснователна, а втората подадена касационна жалба за основателна. Счита, че с оглед конкретната обществена опасност на деянието, неправилно районният съд е намалил размера на наложената за него имуществена санкция, и предлага в този смисъл решението да бъде отменено, и да се потвърди Наказателното постановление, с произтичащите от това последици във връзка с разноските.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
И двете касационни жалби са подадени в срок и от легитимирани лица, поради което са процесуално допустими за разглеждане. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни.
С проверяваното решение Хасковският районен съд е изменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №528454-F549642/29.07.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Аква Вив“ ООД, със седалище гр.Х., за нарушение състава на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. – на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, като съдът е намалил размера на имуществената санкция на 500 лв.
Със същото решение е осъдил „Аква Вив“ ООД да заплати на НАП сумата от 16.67 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и е осъдил НАП да заплати на „Аква Вив“ ООД сумата от 50.00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
За да постанови решението районният съд е приел за установено, че на 22.05.2020 г. в 11:50 часа, от свидетелите Б.а и Б…, служители при ЦУ на НАП – ГДФК ОД – Пловдив, е била извършена проверка в търговски обект, представляващ магазин за продажба на наливна изворна вода, намиращ се в гр.Х., ул.„Б.“ №., стопанисван от „Аква Вив“ ООД, при проверката била извършена контролна покупка на 5 литра изворна вода на стойност 0,60 лв., платени в брой на лицето К. Л. Г.от проверяващата свид.Б., преди легитимацията ѝ, като за същата не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта подробно индивидуализирано фискално устройство, или бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Освен това в хода на проверката било установено още, че има наличие на касова разлика в размер на 266,59 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложения опис, и тези маркирани във ФУ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че правилно контролните органи са съставили АУАН за допуснатото нарушение, в който правилно е отнесена фактическата обстановка към съответстващия нарушен текст от закона. Съдът е изложил съображения, че съставеният АУАН формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН във връзка със съставянето и връчването му, спазени са преклузивните срокове за съставяне. Спазен е и изискуемия по чл.34, ал.3 от ЗАНН шесттмесечен срок за издаване на НП, което по съдържание също отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Достигнал е до извода, че липсват съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно доказано извършването на вмененото на „Аква Вив“ ООД административно нарушение, като е развил подробни съображения в тази насока. Преценил е, че нарушението не може да се третира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и че правилно имуществената санкция на дружеството е наложена на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. Въззивният съд е приел, че при определяне размера на санкцията наказващият орган не е съобразил тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съгласно изискването на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Посочил е, че при процесното нарушение няма данни дружеството да е наказвано по административен ред за други подобни нарушения, в НП било записано, че нарушението е за първи път, и липсвали каквито и да било мотиви как именно е определен размерът на наказанието. Въз основа на това съдът е достигнал до извода, че наложената имуществена санкция следва да се намали до предвидения в закона минимален размер от 500 лв., с което ще бъде постигната личната и генерална превенция по чл.12 от ЗАНН.
Касационната инстанция изцяло възприема фактическите констатации и правните изводи, изложени в проверяваното решение.
Правилно въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото. Обосновано е преценил, че не се констатират допуснати съществени нарушения при провеждането на административно-наказателната процедура. Видно от съдържанието им, АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, текстовото описание на визираното в тях административно нарушение кореспондира с приложената санкционна норма и безспорно санкционираното дружество е имало възможност да разбере какво точно нарушение му се вменява за извършено, като правото му на защита не е накърнено.
Напълно бланкетно и неконкретизирано въведените в касационната жалба на „Аква Вив“ ООД твърдения – за нарушени процесуални правила при съставяне на АУАН, за несъответствие между АУАН и обжалваното НП, за неправилна правна квалификация на деянието, и за несъответствие на мотивите на районния съд с установените по делото факти, не се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, при извършено и установено на 22.05.2020 г. административно нарушение, съставен АУАН на 29.05.2020 г. и издадено на 29.07.2020 г. Наказателно постановление.
Безспорно от събраните доказателства се потвърждава и извършването на вмененото на „Аква Вив“ ООД административно нарушение. Установява се, че на датата, посочена в АУАН и НП, в стопанисвания от дружеството търговски обект е извършена покупка, платена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, или от кочан с ръчни касови бележки, с което е извършено нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, водещо до неотразяване на приходи.
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда, че „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.“
В чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в приложимата редакция (изм.ДВ бр.9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г.) също е регламентирано, че „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8.“
Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС, „На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“
Неоснователно е развитото в съдебно заседание от пълномощника на касатора „Аква Вив“ ООД възражение, че доколкото дружеството нямало регистрация по ЗДДС, то нормите на този закон не били приложими спрямо него. Видно е, че визираното в чл.118, ал.1 от ЗДДС задължение да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект, по посочените начини, включително чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройството, е вменено не само на регистрираните, но и на нерегистрираните по ЗДДС лица.
Обосновано е и становището на въззивния съд за правилно определяне вида на наложената санкция, както и за липсата на предпоставки случаят да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По отношение намаляването размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум от 500 лв., настоящата инстанция споделя изцяло изложените в проверяваното решение фактически и правни изводи, и не намира за необходимо да ги преповтаря. Развитите в касационната жалба на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив съображения за завишена обществена опасност на извършеното деяние, с оглед констатираната положителна разлика от 266.59 лв. между фактически наличните парични средства в касата на проверявания търговски обект и тези, маркирани и отчетени чрез фискалното устройство в деня на проверката, са изложени за пръв път пред касационната инстанция, а няма данни да са били преценявани и взети предвид от административнонаказващия орган при определяне размера на санкцията. На същата положителна разлика от 266.59 лв. този касатор се позовава, за да обоснове твърдението си, че извършеното нарушение не било изолиран случай в дейността на санкционираното дружество. Доколкото обаче в административно-наказателната преписка липсват надлежни доказателства за извършени от „Аква Вив“ ООД други нарушения от същия вид, настоящият съдебен състав възприема заключението на въззивния съд, че административнонаказващият орган не е обосновавал налагането на санкция над минималния предвиден размер при съобразяване на всички предвидени в чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН обстоятелства.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Оспореното решение, с което е изменено Наказателното постановление, като е намален размера на наложената с него имуществена санкция, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.
Неоснователно е и направеното в касационната жалба на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП възражение срещу частта от Решение №240/21.10.2020 г. (с характер на определение), с която Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на „Аква Вив“ ООД сумата от 50.00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С приложимата разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) е предвидено, че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отговорност за разноски е регламентирана в чл.143 от АПК. Съгласно ал.1 на тази разпоредба, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски, а според ал.4 на същия член, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Приложени съответно в производството по чл.63, ал.1 от ЗАНН – по обжалване на Наказателно постановление пред районния съд в състав от съдия, цитираните разпоредби означават, че когато съдът отмени обжалваното Наказателно постановление, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановява от бюджета на органа, издал отмененото НП (в случаите, когато тези разноски са своевременно претендирани и надлежно доказани). Хипотезата, при която съдът потвърди обжалваното Наказателното постановление, се приравнява на отхвърляне на оспорването по смисъла на АПК и в този случай на подателя на жалбата не се дължат направените по делото разноски, включително заплатеното възнаграждение за адвокат.
Тъй като в процесния случай Районен съд – Хасково с постановеното Решение №240/21.10.2020 г. е изменил Наказателното постановление №528454-F549642/29.07.2020 г., като е намалил размера на наложената на „Аква Вив“ ООД имуществена санкция от 600 лв. на 500 лв., то следва да се приеме, че в частта му за сумата над 500 лева Наказателното постановление е отменено, поради което на жалбоподателя „Аква Вив“ ООД се дължи не цялото заплатено от него възнаграждение за един адвокат, в размер на 300 лв., а част от същото, съответна на отменената част от Наказателното постановление.
В тази връзка Административен съд – Хасково намира за необходимо да отбележи, че изоставя инцидентно изразеното в Решение от 27.01.2021 г. по АНД (К) №1103/2020 г. по описа на същия съд становище, като приема, че в случаите на изменяне на НП относно размера на наложеното административно наказание или имуществена санкция, разноските следва да бъдат понесени от всяка от страните съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част от оспорването.
Достигайки до този извод, Хасковският районен съд правилно е приложил закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила и в обжалваната му осъдителна част.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №240/21.10.2020 г., постановено по АНД №756 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.