РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 31.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на втори
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора
ДИАНА НЕЕВА като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН
дело № 347 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция - Русе, депозирана
чрез процесуален представител Виктория Борисова – ст. юрисконсулт, против
Решение № 592 от 24.07.2020 г., постановено по АНД № 656/2020 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 2020-0048769 от 19.02.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” Русе към Комисията за защита на
потребителите, с което на „Евробус“ ЕООД за нарушение на чл. 182, ал. 1 от
Закона за туризма (ЗТ) е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 10 000 лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Иска се отмяна на въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако е над минималния,
предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител адв. Н.Т. оспорва основателността на жалбата.
Претендира и присъждане на направените в касационното производство разноски,
съгласно представен списък на разноските на л. 22 от делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Русе е приел, че при
издавена на НП не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.
Обсъдил е становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, въз основа на които е приел, че при процесния случай
наказаното дружество не е осъществявало туристическа агентска дейност, поради
което не е задължено съгласно закона да се регистрира като посредник и да
разполага с удостоверение за регистрация по реда и на основание Закона за
туризма. В заключение въззивният съд е стигнал до извода, че АНО не е доказал
по безспорен и категоричен начин, че дружеството е осъществило от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение, поради е отменил оспореното
пред него наказателно постановление като незаконосъобразно.
Решението на РС - Русе е правилно.
Административният съд споделя напълно
изводите на въззивната инстанция и счита възраженията на касационния
жалбоподател за неоснователни. На първо място въз основа на събраните по
надлежен ред относими за спора писмени и гласни доказателства, районният съд е
установил действителната фактическа обстановка и правилно е приложил
материалния закон. Всъщност спор по фактите не е формиран, единствения спорен
въпрос е дали продажбата на билети за автобусите на „Алекс ОК“ ЕООД по
автолинията Русе – Велико Търново на 21.08.2019 г. от страна на „Евробус“ ЕООД,
представлява осъществяване на туристическа агентска дейност по смисъла на § 1
т. 61 от ДР на ЗТ, налагаща регистрация
на дружеството по чл. 61 ал. 4 ЗТ и съответно издаване на удостоверение за
регистрация по ал. 5 на същата разпоредба.
В тази връзка въззивният съд подробно
е анализирал относимите правни норми на § 1 т. 1, т. 59 и т. 61 от ДР и съдържащите се в тях понятия за „турист“,
„туроператорска дейност“ и „туристическа агентска дейност“, както и причините,
поради което не може да се приеме, че наказаното дружество на процесната дата е
осъществявало „туристическа агентска дейност“ с продажбата на билети за
автобусите на „Алекс ОК“ ЕООД по автолинията Русе – Велико Търново. Настоящата
инстанция напълно споделя мотивите на районния съд в тази им част, поради което
препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 АПК.
В допълнение следва да се добави и
следното: Възражението на касационния жалбоподател, че в случая дейността на
„Евробус“ ЕООД следва да се квалифицира като турагентска дейност, тъй като е
извършвал посредничество при продажба на пасажерски автобусен превоз, е
неоснователно. Действително разпоредбата на § 1 т. 61 ДР на ЗТ урежда
посредничеството при пасажерски автобусен превоз като „туристическа агентска
дейност“, но тази норма касае само и единствено случаите, при което се
упражнява „туристическа дейност“ по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 1 ЗТ, но не и
случаите, при което се извършва продажба на билети за осъществяване на превоз
на пътници по редовни автобусни линии. Превозът на пътници по редовни автобусни
линии и свързаните с това дейности е уреден в Закона за автомобилните превози,
а не в ЗТ. Наведените от жалбоподателя твърдения, че терминът „пасажерски“ в §
1 т. 61 ДР на ЗТ бил използван само за да се направи разграничение от товарен
превоз, е несъстоятелен. Законът за туризма урежда обществени отношения,
свързани с регламентацията на туристическата дейност и целта му е създаване на
условия за устойчиво развитие на туризма. В тази връзка навсякъде в ЗТ се говори
за туристически услуги, включително и пасажерски (пътнически) превоз, които се
предоставят на туристи – физически лица, но не и за товарни превози. Превозът
на товари е уреден в Закона за автомобилните превози и свързаните с него
подзаконови нормативни актове, а не в ЗТ, поради което и в последния не се
налага да се прави разграничението, което визира касационния жалбоподател.
Употребата на терминът „пасажерски“ в разпоредбата на §1 т. 61 от ДР на ЗТ
касае именно превозът на пътници, които са туристи по смисъла на §1 т. 1, но не
и превоза на пътници по редовни автобусни линии по реда на ЗАвПр. Възможно е
част от тези пътници действително да са туристи и да пътуват с туристическа
цел, но това обстоятелство не е доказано в хода на административнонаказателното
производство. Ако се приеме възражението на касационният жалбоподател, това
означава всички пътници по редовните автобусни линии да се квалифицират като
туристи, което не отговаря нито на целта на закона, нито на обективната истина.
В настоящият случай продажбата от
страна на „Евробус“ ЕООД на билети по редовната автобусна линия Русе – Велико
Търново, обслужвана от „Алекс ОК“ ЕООД, съгласно сключения договор между двете
дружества, не може да бъде квалифицирана като „туристическа агентска дейност“,
поради което наказаното дружество не може да бъде субект, задължен да се
регистрира като посредник и да разполага с удостоверение за регистрация по реда
на ЗТ, съответно не следва да носи и административнонаказателна отговорност за
вмененото му нарушение.
Като е отменил издаденото наказателно постановление,
Районен съд - Русе е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено
в сила.
Предвид неоснователността на
касационната жалба и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.
4 от АПК, на ответника в настоящото производството се следват сторените
разноски в касационната инстанция. Те възлизат на 800 (осемстотин) лева -
възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие. Този размер е под минималния, съгласно чл.
18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид размера на
наложената имуществена санкция в размер на 10 000 лева, поради което и възражението
на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно (л. 21 от делото).
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 592 от 24.07.2020 г.,
постановено по АНД № 656/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите,
гр. София да заплати на „Евробус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул. „Липник“ № 74, бл. “Глинка“, вх. А, ет. 3, представлявано
от Е. Е. Ю., сумата 800 (осемстотин)
лева - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.