Р Е
Ш Е Н
И Е №42
гр.В** 19.12.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: В** В**
Членове: Ан** П**
В**
М**
при секретаря В** К** като разгледа докладваното от съдия В** В**
въззивно гражданско дело №363 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от К.Ж.К.-*** против решение №304/17.06.19г.
по гр.д.№3064/18г. на ВРС,с което е
прието за установено,че жалбоподателката дължи на „ВиК – В**" ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. В*, ул. „Ш**” № **, ЕИК **, представлявано от Г** В** В** - управител, сумата в размер на 388,50лева -
главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считана от 19.09.2018г. до изплащане на вземането,
която сума е включена в Заповед № 1861 от 20.09.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена
по гр. д. № 2421 / 2018г. на Районен съд гр. В**.Подържа се в жалбата,че
обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че при разглеждането на
делото ВРС отказал да уважи искането на жалбоподателката да бъдат предоставени
протоколи за проверка на водомерите,извършена от лицензирана лаборатория.В
жалбата се дава пример с две последователни фактури,които според
жалбоподателката отчитат нереални количества ползвана вода.Подържа се,че
водомерите на всички жилища във входа не са проверявани повече от 10
години,което води до занижаване на показателите им и съответно до увеличаване
на сметката на жалбоподателката.Иска се обжалваното решение да бъде
отменено.
Ответника по
жалбата,чрез процесуалния си представител оспорва
същата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Като присъди и направените
по делото разноски.
По
допустимостта на жалбата
ВОС намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена в срока по чл.259 от ГПК
и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По
съществото на спора
Видинският окръжен съд като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№3064/18г. на ВРС е
образувано по иск от ЗЗД, от „В** и к** – В**” ЕООД, ЕИК:*** против
жалбоподателката.Подържа се,че ищеца предоставя на потребителите услуги по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови и промишлени нужди, както и
отвеждане на отпадни води на територията на област В**. Облигационните отношения
между страните се уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Ответната страна е титуляр на партида с уникален абонатен № 015582.Ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества и
да отведе отпадните води. От своя страна ответницата
не била изпълнила задължението си да заплати извършените от ищцовото дружество
услуги. С покана за доброволно плащане с изх. № 01 - 766 от 16.05.2018г. ищцовото
дружество било поканило ответницата да изпълни своето задължение по
облигационното отношение като заплати дължимата сума в 15 - дневен срок от
получаването ѝ. Поканата за доброволно плащане била
връчена лично на ответната страна на 21.05.2018г. Твърди
се, че до момента на подаване на исковата молба ответната страна не била
предприела действия за погасяване на дължимите суми. Вземанията
по издадените фактури са станали ликвидни и изискуеми след датата на
фактурирането им, а съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането им. Чл. 34, ал. 1 от Общите условия дава
възможност на потребителите писмено да възразят срещу размера на дължимата сума
в 30-дневния срок за плащане на фактурата. По нито
една фактура за процесния период не е направено възражение относно размера на
дължимата по нея сума. Ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против ответника, за което било образувано гр. д. № 2421 / 2018г. на Районен съд В**. По делото е издадена заповед за изпълнение. В законоустановения срок длъжникът подал възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Поддържа се, че в имота на ответната страна липсва поставен
индивидуален водомер и потребеното количество вода и отведени канални води се
изчислява на базата на брой обитатели за 2-ма обитатели, т. нар. такса. Липсата на водомер на ответната
страна е от преди 2001г. От месец април на 2014г.
на основание чл. 23, ал. 5 и ал. 7 от Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от „В и К" ЕООД – В** / в сила до 11.08.2014г./ определените
водни количества по реда на чл. 23, ал. 5 се завишавали с по 1 куб.м. на
обитател на всяко тримесечие. След влизане в сила на Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор /в сила
от 11.08.2014г./ потребеното количество вода и отведени канални води продължило
да се начислява за двама обитатели при спазване на разпоредбите на чл. 25, ал. 8 и ал. 10
от тях. Иска се от Съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
388,50лева представляваща стойността на изразходена питейна вода и отведени
канални води за периода от 15.01.2018г. до
15.04.2018г. ведно със съответната законна лихва.Ответницата е оспорила основателността на иска. Твърди се, че общите водомери на входа се отчитат веднъж месечно.
Засичат се всички индивидуални водомери, след което разликата
между тях и общите водомери се разпределя служебно. Поддържа,
че е невъзможно апартамент от 45 кв.м. с двама
обитатели да консумира такова голямо количество вода. Сочи се, че водомерите
във всички жилища във входа не са проверявани от 20 - 25 години, което водело
до занижени в пъти показания на водомерите, което съответно се отразявало на
сметката на ответницата, която плащала за чужда консумация. Поддържа
се, че общите водомери на входа не са проверявани лицензирана лаборатория за
метрологичен контрол от неизвестно време. Сочи се, че отчитането на общите
водомери се извършва без присъствието на упълномощен представител на етажната
собственост, което е нарушение на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. От фактическа страна ВРС е приел следното:Не се спори от страните
наличие на въведеното, с исковата молба, облигационно отношение между страните.
Облигационното отношение между страните се урежда от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР
с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Не се спори, че ответната страна е титуляр на партида с
уникален абонатен № 015582 и адрес на потребление: гр. В**, ж.к. „Х**" бл.**, вх.“**“, ап.**, адресът
на потребление се обитава от двама обитатели – ответната страна и съпруга й. В
имота няма монтиран индивидуален водомер.На 30.10.2017г. ищецът
е демонтирал общ водомер-долен с фабричен номер № 00970 за ремонт, като на
същата дата ищецът е монтирал общ водомер – долен с № 1101298. На 30.10.2017г. ищецът е демонтирал
общ водомер-горен с фабричен номер № 00967 за ремонт, като на същата дата
ищецът е монтирал общ водомер – горен с № 0252. На
26.03.2018г. ищецът е демонтирал общ
водомер-горен с фабричен номер № 02052 за ремонт, като на същата дата ищецът е
монтирал общ водомер – горен с № 05119. За демонтажите и монтажите на общите
водомери във входа на ответната страна са съставени съответно по три протокола
за демонтаж на общ водомер и по три протокола за монтаж на общ водомер,
подписани от представители на ищцовото дружество и представители на етажната
собственост.Съгласно заключението на назначеното по делото вещо лице общата дължима сума е в размер
на 388,50лева. Посочените фактури са отразени в
счетоводството на ищцовото дружество. По тях няма
извършени плащания от ответницата. Дължимата сума за
доставена питейна вода и отведени отпадни води по партидата на ответната страна
за всяка от процесните фактури е определена съгласно чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор в сила
от 11.08.2014г., чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Предвид липсата на индивидуален водомер, съгласно разпоредбите на
Общите условия и Наредба № 4/14.09.2004г., за периода на процесните фактури за
двама обитатели е следвало да бъде начислено количество вода за исковия период
в общ размер на 175,00куб. м.Ищцовото дружество
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в ВРС
на 19.09.12.2018г. като е образувано гр.д. № 2421/ 2018г. по описа на Районен
съд гр. В**.
По делото е издадена Заповед № 1861 от 20.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със
съответната законна лихва, както и разноски по производството. Против Заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответната
страна в срока за това.
За да уважи предявеният иск ВРС е
приел,че същият е основателен.
Ответната страна е била в твърдяното облигационно отношение с
ищцовото дружество през исковия период. Като
потребител на ВиК услуги същата дължи заплащането им. Съгласно
чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи изразходваната вода се отчита по водомера на
водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия водомер
на водопроводното отклонение. Изразходваното
количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери, като в
разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. В
и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение. В случаите, когато
липсва индивидуален водомер, месечното количество изразходвана питейна вода се
определя по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и
по 5 куб.м. при нетоплофицирано за всеки обитател. При
сгради – етажна собственост до поставянето на индивидуални водомери
количествата вода се завишават всяко тримесечие с 1,0
куб.м. за всеки обитател. Ответната
страна не доказа плащане на процесните суми за доставена питейна вода и
отведени канални води.
ВОС счита,че обжалваното решение е
валидно и допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено.ВОС споделя изцяло съображенията на ВРС в мотивите на обжалваното
решение,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в
жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че при
разглеждането на делото ВРС отказал да уважи искането на жалбоподателката да
бъдат предоставени протоколи за проверка на водомерите,извършена от лицензирана
лаборатория.Следва да се има предвид и
обстоятелството,че за решаването на настоящия спор няма значение наличието или
липсата на подобни протоколи,поради това,че в имота на жалбоподателксата няма
въобще монтиран водомер.Това положение-на липса на
монтиран водомер, е изрично регламентирано в Наредбата по начина посочен
по-горе от ВРС.В жалбата се дава пример с две последователни фактури,които
според жалбоподателката отчитат нереални количества ползвана вода.Съдът
счита,че дори и фактурираното количество вода да не отразява реалното
потребление,то това се дължи на липсата на монтиран водомер в жилището на
жалбоподателката.При така уредения начин на отчитане
на консумираната води при липса на водомер е повече от ясно,че с течение на
времето отчетеното количество вода ще достигне нереални стойностти,но пак
следва да се отбележи,че това се дължи на липсата на монтиран водомер в имота.Подържа
се,че водомерите на всички жилища във входа не са проверявани повече от 10
години,което води до занижаване на показателите им и
съответно до увеличаване на сметката на жалбоподателката. Съдът счита,че дори и водомерите на жилищата
да не са проверявани,то това не се отразява на сметката на
жалбоподателката.Сметката на жалбоподателката е нормативно определена /по
начина на оказан по-горе/ и не се влияе от правилното или неправилното отчитане
на водомерите на останалите потребители във входа.
С оглед
на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №304/17.06.19г. по гр.д.№3064/18г. на ВРС.
Осъжда К.Ж.К.-***,ЕГН *** да заплати на „ВиК – В**" ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. В**, ул. „Ш**” № 18, ЕИК ***, представлявано от Г** В** В** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
На
основание чл.280,ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.