О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 2813/23.11.2023г.
град Пловдив,
23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХVIII състав, в
закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАН РУСЕВ
като разгледа ч.адм. дело № 2869 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
121а, във връзка с чл. 41 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
„ДЕМИТРЕЙД” ЕООД, ЕИК ********* оспорва Решение № 280 от 07.11.2023г. на
Директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е отхвърлена жалба на дружеството
против Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
050902800132_4/24.10.2023 г. изготвен от инспектори
по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП.
Жалбоподателят счита, че
обжалваните действия са незаконосъобразни, предприети в противоречие с
принципите по ДОПК и не съответстват на целта на закона. Наложените
обезпечителни мерки са нищожни поради некомпетентност на наложилите ги органи
по приходите. Цената, посочена като
пазарна не е била определена, съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, вр. с Наредба
№ Н-9 от 14.08.2006 г. и точно определени конкретни сделки за различните
продукти.
Навежда доводи, че мотивите,
описани в протокола, послужил като основание за искане на гаранцията не са сред изброените в
чл. 121а от ДОПК. На второ място, се сочат
доводи, че дружеството е изряден и коректен данъкоплатец, който редовно и стриктно заплаща задълженията си.
Към момента на проверка „ДЕМИТРЕЙД” ЕООД
не е имало задължения за данъци и
осигурителни вноски, както и в жалбата се твърди, че всички данни са
декларирани коректно.
С оглед горните
фактически и правни твърдения, жалбоподателят моли съда да отмени предприетите
действия по обезпечаване на доказателствата, обективирани в посочения по-горе
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
050902800132_4/24.10.2023 г.
Ответната
страна – директор на ТД на НАП-Пловдив с писмено становище от процесуален
представител по пълномощие, оспорва жалбата и претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По фактите
съдът прие следното:
От
служители на Главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП е извършена проверка на „ДЕМИТРЕЙД” ЕООД на
място за разтоварване, получаване на стока с висок фискален риск, находящо се в
град Пловдив, „Брезовско шосе“ №170. При проверката е установено, че
дружеството е получател на 10 320.00 кг. черва, пикочни мехури и стомаси на
животни, цели или на парчета, различни от тези на рибите, пресни, охладени,
замразени, осолени или в саламура, представляващи стоки с висок фискален риск по смисъла
на Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014г., изм. и доп. със заповед №
ЗМФ-1283/20.12.2016г. на министъра на финансите, относно: утвърждаване на
списък на стоки с висок фискален риск.
На 24.10.2023 г., е установено, че транспортното
средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от
водачите час, дата и място. В хода на проверката е установено, че поставеното
техническо средство за контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост.
При разтоварването е установено пълно съответствие между декларираното и
установеното количество на стоката.
От страна на органите по
приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства по реда на
чл. 121 а, ал. 3 във връзка с чл. 121 а, ал. 2 от ДОПК, като за целта е
съставен обжалваният протокол за проверка на стоки с висок фискален риск №
050902800132_4/24.10.2023 г., с който е определено обезпечение в размер на 62
074,80 лева - представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката. Стоката е
иззета за срок от 24 часа, като е оставена на отговорно пазене в
обект, използван от дружеството.
На 09.11.2023 г. по сметка за
обезпечения на ТД НАП Пловдив е направен превод за обезпечение по Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 050902800132_4/24.10.2023
г., в размер на 3 629,93 лева. След което на основание чл. 121а,
ал. 3 от ДОПК е премахната забраната за разпореждане с обезпечената стока.
За да издадат обжалвания административен акт органите по приходите са
приели следното: установени
несъответствия между обема на вътреобщностните придобивания, декларирани от ЗЛ
и декларираните от чуждестранните лица вътреобщностни доставки към това лице по
данни от ИС VIES. При съпоставка между декларираните ВОП в Дневниците за
покупки (продажби - протокол) и L2-данните, получени от ДЧ в резултат
на насрещни проверки след установена разлика на ниво L1, за период 01.07.2022
г. - 30.06.2023 г., при която е установена положителна разлика 10386 евро, като
разликата е с контрагент DE812964334 - "StreckfuB Naturdarm KG“ .
Дружеството извършва продажби на стоки на дружества, включен в БД „Рискови
лица“ на ПП РОС - CAP. Извършените продажби към рискови лица за периода от
01.01.2022г. до 30.09.2023г. са на стойност 438838,56лв. и начислен ДДС
96767,76лв.
От извършена съпоставка на покупки за периода от 01.01.2022 г. до 30.09.2023г. е установено, че стойността на
вътрешно общностните придобивания на стоки е 4184567лв., като общият размер на
всички покупки за този период е 5 523 927лв., т. е . относителният
дял на придобиванията е 75,76% от всички покупки от лицето. Като се има предвид
голямата стокова наличност към края на 2022 г. – 419 000 лв. и предходните
години например 2020 г. – 845 000 лв.. и ниската средна надценка в размер
на 9,58 % , както и обстоятелството, че лицето декларира сумарен резултат ДДС
за внасяне в размер на 113945.95 лв., което в относителен дял е 9.018 % от
данъчната основа на облагаемите доставки със ставка на ДДС 20 %. Направен
е извод, че дружеството е извършвало
документални продажби на стоки по цени по ниски от пазарните с цел регулиране
на резултата си по СД по ЗДДС, и изписване на стока по натрупани големи стокови
наличности по счетоводни данни, в резултат на което са налице и укриване на
приходи от тяхната реална продажба.
Друг мотив на органите по приходите е свързан с налагане на обезпечението
като в процесния протокол са посочени и необичайни отклонения на данъка за
внасяне/възстановяване в сравнение с данните, декларирани от лицето за
предходни данъчни периоди. Същият варира от 535,12 лв. ДДС за възстановяване до
2492,34 лв./ДДС за внасяне м.11.2022г./и ДДС за внасяне - 18124,83 лв./за м.
11.2022г./.
При проверка в система ПП “Система
за управление на приходите“ по данъчно-осигурителната сметка е установено, че
на дружеството били издадени наказателни постановления (НП): през 2021 г. НП №
F637985/10.12.2021г. по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС не е начислило
следващия се по придобиването ДДС; - през
2019 г. с размер на санкция/глоба - 3 000 лева, наказваща норма - чл. 278б, ал.
1 от ДОПК и през 2016 г. и 2017 г. с размер на санкция/глоба - 500 лева и 1 000
лева, наказваща норма - чл. 17, ал. 3 от ЗСВТС;
Действията на органите по приходите са мотивирани и от
липсата на дълготрайни материални активи (ДМА) за обезпечаване дейността на
дружеството от подадения
счетоводен баланс за 2022 г.
Вземания от клиенти и доставчици за 2022 г. - 126 хил. лв.; касовата
наличност към 2022 г. е в размер на 71 хил. лв.; задължения към доставчици за
2022 г. - 54 хил. лв.; други задължения за 2022 г. - 33 хил. лв.;
неразпределена печалба 363 хил. лв. Стокова наличност 419 хил. лв. При
балансова стойност на продадените стоки в размер на 3528 хил.лв. и отчетени
приходи от продажба на стоки в размер на 3866 лв., изчислената средна надценка
в размер на 9,58 % е изключително ниска.
Установено е че „ДЕМИТРЕЙД“ ЕООД за периода от 12 месеца преди датата на
проверката има осигурени средно 4 лица по трудови правоотношения, като и към
момента разполага с 4 лица, назначени на трудов договор. Въз основа на горното органите по приходите считат, че към този момент проверяваното лице не
разполага и с достатъчна кадрова обезпеченост, която да гарантира
безпрепятственото осъществяване на търговската му дейност и обезпечаване на
осъществяваните от проверяваното лице търговски сделки със стоки с висок
фискален риск, в немалък размер.
С оглед изложените факти и обстоятелства
органите по приходите са приели, че е налице обосновано предположение, че има
достатъчно данни, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително
ще се затрудни, предвид което са
приложили мярката по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, вр. ал. 3 от с.к.
При съобразяване с гореизложеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 41,
ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 121а от ДОПК. Същата е подадена от лице с правен
интерес, срещу неблагоприятен за него административен акт, след изчерпан
административен ред за обжалване.
По същество жалбата е основателна.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1
от ДОПК, органът по приходите има оперативната самостоятелност при извършване
на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да поиска
от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки
върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за
данъци,които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната
стойност на стоката в изрично изброените в ал. 1 и ал. 2, хипотези. Наред с
това си правомощие обаче, при наличието на посочените хипотези, органът по
приходите, съгласно чл.121а, ал. 3 от ДОПК, предприема и действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без
разрешение на съда , като стоката и документите за стоката се изземват. В този
случай забраната за разпореждане по чл.13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава
своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в
пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по
– малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след
заплащане на разноските по изземването и съхранението й. С оглед на цитираните
разпоредби, в хипотезата на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите
действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което отправянето на
предложение за налагане на предварителни обезпечителни мерки от публичен
изпълнител, зависи от неговата преценка. Тълкуването на нормата, обаче, налага
извод, че не така стои въпросът с мерките за обезпечаване на доказателства, в
който случай органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност и е задължен да обезпечи съответните доказателства, включително
веществени такива, при наличието на предпоставките по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2
от ДОПК. В конкретния случай се касае за хипотезата на обезпечаване на
доказателства, която е уредена в чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 41 от ДОПК.
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност са
предприети действия за обезпечаване на доказателства, на орган по приходите в
хода на проверка по упражняване на фискален контрол. Правната уредба е в чл.
121а, ал. 3, във връзка с чл. 40, ал. 1, чл. 13, ал. 3, т. 4 и Глава
петнадесета „а“ - „Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален
риск“ от ДОПК. Съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, при извършване на фискален
контрол, в случаите по ал. 1 и ал. 2 от разпоредбата, органът по приходите
предприема наред с искане до публичния изпълнител за налагане на предварителни
обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката, и действия по
чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа
без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват.
Съдържанието на действията е изземването на стоките и
документите за нея, продължаване на забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3,
т. 4 от ДОПК, освобождаване на стоката след представяне на обезпечение и
заплащане на разноски по изземването и съхранението й, като ако не се представи
обезпечението в сроковете по чл. 121а, ал. 4 от ДОПК, стоката се смята за
изоставена в полза на държавата.
При съобразяване с горепосоченото, съдът намира следното:
Органите по приходите на фазата на административното
обжалване не са мотивирали действията, каквото мотивиране по принцип е
допустимо, с наличието на "обективни данни, презумиращи увереността на
органите по приходите, че при последващо разпореждане със стоката, събирането
на дължимите данъци би било невъзможно или значително затруднено“. Съдът
намира, че наведените от ответника данни относно дружеството – неговото
актуално състояние, отчетност и състояние на данъчно-осигурителната му сметка,
сами по себе си не водят по категоричен начин до обоснован извод за визираната
хипотеза на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Конкретно приложената хипотеза на правната
норма изисква установяване от органа по приходите (а не предположение), че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Следва да се има предвид, че не е
уточнено събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или значително ще
бъде затруднено, да могат да бъдат събрани или тяхното събиране значително ще
се затрудни - няма данни по преписката за данъчни задължения на
дружеството, нито се уточняват конкретни такива във връзка с доставки на
стоките, посочени в процесния протокол или злоупотреби с данъци.
По отношение на доводите, че е за периода 07.2022 г. -
06.2023 г. е налице положителна разлика в размер на 10386 евро, става ясно,
жалбоподателят е декларирал повече придобивания отколкото немското дружество
продавач, въвело е стоките в своята счетоводна отчетност и при реализацията им
е начислило и внесло данък, което не може да бъде вменено като отговорност на
„ДЕМИТРЕЙД“ ЕООД. По аналогичен начин следва да бъде разгледано основанието, че
жалбоподателят „ДЕМИТРЕЙД“ ЕООД продава стоки на търговски дружества, които от
НАП са определени, като „рискови“, тъй като дружеството не следва да извършва
проверки на търговците, с които има търговски взаимоотношения.
На следващо място за констатираните необичайни отклонения на данъка за
внасяне/възстановяване в сравнение с данните декларирани от жалбоподателя в
предходни данъчни периоди се установява, че дружеството извършва ВОП и Внос,
като при извършването на внос ДДС се заплаща едновременно с митните сборове и
после ЕАД се включва в дневника за покупки и ДДС съответно се приспада или
възстановява. От страна на органите по приходите не са представени писмени
доказателства дали е изследван този въпрос и възможността разликите да са в
резултат от прилагането на ЗДДС.
Издадените НП на дружеството не са спорни
между страните. Жалбоподателят „ДЕМИТРЕЙД“ ЕООД потвърждава, че действително
има наложени санкции по ЗДДС, ДОПК и ЗСВТС, които са следствие от допуснати
технически грешки. От страна на АНО не са представени писмени доказателства, че
дружеството не е заплатило наложените глоби. С оглед на гореизложеното този
мотив не следва да бъде приет, като основание за наложените обезпечителни
действия, тъй като не е в насока за затруднено или невъзможно събирането на
дължимите данъци.
Доводите
за големите наличности, с цел укриване на приходи от тяхната реална продажба се
опровергават от извършена в склада на дружеството инвентаризация на 09.11.20223
г. не са констатирани липси на стоки и
материали. По време на проверка е декларирана наличност на стоки в размер на 1
444 512 ,18 лв. и е установена такава за 1 438 604,26 лв. разликата от 5 916,92
лв. е от продадена през деня стока.
Както беше
посочено по – горе, в рамките на проведеното административно обжалване не са
изложени допълнителни мотиви, обосноваващи обезпечителната нужда на приходната
администрация.
Следователно, съдът намира, че обжалваните действия за обезпечаване на
доказателства съгласно Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 050902800132_4/24.10.2023 г. изготвен
от инспектори по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ
на НАП, не се явяват да са в изпълнение на разпоредбата на чл. 121а, ал. 3, във
връзка с ал. 2 от ДОПК, а мярката е несъразмерна с преследваната от закона цел.
Същата представлява принудителна конфискация на имуществото на правния субект и
като такава намира своето противоречие с чл. 17, ал. 3 от Конституцията на
Република България. Предприемането на действието по обезпечение на
доказателствата в хода на упражняван фискален контрол следва да бъде обосновано
с установена по един категоричен начин констатация на органа по приходите за
наличие на хипотеза на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая не е
направено.
По изложените съображения съдът намира, че
предприетите действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
050902800132_4/24.10.2023 г., във връзка с извършена проверка на стоки с висок
фискален риск на „ДЕМИТРЕЙД“ ЕООД ЕИК *********, потвърдени решение Решение №
280 от 07.11.2023г. Директор на ТД на НАП-Пловдив, следва да се отменят.
При посочения изход на спора на основание чл. 161, ал.
1, изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат разноски, но такива не са
поискани, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл. 41, ал. 3,
изречение последно от ДОПК, Съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ДЕМИТРЕЙД“ ЕООД ЕИК
*********, действия за обезпечаване на доказателства,
обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
050902800132_4/24.10.2023 г., изготвен от инспектори
по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, потвърден с
Решение № 280 от 07.11.2023г. директор на ТД на НАП-Пловдив.
Определението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: