Р
Е Ш Е
Н И Е №260013
гр.Елхово, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: В.Апостолова
при секретаря М. Д ,
разгледа докладваното от съдията АНД
№ 68/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на А.Г. /A M G / от Република Румъния против
Наказателно постановление № 1909/2019 от 05.02.2020г. на Б А
Г – Директор на ТД Южна морска към Агенция „Митници“, с което на основание чл.18, ал.1, вр. с
чл. 14а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/, във вр. с чл. 9, ал.1, вр. с чл. 5, ал.1
и чл. 4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, й е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл.
20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като
предмет на нарушението изделия от злато с общо тегло 120.91 грама както следва една
златна брошка, проба 585, с тегло 3.75 гр.; девет броя златни синджири проба
585 с тегло 22.01 грама; 11 броя златни пръстени, проба 585 с общо тегло 41.96
грама; 14 броя златни медальони, проба 585, с общо тегло 13.75 грама и 24 чифта
златни обеци, проба 585, с общо тегло 39.44 грама, всичко на обща пазарна цена 7738.24 лева.
В жалбата от А.Г., подадена чрез
упълномощеният адв. Б.Й., се сочи, че атакуваното НП е незаконосъобразно
и неправилно и на това основание съдът следва да постанови решение, с което да
го отмени изцяло.
В съдебно
заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален представител – адв.Б.Й.
и заявява, че поддържа жалбата и желае атакуваното НП да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно. Алтернативно, ако съдът не отмени атакуваното НП, желае
същото да бъде изменено в частта относно приложението на чл. 20 от ВЗ като в
тази насока съдът се съобрази с отмяната на разпоредбата на чл. 20 от ВЗ с
изменението на ВЗ обн. в ДВ бр. 14 от 2020г. Поради това се желае отмяна на НП
в частта относно отнемането на златните изделия - предмет на нарушението като
се постанови връщането им на лицето, от което са иззети. Твърди, че спрямо А.Г. е стартирало едно порочно
административно наказателно
производство, като от събраните гласни доказателства в хода на съдебното
производство се установи, че посоченият в АУАН като свидетел по установяване на
нарушението митническия служител М.Я., не е участвал при извършването на
проверката, а такава е извършена от митнически служител – жена, която по
описание на двамата румънски граждани – свидетели по делото съвпада със
свидетелката Г.Б., която действително е била на работа дневна смяна на
посочената дата. Ето защо неправилно според адв. Й. в акта е посочено, че
свидетелят М.Я. е свидетел по чл.40, ал.1 от ЗАНН, вместо правилното
отразяване, че същият е свидетел само при съставяне на акта, но в този случай
свидетелите следваше да са двама. Освен това посоченото, че свидетелят Я. не е
присъствал при установяването или
извършването на нарушението, създават основателни съмнения относно
обстоятелствата, описани в акта, фактическата обстановка при която се твърди,
че е извършено нарушението. На второ място заявява, че е спорен въпросът
доколко осигуреният преводач е превел съдържанието на акта на жалбоподателката
коректно и същата е разбрала съдържанието му, още повече, че двете лица
пътували с нея и разпитани като свидетели са категорични, че същата не е била
съгласна да подпише акта. На следващо място се твърди, че не е установено по
безспорен начин, че действително А.Г. е извършила нарушението, описано в акта и същото може
да й се вмени във вина. Именно защото реално тя не е разбрала какво се случва,
в крайна сметка е подписала предоставените документи, защото е разбрала
единствено, че ако не подпише документите, които и се дават, ще бъде задържана.
За
административно-наказващият орган, издал НП, в съдебно заседание се явява
представител - юрисконсулт, който заявява, че оспорва жалбата и желае съда да
постанови решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП.
Съдът след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона,
прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2019 г., около 20.00 часа, на Митнически
пункт Лесово, на трасе входящи леки
автомобили и автобуси от Република Турция за Република България е пристигнал
лек автомобил марка „MERCEDES BENZ“, модел „SPRINTER 313CDI“ с регистрационен №
***, управляван от румънския гражданин Е –Г
Г. /E G G /. В превозното средство пътували и още седем пътници, между които
жалбоподателката А.Г. и свидетелите съпрузи
П. П.и В. П.. Според създадената инфраструктура и
организация на МП – Лесово, на трасетата за влизане и излизане, има поставени
указателни табели, в които на различни езици, вкл. и на български, румънски и
турски език, са указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да
декларират носените от тях стоки, ценности или валута над определени размери.
Преди пристъпване към митническата проверка, служителят на Агенция „Митници“ –
свидетелят В. С. в присъствието и на колегата си
свид.М.Я., попитала на английски език водача на автомобила и пълнолетните
пътници в него дали пренасят стоки, валута или ценности, подлежащи на
деклариране пред митническите органи, на което те отговорили, че нямат нищо за
деклариране. След това митническите служители пристъпили към
проверка на автомобила и багажа в него, при която в личната дамска чанта на А.Г., в две картонени кутийки
били открити недекларирани изделия от жълт метал - една брошка, девет синджири,
11 пръстени, 14 медальона и 24 чифта обеци. Повикан бил
експерт оценител, за да се установи дали изделията са от злато или друг метал.
В хода на
митническата проверка, след констатираното наличие на носени и недекларирани
изделия от жълт метал, за изясняване произхода и притежанието на същите
контролните органи изискват от жалбоподателя А.Г. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
лични обяснения и тя депозирала такива в писмена форма, изготвени саморъчно от
нея на румънски език. Последните са приложени към административнонаказателната
преписка, ведно с превод на български език и видно от тяхното съдържание, същата
заявила, че в нейния багаж и този на майка й е открито количество злато около
120 грама, като тя носела и златните накити на своя съпруг и че е знаела, че по
закон имат право да пренесат 60 грама злато, но не е знаела, че всеки трябва
да държи своите накити у себе си.
Експертът – оценител Д Яизвършил оглед и анализ на откритите
изделия и установил, че същите са от
злато и са както следва: една златна брошка, проба 585, с тегло 3.75 гр.; девет броя златни
синджири проба 585 с тегло 22.01 грама; 11 броя златни пръстени, проба 585 с
общо тегло 41.96 грама; 14 броя златни медальони, проба 585, с общо тегло 13.75
грама и 24 чифта златни обеци, проба 585, с общо тегло 39.44 грама, всичко на обща пазарна цена 7738.24 лева 1. златни гривни – 4 бр. – 156.86 грама, проба 916; 2. златни обеци – 1 чифт – 3.18 грама – проба 585 и 3. златен пръстен
– 1бр. – 2.65 грама- проба 585. Общата стойност на изделията от злато с нетно
тегло 120.91 грама е в размер на 7738.24 лева.
Извършването на
тази проверка било удостоверено със съставения от осъществилите я митнически
служители – свидетелите В.С. и М.Я. протокол за извършена митническа проверка № 19BG
1011В034868/10.08.2019
година, в 20.00 часа.
При тези
фактически обстоятелства и въз основа на обясненията и направените признания,
митническите органи приели, че А.Г. е извършила валутно нарушение по чл.14а,
ал.1 от ВЗ, като не е декларирала писмено пред митническите органи пренасяните
от нея златни изделия – общо 120.91 грама съгласно разпоредбите на чл. 9, ал.1
и 2, вр. с чл. 5, ал.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса
на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от
тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ.
За така
констатираното нарушение свидетелят В.С. - митнически инспектор съставила
против А.Г. в
присъствието на колегата си М.Я. и на самата жалбоподателка Акт за установяване
на административно нарушение № 1748/10.08.2019г., в който актосъставителят
изложил фактическо описание на нарушението, което квалифицирал правно с
разпоредбите на чл.18, вр. с чл.14а, ал.1 от ВЗ, както и обстоятелствата при
извършването и установяването му. Вещите, предмет на нарушението били задържани
с разписка № 0142713 от 10.08.2019г.
Така съставеният
акт, видно от отбелязването в края на текста на АУАН, е бил преведен на
румънски език от C C, гражданка на Република Молдова, която се намирала на МП
„Лесово“ в този момент и владеела български и румънски език, след което акта е подписан
от актосъставителя и посочения в него свидетел и от А.Г.. Препис от акта бил
връчен на жалбоподателката,
което е удостоверено с подписа й върху самия акт, като й разяснено отразеното и
в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на преписа от АУАН може да направи
допълнителни писмени възражения по него.
Жалбоподателката
е направила възражения при съставянето на този АУАН, като е вписала, че цялото
това злато не е било нейно.
Въз основа на
съставения АУАН и приложените към него писмени материали - протокол за извършена митническа проверка от
10.08.2019 година, писмено обяснение от
А.Г., разписка за задържане от
10.08.2019 г. др., на 05.02.2020г. Директорът на ТД Южна морска към АМ Б
Г е издала обжалваното Наказателно
постановление № 1909/2019г.,
с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 9,
ал.1, вр. с чл. 5, ал.1 и чл. 4, т.2 от цитираната по-горе Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. на МФ, на А.Г. е наложено административно наказание – глоба в размер на
1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата златните изделия - предмет на нарушението, за това, че на 10.08.2019 година, на Митнически
пункт Лесово, А.Г. не е изпълнила
задължението си да декларира пренасяните
от нея златни изделия с общо тегло 120.91 грама и с пазарна цена 7738.24 лева.
Наказателното
постановление е връчено на 12.02.2020г. на А.Г., чрез редовно упълномощеният от
нея на 19.08.2019г. адв. Б.Й.. Жалбата е депозирана пред АНО на 18.02.2020г. с
вх. № 32-53816.
От изисканата и
приложена по делото справка от ГД „Гранична полиция“ от 17.09.2020г. се
установява, че на 10.08.2019г. през ГКПП
Лесово е установено преминаване– влизане в РБългария в 18.58 часа на автомобил,
в който са пътували осем румънски граждани, между които и А.Г., П. П.и В. П..
По делото са
разпитани като свидетели още Г.Б., П и В.
П. – двамата румънски граждани. От показанията на първата от тях и от
приложената справка на ТД Южна морска относно разпределението на работните
места от звено ІІІ на МП Лесово, за периода от 08.00 до 20.00 часа на
10.08.2019г., се установява, че св. Б. е била на работа на МП Лесово на
10.08.2019г. на трасе вход пътнически автомобил за времето от 08.00 до 20.00
часа. Свид.Б. дава показания, че е възможно да е извършила проверка на жалб. А.Г.,
но тъй като много хора са преминали оттогава до момента на разпита й в с.з., не
може с категоричност да потвърди и да си спомни това. Твърди, че когато
автомобил пристигне на МП Лесово около 19.00 часа и проверката на същия не е
приключила до 20.00 часа, когато приключва смяната й, тогава работата по същия
автомобил продължава от колегите й от нощната смяна, както и че ако тя е била
вече констатирана някакво нарушение, тя е тази, която съставя протокол за проверката, но ако не е
констатирала нищо, то тогава колегите й от следващата смяна продължават работата
и проверката и ако те констатират нарушение – те съставят такъв протокол. Свид.
Б. заявява, че щом процесния протокол е съставен в 20.00 часа на 10.08.2019г.,
то това според нея означава, че колегите й, които са започнали работа в 20.00
часа – те са констатирали нарушението, тъй като 10-15 минути преди
осъществяването на смяната в 20.00 часа, служителите от дневната смяна
приключват работа с цел да изготвят дължимите в края на раб. ден справки.
В показанията си
св. П и В. П. заявяват, че те са
пристигнали на МП Лесово към 17.30 – 18.00 часа, първо проверка им е била извършена от граничните полицаи,
а след това и от митническите служители, както и че когато пристигнали на
пункта, имало 10 автомобила преди тях. Твърдят, че една жена – митнически
служител, различна от актосъставителя св. В.С., е проверявала автомобила, както
и че разпитаният св. Я. също не е извършвал проверка на автомобила и багажа им.
Заявяват, че действително в чантата на А
М Г. е намерено злато. Свид. П. П.сочи, че злато е било открито и в
чантата на майката на жалбоподателката - М
Р . След това се извършила смяната на митническите служители, но никой
повече не е правил проверка, а са пристъпили към съставяне на документи, които А.Г. не искала
първоначално да подписва
Свид. В. П. заявява, че не може да
каже дали е видяла как митническият служител, който извършвал проверката /руса
жена/ е отворила чантата на А – М , но видяла как тя взела тази чанта
със златото и тръгнала с нея някъде. Свидетелката видяла златото вътре в
чантата, като там било и нейно злато –
„две гривнички, някакви обеци и някакви синджирчета си купих аз…“, което тя
заедно с А - М си купили от Турция. Св. В. П. твърди, че не е имало друга чанта със злато в
автомобила, освен тази на А.Г..
Представеното по
делото заверено копие от Заповед № ЗМФ-110 от 04.02.2019 година на Министъра на
финансите доказват материалната компетентност на контролния орган, открил
валутното нарушение, посочено в чл. 18, ал.1 и ал.5 от ВЗ и съответно на АНО,
издал НП. Видно от съдържанието на заповедта, министърът на финансите е
делегирал правомощия на митническите органи да съставят актове за валутни
нарушения по чл.18, ал.1 и 5 ВЗ, а на началниците на ТО МРР в ГД МРР при
Агенция „Митници“ и на директорите и зам.директорите на териториалните дирекции
съобразно териториалната им компетентност да издават НП въз основа на тези
актове.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява изцяло от
приложените по делото писмени доказателства и от показанията на
разпитаните свидетели – В.С., М.Я. и Г.Б., и отчасти от показанията на В и П. П.. Показанията на
първите трима свидетели, съдържащи относимите факти и обстоятелства във връзка
с възприетите от всеки един от тях действия, респ. бездействия на
жалбоподателя, съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на
плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни, логични
и последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по
делото доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни доказателства са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства,
приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. Показанията на първите трима
свидетели не бяха оборени от събраните по делото други доказателства, вкл. и от
показанията на свид. П и В. П.. Последните
двама свидетели дават вътрешно
противоречиви показания, които в голямата си част са изолирани от всички
останали събрани по делото доказателства. За да стигне до този извод и да не
кредитира изцяло показанията на тези двама свидетели съдът съобрази следното:
На първо място, П и В. П. са приятели с А.Г.
и нейното семейство и като такива може да се приемат за заинтересовани
свидетели, които дават показания в подкрепа и интерес на приятелите си. От
друга страна, показанията на двамата свидетели си противоречат – първият
твърди, че по време на проверката на
10.08.2019г. златните изделия са били в чантите на А.Г. /около 60 грама/ и на нейната майка /не знае
какво количество/, като същият свидетел не сочи, че и неговата съпруга – св. В.
П. също е имала злато, което било у жалб.Г., докато св. В. П. е категорична, че
златото е било открито само в чантата на А.Г., но заявява, че част от
това злато било нейно и че двете с А.Г. си купили златни бижута в Турция. Никъде в
обясненията на жалб. Г. не се соч, че част от златните изделия са на св. В. П..
От друга страна, показанията на свид. П и В. П. противоречат и на останали събрани по
делото доказателства – същите твърдят, че са пристигнали на МП Лесово около
17.30 – 18.00 часа, а от изисканата и приложена справка от ГДГП се установява,
че те са влезли на територията на страната ни в 18.58 часа. След това им е била
извършена полицейска проверка от служители на ГДГП и едва тогава са пристигнали
на мястото за митническа проверка, което обяснява твърденията им, че първоначалната
проверка е започнала руса жена, а впоследствие е продължена от други двама
митнически служители /св. С. и Я./. Макар да не бе възможно да се извърши очна
ставка между всеки от св. Виорика и П. П.със свид. Б. поради неявяването на
двамата румънски граждани в последното с.з., предвид графика на дежурствата на
служителите на МП Лесово за 10.08.2019г., вероятно именно св. Б. е посрещнала
на МП Лесово тогава жалбоподателката и пътуващите с нея в автомобила румънски
граждани, но поради предстоящата смяна на митническите служители /които 15
минути преди приключване на смяната преустановяват проверките, за да оформят
дължимите се документи – показ. св. Б./, тази свидетелка не е извършила или
довършила започнатата проверка на автомобила и багажа в него, а това са
направили св. С. и Я., които са започнали работа в 20.00часа. Това се
установява и от съставеният протокол за извършена митническа проверка, в който се
сочи, че проверката е започнала в 20.00 часа на 10.08.2019г. Предвид на
изложеното и констатираните противоречия, съдът не възприема показанията
на свидетелите Виорика
и П. П., че не актосъставителят св.С. и св. Я. са извършили митническата
проверка, а това е сторила друга жена, както и в частта им относно твърдението
на св. П. П., че част от откритите от митническите служители златни накити са
били в чантата на майката на жалбоподателката, както и на св. В. П., че част от
откритите в чантата на А.Г. златни накити са нейни.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в законоустановения седемдневен срок /видно от разписката за получен препис от
наказателното постановление и от датата на депозиране на жалбата пред
административно наказващия орган/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Съдът счита, че
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по същество, поради следните
съображения:
Извършвайки
служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съдът
намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са
дата и място на извършване на деянието, както и нарушените законови разпоредби
и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
Съдът счита, че
в конкретния случай са били спазени императивните изисквания на чл. 43, ал.1 от ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта за
това, този акт да бъде предявен по надлежния законов ред на нарушителя. Видно
от показанията на свид.С. и Я., в хода на извършваната проверка, последвалото
съставяне на АУАН и др. документи, свързани с тази проверка, е бил повикан преводач
– C C, гражданка на Република Молдова, която се намирала на МП „Лесово“ в този
момент и владеела български и румънски език, която е извършила устен превод на румънски
език на съставените документи, вкл. и АУАН. Това обстоятелство изрично е
вписано и в края на АУАН.
Съгласно чл.1, ал.3 на Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред такъв съд, Директивата се прилага единствено за производството
по обжалване пред този съд, като не предвижда осъществяване на превод в
административно-наказателното или в друго сходно предхождащо производство.
Директива 2010/64/ЕС не съдържа
легална дефиниция на понятието „леки нарушения”, но в т.16 от Преамбюла е
посочено, че „Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения,
извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след
пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният
орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива”, в т.ч. и
осигуряване на нарочен преводач за всяко проверявано лице. В тази връзка при
настоящия казус дори и при липса на превод не може да се приеме, че правата на
лицето са били нарушени до степен, даваща абсолютно основание за отмяна на
издаденото НП и наложеното наказание.
Освен това Закона допуска и
довеждането на информацията до знанието на нарушителя да бъде не само на родния
му език, но и на друг разбиран от него.
В случая, с А.Г. е бил осъществен контакт на разбираем
за нея език, поради което й е станало ясно какво нарушение е извършила, което
безспорно се установява от обстоятелството, че е дала обяснение по съществото
на нарушението, коментирала е къде са били открити златните изделия и чия
собственост са те, а впоследствие е ангажира на 19.08.19г. и адвокат, който да
я представлява и защитава правата й.
Досежно
материалноправната законосъобразност, настоящият
съдебен състав прецени процесното НП в т.1 от същото за издадено в съответствие
с материалния закон, в сила към момента на нарушението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от
трета страна подлежи на деклариране. Редът, по който следва да стане
това, е регламентиран в Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. за пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ. В чл.4, т.2 от цитираната Наредба е
регламентирано, че при пренасяне през границата на страната на благородни
метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както
и изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни, в случая бижута и
аксесоари от справи на златото, същите не се декларират, ако размерът им е до
60 грама. Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.5, ал.1 от същата
Наредба, следва да се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9,
ал.1 с декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на
финансите.
От
показанията на разпитаните свидетели С. и Я.
/присъствали при установяване на нарушението/, които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства, може
да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателката е нарушила действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 10.08.2019г.
при влизане от трета страна – Република Турция в Република България пренесла
изделия от злато с общо тегло 120.91 грама на стойност 7738.24 лева, без да е
изпълнила задължението си за писменото им деклариране по установения ред пред
митническите органи, подавайки митническа декларация по образец.
В конкретният случай А.Г. е пренесла през границата на страната
златни изделия над законоустановения размер, освободен от митнически контрол,
поради което е била задължена да попълни митническа декларация. С бездействието си тя е нарушила посочените
разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал административно-наказателната й
отговорност. В тази
връзка от показанията на разпитаните свидетели бе установено, че митническите
изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са
обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко езика, така че да се
предотврати възможността да бъдат пропуснати. Ето защо следва да се приеме, че А.Г. е била запозната или е имала
възможност да се запознае със задълженията й при преминаване на ГКПП, но не е
изпълнила това за деклариране на пренасяното количество изделия от злато, като инициативата за деклариране на изделия от злато, сребро и др. принадлежи на
лицето, което пренася такива изделия през държавната граница, а не е задължение
на митническите органи по някакъв начин да принуждават лицето да изпълни своите
задължения съгласно митническите изисквания. Поради това
същата е действала виновно, доколкото е била длъжен и е могла да разбере
действащото законодателство във връзка с пренасянето на златни изделия в количество
над 60 грама от трета страна, каквато се явява Турция, което подлежи на
деклариране пред съответните митническите органи. В контекста на изложеното,
вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е
извършено виновно, при пряк умисъл.
Съдът
приема, че извършеното нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Санкционната
разпоредба на чл. 18, ал. 1 от ВЗ в редакцията преди изменението на ВЗ
публ. ДВ бр. 14 от 2020г., действала към момента на извършване на нарушението,
предвижда за този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл.
14а, ал. 1 от ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане,
наказание глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя А.Г. е наложена
глоба в минимален размер от 1000.00 лева, което според съда съответства на
тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, както и
смекчаващите отговорността обстоятелства – липсата на данни за други извършени
митнически нарушения. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за по-благоприятно от предвиденото в нормата на чл. 18, ал.2 от ВЗ,
действаща към наст. момент след измененията на Закона от м. февруари 2020г.,
както и за съответно с оглед на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Ето защо
наказателното постановление в частта, с която е наложено административно
наказание глоба е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази част /по
т.1/.
По отношение
на атакуваното НП в т. 2 от същото – за
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото
в тази част за незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Съгласно
чл.20, ал.1 ВЗ – действащ към момента на извършване на нарушението и издаване
на атакуваното НП, а сега отменен, предметът на нарушението при пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, на
което основание с оспореното наказателно постановление са отнети в полза на
държавата златни изделия с общо тегло 120.91 грама - предмет на нарушението, на
обща стойност 7738.24лева. Налагането на санкция отнемане на вещите наред с
наказанието глоба е прекомерна мярка единствено заради неизпълнение на
задължението за деклариране.
С Определение от
03.10.2019 г. по дело С-652/18 СЕС, постановено след отправено преюдициално
запитване, е прието, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в настоящото
производство – тази по чл.20, ал.1 от ВЗ, която като санкция за неизпълнение на
предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане на
административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в
полза на държавата. В съответствие с даденото тълкуване от СЕС обжалваното
наказателно постановление, в частта за отнемане на вещите в полза на държавата,
следва да бъде отменено при прилагане на разпоредбата на чл.633 от ГПК, според
която постановеният акт на СЕС е задължителен за всички съдилища
и учреждения в Република България, а и съобразно измененията на ВЗ,
публ. в ДВ бр.14 от 18.02.2020г., с които разпоредбата на чл. 20 от ВЗ е
отменена.
С Определение №
15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в
чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното
производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при
постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с
веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват
веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното постановление
няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което съдът следва
да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези
съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в частта за
отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се постанови и
тяхното връщане, в случая на задържаните златни изделия с Разписка за задържане
№ 0142713 към протокол за извършена митническа проверка № 3277 от 10.08.2019 г.
– на лицето, от което са иззети – А.Г..
В конкретната
хипотеза не са налице предпоставки за приложимост на чл.28 от ЗАНН, както
правилно е преценил АНО, произнасяйки се в рамките на правомощията си в
издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен случай на адм.нарушение.
Поначало обществената опасност на нарушения по чл.14а, ал.1 от ВЗ е определена
от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност и
дисциплина. Независимо, че от нарушението на А.Г. не са настъпили вредни последици,
както и че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае
за първо нарушение от този вид, то с оглед на формалния характер на състава на
отговорността по чл.14а, ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното деяние не
се отличава от останалите нарушения от същия вид, то не би могло да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна в контекста на легалната
дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното
настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административно - наказателна отговорност. По посочените съображения
наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил Закона.
Направеното от
АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Т искане за присъждане на юриск.
възнаграждение, съдът намира за основателно. В случая
съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото адм. нарушение и
следва да понесе адм. наказание, предвидено по Закон. Отмяната на
допълнителното предвиденото в чл. 20 от ВЗ отнемане предмета на нарушението, не
води до извода, че случая касае отмяна на обжалваното НП, при който АНО да няма
право на разноски по делото. Съгласно
чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Доколкото в нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, няма установено правило за определяне и присъждане на възнаграждение за
осъществена защита от юрисконсулт, следва във връзка с чл. 144 от АПК, да се
приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, дължимите разноски да бъдат определени в размер на 100.00лева.
Предвид
резултата от делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, А.Г. следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на ЕРС и сумата от 13.53 лева, направените по делото разноски за пътни
разноски за явяване на свидетел /в този смисъл ТР № 3/08.04.1985г. ОСНК на ВС/.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно
Наказателно постановление № 1909/2019 от 05.02.2020г., издадено от Б А Г –
Директор на ТД Южна морска към Агенция „Митници“, В
ЧАСТТА с която на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния
Закон /ВЗ/, във вр. с чл. 9, ал.1, вр. с чл. 5, ал.1 и чл. 4, т.2 от Наредба №
Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите
регистри по чл. 10а от ВЗ, на А.Г. /A M G / от
Република Румъния е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 1909/2019 от 05.02.2020г., В
ЧАСТТА с която на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ /ред. преди изм. ДВ бр.
14/2020г./ са отнети в полза на
държавата като предмет на нарушението изделия от злато с общо
тегло 120.91 грама както следва: една златна брошка, проба
585, с тегло 3.75 гр.; девет броя златни синджири проба 585 с тегло 22.01
грама; 11 броя златни пръстени, проба 585 с общо тегло 41.96 грама; 14 броя
златни медальони, проба 585, с общо тегло 13.75 грама и 24 чифта златни обеци,
проба 585, с общо тегло 39.44 грама, с обща пазарна цена 7738.24 лева.
ДА СЕ ВЪРНЕ на А.Г. /A M G /,
гражданин на Република Румъния, родена на ***г., притежаващ документ за
самоличност № *********, изд. на 09.06.2016г. в Република Румъния, със съдебен
адрес ***, адв. Б. Й.,
отнетият в полза на държавата предмет на нарушението, задържан с Разписка № 0142713
към протокол за извършена митническа проверка № 3277 от 10.08.2019 г., а именно
– изделия от злато
с общо тегло 120.91 грама както следва: 1една златна брошка, проба
585, с тегло 3.75 гр.; девет броя златни синджири проба 585 с тегло 22.01
грама; 11 броя златни пръстени, проба 585 с общо тегло 41.96 грама; 14 броя
златни медальони, проба 585, с общо тегло 13.75 грама и 24 чифта златни обеци,
проба 585, с общо тегло 39.44 грама.
ОСЪЖДА жалбоподателят А.Г. /A M G /, гражданин на Република Румъния,
родена на ***г., притежаващ документ за самоличност № *********, изд. на
09.06.2016г. в Република Румъния, със съдебен адрес ***, адв. Б. Й., да заплати на Агенция „Митници“ – ТД „Южна морска“ направените по
делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100.00 лева /сто лева/.
На основание чл.
189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН
ОСЪЖДА жалбоподателят А.Г. /A M G /,
гражданин на Република Румъния, родена на ***г., притежаващ документ за
самоличност № *********, изд. на 09.06.2016г. в Република Румъния, със съдебен
адрес ***, адв. Б. Й., да заплати в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово направените по делото разноски в размер на 13.53 лева /тринадесет лева и петдесет
и три стотинки/, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист, вносими също по сметка на ЕРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски
районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……….
/В. Апостолова/