Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 188

 

гр.Белоградчик, 14 .09.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

 

         при  участието на секретаря Жанета Еленкова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 199 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на В.Е.Х. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 565/12.07.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на по 100,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, както и на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – тов.а. м.”ГАЗ 66” с рег. № ВН 70 73 АВ и е постановено отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението – 5,60 пр. куб.м. дърва за огрев /благун и цер/.

          В жалбата се заявява неправилност и незаконосъобразност на НП, с наведени доводи за липса на деяние, за процесуални нарушения според жалбоподателя – налагане на две наказания, при едно деяние, за несъответствие на стойността на отнетото МПС и отнетите дърва. В с.з. жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата си, също – че дървата са добити след почистване на общинска ливада, натоварени са на МПС, с цел изчакване на съответното лице, което да ги маркира и  издаде превозен билет, като последното е сторено, но маркирането не е извършено, поради недопускането му от служители на полицията.

          Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по делото и не изразява становище по казуса.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

           На 04.07.2018 г. в с.Г., обл.В., привечер, на улица до сграда на бивше училище в селото, бил забелязан да идва и спрян тов.а. м. “ГАЗ 66” с ДКН ВН …АВ /, собственост на М.В. П. от гр.Б., с ЕГН **********/, в който били натоварени дърва за огрев – благун и цер – общо 5,60 пр.куб.м. По повод получен сигнал в РУ-Белоградчик ок.21.00 ч. за този автомобил – натоварени дърва без да са маркирани и без да има издаден превозен билет за тях, на място в 21.30 ч. в с.Г., били дошли да извършат проверка служители на РУ-Белоградчик, които установили липсата на марка и билет относно дървата. Подаден бил сигнал за съдействие и от страна на компетентните РДГ-Берковица и на мястото, ок. 22.10 ч. пристигнали и служители на РДГ-Берковица /св.Д. М. В. и И.Бл.И./. Служителите на РДГ-Берковица констатирали натоварените дърва, както и че не били маркирани с никаква марка, измерили ги, а за тях им бил представен издаден превозен билет от същият ден, в 21.20 ч. от лице, работещо към Общ.Б., оправомощено да издава превозни билети за дърва, добити от извън-горски територии. В билета било отразено, че дървата са добити от имот на Общ.Б.,  че са маркирани с марка на Общ.Б. - “02”, натоварени са на МПС тов.а. ГАЗ 66, с рег. № ВН … АВ, с водач Вл.Х.. Св. Д.В. съставил констативен протокол за установеното от него и колегата му, в присъствието на полицейски служител, който бил на мястото в с.Г. / Б.Т. – мл.ПИ/, а и на самия Вл.Х.. На база на видяното и протокола, св.В. решил да бъде съставен и АУАН на Х., и така оформил АУАН № 565/04.07.2018 г., като свидетели на съставянето на акта и установяване на нарушението, в него се подписали Б.Т. и И.И.. Актът е съставен за нарушения по чл.213 ал.1 – по т.1, и по т.2 от ЗГ. Вл.Х. подписал както констативният протокол, така и съставения акт, и  получил копие от последния. Отразил възражения в акта обаче – че автомобилът се е намирал в покой, имало е издаден билет за дървата и “чакал” марка. Самият Д.В. е отразил в акта, в реквизита “обяснения на актосъставителя” : “МПС е натоварено с дървесина  без КГМ, ОМ или ПМ в населено място с.Г.”. Дървата и автомобилът били задържани от служителите на РДГ-Берковица, и оставени за отговорно пазене в ДГС-Белоградчик. На 12.07.2018 г. въз  основа на акта е издадено обжалваното НП  565/2018 г. на Директора на РДГ-Берковица.

          При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

          Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

         При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установени единствено фактите на : натоварени на 04.07.2018 г., на МПС – тов.а. “ГАЗ 66” с рег. № ВН .. АВ, в с.Г., обл.В.,  дърва без марка / КГМ, ПМ или ОМ/ и издаден на 04.07.18 г. в 21.20 ч. превозен билет за тях, описани подробно в акта и НП. Служителите на РДГ-Берковица, на 04.07.2017г. в 22.10 ч.са констатирали неоспоримо приетите от съда за истинни факти – в посоченото МПС в АУАН и НП, установено в посоченото място и в посоченият момент, имало общо 5,60 пр.куб.м. дърва от вида благун и цер.  Върху тези дърва не била поставена марка. На св.Д.В. и колегата му И. бил показан превозен билет, № 10105/00355 от 04.07.2018 г., от 21.20 ч. , издаден от длъжностно лице при Общ.Б., оправомощено за това - относно дървата, натоварени в МПС тов.а. м.”ГАЗ 66” с рег. № ВН .. АВ, в който билет били описани и вид и количество дърва, собственикът им, купувачът им / който ги е добил от общината/ и крайният потребител – на когото е следвало да бъдат доставени, вкл. и превозвачът Вл.Х.. Св.В. заяви в с.з., че този билет бил издаден след като е подаден сигнала в РУ-Белоградчик, преди да пристигнат на място той / В./ и колегата му И., но след като се били пристигнали вече служители на РУ-Белоградчик. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нерегламентирано съхранение на дървата в автомобила - по двата текста на закона – чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ – без да имат поставена КГМ, ОМ или ПМ, и без да има издаден превозен билет за тях.

Съдът намира за недоказано извършването на приписаните на нарушителя деяния. 

 От една страна, установеното на мястото на проверката МПС – м.”ГАЗ 66”  от служителите на РДГ-Берковица , при пристигането им не се е движело, установено е от тях спряно, паркирано. Не се изясни обаче от свид.В. – служителите на полицията дали също са заварили спрян автомобила или са го спрели от момент на движение. В който и да е от двата случая обаче, не може да се направи извод за осъществявано деяние “съхранение” към момента на проверката от компетентните органи. А евентуално друга нерегламентирана дейност – “товарене” или “транспортиране” например на дърва без да са маркирани, и без да имат издаден превозен билет, не е санкционирана. Самият св.В. заяви, че сигналът до органите на реда е бил за камион, натоварен с дърва, като никой /нито те – от дирекцията по горите, нито полицаите са изследвали кога е било това товарене/. Жалбоподателят твърди, че това товарене се е случило не много преди извършената му проверка, като на обичайно място / до старото училище в селото/, и умишлено там, е очаквал надлежният служител на общината, за да маркира дървата и издаде билет, с оглед транспорта им. Не се и оспори от страна на въззиваемата страна, нито свидетелят В. по някакъв начин опроверга извършеният добив на дърва – от къде и кога е станал / в същият ден, от общински земеделски имот/. В този ред на мисли, според съда не регламентирано “съхранение” на дърва не може и да е осъществено, респ. няма състав на това админ.нарушение в случая. Съхранението, като действие, предполага продължителност във времето на престояване на дървата на определено място, докато те не се ползват от притежателя им, с оглед ограничаване достъпа до тях и на трети лица. Предвид целта и момента на натоварването и спирането /установяването/ на автомобила обаче в селото, очевидно не става въпрос за “съхранение” на дърва на мястото “в каросерията на МПС”. Напротив, дървата са били натоварени и подготвяни за надлежен транспорт. Може да се приеме за укоримо поведението на Х. – че не е изчакал съвсем на място – в общинския имот, длъжностното лице по маркиране и издаване на билети, но преместването на друго, близко, и обичайно за извършване на тези дейности място от служебното лице – с оглед предстоящото маркиране и издаване на билет, не може да се приеме за осъществен състав на админ.нарушение по чл.213 ал.1 от ЗГ / която и да е от точките - 1 или 2/, изразен в не надлежно “съхранение” на дървата. 

От друга страна, дори и да беше осъществено “съхранение” на дърва , в проверяваното МПС, без да са маркирани, то с оглед произхода на тези дърва – добити от общински имот - ливада, след почистване, т.е. земеделски такъв, поради което и законосъобразността на транспорта им се осъществява не от служители на ИАГ, а от оправомощени служители на общината-собственик на имота, по реда на ЗОСИ, то състав на деяние по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ – отново няма. Не се и оспори по делото, че дървата, предмет на АУАН и НП са добити в извън горска територия – от земеделски имот /въпреки, че не бе представено изрично доказателство – описваното в превозния билет Разрешение на Общ.Б. – издавано по реда на ЗОСИ/. /В тези случаи режимът на маркиране на дървесината и издаването на документ за транспорта й – са по-различни. Марката е единствено “общинска” и се поставя от длъжностно лице, определено от кмета на общината, а и превозният билет също се издава от него/. Деяние изразено в съхранение на не маркирана с общинска марка, каквато в случая трябва да има дървесината /предвид произхода й/, е несъставомерно по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ – където законодателят е въвел забраната за извършване на изброени действия с дървесина, не маркирана единствено с “КГМ или производствена такава”. Т.е. няма съставомерен признак “липса на общинска марка”/ за добивана дървесина по реда на ЗОСИ и поставяна марка по съвсем друг ред – чл.131 а от ППЗГ/.

На следващо място, не се доказа според съда и на друго основание , нарушението по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ / освен , че съдът отново не приема да има деяние “съхранение” поради по-гореизложените мотиви/. В с.з. св.В. заяви, че той е колегата му са пристигнали на мястото в с.Г. в 21.30 ч., който час е отбелязан и като момент на установяване на нарушението / в АУАН/. Съдът приема,  че е възможно свидетелят да е объркал тези подробни данни – часът, тъй като в изготвения от него констативен протокол, е отразена съвсем друга фактическа обстановка, от самия него. Мястото е било посетено от служители на полицията в 21.30 ч. /логично след подаден сигнал в 21.00ч./, а св.В. и И.Бл.И. – са пристигнали към 22.10 ч. Затова и последните са получили информация от полицейските служители – че при тяхното / на полицейските служители идване/, превозен билет не им е бил показан, а това е станало по-късно. В констативния протокол, В. също е отразил, че при идването му на място вече – длъжностно лице от община Б. е било представило билета за дървата, с час на издаване 21.20 ч. , което е възможно именно при така състояли се събития – т.е. преди часът на пристигане на полицейските служители. Такова обяснение дава и жалбоподателят – че в селото е очаквал да бъде издаден билет и дървата – да се маркират, а съответното лице – е търсило обхват на устройството , в което се съставя билета и се отпечатва. Поради това е и невъзможно да е осъществена проверка и установено в 21.30 ч. нарушение, след като преди това е имало издаден от преносимо мобилно устройство, отразяващо дата и час, надлежен документ – превозен билет, макар и представен на проверяващите след това.

 Фактът, че в билета има отразяване – да е поставена на дървата  общинска марка “02” – на Общ.Б. не се отразява на истинността на действието – издаден билет, а доколкото е имало или не извършено маркиране – за това отговаря лице, издало документа.

Предвид всичко изложено до тук, съдът не намира за необходимо да се произнася изрично и подробно по доводите на жалбоподателя относно стойността на отнетите с НП предмет и средство на нарушенията, в които е обвинен. Но за прецизност, отбелязва : има доказателства / от Сектор “ПП”-КАТ при ОД-МВР-Видин/ относно собствеността на ползваното от Вл.Х. МПС, от които става ясно, че то не е негово. Няма доказателства МПС обаче, да е използвано независимо от волята на собственика или против нея. Задължение на АНО е да установи безспорно всички факти и обстоятелства, имащи отношение към отговорността на едно лице, на което се вменява извършването на админ.нарушение. В хода на админ. нак. производство въобще не е изследвано в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН от наказващия орган - обстоятелството дали ползването на вещта за извършване на нарушенията е станало със знанието или съгласието на собственика или напротив.

При условие, че не се доказа пък, собственик на тов.автомобил м.”ГАЗ 66” да е жалбоподателят, то ненужно в случая се оказва провеждане на  изследване за стойността на МПС и предмета на приписаните нарушения – дървата, по повод направено подобно възражение в жалбата. Това е така, тъй като разпоредбите на чл.20 ал.1, 3 и 4 от ЗАНН се прилагат относно вещи, принадлежащи /собственост/ на нарушител. Или когато  вещта, ползвана като средство за осъществяване на админ.нарушение не е собственост на нарушителя, то преценката по чл.20 ал.4 от ЗАНН – не е необходима, тъй като е недопустимо въобще прилагането на ал.1 и 3 от чл.20 ЗАНН – общ закон, а евентуалното отнемане в полза на държавата на такива вещи / непринадлежащи на нарушителя, би било възможно на основание на специални законови разпоредби, ако те го предвиждат / както е в сл.ЗГ/.

По сочените по-горе мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

           

            ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 565/12.07.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на В.Е.Х. ***, с ЕГН **********, за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са  наложени наказания „глоба” в размер на по 100,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, както и на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – тов.а. м.”ГАЗ 66” с рег. № ВН … АВ и е постановено отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението – 5,60 пр. куб.м. дърва за огрев /благун и цер/.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                              

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: