Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр. Разград, 22.10.2020 г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа адм. дело № 165 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
27а от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.
Постъпила е жалба от М. Д. К.
против Заповед № ЗД/Д-РР-И-017 от 20.08.2020 г., издадена от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Исперих, с която на основание чл. 27, ал. 1
във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2 ЗЗДет и чл. 33 ППЗЗДет е
постановено спешно настаняване на детето К. Ю. И. в професионалното приемно
семейство на Г. Б. А. и Д. С. А. от гр. К. В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна като постановена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Излагат се подробни съображения в подкрепа на сочените отменителни
основания. Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по
делото.
Ответникът оспорва жалбата като
неоснователна.
Заинтересованото лице Ю. Н. И.
счита, че е в интерес на детето К. да бъде в приемно семейство.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Детето К. Ю. И. е родено на ******* г.
в гр. В. от майка М.
Д. К. и баща Ю.
Н. И. Родителите са трайно разделени. От
съвместното си съжителство имат още едно дете – К., роден
на ******* г., което се отглежда от бащата в с. Б.,
общ. Р.
От 2009 г. М.
К. страда от ********
и многократно е била лекувана в различни лечебни заведения.
Детето К.
е родено с ******** и е било оперирано в Клиника „Детска
хирургия“ към МБАЛ „Св. Ана“ – Варна. Впоследствие е било настанено в Детско
интензивно отделение на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна, придружено от майката. Поради
нетрезвото й състояние служители на болницата подали сигнал до Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна и със Заповед № ЗД/Д-В-013/14.12.2016 г.
директорът на ДСП – Варна настанил детето в „Център за настаняване от семеен тип
за деца и младежи с увреждания и потребност от постоянни медицински грижи“ –
Русе.
С Решение № 463 от 18.04.2017 г. по гр. дело №
156/2017 г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 29.06.2017 г., е
определена мярка за закрила спрямо детето К. настаняване
в „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания с
потребност от постоянни медицински грижи“ – гр. Русе за срок от една година.
На 07.12.2017 г. детето К.
е било настанено в професионално приемно семейство в гр. Русе. На 29.11.2018 г.
настаняването е било прекратено и детето К. е било
реинтегрирано при своята майка. Живеели в апартамент в гр. Исперих, заедно с
бащата на М. К.,
който ѝ помагал при отглеждането на детето. На *******
г. той починал. След това състоянието на К. се
влошило. Отново започнала системно да употребява алкохол, занимавала се и с
просия.
На 20.08.2020 г. в нетрезво и
неадекватно състояние завела детето в детската градина, поради което директорът
на ДГ „Слънце“ – гр. Исперих уведомил отдел „Закрила на детето“ към ДСП –
Исперих. Същия ден била проведена среща на мултидисциплинарния екип в Община –
Исперих във връзка с прилагане на Координационния механизъм за взаимодействие
при работа по случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за
взаимодействие при кризисна интервенция. Било преценено, че семейната среда на
майката не е благоприятна за детето, то следва да бъде изведено от нея и настанено
в приемно семейство.
Изготвен е социален доклад от ДСП
- Исперих, в който е отразено, че майката почти не изтрезнява, не изпълнява
родителските си задължения и това води до неглижиране на детето. Бащата
категорично отказал да поеме грижите по отглеждане на детето К.,
което впоследствие декларирал писмено със заявление от 27.08.2020 г. Издирено било
приемно семейство от български произход в гр. Кубрат.
С оспорената Заповед №
ЗД/Д-РР-И-017 от 20.08.2020 г. на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал.
1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2 ЗЗДет и чл. 33 ППЗЗДет директорът на ДСП – Исперих
наредил спешно настаняване на детето К. Ю.
И. в професионалното приемно семейство на
Г. Б. А.
и Д. С. А.
от гр. К.
В едномесечния срок по чл. 27,
ал. 2 ЗЗДет е поискано настаняване на детето по съдебен ред и с Решение № 109
от 07.10.2020 г. по гр. дело № 20203320100437/2020 г. по описа на Районен съд –
Кубрат детето е било настанено за отглеждане и възпитание в професионалното
приемно семейство на Г. и Д.
А., двамата от гр. К. Към настоящия момент
решението не е влязло в сила.
С декларация от 10.09.2019 г. К.
Г. Д. от
гр. С. – леля по майчина линия на М.
К. е заявила съгласие да съдейства и
подпомага отглеждането и възпитанието на детето К. Предприето е проучване на нейната
годност, което към момента не е приключило.
Представен е и трудов договор №
1408 от 09.10.2020 г., съгласно който жалбоподателката е назначена на работа в
„Максима България“ ЕООД – София
като касиер-продавач.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
В изпълнение на
задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 27, ал.
1 ЗЗДет настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“
по настоящия адрес на детето. Оспорената заповед е издадена от директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Исперих, следователно, постановена е от компетентен
орган.
Заповедта е в
необходимата писмена форма и има изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити,
включително фактически и правни основания за издаването й.
Административният
орган не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно
е оплакването на жалбоподателката, че не е била уведомена своевременно за
започване на административното производство по издаване на оспорената заповед. ЗЗДет
и Правилника за прилагането му не предвиждат такова съобщаване при спешните
мерки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет спешното настаняване извън семейството
се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на
дирекция „Социално подпомагане“. Независимо от това, на 20.08.2020 г., когато е
постъпил сигналът, майката е била потърсена, но не е била намерена на адреса си
/вж. протокол на л. 63/. За уведомяването ѝ и за извеждането на детето е било
поискано съдействието на органите на МВР /л. 58/, но жалбоподателката не е била
открита. Неоснователни са и доводите за
нарушаване на изискванията по чл. 7 и чл. 35 АПК. Фактите и обстоятелствата по
случая са били изяснени, изготвен е кратък доклад, оценени са рисковете и
нуждите на детето, проведена е среща на мултидисциплинарния екип в Община –
Исперих, разработен е план за действие и е приведен в изпълнение.
Оспореният
административен акт не противоречи на материалноправните разпоредби по ЗЗдет и
ППЗЗДет. Съгласно чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет спешното настаняване извън семейството
се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.
Доказано е по делото, че жалбоподателката страда от ********, след 20.07.2020 г. е
загубила подкрепата на своя баща и системно злоупотребявала с алкохол,
осигурявала си храна и напитки с просия, а сутринта на 20.08.2020 г., когато е
завела детето К. в детската градина,
е била в нетрезво състояние. Поведението на майката несъмнено поставя детето в
риск от увреждане и на физическото, и на психическото му здраве. Поради
заболяването си тя се нуждае от лечение и не може да полага необходимите
постоянни и всеотдайни грижи за детето. Налице е сериозна опасност от увреждане
на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното
развитие на детето К., която опасност съгласно
чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет е основание за настаняване извън семейството. Тъй
като бащата на детето трайно не полага и не желае да полага грижи за него,
налице е и основанието по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет. При това законосъобразно в
защита на интересите на детето то е било временно настанено в професионално
приемно семейство.
Съдът не споделя
възраженията на жалбоподателката, че извеждането на детето от семейната среда
не е в негов интерес и че не са изследвани възможностите за настаняване при
близки. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е временната мярка
по настаняване, предприета с оглед бърза и ефективна защита на интересите на
детето. Съобразно чл. 142, ал. 1 АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Настъпилите след това факти и обстоятелства, като
трудовата заетост на майката и евентуалната годност на нейната леля да се грижи
за детето, могат да послужат като основание за прекратяване на приложената
спешна мярка, което се извършва по предвидения в ЗЗД и ППЗЗД специален ред.
Оспорената заповед
изпълнява и предвидената от закона цел -
постигане на максимална защита на интересите на детето чрез незабавното настаняване
извън семейството, в което съществува опасност за здравето и живота му.
По изложените съображения Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Заповед №
ЗД/Д-РР-И-017 от 20.08.2020 г., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Исперих.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14–дневен срок от съобщаването му на
страните.