Решение по дело №40/2018 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260007
Дата: 24 август 2020 г.
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20183400900040
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   И   Е

260007

гр. Силистра, 24.08.2020г.

 

Силистренският окръжен съд, граждански състав, в открито               заседание на двадесет и девети август, две хиляди и двадесета година, в състав :

                                              

Председател: Кремена Краева              

                                                                                                                

                      при участието на секретаря Г.Йовчева като разгледа, докладваното от председателя т.д. № 40 по описа на СОС за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

ИЩЦИТЕ – Л.К.У. и Н.А.У.  са предявили установителен иск по чл.694 ал.2, т.1 от ТЗ срещу длъжника „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД - в несъстоятелност, с ЕИК103581686, за установяване на вземанията на ищците срещу дружеството длъжник, останалите кредитори и масата на несъстоятелността в размера на предявените и неприети вземания в списъците на кредиторите, както следва:

I.За Л.К.У. сумата от 221 988.88 лева, от които:Главница: 148 620  лева; договорна лихва в размер на 47 086 лева; договорни неустойки в размер на 26282,88 лева, произтичащи от предоставени и невърнати договори за парични заеми от 06.12.2000г.; 20.01.2001г. и 31.01.2005г., подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба

I.За Н.А.У. сумата от 221 988.88 лева от които:Главница: 148 620  лева;договорна лихва в размер на 47 086 лева; договорни неустойки в размер на 26 282,88лева, произтичащи от предоставени и невърнати договори за парични заеми от 06.12.2000г.; 20.01.2001г. и 31.01.2005г., подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба.

Претендират разноски за производството.

В предявената искова молба се излага, че в производството по несъстоятелност срещу „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД, ищците са предявили с молби от 10.11.2017г. своите вземания като кредитори на основание чл.685 от  ТЗ.

Вземанията на двамата не са приети и са включени в списъка на неприетите вземания на кредиторите изготвен от синдика И.К., поради което възразили в срока по чл. 690 ал.1 от ТЗ.

Възраженията на ищците са разгледани от съдията по несъстоятелността, като с определение №95/12.03.2018г., обявено на същата дата в търговският регистър, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение направените възражения и е одобрил списъка на неприетите вземания, поради което за ищците възниква правният интерес от предявяване на иска.

Вземанията на двамата ищци като кредитори на дружеството произтичат от следното: Дружество „Авмор шипинг енд трейдинг" ООД е основано от двамата ищци като съдружници, с капитал от 5000 лева, с решение 3543 от 06.12.2000 г. по ф.д. 35432000 на Варненски окръжен съд, като и двамата съдружници са представлявали и управлявали дружеството заедно и по отделно. Като граждани на Руската федерация, ищците не са имали възможност да придобиват недвижими имоти вклочваща земя и сгради на територията на Република България. По този начин ищците са учредили дружество „Авмор шипинг енд трейдинг" ООД, в което всеки от тях е участвал с 50% от капитала на дружеството и е бил внесен минималният изискуем по него време капитал от 5000 лева, с цел да придобият недвижими имоти в България.

През м. декември 2000г. съдружниците са решили дружеството да придобие недвижим имот, подробно описани в нотариален акт №20, том XXXIX, дело №88771 от 20.12.2000г. на Служба по вписванията - Барна, които дружеството закупува за сумата от 38 500 щатски долара.За закупуване на този имот и разноските по сделката, всеки от двамата съдружници предоставя паричен заем на дружеството, като всеки от тях е дал в заем по 20 000 (двадесет хиляди щатски долара), за което между всеки от ищците и дружеството е сключен договор за заем от 6.12.2000г., съгласно който дружеството е следвало да върне заетите суми с падеж 20.12.2015г., като за срока от десетата година до петнадесетата година страните      са уговорили лихва     от 6% (шест) процента годишна лихва върху невърнатата сума. Заемът  не      е върнат     от дружеството в указаният срок, поради което заемателят дължи неустойка за забавено плащане в размер на 0.1% (нула цяло и един процент) на ден от падежа 20.12.2015г. до изплащане на сумата, в случая до откриване на производството по несъстоятелност - на 14.03.2016г. За предоставеният заем е издадена разписка за изплатената сума от заемодателя на заемателя и приходен касов ордер от дружеството за заприходената сума.

Така на 20.01.2001г. между ищците и дружеството са сключени договори за паричен заем при сходни условия за лихви и неустойки, с който всеки от ищците е предоставил на дружеството паричен заем в размер на 65 000 лева, с които дружеството да закупи недвижим имот в гр. Варна, съгласно нотариален акт № 58, Том 6, вх. Per.№2058 от 27.02.2001г. на Служба по вписванията гр. Барна.

На 31.01.2005г. между ищците и дружеството е сключен договор за паричен заем, с който всеки от ищците е предоставил на дружеството паричен заем в размер на 50 000 лева при договорена годишна лихва върху заемната сума от 7% годишно дължима на падежа заедно с главницата. Заемът е с падеж 31.01.2015г. и не е върнат. С получените в заем суми дружеството е закупило апартамент от „Комтранс -Ж" ООД, съгласно нотариален акт №57, том 8, вх. per. N92468 от 11.02.2005г. на Служба по вписванията- гр. Варна.

През периода от създаването си 2000г. до откриването на производството по несъстоятелност дружеството не е извършвало търговска дейност, не е осъществило приходи от дейността си, като средствата за закупуване на недвижимите имоти е получило от двамата ищци и не е имало други задължения, като само е закупило недвижимите имоти с предоставените в заем от съдружниците пари.

         През месец август 2014г. чрез създаване и използване на неистински документи, ищците са заличени като представляващи дружеството, а по партидата на дружеството вписани като управител и съдружник непознатото за тях лице Андрий Корочанский и неговото дружество Варна Инвест България, ЕИК *********. След завеждане на иск по чл.29 ЗТР, със свое решение №954/09.12.2015г. по т.д. №1696/2014г., Варненски окръжен съд постановил, че тези вписвания са в резултат на използване на неистински документи и несъществуващи обстоятелства и постановил заличаването им. През този период недвижимите имоти са разпродадени от неистинския управител за сумата от 9000 лева всеки. Поради тази причина ищците, които през този период са заличени като управители на дружеството, не са съставяли счетоводни отчети на дружеството.

ОТВЕТНИКЪТ –„Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД - в несъстоятелност, чрез назначен по реда на чл.29 ГПК процесуален представител, сочи,че не са налице безспорни доказателства, от които да се направи извод, че ищците имат качеството на кредитори на ответното дружество. Изтъква, че по прекратено гр.д. № 3687/2013г. по описа на Окръжен съд-Варна, се съдържат изявления на страните, свързани с финансовите възможности на дружеството. Исковата молба страда от пороци, тъй като не са индивидуалицирани вземанията за лихви и неустойки. Възразява за изтекла погасителна давност за всички претендирани вземания за лихви и неустойки. Оспорва всички договори за заем и приходни касови ордери като неистински на основание чл.193,ал.1 от ГПК.

И.В.К. - Синдик на „Авмор шипинг ендтрейдинг" ООД изтъква доводи за нередовност на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Счита ги за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендираните за установяване суми за договорна лихва и договорна неустойка следва да се считат за погасени по давност. Отделно - клаузите, с които са уговорени както лихви за забава, а така също и неустойка за забава, за нищожни като противоречащи на добрите нрави. Оспорва представените договори за заем, приходните касови ордери и разписките към тях, като счита същите за недостоверни, неистински - неавтентични и без достоверна дата. Оспорва достоверността на представените счетоводен баланс и отчет за периода 2000 г. - 2013 г.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема следното:

 

Предявени са  обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 694 ал.2, т.1 ТЗ.

 

В постановено по реда на чл. 374 ГПК определение съдът изразил становище по въпроса за наличието на процесуалните предпоставки за допустимостта на производството по предявените искове, поради което с решението си не следва да взема отношение по тези въпроси повторно.

 

По легитимацията на ищците:

 

По делото са установени, вкл. и чрез извършена на осн. чл. 23, ал.4 от ЗТР справка в ТР по партидата на длъжника следните факти:

 

В производството по несъстоятелност срещу „Авмор шипинг ендтрейдинг" ООД  с молби 10.11.2017г. / отразени в списък на неприети от синдика вземания, обявен в ТР на 07.12.2017г./ всеки от ищците е предявил самостоятелни права като кредитор на дружество в несъстоятелност, на основание предоставени парични заеми по 3 бр.сключени договори за заем.

Вземанията на ищците не са приети от синдика и са включени в списъка на неприети вземания. По реда на чл.690 ТЗ ищците са подали възражение вх.№3667/22.11.2017г. и допълнително възражение вх.№3880/12.12.2017г. /л.46 -48 от делото, двете в срока по чл.690 ал.1 ТЗ. Съдията по несъстоятелостта по т.д. №18/2016г. по описа на СОС е одобрил списъците на приети и неприети вземания на кредиторите, като е оставил без уважение възраженията на ищците /л.50 от делото/.

Предявявайки в срок и надлежно възраженията си ищците  придобиват активна процесуална легитимация да предявят положителен установителен иск с правно основание чл.694 ал.2, т.1 от ТЗ, предвид на това, че възражението им е оставено без уважение.

 

По вземането, предмет на договорите за заем:

 

По делото не е спорно и се установява при справка в ТР, че ищците от основаването му през 2000г. и след пререгистрирането му в ТР са единствени съдружници в дружеството, т.е негови собственици, при дялово участие на всеки от по 2500 лв. / към 03.2011г./,  като август месец 2014г. в резултат на несъществуващи обстоятелства в дружеството е вписано като съдружник и управител лицето Андрий Корочанский, а те са заличени като негови управители; септември месец 2014г. е вписано като съдружник и Варна Инвест България ООД. За отмяна на посочените вписвания е образувано дело пред Варненски окръжен съд №1696/2014г., по което с вл. в сила решение е установено, че това вписване е основано на несъществуващи обстоятелства. От данните по партидата на търговското дружество – ответник е видно, че посочените обстоятелства са заличени през 2017г. по влязъл в сила акт на съда по чл.30 ЗТРРЮЛНЦ и ищците от тогава са били и са единствени съдружници и управители на дружеството.

По делото са представени 3 бр. нотариални акта за придобити от дружеството недвижими имоти - подробно описани в нотариален акт №20, том XXXIX, дело №88771 от 20.12.2000г. на Служба по вписванията - Барна, които дружеството закупува за сумата от 38 500 щатски долара;  нотариален акт № 58, Том 6, вх. Per.№2058 от 27.02.2001г. на Служба по вписванията гр. Варна, което дружеството закупува за сума от 129 276, 37 лв.; нотариален акт №57, том 8, вх. per. N92468 от 11.02.2005г. на Служба по вписванията- гр. Варна, което дружеството закупува за обща цена от 98 985,20 лева /л.22 -27 от делото/.

Няма ясни твърдения в отговорите на исковата молба от особения представител на дружеството ответник или от синдика,  респ. липсват данни, че дружеството в този период е осъществявало търговска дейност и е реализирало приходи от тази дейност или е имало други, различни от посочените от ищците външни източници на средства за закупуване на тези имоти. 

Предвид това и с оглед, че заключенията на вещите лица по назначените СГЕ и ССЕ потвърждават тезата на ищците, съдът приема,  че необходимите средства за закупуване на тези недвижим имоти и разходите в тази връзка са предоставени от двамата съдружници Л.К.У. и Н.А.У., като всеки от тях предоставя на дружеството паричен заем през 2000г; 2001г. и  2005г. По съществото си договорът за заем  е реален договор, което означава, че той се счита за сключен от момента, в който заемополучателят получи дадената в заем сума, а не от момента на сключване на писмения договор за заем. В настоящия случай с оглед изложените по горе обстоятелства съдът намира това за установено и предвид закупуването на недвижимите имоти в посочените периоди. Поради това не обсъжда допълнително оспорванията на особения представител и синдика на приетите СГЕ и ССЕ в частта за анализа и сч. отчети на дружеството до 2013г., представените договори за заем, приходните касови ордери и разписките към тях.

Счетоводната експертиза е разглеждала и счетоводни отчети за 2014 и 2015г., които са съставени в периода след вписване като управител на лицето Андрий Корочанский. Предвид обстоятелството, че няма кореспонденция между крайните салда на счетоводните отчети на дружеството в края на 2013г. и началните салда към 01.01.2014г и от там не става ясно какво се е случило с предоставените шест броя парични заеми, вещото лице е отговорило в два варианта на поставени въпроси относно размера на акцесорните вземания: 1. Задължението по предоставени парични заеми на обща стойност 315 000лв., не са посочени в счетоводен баланс на дружеството изготвен към 31.12.2014г., респ. тези задължения са погасени преди настъпване на заложения краен срок и 2. Задълженията не са погасени и са дължими, при което е направено изчисление на лихви и неустойка. При така депозираното заключение и дадените обяснения от експерта, съдът намира, че с оглед възприемането на някой от посочените варианти следва да съобрази следното: Воденето на счетоводството на дружеството – юридическо лице се осъществява под ръководството на ръководителя на предприятието по см. на Закона за счетоводството, който го и представлява, а съгласно чл. 16, ал.1, т. 4 ЗСч и отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. В  случая стария управител на дружеството в несъстоятелност е вписан в нарушение на закона, предвид липсата на юридическия факт на неговото избиране за управител. Това означава, че воденето на счетоводството на несъстоятелното дружество, не се е осъществявало под ръководството на лице, с което са възникнали  вътрешни отношения с търговското дружество в несъстоятелност. Посоченото изключва доказателствения  характер на търговските книги на несъстоятелния длъжник за периода от неговото вписване – до заличаването му като управител и съдружник в дружеството. Същите не могат самостоятелно да бъдат  източници, от които съда да черпи информация за кръга на кредиторите на длъжника. ГФО на дружеството за този период впрочем също не са били обявени в ТР и това е било причина съдът по ч.търг.дело № 195  по описа за 2017 год на ОС Силистра да приеме, че предпоставките за провеждане на събрание не са били налице, поради това взетите решения от проведеното на 29.11.17г. първо събрание на кредиторите на „Авмор шипинг ендтрейдинг" ООД се отменят. Отделно – установява се както от приетата ССЕ, така и при разглеждане спора по т.д. №43/2018г. на СОС относно извършените записвания за вписания в него кредитор Андрий Корочанский, че по отношение  верността на отчета за 2015г., техният проверител експерт-счетоводител в доклад на независимият одитор е постановил отказ от мнение, поради невъзможност да удостовери истинността на записите в него. Същевременно по делото няма твърдения и представени доказателства, че предоставените заеми са върнати на съдружниците и от заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза не могат да се направят изводи, че до 2013г. дружеството е разполагало с подобен финансов ресурс. Предвид това съдът възприема вариант първи на заключението на икономическата експертиза по посочените въпроси, като приема, че тези заеми не са върнати.

Налага се извод, че ищците се явяват кредитори на дружеството по отношение на предоставените в заем суми и предявените главни искове следва да бъдат уважени. 

 

По отношение на акцесорното вземане на ищците за лихви и неустойки:

 Предвид изложените съображения, и като се основава на клаузите на писмените договори за заем и нормата на чл.294 ТЗ, съдът намира, че вземанията за договорни лихви са дължими от дружеството Вземането на ищците е доказано до размер от по 47 026 лв. – съобразно изчисленията по заключението.Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Договорната лихва съгласно клаузите на процесните договори за заем се начислява при връщане заема, т.е. на неговият падеж, а не текущо. Падежът на вземанията по първият договор за заем от 06.12.2000г. за всеки ищец е настъпил на 20.12.2015г., за вземанията по вторите договори за заем от 20.01.2001г., падежът е на 20.01.2016г., по договор за заем от 31.01.2005г., падежът е на 31.01.2015г. С оглед датата на предявяване на вземанията - 10.11.2017г. и датата на която вземането е станало изискуемо - няма изтекли погасителни срокове.

Следва да бъде отхвърлен иска за установяване съществуване на вземане за неутойка по чл.10 от договорите, като накърняваща добрите нрави, при положение, че дружеството е създадено за закупуване на недвижимите имоти и необходимите средства за закупуване на тези имоти са предоставени от двамата съдружници, респ. връщането на предоставената в заем сума зависи изцяло от същите.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД - в несъстоятелност, с ЕИК103581686, синдика и кредиторите на несъстоятелността на „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД - в несъстоятелност съществуването на неприето в производството по несъстоятелност и включено от синдика на „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД в списък на неприети вземания, вземане на Л.К.У., гражданин на Руската Федерация род. на ***г. и Н. Алекеаидревич У., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. , двамата с постоянен адрес Руска федерация, Ленинградска област, гр. Сертолово, ул. „Благодарена", дом 2, както следва:

I.За Л.К.У. - Главница: 148 620  лева; договорна лихва в размер на 47 026 лева, произтичащи от предоставени и невърнати договори за парични заеми от 06.12.2000г.; 20.01.2001г. и 31.01.2005г., подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба

I.За Н.А.У. - Главница: 148 620  лева;договорна лихва в размер на 47 026 лева, произтичащи от предоставени и невърнати договори за парични заеми от 06.12.2000г.; 20.01.2001г. и 31.01.2005г., подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, като отхвърля исковете им за установяване на вземане по чл.92 ЗЗД и договорни лихви над установения размер.

 

 

ОСЪЖДА „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД - в несъстоятелност, с ЕИК103581686 да заплати по сметка на СОС – държавни такси държавна такса по иска в размер на 525,50лева, платими от масата на несъстоятелността.

ОСЪЖДА „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД - в несъстоятелност, с ЕИК103581686 да заплати Л.К.У., гражданин на Руската Федерация род. на ***г. и Н. Алекеаидревич У., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. , двамата с постоянен адрес Руска федерация, Ленинградска област, гр. Сертолово, ул. „Благодарена", дом 2 сумата от 4 900 лв – разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 СЪДИЯ: