Р Е Ш
Е Н И Е
град Д., 25.11.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Д.,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря И.И..
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 01654 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.И.А., ЕГН ********** с адрес ***,
против “Водоснабдяване и
канализация” AД Д. със седалище и адрес на управление: град Д., бул. „**” № **, ЕИК **, за установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи по заповед № 727 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 16.04.2019г., издадена по ч.гр.дело
№ 01342/2019г. по
описа на ДРС, сумите:
5 360 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за срок от пет
месеца следствие обявяване уволнението на ищеца за незаконно, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.04.2019г., до
окончателното изплащане; 699,78 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 21.12.2017г. до 10.04.2019г. Претендират се съдебните разноски в двете производства.
В исковата молба се навеждат твърдения, че по гр.дело №
209/2018г. по описа на ДРС, е постановено решение, влязло в сила, с което
уволнението на ищеца е признато за незаконно и е разпоредено възстановяване на
предишната длъжност. Останало е задължение на работодателя да изплати
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 6 брутни работни заплати в размер на
по 1 072,00 лева всяка. От него следва да се прихване изплатеното
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа. По образуваното
заповедно производство по ч.гр.дело № 1342/2019г. е издадена заповед № 727 от
16.04.2019г., с която е разпоредено да се изплатят претендираните в настоящото
дело суми, включително разноските в заповедното производство. Това обуславя
правният интерес от настоящото.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със
заповед № 727 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.04.2019г. по ч.гр.дело № 01342/2019г.
по описа на ДРС длъжникът “Водоснабдяване
и канализация” AД Д. със седалище и адрес на управление: град Д., бул. „**” № **, ЕИК **, е осъден да заплати на кредитора Д.И.А., ЕГН ********** с
адрес ***, следните суми: 5 360 лева,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за срок от пет месеца следствие
обявяване уволнението на ищеца за незаконно, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 15.04.2019г., до окончателното изплащане;
699,78 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 21.12.2017г. до
10.04.2019г.; 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
С възражение вх.№ 8179 от 22.04.2019г. длъжникът е оспорил вземането. С искова молба с вх.№ 9454 от 14.05.2019г., по което е
образувано гр.дело № 01654/2019г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за
съществуване на вземането си.
По делото са представени Решение № 701 от 04.07.2018г. по гр.дело №
209/2018г. по описа на ДРС, с което уволнението на ищеца епризнато за
незаконно, постановено е същият да бъде възстановен на длъжността „**” в
ответното дружество и уважен иска по чл.21 вр. чл.4 ЗЗДискр. С Решение № 288 от
19.12.2018г. по в.гр.дело № 498/2018г. по описа на ДОС решението на
първоинстанционният съд е било потвърдено в частта, с което уволнението е било
признато за незаконно и е възстановен ищецът на длъжността „**”, в другата част
е било отменено. Решението е влязло в сила.
От представеният Фиш от трудово възнаграждение за
м.юни 2017г. на ищеца се установява, че същият е имал брутно трудово
възнаграждение в размер на ** лева.
Съдът е изискал и съдебно
заседание е представен оригинал на трудова книжка серия Г № ** на ищеца, от
която се установява, че на л.13 е отразено прекратяване на трудовото
правоотношение с ответното дружество, на л.14 и л.15 – последващо назначаване
след възстановяване на работа. Видно е, че ищецът не е постъпвал в рамките на
претендирания 6-месечен срок на друга работа или да е заемал по-ниско платена
длъжност.
В срока, определен от съда, е
дадено становище относно претенцията за закъснителна лихва върху главното
задължение, като е приложена и молба вх.№ 1352 от 27.03.2019г., от която се
установява, че е направено оттегляне на искането за заемане на длъжността „**”
от предходния ден, но се запазва искането за изплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ ведно със законната лихва от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение.
По
делото е допусната ССчЕ, заключението по която не е оспорено, а съдът кредитира
като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението на ищеца е в размер на **.
Начислено му е и изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220,
ал.1 КТ в размер на брутното възнаграждение от ** лева. По банкова сметка ***,**
лева с основание обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по делото се установява, че страните по делото са били
такива по трудови правоотношения. В резултат на водено между тях гр.дело №
209/2018г. по описа на ДРС, е постановено решение, влязло в сила, с което
уволнението на ищеца е признато за незаконно и е разпоредено възстановяване на
предишната длъжност. Останало е задължение на работодателя да изплати
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 6 брутни работни заплати в размер на
по ** лева всяка. Не се отрича от ищеца, че от него следва да се прихване
изплатеното обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа. Спорно между
страните е дали ответникът дължи твърдяното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в
претендирания размер.
Искът по чл.225, ал.1 КТ е
осъдителен, но той не е бил
предмет на гр.дело № 209/2018г. по описа на ДРС. Предпоставките за уважаването му са следните: Незаконно уволнение и
неговата отмяна – т.е. искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен;
Вреда, претърпяна от работника, изразяваща се в пропусната полза; Причинна
връзка между незаконното уволнение и вредата, претърпяна от
работника/служителя.
Вредата, представляваща в случая
пропусната полза, се съизмерва с неполученото от работника брутно трудово
възнаграждение за период от 6 месеца от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение (чл.225, ал. 1 КТ) или с разликата във възнагражденията (чл.225,
ал.2 КТ) за същия период. В хода на процеса е допустимо преминаването от иска
по чл.225, ал.1 към този по чл.225, ал.2 КТ без необходимостта от изрично
искане за изменение по смисъла на 214 ГПК. Изводът се налага от общото юридическо
правило, че по-голямото съдържа в себе си и искане за присъждане на по-малкото.
Вредата, т.е. оставането без работа или на
по-ниско платена работа в 6-месечен срок от прекратяването, се установява с
представяне оригинала на трудовата книжка на ищеца за извършване на съдебна
констатация. Представеният по делото фиш за месечно възнаграждение за месец юни
2017г. сочи начислено трудово възнаграждение за този период, а от представената в оригинал трудова
книжка в открито съдебно заседание, проведено на 07.11.2019г., удостоверява, че ищецът е бил без работа
през 6-месечният период след неговото уволнение.
От заключението на вещото лице по
допуснатата ССчЕ се установява безспорно, че ответното дружество е изплатило на
ищеца след уволнението му обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, както и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за
оставане без работа в размер на брутното трудово възнаграждение в размер на **
лева. Липсват данни за заплащане на други суми. От това следва, че искът по
чл.225, ал.1, предл. първо КТ е доказан по основание – за целия претендиран 5-месечен
период след уволнението на ищеца за оставането му без работа в размер на 5 360
лева.
При уважаване на иска за
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ съдът дължи произнасяне по възражението за
прихващане на работодателя-ответник, което в случая е заявено не с отговора на
исковата молба – такъв липсва, а релевиран в първото по дело открито съдебно
заседание. В него се посочва, че той претендира прихващането да се извърши със
заплатени от него обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ в размер на общо
2 144 лева. От приложения фиш от ведомост за м.юни 2017г. и заключението на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че работодателят действително е
начислил горните обезщетения. След това е превел по сметка на служителя сумата
по чл.220, ал.1 КТ с обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2017г.
По начислената сума за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на ** лева са
удържани такива за ДОД и ДОО в размер на общо 187,66 лева, тъй като това е
доход от трудови правоотношения и е преведена чиста сума в размер на 884,34
лева. Или общият размер, който може да претендира работодателят по възражението
за прихващане, е 1 956,34 лева.
Предвид изложеното, възражението
за прихващане е основателно, защото заплащането на обезщетенията на посочените
основания е във връзка с уволнението на работника и се предпоставя от
законосъобразното му упражняване. След признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна се възстановява трудово - правната връзка, респ. отпада
основанието за получаване на сумите и те подлежат на връщане – чл.55, ал.1 ЗЗД.
В случая възражението за прихващане е допустимо, въпреки че не е направено с
отговор на исковата молба вр. т.4 от ТР 1 от 09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС. Приема се, че възражението за прихващане може да се направи за
първи път и пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за
компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се
погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за
компенсируемостта им /вж. и т.6 и т.12 от ТР № 1 от 04.01.2000г. по гр.дело №
1/2000 г., ОСТК на ВКС/. Същото следва да се допусне до установения общ размер
от 1 956,34 лева и се отхвърли до претендирания 2 144 лева.
Предвид изложеното, при прилагане
на възражението за прихващане в размер на 1 956,34 лева към сумата за
обезщетение за оставане без работа в размер на 5 360 лева за претендиран
5-месечен период в заповедното и исковото производство на основание чл.225,
ал.1 КТ, искът на ищеца следва да се уважи до размера от 3 403,66 лева, като за
горницата от присъденото до претендираните 5 360 лева се отхвърли като
неоснователен.
Предвид уважаване на
главния иск, подлежи на уважаване и акцесорният за законната лихва върху
главницата от 3 403,66 лева, дължим от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 15.04.2019г., до окончателното плащане.
Вземането по чл.225,
ал.1, предл.първо КТ е изискуемо от деня, в който уволненият е могъл да иска
изпълнение, който поначало е денят на уволнението /ТР № 3 /1996г. от
19.03.1996г. по гр. д. № 3/1995г., ОСГК на ВС/. В този ден уволненият може да
предяви иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, но същият би бил неоснователен преди
осъществяване на другите елементи от фактическия състав на правото за
обезщетение на подлежащата на репариране вреда - оставане без работа през
определения от закона шестмесечен период от време. В случая трайната съдебна
практика приема, че давността по трудовите спорове е определена в чл.358 КТ,
като съгласно чл.358, ал.2, т.2 във връзка с ал.1, т.3 КТ, за исковете по
чл.225, ал.1 КТ срокът е тригодишен. Следователно, в хипотезата на незаконно
уволнение, давностният срок за обезщетението за принудителна безработица
започва да тече от момента, в който работникът или служителят е уволнен и по
аргумент на чл.358, ал.2, т.2 КТ изискуемостта се смята настъпила в деня и за
всеки следващ ден като нов правопораждащ факт от момента на прекратяване на
трудовото правоотношение.
Както бе посочено
по-горе, по гр.дело № 209/2018г. иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ не е предявяван.
Такъв е разгледан едва в настоящото производство и е бил уважен. Същевременно,
съгласно правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Такава е била
изпратена на ответното дружество на 26.03.2019г., с която ищецът е поискал да
бъде възстановен на заеманата длъжност „**” /впоследствие се е отказал/, както
и да му бъде изплатено обезщетението за оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ,
ведно със законната лихва от датата на прекратяване на правоотношението. Именно
от тази дата – 26.03.2019г., започва да тече лихвата за забава върху дължимото
претендирано обезщетение за оставане без работа за пет месеца в размер на
5 360 лева, която е дължима до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 15.04.2019г. Същата е изчислена от съда в размер на 31,27 лева с помощта
на програмата в сайта calculator.bg. Именно до този размер следва да се уважи акцесорният
иск, като за горницата до претендираните 699,78 лева се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски в размер на общо 340,10 лева, съразмерно на
уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат
разноските съразмерно на отхвърлената част от исковете, но поради липса на
такова искане, съдът не дължи произнасяне по въпроса. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество дължи държавните такси за уважената част от исковете в размер на общо 186,15 лева. Съгласно
т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя
разноски в заповедното производство в размер на 340,10 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
че “Водоснабдяване и канализация” AД Д. със седалище и адрес на управление:
град Д., бул. „**” № **, ЕИК **, дължи на Д.И.А., ЕГН ********** с адрес ***, по заповед № 727 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 16.04.2019г., издадена по ч.гр.дело № 01342/2019г.
по описа на ДРС, следните суми:
3 403,66 лева /три хиляди четиристотин и три лева и шестдесет
и шест стотинки/, представляваща обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ
във вр. с чл.225, ал.1 КТ за периода 27.11.2017г. – 27.04.2018г., в който Д.И.А.,
ЕГН ********** е останал без работа вследствие на уволнението, което е признато
за незаконно с влязло в сила Решение № 701 от 04.07.2018г., постановено по гр.
дело № 209/2018г. по описа на ДРС /потвърдено в тази част с Решение № 288 от
19.12.2018г. по в.гр.дело № 498/2018г. по описа на ДОС/, ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.04.2019г.,
до окончателното му плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените
3 403,66 лева до претендираните 5 360 лева като погасен поради извършено
прихващане със сумата от 1 956,34лева, представляваща изплатени от
ответното дружество на Д.И.А., ЕГН ********** обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и
чл.222, ал.1 КТ, които подлежат на връщане поради отпадане на основанието, на
което същите са изплатени;
31,27 лева /тридесет и един лева и двадесет и седем стотинки/,
представляващи лихва за забава върху присъдената сума от 3 403,66 лева за
периода 26.03.2019г. до 15.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 31,27 лева до претендираните 699,78 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” AД Д. със седалище и
адрес на управление: град Д., бул. „**” № **, ЕИК **, да заплати на Д.И.А., ЕГН
********** с адрес ***, сумата 340,10 лева /триста и четиридесет лева и десет стотинки/,
представляваща разноските в производството по гр.дело № 01654/2019г. по описа
на ДРС.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” AД Д. със седалище и адрес на
управление: град Д., бул. „**” № **, ЕИК **, да заплати на Д.И.А., ЕГН **********
с адрес ***, сумата 340,10 лева /триста и четиридесет лева и десет стотинки/,
представляваща разноските в производството по ч.гр.дело № 01342/2019г. по описа
на ДРС.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” AД Д. със седалище и адрес
на управление: град Д., бул. „**” № **, ЕИК **, да заплати на основание чл.78,
ал.6 ГПК сумата от 186,15 лева /сто
осемдесет и шест лева и петнадесет стотинки/, представляваща държавни такси върху
уважената част от исковете, по сметка на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :