№ 734
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Ивета М. Антонова
РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221100507595 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20032152/ 26.04.2022г., постановено по гр. дело № 32276 по описа за
2020г. на Софийския районен съд, 64 състав, е признато за установено по отношение на П.
Г. П. и Г. Г. П. съществуването на вземането на “Топлофикация София” ЕАД, при
условията на разделна отговорност, по ½ ид.ч. за всеки един от тях, за сумата 919,59 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
“****, за периода 01.10.2016г.- 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за
цена на топлинна енергия, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 17.10.2019г. до окончателното плащане на сумата, сумата 125,96
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2017г.- 04.10.2019г. и сумата
27,42 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2016г.-
30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 17.10.2019г. до окончателното плащане на сумата.
Със същото решение са отхвърлени предявените искове за установяване на вземането
на “Топлофикация София” ЕАД за цена на топлинна енергия над сумата 919,59 лева до
сумата 1093,05 лева и за периода 01.04.2016г.- 30.09.2016г., за обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия над сумата 27,42 лева до сумата 164,97 лева и за
периода 31.10.2016г.- 15.09.2017г. и за сумата 6,26 лева, представляваща обезщетение за
1
забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.10.20016г.-
04.10.2019г., като неоснователни.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените установителни искове е
постъпила въззивна жалба от П. Г. П. и Г. Г. П.. Същите изразяват несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че са потребители на топлинна енергия. Във въззивната жалба са
наведени доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че Общите условия за
продажба на топлинна енергия установяват наличие на облигационно правоотношение
между страните.
На следващо място, въззивниците релевират доводи, че не са изпаднали в забава по
отношение на изпълнение на задължението за плащане на цена на топлинна енергия.
По отношение на вземането за цена на услугата дялово разпределение се сочи, че от
събраните в първоинстанционното производство доказателства не се установява,
съществуване на същото по основание и размер.
В обобщение, въззивниците се позовават на отменителното основание- нарушение на
материалния закон, довело до неправилност на съдебния акт и релевират искане за отмяна
на решението в атакуваната част, и постановяване на друго, с което предявените искове за
установяване вземането на ищеца да бъдат отхвърлени.
В срока и реда по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
"Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач “Техем сървисис" ООД не заявява
становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Г. П. и Г. Г. П., при условията на разделна
отговорност, по ½ ид.ч. за всеки един от тях, за сумата 1093,05 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, за периода
01.10.2016г.- 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 17.10.2019г. до окончателното плащане на сумата, сумата 164,87 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2017г.- 04.10.2019г., сумата 27,42
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2016г.-
30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 17.10.2019г. до окончателното плащане на сумата, сумата 6,26 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 31.10.20016г.- 04.10.2019г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2019г., издадена по ч.гр.д. №
59510 по описа за 2019г. на Софийския районен съд, 64 състав. След подаване на
2
възражения по чл. 414 ГПК от длъжниците, са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че същите са изпаднали в забава. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който се
изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора са наведени доводи за
оспорване основанието за дължимост на цената на топлинна енергия. Посоченото
възражение е обосновано с доводи за оспорване на качеството потребител на топлинна
енергия. Ответниците оспорват да са носители на правото на собственост или вещното право
на ползване върху имота. Развиват съображения, че клиенти на топлинна енергия могат да
бъдат и лица, различни от посочените в разпоредбата на чл. 153 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика и са сключили договор за продажба на
топлинна енергия с топлопреносното предприятие. Ответниците сочат, че ищецът не е
легитимиран да претендира цената на услугата дялово разпределение, тъй като вземането за
същата принадлежи на третото лице- помагач. По отношение на вземането за обезщетение
за забава се релевират доводи, че не са изпаднали в забава. Не оспорват обстоятелството, че
през процесния период в имота е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо
на претендираната цена.
От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства- н.а. № 53,
т. I, рег. № 5477, дело № 46/ 2016г. се установява, че ответниците са придобили правото на
собственост върху процесния имот чрез правна сделка- дарение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр.
с чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата– етажна
3
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Първият спорен въпрос, за разрешаването на който, делото е пренесено пред настоящата
инстанция, е съществува ли облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия, между топлопреносното предприятие и ответниците.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Конкретиката на случая
сочи, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот
Изложеното обуславя извод, че същите са носители на правото на собственост върху
имота за процесния период. Следователно, те се явяват клиент на топлинна енергия за
битови нужди в имота през процесния период.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени разяснения по въпроса По
въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ. В същото е прието, че страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие е собственикът, вещния ползвател или облигационният
ползвател, на когото е прехвърлена партидата. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Следователно, страна по облигационното правоотношение е
собственикът на имота или носителят на вещно право на ползване.
Възражението на жалбоподателите, че не следва да отговарят по предявения иск, тъй
като облигационните отношения възникват с вещния ползвател на имота, а не с формалните
собственици, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Ответниците не са
ангажирали по делото доказателства, че са учредили в полза на трето за процеса лице вещно
право на ползване върху имота.
Според т. 1 от посоченото тълкувателното решение, собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
4
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. Според решението клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по
смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка дължи цената й, като
договорът между това трето лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. Само при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В конкретния случай не са налице нито конкретни възражения от ответниците, нито са
представени доказателства, че е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в процесния недвижим имот между топлопреносното предприятие е трето
лице.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите),
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В случая ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това
право срещу Общите условия на ищеца от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав
намира, че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона-
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците- потребители, вкл. и
относно приемането на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират
5
спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот, което обуславя
неоснователността на наведените във въззивната жалба на ответниците оплаквания в тази
насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
дружеството за дялово разпределение с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици, като третото лице- помагач на ищеца е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради- етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Относно релевираните доводи за липсата на легитимация на ищеца за вземанията за
услугата дялово разпределение:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда- етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача,
6
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
С договора, сключен между ищеца и дружеството за дялово разпределение страните са
договорили заплащане от топлопреносното дружество на извършваните услуги, въз основа
на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е
цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до септември следващата
година. Ето защо ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на
извършваната услуга дялово разпределение и предявените искове за установяване на
дължимостта й са установени по основание.
Във въззивната жалба не са релевирани оплаквания относно установения с обжалваното
решение размер на вземанията за главница за топлинна енергия и дялово разпределение,
дължими разделно от ответниците, съобразно притежаваните от тях части от правото на
собственост върху процесния имот, поради което и на основание чл. 269 ГПК тези въпроси
стоят извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по същество.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че не дължат заплащането на
лихва за забава. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016г., в сила от
11.08.2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45- дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо за вземанията за топлинна енергия, за които е издадена изравнителна сметка в
обща фактура не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на топлопреносното дружество, за да постави клиентите в забава. Това
обуславя основателността на исковата претенция, в каквато насока са и изводите на
решаващия съд. Липсват оплаквания относно установения с обжалваното решение размер на
лихвата за забава, поради което и на основание чл. 269 ГПК този въпрос не следва да се
обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната му
част следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20032152/ 26.04.2022г., постановено по гр. дело № 32276
по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 64 състав, в частта, в която е признато за
установено по отношение на П. Г. П., с ЕГН ********** и Г. Г. П.,с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, при
условията на разделна отговорност, по ½ ид.ч. за всеки един от тях, за сумата 919,59 лева
(деветстотин и деветнадесет лева 59 ст.), представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, за периода 01.10.2016г.- 30.04.2018г.,
7
ведно със законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 17.10.2019г. до
окончателното плащане на сумата, сумата 125,96 лева (сто двадесет и пет лева 96 ст.),
представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2017г.- 04.10.2019г. и сумата 27,42
лева (двадесет и седем лева 42 ст.), представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.09.2016г.- 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 17.10.2019г. до окончателното плащане на сумата.
В частта, в която са отхвърлени предявените искове за установяване на вземането на
“Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, за цена на топлинна енергия над сумата
919,59 лева до сумата 1093,05 лева и за периода 01.04.2016г.- 30.09.2016г., за обезщетение за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата 27,42 лева до сумата 164,97
лева и за периода 31.10.2016г.- 15.09.2017г. и за сумата 6,26 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода 31.10.20016г.- 04.10.2019г., решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8