Р Е Ш Е Н И Е
София, 01.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 14035/2017
г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 557,
ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от С.А.А., ЕГН
**********, Ж.А.А., ЕГН **********, Р.Г.Г., ЕГН ********** и А.Г.Г., ЕГН **********,
последните две действащи със знанието и съгласието на своя баща Г.Н.Г., ЕГН **********,
всички чрез адв. Е.П. – САК, със съдебен адрес:***, против Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:***, за сумата от по 200 000
лв. за всеки един от ищците, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 08.11.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от
датата на уврежданто до окончателното изплащане и разноските
по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 08.11.2016 г., Г.Н.Г. при управление на л.а.
Фолксваген Голф с рег. № ********на четвъртоклА. път № **** нарушил правилата
за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост, изгубил контрол над МПС, вследствие на което на ляв завой
автомобилът продължил да се движи направо и се преобърнал в крайпътно дере.
Вследствие на удара е причинена смъртта на Л.С.А. – дъщеря на първите двама
ищци и майка на вторите двама ищци.
По случая е образувано ДП № 68/2016 г. по описа на ОД МВР
– гр. София и пр.пр.№ 4924/2016 г. по описа на СОП.
Ищците заявяват, че изключително тежко преживяват
загубата на дъщеря си, респ. майка си. За родителите, преживяли детето си, това
представлява непреодолима загуба. Животът им от тук нататък е загубил смисъл.
Детето им загинало в разцвета на силите си. Станалият инцидент и загубата на
дъщеря им ги е довела до състояние на апатия, тревожност и депресия. Мъка от
загубата на детето си ще търпят докато са живи.
Смъртта на Л. А. се е отразила изключително тежко и на
дъщерите й. Майка им ги отглеждала с много обич и старание. Била е морална
опора за тях, пример за подражание. Останали без майчина подкрепа в тази крехка
възраст те преживяват изключително емоционално нейната загуба и от тук нататък тя
ще им липсва през целия живот.
Според отразеното в исковата молба, за увреждащия
автомобил няма сключена застраховка Гражданска отговорност. По тази причина, във връзка с претърпените от тях неимуществени вреди, от
ищцовата страна е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, вх.№
24-01-43/16.01.2017 г. и такава, вх. .№ 24-01-44/16.01.2017 г., но в законоустановения срок
ответникът не се е произнесъл.
С оглед на това предявяват настоящия иск против ответното
дружество за заплащане на процесните суми, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от всеки един от ищците вследствие смъртта на Л.С.А.,
настъпила при ПТП на 08.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
08.11.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендират разноски, в т.ч. и
адвокатски хонорар.
Представили са писмени доказателства а.
Ангажира устни такива и експертизи.
В хода по същество поддържат предявен иск със законните
последици, включително и разноски по списък.
Ответникът Г. Ф. оспорва предявените
искове изцяло, по основание и по размер.
На първо място заявява, че вече е бил сезиран във връзка
с процесното ПТП, но не са предствани доказателства, които по безспорен начин
да установяват, че е налице хипотезата на чл. 557 от КЗ.
Твърди, че липсват доказателства, установяващи механизма,
причините и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, както и за поведението
на участниците в него.
Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която по собствена воля се е качила в автомобила на
неправоспособен водач, като заявява твърдения, че тя е пътувала без поставен
обезопасителен колан..
Отделно от това оспорва размера на претендираното
обезщетение, като прекомерен.
Оспорва претенцията за лихва и датата, от която се дължи.
Ангажира писмени доказателства и експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове, като неоснователни, алтернативно – да ги уважи в по – малък
размер, отчитайки наличие на съпричиняване от пострадалата.
Претендира разноски по списък. Прави възражение относно
размера на адвокатския хонорар на ищцовата страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 557, ал. 1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, ведно със законните последици.
Спорът между страните се свежда до механизма на
станалото ПТП, вината и противоправното
поведение на водача на незастрахования лек автомобил, причинил катастрофата, и
причинно – следствената връзка между ПТП и смъртта на пострадалата, наличието на
съпричиняване от нейта страна,
респ. изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът
счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения
са изслушани и приети заключения на
САТЕ, СМЕ и СПЕ, които съдът
кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен
материал.
С молба от 11.05.2018 г. ищците представиха и съдът прие
като доказателство влязла в сила присъда № 13/11.04.2018 г., постановена по
н.о.х.д. № 84/2018 г. на СОС, НО, 7-ми с-в, с която Г.Н.Г., ЕГН **********,***,
е признат за виновен за това, че на 08.11.2016 г., при управление на л.а.
Фолксваген Голф с рег. № ********, на общински път SFO 2579 /стар № 82025/, без
свидетелство за правоуправление, нарушил правилата за движение по пътищата,
като се движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, и по
непредпазливост е причинил смъртта на Л.С.А., ЕГН ********** – престъпление по
чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“ НК, като му е наложено
съответното наказание. Присъдата е влязла в сила на 27.04.2018 г.
Във връзка с направените от ответната страна оспорвания
относно наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, по делото бе
изслушана и приета, като неоспорена от страните съдебно – автотехническа
експертиза, която даде заключение, че процесният л.а. „Фолксваген” ДКН ********с
номер на рамата WVWZZZ1HZSP010127 е модел „Голф 3”. Произведен е през 1994 г., като тази
марка и модел автомобили фабрично са оборудвани с предпазни колани на всички
места за пътници и водача.
По –
нататък в заключението си вещото лице цитира приложения Протокол за оглед, според който лекият автомобил е намерен по
следния начин: „...Вдясно на банкета се намери стръмен скат на спускане, откъм
платното за движение с растящи в него високи дървета и храсти...На 19,00 м. от
линията на ориентир № 1, в посоката на огледа и на 8,40 м. вдясно от ориентир №
2 се намериха предните колела на л.а. „Фолксваген”..., легнал на дясната си
страна и насочен с челната си част в посока на огледа / за посока на огледа е
приета посоката от с. Горни Окол към кръстовището с път II- 82 – север.
За ориентир № 1 е приет североизточния край на подпорна стена, намираща се в от
десния край на платното за движение. За ориентир № 2 е приет десния край на
платното за движение/...Автомобилът е със следа от основен удар в цялата челна
част, при което са счупени и липсват фаровете, предна броня и предна
декоративна решетка. Счупени са всички
стъкла с изключение на тези на десните врати...”
Пред вид тези данни и факта,
че автомобилът е бил натоварен отзад в купето с дърва, които при челния удар и
последващото му движение и обръщане на дясната си страна са минали напред, а
впоследствие някои от тях са излезли извън него, може да се каже, че е възможно
ефективността на предпазните колани да бъде компрометирана от наличните дървета
и деформации.
По – нататък експертът
заявява, че в материалите по делото липсва подробно описание на това какви
части и с колко са навлезли навътре към пътника, но възможността травматичните
увреждания да бъдат получени от деформации на купето на автомобила, при които
част от интериора е подал навътре към пътника в автомобила, седящ на предна
дясна седалка, пред вид наличието и на дърветата в купето не може да бъде
отхвърлена.
Според съдебномедицинската експертиза, назначена
от съда, с оглед направените от ответника оспорвания, от аутопсионния
протокол е видно, че при починалата Л.С.А. е налице само тежка гръдна травма
изразяваща се в травматично размачкване на белия дроб и аспирация на кръв,
хемопневмоторакс двустранно, контузия на средостението, оток на мозъка и белия
дроб, счупване на първо до трето ребра в залавните им места към гръбначния
стълб. Тези увреждания могат да бъдат причинени от силен удар съчетан с
притискане с или върху и между твърди тъпи предмети и могат да се получат при
свободно инерционно движение на тялото в купето на автомобила. Следва да се
отбележи, че в купето на автомобила са се намирали сурови дървени трупи от бук
с дължина около 1м. и различен диаметър, стигащ до 0.35м., които също биха
могли да допринесат при съприкосновение с тялото травматични увреждания.
В
Съдебномедицинска експертиза на труп № 733/2016г. за извършен на 09.11.2016г.
от д-р В. Топалов оглед и аутопсия на трупа на Л.С.А. няма описани повърхностни
травматични увреждания, които категорично да сочат, че са получени в резултат
от употребата на обезопасителен колан, но експертът – медик не може с
категоричност да отговори на въпроса дали такъв колан е бил поставен, тъй като
в купето на автомобила са се намирали сурови дървени трупи от бук с дължина
около 1м. и различен диаметър, стигащ до 0.35м., които сами по себе си биха
могли да предизвикат тежки травматични увреждания. Всеизвестно е, че при
катастрофа пътниците се движат към точката на сблъсъка, а не се отдалечават от
нея. Пътниците на предните седалки често биват убивани от необезопА.и пътници
на задните седалки, които се превръщат във високоскоростни "снаряди".
Същите последствия се получават и от незакрепени предмети или животни поставени
на задните седалки както е в случая.За установяване на
претърпените неимуществени вреди ищцата поиска и съдът допусна разпит на свидетелката
Славчева – майка на ищцата.
По – нататък вещото лице разсъждава
относно ефективността на обезопасителния колан. Според него За по-добро обезопасяване
на пътниците, съвременните автомобили са оборудвани и с въздушни възглавници,
които допълнително намаляват травмите при ПТП. При установения механизъм на ПТП
и скорост до 60 км/час, предпазният колан не би предизвикал разкъсване на
черния дроб, слезката или друг кух коремен орган. По време на катастрофа
правилно поставените колани разпределят силите на внезапното забавяне на тялото
върху по-големи и здрави части на тялото, като например гърдите, бедрата и
раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи
разстоянието на спирането му. С оглед на това изводът му е, че при конкретното
ПТП е трудно да се отговори дали при поставен обезопасителен колан
травматичните увреди биха били по-леки, тъй като в купето на автомобила - в задната
му част са се намирали сурови дървени трупи от бук с дължина около 1м. и
различен диаметър, стигащ до О.ЗБм., които при челния удар са се превърнали в
„снаряди" с голяма кинетична енергия и сами по себе си са могли да доведат
до тежки травматични увреждания.
На вещото лице бе
зададен и въпросът възможно ли е уврежданията самостоятелно – всяко от тях, да
доведат до летален изход при пострадалата. Според експерта, налице са три
сблъсъка – автомобилен, човешки и вътрешен. Автомобилният сблъсък се случва приблизително
за 1/10 от секундата. Смачкването на предницата абсорбира една част от силата
на удара и действа като възглавница за останалата част от колата. Вследствие на
това купето с пътниците спира по-постепенно в сравнение с предницата на колата.
Човешкият сблъсък - вторият
по ред сблъсък се случва когато пътниците се ударят в някоя част на купето. В
момента на удара необезопА.ите пътници продължават да се движат със скоростта
на автомобила отпреди сблъсъка. Точно след като автомобилът спре напълно, необезопА.ите
пътници ще се ударят във волана, предното стъкло или друга част на вътрешността
на автомобила. Това е човешкият сблъсък. Друга форма на човешки сблъсък е този
между двама души. Много тежки наранявания се причиняват от необезопА.и пътници,
които се блъскат един в друг. Третият
сблъсък е вътрешният сблъсък – той се изразява в това, че, дори когато
тялото на пътника спре напълно, вътрешните му органи продължават да се движат
напред и се удрят в други органи или в скелетната система. Този трети сблъсък е
вътрешният сблъсък и често причинява тежки или фатални наранявания, които
външно не си личат.
За
доказване на претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди, във връзка
със смъртта на пострадалата Л. А. – съответно дъщеря и майка на ищците, съдът
допусна разпит по делегация на свидетели, който бе извършен в РС Самоков.
Свидетелят
Р.М.Я.е близък на ищците С. и Ж. А.. Познава ги като много добро, неконфликтно
семейство, работливи. Познавал е и починалата тяхна дъщеря Л. А., както и
нейните дъщериР. Г. и А.Г.. Заявява, че през зимата Л. с дъщерите си е идвала
да живее при родителите си, защото в тяхната къща е имало условия. Семейството
е било задружно, конфликти не е имало. Л. се е грижела много за семейството си,
била е много трудлюбива. Нейната смърт, в резултат на катастрофата, е била
понесена много тежко от родителите й, и сега те заявяват, че са изгубили смисъл
в живота си. Затворили са се в себе си, не се срещат с хора. Не са се
възстановили от смъртта й. За децата й, смъртта на Л. също е била голям шок,
тъй като няма вече кой да се грижи за тях. Не са се възстановили и досега,
чувстват се отчаяни. Свидетелят посещава дома на ищците 2 – 3 пъти седмично и
има преки впечатления.
Свидетелката
В.В.С.е съседка на ищците и ги познава от десет години. Била е
много близка приятелка с починалата, виждали са се постоянно и са поддържали
много близък контакт. Според показанията й Л. е била много добър, уникален
човек. Свидетелката заявява, че семейството на Л. – родителите и децата й е
било много сплотено, не е имало неразбирателства между тях. Л. много се е
грижела за децата си, също и за родителите си.; През зимата е живеела с децата
и мъжа си при майка си и баща си, а през лятото – в една малка къщичка до
гробищата, пак в гр. Самоков. След смъртта й свидетелката е посетила дома на
семейството, Ищците са били потресени, не можели да повярват на случилото се,
децата изпаднали в шок, не давали да погребат майка им. Майката и бащата всеки
ден ходят на гробищата, не общуват с хора, не могат да забравят детето си,
изключително тежко понасят загубата, все още я очакват да си дойде.
Свидетелката има преки впечатления, защото всеки ден посещава семейството.
Заявява, че здравословното състояние на родителите много се е влошило.
Сидетелкатап
А. Р.Я.познава ищците от 14 – 15 години, както и починалата Л., тъй като живее
заедно с нейния брат А. А.. По тази причина има преки впечатления от
семейството, била е много близка и със самата Л., били са като сестри. Живее в
едно домакинство с родителите на починалата и с децата й. Потвърждава, както и
другите двама свидетели, че през лятото починалата е живяла със съпруга и
децата си отделно, а през зимата – в къщата на родителите си. Заявява, че
смъртта на Л. от катастрофата е била огромна трагедия. Л. е работела много,
била е много грижовна към децата и родителите си. Семейството им е било весело,
щастливо, не е имало караници и неразбирателство. Веднага след смъртта на Л.
свидетелката е отишла в дома на родителите. Много тежко са приели новината,
наложило се е да викнат линейка. Децата постоянно са плачели, и до ден днешен
не са преживели загубата, всеки ден ходят на гробища, затворили са се, не
общуват с други хора.
Свидетелят
М.Р.Я.познава ищците и починалата Л. от 15 години, живее в непосредствена
близост. Били са близки приятели, редовно са си общували, също и със
семейството й. Л. е била добър човек, грижела се е за децата и за родителите
си. Повечето време е живеела при родителите си. Свидетелят не познава съпруга
на починалата. Отношенията в семейството са били много добри, разбирали са се,
живеели са в една къща, не е имало неразбирателства. Свидетелят е посетил
семейството веднага след смъртта на Л. и заявява, че близките не са можели да
приемат смъртта й, бил е и на погребението. Заявява, че те са много отчаяни, не
се справят много добре, нямат и средства, изпитват и финансови затруднения.
След смъртта й много са се променили, затворили са се, отчаяни са, непрекъснато
говорят и мислят за нея, всеки ден ходят на гробищата, и към настоящия момент
не могат да превъзмогнат загубата.
По
делото бе допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно психологична
експертиза.
Вещото
лице заявява, че е възможно ищците да са преживели остра стресова реакция
поради неестествената смърт на дъщеря им, респ. на майка им Л. А.. Острата
стресова реакция е преходно разстройство със значителна тежест, което се
развива без проява на други психични разстройства, в отговор на силен соматичен
и/или психичен стрес и обикновено продължава от няколко часа до дни. В
случаите, при които загубата е невъзвратима, както е в при смърт на близък,
симптомите обикновено започват да затихват след 24-48 часа
и обикновено са минимални след около 3 дни.
Към момента на провеждане на изследванията за
настоящата експертиза при тримата ищци - С.А., Ж.А. и А.Г. - се наблюдава
нормална психологична реакция на траур, свързана с преживяване на скръб по
повод смърт на близък.
Не може да бъде обсъждано пълно оздравяване при липса
на болест, пряко свързана с процесното събитие.
Анализът на вербалната
продукция и невербалното поведение на четиримата ищци сочи, че те преживяват
загубата на Л. като тежка основно поради факта, че им липсва нейната подкрепа /А.:
„...грозно ми е, че немам майка - да работи, да ни храни... само тя да беше
жива и здрава...”/. Паралелно с това се наблюдава идеализация на качествата на
починалата /бащата на Л. я описва като ,добро дете...не ми даваше ядове...”,
според майка й „такава щерка нема - гледаше си децата кат беше жива майка им,
ги стегаше, аз не мога...”, дъщерята А. я описва като „„...добра беше, гледаше
ни...”/
Към момента на провеждане на изследванията на
психолога, при тримата ищци - С.А., Ж.А. и А.Г. - се наблюдава нормална психологична
реакция на траур, свързана с преживяване на скръб по повод смърт на близък.
За разлика от останалите, при Р.Г.
невербалното поведение притежава ясни белези, позволяващи обсъждането на
депресивна симптоматика към датата на провеждане на нужното за експертизата
психологическо изследване - говори тихо, седи прегърбена, свита, насълзяват й
се очите на моменти, когато се усмихва, усмивката е много плаха. Описанието на
ежедневието й също насочва в тази посока /”...аз не излизам навънка, свикнах
вътре ...не сънувам... само понекогаш идва майка ми и я гледам и в съня
плачем...”/
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспоР.
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Вещите лица
изчерпателно посочват причините за настъпването на катастрофата и те се коренят
в поведението на водача на незастрахования лек автомобил , причинил
катастрофата.
В резултат
на станалото ПТП пострадалата е починала.
Съдът, с оглед нормата на чл. 300 ГПК, зачита
задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд относно
извършеното от водача на лекия автомобил деяние, неговата противправност и
виновността на дееца.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания, претърпени от ищците.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат
на катастрофата, описана подробно по – горе, е починала дъщерята на първите
двама ищци С. и Ж. А., която е майка на третата и четвъртата ищци Р. и А. Г.. Починалата е била млада жена – на 30 години към момента на катастрофата.
Семейството, както бе установено т свидетелските показания на четиримата
свидетели, посочени от ищцовата страна, е било много близко, задружно, не е
имало сериозни пререкания и противоречия. Починалата се е грижела както за
майка си и баща си, така и за двете си деца.
По делото обстойно бе изследван въпросът дали пострадалата
е била с предпазен колан по време на катастрофата. В тази насока са
заключенията както на СМЕ, така и на САТЕ. Категорично, обаче, не бе установено
това обстоятелство, а, отделно от това, бе посочено наличието на многобройни твърди
предмети в колата. И двете вещи лица не могат категорично да направят извод
нито дали пострадалата е била с поставен обезопасителен колан, нито дали, в
случай че това е било така, евентуално би понесла различни травми, респ. дали
леталният изход от тези травми щеше да е налице. Пред вид това съдът намира, че
не следва да се приеме за доказано възражението на ответната страна за
съпричиняване поради непоставянето на предпазния обезопасителен колан към
момента на настъпване на ПТП.
По тези съображения, настоящият
съдебен състав, като прецени всички обстоятелства
по делото, намира исковете за
доказани по основание и счита, че техният размер следва да бъде определен съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищците С.А. и Ж.А.
– родители на починалата Л.С.А. и на ищците Р.Г.Г. и А.Г.Г. – нейни деца са причинени болки и
страдания, изразяващи се в получените и понесени дълбоки душевни травми и страдания,
предизвикани от загубата на тяхното дете – по отношение на първите двама, и на
тяхната майка – по отношение на вторите две ищци.
Починалата е била млада жена, в разцвета на живота си –
на 30 години. Тя се е грижела както за децата си, така и за родителите си,
атмосферата в семейството е била много добра, всички са били сплотени. Децата
/третата и четвъртата ищца/ понастоящем са на 14 и на 12 години и на една много
крехка възраст са останали без майка. Това е загуба, която всеки един от семейството
ще търпи до края на дните си.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани в хода на производството болки
и страдания на ищците,
техния вид, интензитет и продължителност, и приложи принципа за справедливост съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
всеки един от тях възлиза на 120 000 лв. и за посочената сума искът се
явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а в останалата
част – за разликата до по 200 000 лв. за всеки ищечц, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за присъждане на
законна лихва, съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница, считано от датата на увреждането
– 08.11.2016 г. до окончателното изплащане на
сумите.
С оглед изхода на делото, съразмерно на уважената част от
иска, на адвокат Е.Г.П. - САК следва да бъдат присъдени разноски на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА за сметка на ответника в размер на
по 4 130 лв. за всеки ищец, или общо 16 520 лв.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 19 200 лв.,
представляваща държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф.,
*** да заплати на С.А.А., ЕГН **********,
Ж.А.А., ЕГН **********, Р.Г.Г., ЕГН ********** и А.Г.Г., ЕГН **********,
последните две действащи със знанието и съгласието на своя баща Г.Н.Г., ЕГН **********,
всички чрез адв. Е.П. – САК, със съдебен адрес:***, на основание чл. 557 ал. 1, т.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата
общо 480 000 лв. – по 120 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за
претърпени от реализирано на 08.11.2016 г. в гр. София, ПТП неимуществени вреди
болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2016 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта за разликата до сумата по
200 000 лв. за всеки ищец, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. Ф.
да заплати на адв. . Е.П. – САК, със
съдебен адрес:***, на основание чл.
38 ЗА сумата 16 520 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф.
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 19 200 лв.,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: