Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
Гр. Перник, 27.10.2020
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНО
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Росица
Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Силвия Димитрова КАНД № 395 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, област
Кюстендил, ул. ****, представлявано от управителя С.Г.С., чрез адвокат М.Ч. ***
против решение № 45 от 30.01.2020 година, постановено по АНД № 1148/2019 по
описа на Районен съд Дупница, с което е потвърдено наказателно постановление №
293209-0201990 от 18.10.2017 година на началник на Сектор „Оперативни дейности“
(СОД) в Централно управление на Национална агенция по приходите (ЦУ на НАП). С
последното на „***“ ЕООД, гр. Дупница, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Посочено е, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, и при
съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на наказаното
дружество. Искането към съда е да се отмени обжалваното съдебно решение и
вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се представлява от адвокат М.Ч. ***, която поддържа жалбата и
моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се отмени наказателното постановление.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, Национална агенция
за приходите, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт М.К.,
пълномощник на изпълнителния директор на НАП, която счита касационната жалба за
неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник счита
касационната жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на
районния съд.
Административен съд
– Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба
е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество касационната жалба е неоснователна.
С Решение № 45 от 30.01.2020 година, постановено
по АНД № 1148/2019
година по описа на Районен съд Дупница е потвърдено наказателно постановление № 293209-0201990 от
18.10.2017 година на началник на СОД в ЦУ на НАП, с което на „***“ ЕООД, гр. Дупница, е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
във връзка с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд, въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства, правилно е установил фактическата страна на спора.
Прието е с решението, че на 16.09.2017 година, в 10:05 часа е извършена
оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
бистро ****, находящо се на път Е-79, Д.-К.П., стопанисвано от „***“ ЕООД, гр. Дупница. При проверката било установено,
че лицето, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година
осъществява търговска дейност без регистрирано, монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство (ФУ). Съставен бил протокол, серия АА, №
1287742 от 16.09.2017 година. За така установеното бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 0201990 от 16.09.2017 година, въз
основа на който било издадено и спорното наказателно постановление.
От правна
страна първоинстанционният съд е приел, че наказателното постановление е
издадено от компетентния за това орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съобразно изискванията на чл. 193, ал. 2 ЗДДС. Прието
е, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, както и достатъчно ясно
описание на нарушението. Прието с решението е, че в конкретния случай,
контролните органи са констатирали липса на регистрирано, монтирано и въведено в
експлоатация ФУ в търговски обект, стопанисван от наказаното лице, което именно
е и отговорно за нарушението, като изрично е възприето в решението, че
допуснатото нарушение в случая не е неиздаването на фискален бон, а въобще
липсата на ФУ в обекта, в който установено е да са се извършвали продажби, с
което осъществен е състав на нарушение именно по чл. чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 година, във връзка с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС,
без към процесното нарушение да е приложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Пред
настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на
касационните основания не са представени.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в
жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на
решението с материалния закон, следи служебно.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Дупница
фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съд, правилно и въз основа на събраните
доказателства, е установил фактическата страна на спора.
Настоящият
касационен състав напълно споделя и изведените от районния съд правни изводи за
правилно приложен в административнонаказателното производство материален закон,
която проверка се дължи служебно.
Без
основание възразява касаторът за неустановено от районния съд допуснато в
административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение,
състоящо се във формално описание в АУАН и НП на обстоятелствата по извършване
на процесното нарушение. Районният съд е изложил своите съображения относно процесуалната
законосъобразност на производството, вкл. относно наличие на необходимите
реквизити в АУАН и НП, вкл. за достатъчно ясно описание на нарушението, които
настоящият състав споделя изцяло.
Неоснователно
е следващото оплакване в жалбата във връзка с неизвършена контролна покупка в
хода на проверката, при която нарушението установено. Оплакването и ирелевантно
към състава на процесното нарушени, като решението изрично е възприето, че
допуснатото нарушение в случая не е неиздаването на фискален бон, а въобще
липсата на ФУ в обекта, в който установено е да са се извършвали продажби,
което също се споделя от касационния състав.
Предвид
гореизложеното касационната жалба е напълно неоснователна. Потвърдил
наказателното постановление и размера на наложената имуществена санкция,
първоинстанционния съд е приел процесното нарушение за доказано по безспорен
начин и за извършено от наказаното лице. Районен съд Дупница е достигнал до
фактически и правни изводи, които касационната инстанция възприема напълно.
С оглед изхода на делото, направеното искане от
процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ (НЗПП), касаторът следва да заплати в полза на
административнонаказващия орган сумата в размер на 100.00 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен
състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
45 от 30.01.2020 година, постановено по АНД № 1148/2019 по описа на Районен съд
Дупница.
ОСЪЖДА
„***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, област
Кюстендил, ул. ****, представлявано от управителя С.Г.С. да заплати на Национална
агенция за приходите, с административен адрес гр. София, бул. „Александър
Дондуков № 52, съдебни разноски в размер на 100.00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/