№ 1264
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
В.ия М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело №
20211100508841 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20085699 от 03.04.2021 г., постановено по гр. д. №
14087/22020 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, са отхвърлени предявените от
СВ. Й. В. срещу „И.“ ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ
– за признаване на уволнението, извършено със заповед на управителя на „И.“
ООД, за възстановяване на предишната работа „оперативен мениджър
студио“ и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа в размер
на 22 500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.03.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователни и недоказани.
Срещу постановеното съдебно е депозирана въззивна жалба от
ищеца СВ. Й. В., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Още с исковата молба е
оспорил датата на заповедта за уволнение, като твърди, че такава заповед не е
била издадена преди уволнението му на 22.01.2020 г. в 11.30 ч. С
ангажираните по делото свидетелски показания счита, че е доказал по делото,
че ищецът се е занимавал с дейности, които не са престанали да съществуват.
Макар длъжността му да е за оперативен студио мениджър, поддържа, че не е
изпълнявал мениджърски функции. Счита, че е доказано по делото, че не е
изпълнявал трудовите функции съгласно представената по делото
длъжностна характеристика, която не е подписал. Твърди, че е изпълнявал
трудови функции като останалите служители на ответното дружество. Не е
притежавал и изискуемото висше образование за заемане на мениджърска
1
длъжност. По делото не са ангажирани доказателства за реално съкращаване
на заеманата от него длъжност. Тъй като трудовите му функции не се
различават от тези на останалите служители, работодателят е следвало да
извърши подбор по реда на чл.329 КТ, което не е сторил. Поддържа, че при
преценка на свидетелските показания съдът не е съобразил разпоредбата на
чл.172 ГПК, като не е отчел заинтересоваността на свидетеля Х.. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи
предявените искове. претендира сторените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „И.“ ООД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита,
че решаващият съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото.
Обосновано съдът е счел, че уволнението на ищеца е извършено
законосъобразно. Налице е взето по надлежния ред – от управителя на
дружеството, решение за съкращаване на щата. Съкратено е заеманата от
ищеца длъжност, която съставлява единствена щатна бройка за длъжността
„оперативен мениджър студио“. Заповедта е изготвена и подписана на
21.01.2020 г., като е връчена на 23.01.2020 г. По делото са ангажирани
показанията на свидетеля Х., от които счита, че се установява издаването на
заповедта за уволнение на 21.01.2020 г. и връчването на същата на 23.01.2020
г. Към датата на уволнение е действало новото щатно разписание, в което не
фигурира заеманата от ищеца длъжност. Не е налице запазена длъжност при
ответника, която да включва в себе си същественото съдържание на заеманата
от ищеца длъжност. Същата има ръководен характер, което е обосновало и по
– високото възнаграждение за нея. Тъй като е съкратена единствена щатна
бройка за заеманата от ищеца длъжност, за работодателя не е налице
задължение за извършване на подбор. За първи път във въззивната жалба е
заявено възражение за трансформация на длъжности, което е преклудирано.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344 КТ и чл.344, ал.1,
т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че е работил при ответника по
трудов договор, като е заемал длъжността „оперативен мениджър студио“.
След възникнал конфликт със съдружника М. Х. на 22.01.2020 г., бил
уведомен, че е освободен от работа. На 23.01.2020 г. отишъл при ответника,
за да получи документите за прекратяване на трудовия му договор, при което
му е връчена заповед № 1 от 21.01.2020 г., съгласно която управителят на
ответното дружество е взел решение за съкращаване на заеманата от него
длъжност и за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл.328, ал.1,
т.2, пр.2 КТ Излага съображения, че обжалваното уволнение е незаконно, тъй
като заповед № 1 от .21.01.2020 г. е била съставена след конфликта на
22.01.2020 г. и не му била връчена. Твърди, че голяма част от трудовите й
функции продължавали да съществуват и след уволнението му. Не е налице
2
реално съкращаване на щата, тъй като работодателят незаконосъобразно е
приел, че съкращава заеманата от него длъжност, а изпълняваната от него
трудова функция продължавала да съществува. Твърди, че работодателят не е
извършил подбор по реда на чл.329 КТ. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени уволнението му, като незаконно, да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му
заплати сумата от 22 500 лв. – обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода 23.01.2020 г. – 23.07.2020 г. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск. Излага съображения, че обжалваното уволнение е
законосъобразно. Налице е взето по надлежния ред решение за съкращаване
на щата. В щата на дружеството не е налице длъжност, в която да включва
същественото съдържание на заеманата от ищеца длъжност. Твърди, че не са
променяни длъжностните характеристики за останалите длъжности. За
работодателя не е налице задължение за извършване на подбор, тъй като
ищецът е заемал единствена щатна бройка. Заявено е в условията на
евентуалност възражение за прихващане в размер на 3 174, 94 лв. – изплатено
през м.01.2020 г. обезщетение на ищеца за неспазен срок на предизвестие.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото трудов договор № 116.05.2019 г.
ищецът е работил при ответника, като е заемал длъжността „оперативен
мениджър студио“. В трудовия договор е удостоверено срещу подпис на
служителя, че е получил длъжностна характеристика.
По делото е представена длъжностна характеристика от 16.05.2019 г.
за заеманата от ищеца длъжност. Сред основните задължения и отговорности
е посочено, че служителят наблюдава процесите в студиото, извършвани за
всички продукти – от стилизиране, през фотосесия, ретуширане и изпращане
на готовия продукт на клиента( работа в тясно сътрудничество в отдел
„Маркетинг и продажби“ и със стилистите, за да се гарантира безпроблемно
протичане на работата в студиото; свързване с клиенти и логистични
партньори за планиране на работата в студиото; отговорност за ежедневно
проверяване на изображения и друго съдържание, което се изпраща на
клиента; наблюдение и обучение на малък екип от оператори за използване на
фотографски машини; организиране и планиране на модели и времеви
интервали за заснемането им в „Live Studio“; поддържане на указания за
процеса, за да се гарантира правилното използване на оборудването на
студиото; гарантиране, че продуктите на клиентите се обработват и
съхраняват правилно. Длъжностната характеристика не е подписана от
страните.
Със заповед № 1/21.01.2020 г. на управителя на ответното дружество
е постановено съкращаване на щата за една щатна бройка за длъжността
„оперативен мениджър студио“, считано от 22.01.2020 г., на която длъжност е
назначен един служител. Утвърдено е новото щатно разписание на
дружеството, което влиза в сила на 22.01.2020 г.
С уведомително писмо от 22.01.2020 г., връчено на 23.01.2020 г.
ответникът е отправил искане до ищеца да заяви дали се ползва от
предварителна закрила при уволнение по чл.333 КТ.
3
На 23.01.2020 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на
трудовия му договор, на основание чл.3228, ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради
съкращаване на щата.
Със заповед от 22.01.2020г. на управителя на ответното дружество,
връчена на 23.01.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца,
считано от 23.01.2020 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради
съкращаване на щата.
По делото е представено щатно разписание на длъжностите, в сила
от 22.10.2019 г., в което е предвидена една щатна бройка за длъжността
„оперативен мениджър студио“.
В щатното разписание в сила от 22.01.2020 г. не фигурира длъжност
„оперативен мениджър студио“.
От заключението на вещото лице Г.Х.А. по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че последното получено месечно
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец от ищеца е за
м.12.2019 г. и е в размер на 3 750 лв. Шест-кратният размер на брутното
трудово възнаграждение възлиза на 22 500 лв.
В проведеното на 01.10.2020 г. открито съдебно заседание, въз
основа на обясненията на страните, съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 23.01.2020 г. на ищеца са
предоставени следните документи: заповед № 1/21.01.2020 г., уведомление от
22.01.2020 г., предизвестие от 22.01.2020 г. и заповед за прекратяване на
трудов договор от 22.01.2020 г., като ищецът е отказал да удостовери
получаването им.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел М.Н.Ц. се
установява, че е работил при ответника от м.06.2019 г. до м.02.2020 г., като
заемал длъжността „мениджър продажби и маркетинг“. Занимавал се с
привличането на клиенти, контакти, приемане на поръчки, предаването на
екипа, на студиото. Работили в едно помещение с ищеца. Ищецът технически
бил човекът, който помагал за инсталирането на фотороботите, - машините, с
които работело студиото. Помагал за поддръжката, контактувал с доставчика
на техниката, инсталирал мрежи, софтуер по компютрите, хардуер, снимал
продукти и снимал с фотоапарат. Приемал стока, която получавали от
различни клиенти, поддържал фейсбук профил, занимавал се с ретуш, снимал
видео за маркетинг материали, които сглобявал. Не бил техен началник,
макар че обучавал операторите. След уволнението на ищеца свидетелят бил
помолен да контактува с доставчика на оборудването, който помагал и за
стилизирането. Това правел ищецът преди уволнението. Възложили задачи на
свидетеля без да променят длъжностната му характеристика. На 22.01.2020 г.
възникнал спор между ищеца и М. – търсело се къде се намирала някаква
стока. Спорът ескалирал и прераснал в доста сериозна разправия на висок
тон. Свидетел на спора бил инвеститорът на проекта Ром, който се намесил и
казал на ищеца да си събира багажа и да си ходи. Докато си събирал нещата
М. и Ром го подканяли да побърза. М. също бил инвеститор. Ищецът се
занимавал със заснемане, ретуш, техническа поддръжка Свидетелят не е
виждал длъжностните характеристики на всички служители, включително и
тази на ищеца. Не знаел дали е бил длъжен да проверява за безпроблемното
протичане на работата в студиото. Свидетелят заемал различна длъжност –
продажби, маркетинг. Ищецът обучавал работниците как се оперира с
4
машините, как се снима. Занимавал се с доставките на техниката, поддържал
връзка. Не се занимавал с доставката на консумативи в офиса, за което
отговарял фронт офис мениджър. Свидетелят присъствал на конфликта.
Спомнял си за него, защото било шокиращо.
От показанията на свидетеля В.К.П. се установява, че е работил при
ответника за периода м.04.2019 г. – м.03.2020 г., като заемал длъжността
„оператор стилист на машини“. Стилизирал и снимал с машините. Ищецът
също стилизирал, снимал, поддържал контакт със сервиза в Холандия,
обучавал новодошлите, налагало се понякога да прави рекламни видеа,
отделно снимал с фотоапарат. Занимавал се с ретуш и фотошоп. Свидетелят
не бил подчинен на ищеца, който бил един от тях. Единственото, с което се
отличавал от тяхната работа, било, че трябвало да обучава новодошлите
служители в студиото, ретуша, връзката с Холандия, поддръжката на фейсбук
и инстраграм. След уволнението на ищеца за поддръжката на фейсбук и
инстаграм бил назначен друг човек. Пряк ръководител му били Д.М. и М. Х..
След уволнението на ищеца свидетелят трябвало да поддържа връзка с
Холандия при проблем със софтуера на машините. Длъжностната му
характеристика не била изменена. Свидетелят се занимавал със стилизиране и
подготвял дрехите за заснемане. На 22.01.2020 г. се чули някакви викове.
След това ищецът започнал да си събира вещите. Ищецът му обяснил, че един
от инвеститорите и съдружник в дружеството Рон го е уволнил. Конфликтът
възникнал за това, че не знаел къде е един от продуктите. Ищецът бил важен
кадър, защото той изпълнявал доста от длъжностите на студиото. Свидетелят
не е виждал длъжностната характеристика на ищеца. При възникнал проблем
се обръщал към ищеца и към Д..
Пред СРС е разпитан свидетеля М. П. Х.. От показанията му се
установява, че му е известно за прекратяването на трудовото правоотношение
с ищеца. Заедно с управителя на дружеството взели решение да съкратят
позицията на ищеца. Дружеството упражнявало своята дейност 6 месеца и
взели решение да преразгледат управлението на същото. На 14.01.2020 г.
заедно с управителя на дружеството, по време на проведено събрание, взели
решение да съкратят тази позиция. Окончателното решение е било взето на
21.01.2020 г., за което управителят изготвил необходимата документация в
същия или на следващия ден. Имало форма на неразбирателство с ищеца, но
това нямало отношение към решението за съкращаване на щата. Документът
за съкращаването на щата е бил изготвен преди възникването на конфликта с
ищеца. Заеманата от ищеца позиция била на високо ниво, с високо
възнаграждение и много отговорности. Функцията на ищеца се различавала
от останалите служители. Заеманата от ищеца трудова функция била
управленска, свързана с наемане на хора, обучение как да работят с
оборудването. Останалите служители заемали позиции на по – ниско ниво.
Те оперирали с машините. Имали и служител, който отговарял за търговската
част.По време на възникналия конфликт ищецът крещял на г-н Ф., който
нямал връзка с дружеството. Присъствали и други лица – служители в
студиото. Ищецът не е бил уведомен, че трябва да напусне Г-н Ф. се обърнал
към ищеца, че подобно поведение не е съобразено с обстоятелството, че
присъства собственика на дружеството. Ищецът си взел нещата и излязъл.
Това било негово самостоятелно решение. Ищецът дошъл на следващия ден и
документите тогава му били връчени. Решението за съкращаване на щатната
5
бройка със сигурност било взето на 21.01.2020 г. на регулярна среща.
В производството пред СРС е допуснато извършването на очна
ставка между свидетелите М.Н.Ц.и М. П. Х..
М.Ц. е дал показание, че конфликтът между ищеца и М. Х.
възникнал на 22.01.2020 г. преди обед, в студиото, където работели, на
работното място. Присъствали двамата оператори В. и К.. Конфликтът бил
работен. М. дошъл да търси някаква стока и попитал ищеца къде се намира
Той обяснил, че не е информиран. М. се ядосал и започнал да крещи и да
обижда. Ищецът влязъл в същия тон и започнал да се кара с него. След това
се появил г-н Ф. и казал на ищеца да си ходи, тъй като е уволнен. Конфликтът
бил спонтанен и в резултат на него ищецът бил изпратен в къщи.
М. Х. е дал показания, че конфликтът му с ищеца бил в студиото
около 11.30 ч. на 22.01.2020 г. Не си спомнял със сигурност кой присъствал.
Не е сигурен дали Милен е присъствал. Попитал ищеца за продукти, които
били поръчани от клиенти. За трети път го питал и му задавал същия въпрос.
Не му дал адекватен отговор и оттам започнал конфликта. След това
повишили тон и си говорели на висок глас. След това г-н Ф. дошъл в
помещението. Казал на ищеца, че поведението му не е подобаващо, че
свидетелят е съдружник, а ищецът е служител и това не е редно. Свидетелят
не си спомнял някой да е казал на ищеца, че е уволнен. След конфликта
ищецът му казал, че иска да напусне и че си взима вещите предложил му
заедно да минат и да вземат личните му вещи. Конфликтът не бил свързан с
решението за съкращаване на щата. Свидетелят не е произнасял обиди.
Припомнил му, че е един от собствениците на дружеството, че ищецът му е
подчинен и отговаря пред него.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата са процесуално допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Страните в производството са били обвързани от трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор за неопределено
време, като ищецът е заемал длъжността „оперативен мениджър студио“.
Работодателят е упражнил субективното си потестативно право
едностранно да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на основание
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ - поради съкращаване на щата.
По исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат
конститутивен характер, доказателствената тежест за установяване законност
на уволнението пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже
законното упражняване на потестативното право да уволни работника или
служителя - решение № 224/23.06.2011 г. по гр. д. № 1184/2010 г. по описа на
ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 241/01.12.2016 г. по гр. д. № 1602/2016 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС,
6
ГК, ІV Г, постановено по реда на чл.290 ГПК и др. Ето защо в
доказателствена тежест на работодателя е да установи, че носител на
субективното право на уволнение на посоченото в заповедта основание, което
е упражнил законосъобразно.
Жалбоподателят поддържа възражението си, заявено с исковата
молба, че не е налице реално съкращаване на щата, като трудовата му
функция продължава да се изпълнява и след уволнението му.
За да е налице разглежданото основание за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение на служителя по инициатива на
работодателя – съкращаване на щата, следва да се установи, че се премахват,
считано от един определен момент за в бъдеще, отделни длъжности от
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради
преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции.
Законосъобразността на уволнението, извършено на това безвиновно
основание, се предпоставя от следните условия: съкращаването на щата да е
реално, т. е. съответната функция действително да се премахва, а не само да
се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на
характера на извършената работа; следва да е налице към момента на
уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата,
на която е извършено реалното, фактическо съкращаване в щата; следва да е
извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва
такива промени.
В случая се установи, че с действащото към момента на уволнението
на ищеца щатно разписание заеманата от него длъжност „оперативен
мениджър студио“ – 1 щатна бройка, е съкратена, като не е предвидено
разкриването на нови щатни бройки.
Жалбоподателят поддържа, че е изпълнявал същите трудови
функции като останалите служители.
В трудовия договор от 16.05.2019 г. изрично е удостоверено, че на
ищеца е връчена длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност.
Ето защо доводите му, че не е запознат с длъжностната му характеристика се
явяват неоснователни. Същевременно в случай, че трудовата функция на
ищеца е изменена, на основание чл.119 КТ това следва да се извърши по
силата на писмено съгласие между страните за определено или неопределено
време. Ищецът не е ангажирал доказателства за постигнато писмено съгласие
между страните за изменение на трудовата му функция. За съдържанието на
изпълняваната от ищеца трудова функция по делото е представена
длъжностна характеристика. Описаните в нея задължения на служителя
кореспондират с ангажираните по делото гласни доказателства. Разпитаните
пред СРС свидетели М.Ц., В. П. и М. Х. дават показания за осъществяване от
ищеца на организационни и ръководни функции, обучение на новопостъпили
служители, поддържал контакт с доставчиците на техника. В тази им част
показанията изцяло кореспондират с длъжностната характеристика за заемана
от ищеца длъжност. Макар свидетелите М.Ц. и В. П. да дават показания, че
ищецът е изпълнявал и други дейности, свързани с инсталирането на
фотороботи, помощ при поддръжка, инсталиране на мрежи, снимане с
фотоапарат, обработване и файлове, това не може да обоснове извод за
възлагане на различни от уговорените трудови функции, доколкото не е
спазен установеният в нормата на чл.119 КТ ред. Показанията на посочени
7
свидетели следва да се ценят като подпомагане на останалите служители от
ищеца при извършване на възложените им трудови функции, но не и като
възлагане на нови такива на ищеца. Наличието на възложени ръководни и
организаторски функции произтича и от самото наименование на заеманата
от ищеца длъжност, в каквато насока са и описаните в длъжностната му
характеристика основни трудови задължения. Ето защо доводите на
жалбоподателя, че е изпълнявал трудови функции като останалите
служители, а не мениджърски, са неоснователни и противоречат на
ангажираните по делото доказателства.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
съкращаването на щата относно заеманата от ищеца длъжност е реално, като
към момента на уволнението на ищеца длъжност „оперативен мениджър
студио“ е премахната.
Налице е решение за съкращаване на щата, което е взето по
надлежния ред, от компетентен за това орган – постановена е заповед на
управителя на ответното дружество. Без значение е обстоятелството дали
решението за съкращаване на щата е взето на 22.01.2020 г. или на 21.01.2020
г., след възникналата конфликтна ситуация с участието на ищеца. Правно
релевантно е обстоятелството, че е налице валидно взето по надлежния ред
решение от компетентния орган за съкращаване на щата, което предхожда
уволнението на ищеца. В случая това е налице, като на ищеца е връчена
заповедта на управителя на ответното дружество за съкращаване на щатната
бройка за заеманата от него длъжност, заедно със заповедта за уволнение –
обстоятелство, което е отделено като безспорно в отношенията между
страните с изрично определение на решаващия съд.
Мотивите на работодателя за съкращаване на щатната бройка,
заемана от ищеца, не подлежи на правораздавателен контрол. С оглед на това
е без значение за законността на уволнението дали решението е продиктувано
от възникналия конфликт с ищеца или е последица от необходимост за
реорганизация на работата за повишаване на ефективността й. Ето защо
мотиви в тази насока не следва да се излагат.
Жалбоподателят поддържа, че работодателят е следвало да извърши
подбор по реда на чл.329 КТ.
Съгласно нормата на чл.329 КТ при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 16.01.2012
г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, като приложима в управленческата
дейност на работодателя, целесъобразността не е предвидения от
законодателя ред за упражняване на правото на подбор, респективно за
преценка на критериите по чл.329, ал.1 КТ. Затова и възможността да бъде
разширен кръга на работниците и служителите, към които може да се насочи
правото на уволнение е установена от закона с определянето на обсега на
подбора - до длъжности, които са близки или сходни, със съкращаваните, с
намиращите се в закриваната част от предприятието или в намаления обем на
работата. Тази преценка се прави и при основанието „закриване на част от
8
предприятието“, но тогава работодателя решава дали да уволни работниците
и служителите в закриваната част от предприятието или да извършва подбор
между тях и работници и служители в други части на предприятието, които
не се закриват. Ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или
служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор.
При задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде
обсега на същия - между работниците и служителите, чиито длъжности се
съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата или в
по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи
близки или сходни длъжности. Разяснено е също така, че при съкращаване в
щата на единствената щатна длъжност (трудова функция), работодателят
може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност,
или да направи подбор между него и друг (други), заемащ близка или сходна
длъжност.
В случая работодателят е уволнил служителя, който е заемал
единствена щатна бройка за длъжността „оперативен мениджър студио“, в
който случай няма задължение да извършва подбор. Ето защо упражненият от
работодателя избор да не е извършва подбор чрез включване на служители с
близки или сходни длъжности, не подлежи на правораздавателен контрол и
няма отношение към законността на обжалваното уволнение.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обосновани са
изводите на решаващия съд, че работодателят законосъобразно е упражнил
правото си на уволнение, като е налице съкращаване на щата по смисъла на
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ. Това води до неоснователност на иска за отмяна на
уволнението като незаконно и на акцесорните искови претенции за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата
следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски.
Техният размер възлиза на 2 640 лв. – адвокатско възнаграграждение за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство с начислен ДДС.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013
г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се
свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
9
различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се
изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар.
Предвид установеният минималният размер на адвокатското
възнаграждение в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права на ответника по жалбата,
проведените две открити съдебни заседания, на които се е явил процесуален
представител на страната, следва да се приеме, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и същото следва да се възложи в тежест на
жалбоподателя.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20085699 от 03.04.2021 г., постановено
по гр. д. № 14087/2020 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.
ОСЪЖДА СВ. Й. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** и
съдебен адрес гр. София, бул. **** – адв. И.И., да заплати на „И.“ ООД, ЕИК
****, с адрес гр. София, ул. „**** и съдебен адрес гр. София, ул. **** – адв.
С.Б., сумата от 2 640 (две хиляди шестстотин и четиридесет) лв., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10