Р Е
Ш Е Н
И Е № 260659
град
Пловдив, 17.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско
дело №692 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. с чл.17, вр. чл.2 и чл.5 от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Образувано
е по въззивна жалба входящ №268566/11.03.2021 г., подадена от И.А.И. чрез адв. С.П.
- К., срещу решение №260154/30.12.2020 г., постановено по гр.дело №1190/2020 г.
по описа на РС-Карлово, с което на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за
защита от домашното насилие И.С.И. е
задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или
психическо насилие спрямо жалбоподателката, като е осъден да заплати и глоба в размер на 200 лева в полза на
бюджета на съдебната власт, както и направените разноски от жалбоподателката в
размер на 400 лева и държавната такса за образуване на делото пред РС –
Карлово.
В жалбата се навеждат доводи
за незаконосъобразност на съдебния акт - съдът не се е произнесъл по искането
за налагане на мерки за защита от домашно насилие, предвидени в чл.5, ал.1,
т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН за срок от 18 месеца, поискани с молбата, като няма и
отхвърлителен диспозитив по искането. Необоснован бил извода на съда, че не е осъществен
акт на домашно насилие на 21.09.2020 г., както и, че ответникът не е с висока
степен на обществена опасност. Неправилно е определен и срока на мярката, като
следва да е 18 месеца. Иска се изменение на решението, като се наложат всички
поискани мерки за срок от 18 месеца.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция жалбоподателката и пълномощникът ѝ не се явиха. Депозирано е
писмено становище с искане за уважаване на жалбата.
Въззиваемата страна И.И. оспорва
доводите в жалбата, като моли решението на първостепенния съд да се отмени.
Твърди, че не е упражнявал насилие върху жалбоподателката.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански
състав, като
прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
При служебната проверка на
основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната
част и само на поддържаните основания.
Обжалваното решение е и
правилно, като въззивният съд при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и
без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е
сезиран с депозирана молба за защита от домашно насилие, заведена с вх. №260644/25.09.2020
г. от И.А.И. против съпруга ѝ И.С.И., с искане за прилагане на мерки по
чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН по повод инциденти, настъпили на
19.09.2020 г. и на 21.09.2020 г. Направено е и искане за издаване на заповед за
незабавна защита. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
ведно със заверени копия от удостоверение за граждански брак на страните,
документ за придобиване на семейното жилище, лична амбулаторна карта на
жалбоподателката и приложени документи за разрешен отпуск поради временна
нетрудоспособност.
В молбата се твърди, че ответникът е неин съпруг, с
когото сключили граждански брак на ******* г., за който е съставен акт за
граждански брак № ******** г. на Община К. Имали две пълнолетни деца, които
понастоящем пребивавали във В. С ответника живеели в собствено жилище, което
закупили по време на брака с договор за продажба на държавен недвижим имот от
26.12.1990 г., представляващо апартамент № 3, находящ се на първия етаж на
жилищна сграда - блок № ********** От много години молителката живеела в
непрекъснат страх от съпруга си, който, наред с тежкия си характер, почти
ежедневно употребявал алкохол, и както в пияно състояние, така и когато бил
трезвен, нанасял побои на молителката, тормозел я психически, наричайки я „************“,
натяквал ѝ, че има връзки с други мъже, заканвал се, че ще я убие.
Ответникът бил изключително ревнив и непрекъснато я тормозел и я следял. Бил
изключително агресивен и не можел да контролира емоциите и действията си.
Описва тормоз от 2000 г., както и актове на домашно насилие на 05.05.2020 г. –
удар с тава в гърба, вследствие на което ѝ били счупени два прешлена; на
04.08.2020 г. – изхвърляне от колата по време на движение. След последните
травми, причинени от ответника, ползвала отпуск по болест и била на
медикаментозно лечение. Нейното състояние не попречило на ответника да продължи
я тормози.
И в молбата, и в декларацията се твърди, че на
19.09.2020 г. към полунощ, въпреки че трябвало да е нощна смяна, тъй като
работел като охрана в поделение в гр. К., ответникът се прибрал пиян.
Молителката спяла в кухнята, винаги на заключена врата, тъй като се страхувала
от него. Събудила се от силното блъскане по вратата и от виковете му. Искал да
му даде цигари. Тя му подала му една цигара и се заключила. След малко
ответникът пак започнал да блъска по вратата, да се опитва да я отвори и да
влезе. Наричал я ********, и се заканил, че ще я изпрати с ковчег при баща
ѝ. От страх се обадила по телефона на неговия началник с молба за помощ.
Той я посъветвал да позвъни на полицията. Обадила се на тел. 112 и след половин
час дошли двама полицаи и предупредили ответника да спре. Молителката ги
помолила да го отведат, защото се страхувала от него, но ѝ отговорили, че
той е картотекиран при тях, тъй като се обаждала за помощ над 20 пъти, познават
го много добре, но не могат да се намесят. След като си отишли, той продължил
да беснее, да крещи, да се заканва, че ще я пребие, да плюе по вратата. Към 5
часа на 20.09.2020 г. се укротил и заспал.
На 21.09.2020 г., отново в пияно състояние, ѝ се
заканвал и я наричал с цинични думи.
Районният съд е уважил искането по чл.18 от ЗЗДН и е
издал заповед за незабавна защита срещу ответника, с която го е задължил да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие
спрямо И.И., отстранил го е от семейното жилище, забранил му е да приближава до
И., жилището ѝ, местоработата ѝ, както и до местата за социални
контакти и отдих до окончателното приключване на производството по делото.
Въз основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства съдът е приел, че страните са съпрузи, и за
молителката е налице интерес от подаване на молба срещу ответника. Молбата е
подадена на 25.09.2020 г., като се търси защита за актове на домашно насилие,
извършени на 19.09.2020 г. и 21.09.2020 г., т.е. молбата е подадена в
едномесечния срок и е процесуално допустима.
Съдът е намерил молбата за основателна
досежно твърдения акт на домашно насилие, извършен на 19.09.2020 г., но не и на
21.09.2020 г. С оглед на изричната доказателствена сила на представената пред
съда декларация по член 9 от ЗЗДН, във връзка с член 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, е
прието, че на първата дата ответникът е извършил спрямо молителката психическо
и емоционално насилие, изразяващо се блъскане по вратата, обиди и закани.
Според съда акт на домашно насилие, извършен на 21.09.2020 г., не е установен в
процеса, доколкото не е индивидуализиран по време, място и начин на
извършването му – молителката нито е описала заканите, нито циничните думи
(нещо, което подробно е сторила при описание на предходния акт), нито е
изложила обстоятелствата, при които е бил осъществен акт на домашно насилие на
21.09.2020 г.
Изводите на съда
са правилни и законосъобразни. Въззивната инстанция не констатира твърдените в
жалбата пропуски при анализа на доказателствата, събрани в хода на
първоинстанционното производство, въз основа на които съдът е направил правните
си изводи относно липсата на осъществен акт на домашно насилие спрямо И. на
21.09.2020 г. ЗЗДН предвижда възможност с декларацията по чл.9, ал.3 от Закона
да се приемат за доказани факти. Декларацията обаче следва да е конкретизирана
в достатъчна степен – време, място и начин на извършване. В приложената такава
по делото единственото, което е описано, е „на 21.09.2020 г. отново в пияно
състояние ми се заканваше и ме наричаше с цинични думи“. Същото е описанието и
в молбата, с която е сезиран съда. Не става ясно по кое време от денонощието е
станал инцидента, какво се е случило, къде, в какво се е изразявала заканата и
какви са били твърдените цинични думи. Молбата в тази част не отговаря на изискванията
на чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН – липсва описание на мястото, начина и други факти и
обстоятелства за извършеното домашно насилие. Всичко това е необходимо с оглед
както защитата на другата страна, която може да оборва само конкретни
твърдения, така и на съда, за да се прецени има ли извършен акт на насилие,
какво е то – физическо, психическо, емоционално, икономическо или друг вид - и
кога се е случило.
По делото са представени медицински документи, които
подробно са обсъдени от първоинстанционния съд, като правилно е прието, че те
не подкрепят твърденията на молителката. Твърди се и, че многократно е викала
полиция, но според постъпилата информация от РУ Карлово при ОДМВР Пловдив не са
образувани преписки. Единствената информация при тях е издадената по делото
заповед за незабавна защита. Ето защо правилно е прието, че не е доказано да е
осъществен акт на домашно насилие на 21.09.2020 г.
В съответствие с доказателствената тежест на страните
в производството, като е отчел, че ответникът не е ангажирал доказателства за
опровергаване факта на твърдяното домашно насилие на 19.09.2020 г., съдът е
приел, че такова е осъществено.
Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН дефинира домашното
насилие като всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. В този аспект, отчитайки формите, интензитета и
продължителността на упражнената неправомерна вербална агресия, законосъобразно
съдът е приел, че в конкретния казус е достатъчно по отношение на И.С.И. да
бъде определена единствено предвидената в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН мярка.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът не
се е произнесъл по цялото искане на молителката. Съдът е длъжен да се произнесе
дори и в случаите, когато няма конкретизирано искане коя от мерките да се
наложи. Единствено на съда е предоставена преценката колко и какви мерки да се
наложат в съответствие с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, като възраженията в жалбата, че
липсва отхвърлителен диспозитив са неоснователни. Правилно е наложена на ответника
мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, която е съобразена с обществената опасност на
дееца. Липсват доказателства същият да е с висока степен на обществена
опасност, като са налице само твърдения на жалбоподателката в тази насока.
Събрани доказателства по делото, които да ги потвърждават обаче няма.
Според настоящия съдебен състав първоинстанционното
решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено, доколкото
и размера на наложената на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН глоба напълно съответства
на тежестта на извършеното от ответника.
От въззивника се претендират разноски за въззивното
производство, но, с оглед изхода на делото, такива не следва да ѝ се
присъждат.
Следва, с оглед изхода на
делото, въззивникът да заплати държавна такса за въззивното обжалване в размер
на 15 лева по сметка на Окръжен съд Пловдив.
Воден от
гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260154/30.12.2020 г., постановено по гр.д. №1190/2020 г. по описа на
Районен съд Карлово, III граждански
състав, с което на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното
насилие на И.С.И., ЕГН **********, е наложена мярка за защита да се въздържа от извършване на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или
психическо насилие спрямо И.А.И., ЕГН **********,***,
като е осъден и да заплати глоба в
размер на 200 /двеста/ лева, в полза
на бюджета на съдебната власт, направените разноски от И.И. в размер на 400
/четиристотин/ лева и 30 /тридесет/ лева държавната такса за образуване на
делото пред РС – Карлово.
ОСЪЖДА
И.А.И., ЕГН **********,***, да
заплати държавна такса в размер на 15 /петнадесет/ лева по сметка на Окръжен
съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: