Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /24.06.2020
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на петнадесети юни две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 395/2019 г. по описа на съда
Производството е
по реда на чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.)
Производството
по делото е образувано по повод предявен от „ДЗИ-Общо
Застраховане" ЕАД срещу Г.А.Г., иск с правно основание чл. 274, ал. 2 КЗ
(отм.), с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 890,87 лева представляваща стойността на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета
№43081511400657, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 14.09.2014
година около 17:00 часа, на път 6061, км. 12,8, на кръстовището за село
Мътеница, община Хисаря, водачът Г.А.Г., /Участник №1/, управлявайки
неправоспособен, лек автомобил, марка и модел „ВАЗ 2105", с per. № ********,
собственост на Т А С, при извършване на
маневра завой наляво не подал ляв пътепоказател, вследствие на което водачът Н
Н П, /Участник №2/, управлявайки лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Е
200", с per. № ** ******, предприел маневра „изпреварване" и се
блъснал в Участник №1. По този начин ответникът причинил ПТП с материални щети.
В исковата молба се излага, че за настъпилото ПТП е бил съставен Протокол за
ПТП № 1419688/14.09.2014 г. от П В Г- мл. автоконтрольор в РУ - Хисаря при ОД
на МВР - Пловдив, в който е отразен механизмът на ПТП, съответно е и
констатирана вината на ответника за настъпилото ПТП. В исковата молба се
навеждат доводи, че на ответника Г.А.Г. е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 714121/2014 г. Към датата на причиняване на
процесното ПТП собственикът на автомобила марка ВАС е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност" за този автомобил, обективирана в застрахователна
полица № 06114000491038 от 02.02.2014 година, която е била със срок на действие
от 03.02.2014 година до 02.02.2015 година.
След като е бил уведомен от
водача на увредения автомобил Н Н П за настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят е образувал преписка по щета № 43081511400657, в която са били
събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение,
както и е бил определен неговият размер. Повредите по лек автомобил, марка и
модел „Мерцедес Е 200" са калкулирани по щета № 43081511400657 от
18.09.2014 г. от застрахователя „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и възлизат на
стойност от 890,87 лв. Ha 13.09.2014 година c нареждане за групово плащане
застрахователят „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е заплатил на собственика на
увредения автомобил Н П Псумата от 890,87 лева - обезщетение по
процесната щета № 43081511400657. В исковата молба се сочи, че на основание чл.
274, ал. 2 от КЗ /отм./ застрахователят има право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият е управлявал
моторното превозно без свидетелство за управление. С изплащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД
е встъпил в правата на обезщетеното лице и има право да иска от застрахования
пълното възстановяване на изплатената сума. В процесния случай виновен за
настъпване на ПТП, респ. причиняване на повредите върху увредения автомобил е
водачът Г.А.Г.. С покана изх. № 92-6464/30.09.2014 ищецът поканил ответника да
заплати сумата в общ размер на 905,87 лева, от които 890,87 лева -
обезщетението по процесната щета и 15 лева - направените от ищеца ликвидационни
разходи. Писмовната пратка е върната в цялост с отбелязване, че адресатът се е
преместил на друг адрес. В предоставения от довереното ми дружество срок
ответникът Г.А.Г. не е предприел каквито и да било действия за заплащане дори
на част от задължението си. Моли се да се уважи предявения иск. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г., чрез назначения му особен
представител адв. Д., в който се излагат доводи за недопустимост и
неоснователност на предявената искова претенция. Твърди се, че няма данни
ответника да е неправоспособен водач, като не е и налице акт за установяване на
административно нарушение по чл. 150 ЗДвП. Сочи се в отговора на исковата
молба, че няма данни как е установена самоличността на Г.Г., както и това, че
той е виновен за извършване на нарушението, тъй като автомобилът е собственост
на друго лице, както и друго лице е посочено в полицата за ЗГО за обичаен
водач. Твърди се, че в уведомление за щета от 17.09.2014 г. са записани
различни лица като собственици на автомобила, поради което уведомлението се
явява нищожно. Моли се да се отхвърли предявения иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
На
първо място следва да се посочи, че на основание преходните
и заключителни разпоредби на КЗ, настоящият спор следва да се разгледа по реда
на КЗ (отм. 01.01.2016г.), доколкото процесният договор за застраховане по
задължителна застраховка на автомобилистите е сключен на 03.02.2014 г.- по
време на действието на КЗ (отм).
По
делото е приложен и приет като писмено доказателство протокол за ПТП № 1419688
от 14.09.2014 г. съставен от мл. автоконтрольор РУМВР Хисар, от който се
установява, че участник 1 - Г.А.Г. – неправоспособен водач управлявал лек автомобил,
марка и модел ваз 2105 с ДКН ******** при извършване на маневра завой на ляво
не е подал ляв пътепоказател, вследствие на което участник 2- Н Н П, управлявал
лек автомобил марка мерцедес, ДКН ********е предприел маневра „изпреварване“ и
се е блъснал в участник 1, като по този начин е причинено ПТП с материални
щети. Протоколът за ПТП е подписан както от съставителя, така и от участниците
в ПТП – Г.А.Г. и Н Н П.
От представена
по делото и приета като доказателство комбинирана полица гражданска отговорност
на автомобилистите № *************8 се установява, че лек автомобил марка лада,
модел 2105 с ДКН ******** за периода от 03.02.2014г. до 02.02.2015 г. е
застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност при ищеца, като
заплащането на застрахователната премия е уговорено на четири вноски.
По
делото е приложена и приета като доказателство опис на щета № 43081511400657 по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на лек автомобил,
марка мерцедес, ДКН ********ведно с калкулация на щета в размер на 890,87 лв.,
която сума е заплатена на собственика на автомобил мерцедес, ДКН ********,
видно от приложено по делото и прието като доказателство платежно нареждане за
групово плащане л. 16 от делото на Районен съд -Пловдив.
От
приложена по делото и приета като доказателство регресна покана изх. № 92-6464 от
30.09.2014г. се установявам че ищецът е изпратил до ответника покана за
заплащане на сума в размер на 905,87 лв., от който 890,87 лв.- стойност на щета
и 15 лв. – ликвидационен дело, която, видно от отбелязването на обратната
разписка не е получена от ответника, като е отбелязано на обратната разписка,
че получателят се е преместил на друг адрес.
По
делото е допусната и приета съдебносчетоводна експертиза, от заключението на
която се установява, че при проверка в Д. „О.З.“ ЕАД по процесната
застрахователна полица № 06114000491038 от 02.02.2014 г. са заплатени три
вноски – първа, втора и трета дължими както следва до 02.02.2014г., до
02.05.2014 г. и 02.08.2014г. на обща стойност 124,00 лв, като не е заплатена
четвъртата дължима вноска, дължима до 02.11.2014 г. Ценено съобразно правилата
на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото
е обективно, компетентно изготвено и с него е даден обоснован и пълен отговор на
поставената по делото задача.
При
така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти), които
следва да бъдат установени от ищеца: 1/ породени права на увредения срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД ( т.е. вредите да са причинени
от деликвента, с неговото виновно и противоправно поведение) 2/ действително
договорно правоотношение между деликвент и ищец по договор за Гражданска
отговорност и заплащане от Застрахователя по Гражданска отговорност на
увреденото лице 3/ деликвента да е управлявал МПС-то при причиняване на деликта
без да е бил правоспособен и неговата деликтна отговорност е обезпечена при
ищеца със сключен договор за гражданска отговорност.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда
на чл.290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл.179 ГПК, Протоколът като официален свидетелстващ документ се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП, както и по отношение на удостоверените от съставителя пряко възприети от
него факти, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението
на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните
знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Когато фактът, съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа (така и в Решение № 20 от 22.03.2017 г. по гр.д.
50128/2016 на Трето гр.о., ВКС и мн. др.).
В конкретния случай в отговора на исковата молба от
ответника са направени възражения за липса на пасивна процесуална легитимация,
което възражение се явява неоснователно, доколкото както бе посочено по-горе
съставеният протокол от ПТП се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на възприетите и удостоверени в
съставения протокол от длъжностното лице факти, а именно че ответникът е лицето
посочено като участник 1 в реализираното ПТП, както и че същият е неправоспособен
водач. Освен това следва да се посочи, че доколкото ответникът е подписал протокола
за ПТП фактът, че същият е неправоспособен водач следва да се цени и като признание
на неизгоден за лицето факт по реда на чл. 175 ГПК.
С оглед събраните по делото доказателства и
възраженията направени от ответника в срока по чл. 131 ГПК съдът намира
предявеният иск за основателен. От представения по делото протокол от ПТП,
следва да се направи извод за наличието и на първата материалоправна
предпоставка, а именно, че вредите са
причинени от деликвента, с неговото виновно и противоправно поведение в каквато
насока са констатациите направени в процесния протокол. По делото се установи
също така, че към момента на ПТП- 14.09.2014 г. е съществувало валидно правоотношение
по задължителна застраховка гражданска отговорност с обект л.а. лада 2105 с ДКН
********, което правоотношение е прекратено едва на 02.11.2014 г. при неплащане
на четвъртата дължима вноска, съобразно т. 2 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1
от 23.12.2015г. постановено по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСТК, ВКС.
От събраните
по делото доказателства, а и това не е спорно между страните, се установява, че
по отношение на процесното ПТП е заведена щета при застрахователя, както и че процесната
сума представляваща обезщетение за причинените материални щети действително е
заплатена на собственика на л.а. мерцедес ДКН ** ******, т.е. от събраните по
делото доказателства се установи осъществяването на всички материалноправни
предпоставки обуславящи основателността на предявения иск, поради което същият следва
да се уважи.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
неоснователно се явява и възражението направено от ответника в отговора на
исковата молба по отношение липсата на покана за доброволно изпълнение,
доколкото съдебната практика приема, че исковата молба служи като покана за
плащане, а съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе
предвид всички факти и обстоятелства имащи значение за спорното материално
право настъпили в хода на процеса.
По
отношение на разноските:
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски по делото в общ размер на 810 лв.
(от които 50 лв. държавна такса, 300 лв.- депозит за особен представител, 100
лв. -депозит за съдебносчетоводна експертиза), доколкото същите са своевременно
поискани като са представени доказателства, че същите са реално сторени- фактура
находяща се на л. 8 от делото на Районен съд- Пловдив. По делото обаче не са
представени доказателства за реално сторени разноски от ответника, поради което
съдът не дължи
Съдът не следва да се произнася по направеното
искане от процесуалния представител на третото лице помагач –А И за присъждане
на разноски, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК предвижда, че на трето
лице –помагач не се присъждат разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.),
Г.А.Г. ЕГН: ********** *** да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане" ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 890,87 лева
представляваща стойността на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета
№43081511400657, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.А.Г.
ЕГН: ********** *** да заплати на „ДЗИ-Общо
Застраховане" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата
в размер на 810 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд- Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: