Решение по дело №648/2021 на Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 71

 

гр. Враца, 16.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.01.2022 г. /осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                                  ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 648 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис *, представлявано от * Ц.В.Д., чрез пълномощника * В.Д., против Решение № 31 от 12.10.2021 г., постановено по АНД № 307/2021 г. по описа на Районен съд - Мездра. С оспореното решение е потвърдено като законосъобразно НП № 562406-F588279/22.02.2021 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на касатора са наложени административни наказания „имуществена санкция“, както следва: в размер на 9463,09 (девет хиляди четиристотин шестдесет и три лева и девет ст.) лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, извършено на 06.11.2019 г.; в размер на 9360,00 (девет хиляди триста и шестдесет) лева на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, извършено на 07.11.2019 г.; в размер на 9360,00 (девет хиляди триста и шестдесет) лева на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, извършено на 13.12.2019 г.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа се, че издаденото наказателно постановление не отговаря на изискуемото съдържание по чл. 57 от ЗАНН, като липсва подробно описание на нарушението, мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Посочва се, че неясното описание на изпълнителното деяние на нарушението и неговата правна квалификация препятстват възможността да бъде установено дали дружеството е привлечено към административнонаказателна отговорност на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ в хипотезата на извършено нарушение по чл. 3, ал. 1 т. 2 от ЗОПБ или в хипотезата на допускане извършването на такова нарушение. Отправя се искане за отмяна на решението на първата съдебна инстанция, както и по същество отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Ответникът – ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния представител ** В. А., в депозиран писмен отговор по касационната жалба развива доводи за неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт.

Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С  обжалваното в настоящото производство решение Районен съд  - Мездра е потвърдил НП № 562406-F588279/22.02.2021 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на касатора са наложени административни наказания „имуществена санкция“, както следва: в размер на 9463,09 (девет хиляди четиристотин шестдесет и три лева и девет ст.) лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, извършено на 06.11.2019 г.; в размер на 9360,00 (девет хиляди триста и шестдесет) лева на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, извършено на 07.11.2019 г.; в размер на 9360,00 (девет хиляди триста и шестдесет) лева на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, извършено на 13.12.2019 г.

При осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушенията, описани в НП и е потвърдил издаденото НП като законосъобразно.

Решението е правилно.

Решаващият състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът подробно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви за законосъобразност на НП, се споделят от касационната съдебна инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

Следва да се отбележи, че направените възражения пред касационната инстанция са били предмет на въззивното производство и по тях решаващият съд е изложил мотиви, които се споделят напълно от касационния състав. В оспореното решение правилно и обосновано е прието, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице и да са го лишили от възможността адекватно да я организира. Издаденото НП съдържа задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Посочена е датата на извършване на всяко от отделните деяния, както и мястото – офис на „Е.“ АД в гр. ***, ул. *** № **, ет. *, офис *. Съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи за неясно описание на изпълнителното деяние на нарушението. В НП от фактическа страна е описана една от двете форми на изпълнително деяние - извършителство, като е посочено, че от дружеството са „извършени плащания“. Непосочването в правната квалификация на предложението на конкретната правна норма на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, което АНО приема за основание за налагане на санкцията, не представлява нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съобразно разпоредбите на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове това посочване не е задължително. Описанието на санкционираното нарушение в АУАН и НП е достатъчно  пълно и ясно, за да разбере извършителят в какво се обвинява, респективно да организира защитата си в пълен обем. Правилно в съответствие с чл. 18 от ЗАНН  АНО е приел всяко плащане, извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 3 от ЗОПБ, за отделно административно нарушение по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ и е определил и наложил отделно административно наказание.

Настоящата инстанция приема, че извършените административни нарушения не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В мотивите към проекта на ЗОПБ е посочено, че целта на приемането на нормативния акт е преодоляването на основен проблем в стопанския оборот, какъвто е съществуването на постоянен паричен поток, който не се отразява в първични счетоводни документи. Цел на закона е и да обхване всички възможни случаи, при които се предават парични суми над определен размер, за да може да бъде проследен произхода на тези средства. В конкретния случай извършените деяния са застрашили обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същите са административни нарушения, подлежащи на санкциониране. Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за три еднотипни административни нарушения, т.е. не се касае за инцидентен и изолиран случай. Затова санкционираното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 31 от 12.10.2021 г., постановено по АНД № 307/2021 г. по описа на Районен съд – Мездра.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                  2.