№ 1088
гр. ., 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Ц. Б. Т.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20221110124363
по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „.“ ЕАД срещу Р. Ц. Д. с ЕГН ********** установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите по издадените по ч.гр.д. 38789/2020 г. по описа на СРС, 57 състав основна и
допълнителна заповед за изпълнение /Заповед от 15.09.2020г. и заповед от 15.112021г. за
сумите 147,31 лева главница ведно със законна лихва от 21.08.2020г. до окончателното й
изплащане, 233,03 лева неустойка и общо 382,00 лева разноски/ на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че е имал сключени два договора с ответника, по които същият
има задължения: Договор за мобилни услуги № . от 23.03.2015г. и Договор за лизинг от
02.05.2018г. и Допълнително споразумение към него № . от 02.05.2018г.
Ответникът се представлява от особен представител адв. Н. Б., и е депозирал в срок отговор
на исковата молба, с който е оспорва изцяло претенциите, като въвежда и възражение за
изтекла погасителна давност. В хода делото навежда аргументи и за липса на облигационна
връзка.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
От приложените от ищеца материали се установява следното. По първия договор –
за мобилни услуги от 23.03.2015г., приложен в заверен от страната препис се установява, че
същият е сключен между ищцовото дружество и лице с три имена Р. Ц. Д. с ЕГН
1
********** и лична карта номер .. Служител на ищеца е удостоверил, че потребителят е
положил подпис лично пред него. В попълнена на същата дата – 24.03.2015г. Декларация –
съгласие за даване на такова с Общите условия, Р. Ц. Д. е попълнил номер на лична карта
.неясни последни цифри/ , издадена на 14.03.2021г. Видимо е също, че положеният в тази
Декларация подпис ясно се отличава от положения в Договора.
Другият договор – за Лизинг от 02.05.2018г. е попълнен с разкривен почерк и е
изписано, че страна като потребител е Р. Ц. Д. с документ за самоличност № ., издаден на .г.
Видно от Справка от МВР – СДВР, Отдел „.“, изготвена на 30.06.2023г. издадената
на Р. Ц. Д. лична карта № . е била валидна от 23.10.2001г. до 23.10.2011г. и има статус
„унищожен“. Също на негово име е издадена лична карта № . на .г., валидна до 14.03.2022г.
със статус „Унищожен“.
Други доказателства не са събирани.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира исковете за неоснователни поради следното. Не се доказва да има
облигационна връзка по Договор от 24.03.2015г., тъй като същият е подписан от лице,
упоменато като Р. Ц. Д. със съответното ЕГН, но с посочен невалиден номер на лична карта.
В договора е посочен № ., а видно от справката от МВР – СДВР, Отдел „БДС“ лична карта с
такъв номер е била валидна до 23.10.2011г. Това означава, че съдоговарящата страна не е
индивидуализирана. Има индиции, че е лицето – ответник по делото, но с оглед попълнения
невалиден към сключването на договора документ за самоличност не може да се направи
категоричен извод кой е сключил договора. Така искът за заплащане на дължими суми по
този договор като недоказан подлежи на отхвърляне.
Що се касае до другия договор – за лизинг от 02.05.2018г. съдът приема следното.
Той видимо е подписан от Р. Ц. Д. с ЕГН ********** като е попълнен документ за
самоличност с номер ., който видно от справката от МВР е бил валиден към онзи момент.
По този договор обаче освен факта, че е сключен, не се доказа нищо друго. Същият
предполага предаване на вещ – предмета на договора и отдаване на останалите договорени
услуги. Тези факти са в доказателствена тежест на ищцовото дружество, което не проведе
пълно и главно доказване на претенцията си. Ето защо и този иск като недоказан подлежи
на отхвърляне.
По разноските
При изхода на делото и с оглед особеното представителство на ответника,
разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, с ЕИК ., със седалище: гр. ., ж.к. . 4, . ., срещу Р. Ц.
Д. с ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите по издадените по ч.гр.д. 38789/2020 г. по описа на СРС, 57 състав основна и
допълнителна заповед за изпълнение /Заповед от 15.09.2020г. и заповед от 15.112021г. за
сумите 147,31 лева главница ведно със законна лихва от 21.08.2020г. до окончателното й
изплащане, 233,03 лева неустойка и общо 382,00 лева разноски/ като НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3