№ 2703
гр. Варна, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501448 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Предмет на разглеждане е частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София срещу разпореждане №18781 от 31.05.2022г.,
постановено по ч.гр.дело №6025/2022г. на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която съдът е оставил
без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от
„Банка ДСК“ ЕАД срещу В. В. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ***** В ЧАСТТА за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК за
сумата 16,93 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за периода
15.11.2020г. – 07.10.2021г. и сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем
кредит.
Твърди се в жалбата незаконосъобразност на разпореждането на съда, с което е
прието, че клаузата на т.13.1. от общите условия заобикаля императивното правило на чл.33
от ЗПК. Твърди се, че е уговорена наказателна надбавка, която има характер на мораторна
неустойка и не надвишава законната лихва. Твърди се и неправилност на разпореждането в
частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на сумата от 120 лв., претендирана като
разход за изискуем кредит, като се сочи, че сумата не представлява такса за управление на
кредита, а предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на
задължението на кредитополучателя. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и
вместо това постановяване да бъде издадена заповед за изпълнение и за тази сума.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима. Препис от жалбата срещу отхвърляне на
1
заявлението по чл.410 ГПК не подлежи на връчване на насрещната страна съгласно чл.413,
ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Видно от заявлението на „Банка ДСК" АД за издаване в негова полза на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В. В. АЛ., ЕГН
**********, с адрес: *****, вземането за сумата 16,93 лв. представлява лихвена надбавка за
забава върху главницата за периода 15.11.2020г. – 07.10.2021г., като с молба от 09.05.2022г.
е уточнено, че обезщетението за забава под формата на лихвена надбавка е начислено на
основание т.7 от договора за кредит и т.13.1 от ОУ, съгласно които при забава в плащанията
на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, главницата се олихвява с договорен
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Към заявлението е
приложено извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК, в което са посочени
процесните вземания с основание и размер.
С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че видно от т. 13.1 от ОУ
към договора частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта или с лихвен процент
общо 27,95%. Посоченото вземане е с мораторен характер, доколкото възниква под условие
за настъпил падеж на главните задължения, едновременно с което надхвърля този на
законната лихва, за периода, в който е начислено, възлизаща на 10,00 % върху падежиралите
погасителни вноски за главница, като по този начин се заобикаля императивното правило на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Съгласно чл. 410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 ГПК - да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се
претендира, както и изложение на фактите, от които то се извежда, което да даде
възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта или не /в този смисъл
е и т.2б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./.
Съобразно задължителната практика на ВКС извлечението от счетоводните книги следва да
съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и
кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и
усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и
лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната
изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при
какъв падеж не са погасени. /Определение № 130 от 24.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
11/2012 г., II т. о., ТК/
При преценка на представеното към процесното заявление извлечение от
счетоводни книги се установява, че съдържа всички идентифицирани от съдебната практика
като задължителни реквизити и съответства на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради
което съдът приема, че всички заявени с него претенции са индивидуализирани в достатъчна
2
степен.
Съгласно приетата за нищожна клауза на т.13.1 от общите условия върху
просрочени погасителни вноски се дължи наказателна надбавка в размер на 10 пункта над
договорния лихвен процент. Видно от заявлението се претендира обезщетение за забава,
представляващо лихвена надбавка за забава, съгласно пояснението в скоби. Съгласно
цитираната договорна клауза наказателната надбавка е в размер на 10 пункта, като по
просрочени вноски се дължи едновременно с възнаградителната лихва и заедно образуват
27,95%. В уточнителна молба от 09.05.2022г., подадена в отговор на дадени от
първоинстанционния съд указания, е посочено изрично, че начислената наказателна
надбавка върху просрочената за периода главница е именно в размер на 10%.
С оглед на горното липсва основание да се възприеме, че начисленото и
съответно претендирано обезщетение за забава е в размер на 27,95%, както е приел
районният съд и с този извод е мотивирал заключението си за нищожност на договорната
клауза. Уговорка за обезщетение за забава в такъв размер би била недействителна за размера
над законовото ограничение, но в случая предвидената наказателна надбавка,
представляваща по естеството си неустойка за забавено плащане, е в размер на 10%, който
не е прекомерен, съответства на обезщетителния и санкционен характер и не надвишава
законната лихва за забава. Липсва противоречие с предвиденото в чл. 33, ал. 2 от ЗПК
ограничение в размера на обезщетението, поради което настоящият състав намира, че
клаузата на т.13.1 от ОУ към договора не е нищожна на това основание. Не се установява и
неравноправност на посочената клауза съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП при
извършваната служебна проверка на съда с оглед качеството на длъжника като потребител
по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП.
По отношение на претендираната сума за такса разходи за изискуем кредит: като
основание за дължимост на таксата се сочи чл.5 от ОУ към договора във връзка с
приложимата към конкретния договор тарифа. Размерът на таксата е предварително
определен - 120 лв. и се установява от приложената към договора тарифа, подписана от
кредитополучателя. Конкретната такса се начислява само в случай на неизпълнение,
дължимостта й е обусловена от забавата на длъжника, а не представлява заплащане за
оказани от кредитната институция услуги, поради което липсва основание да се счита, че
това са разходи по управление на кредита. Претендираната такса не попада в приложното
поле на чл.10а от ЗПК.
Въз основа на изложеното процесното заявление следва да бъде уважено изцяло
поради липсата на основание за отказ. Разпореждането е неправилно в обжалваната част и
следва да бъде отменено.
С оглед извода за основателност на частната жалба, следва да се уважи искането
на жалбоподателя за присъждане на заплатените от него разноски за въззивното
производство, а именно държавна такса в размер на 12,50 лева и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер 50 лв. Така определените от въззивния съд разноски
3
следва да се включат в заповедта за изпълнение, която заповедният съд следва да издаде в
изпълнение на настоящия съдебен акт.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №18781 от 31.05.2022г., постановено по ч.гр.дело
№6025/2022г. на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която съдът е оставил без уважение заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД срещу
В. В. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ***** В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК за сумата 16,93 лв.,
представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 15.11.2020г. –
07.10.2021г. и сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит и
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 417, т. 2 от ГПК в полза на заявителя „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, срещу В. В. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ***** по реда на чл.417 от
ГПК за сумата 16,93 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за
периода 15.11.2020г. – 07.10.2021г. и сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при
изискуем кредит за текущо потребление от 15.09.2020г., както и за сторените в
производството по частната жалба пред ВОС разноски в размер на 12,50 лева държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4