РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20222100601346 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на подсъдимия К. Й. Н., чрез
защитник адв. Колева, против присъда 132 от 13.09.2022 год. по НЧХД
276/2022 г. на Районен съд Бургас, с която е признат за виновен в това, че на
22.09.2019 год. на ул. *** в с. ***, община Бургас, причинил на С. Х. Б. лека
телесна повреда- мозъчно сътресение, охлузна рана по тилна повърхност на
главата, и кръвонасядане в поясната, довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК - престъпление по чл. 130 ал.1 и вр.
чл. 78а ал.1 НК го освободил от наказателна отговорност и наложил
административно наказание глоба в размер 1000 лева.
Осъдил Н. да заплати на пострадалия Б. сумата от 1000 лева ведно с
законната лихва като обезщетение за причинените неимуществени вреди от
непозволеното увреждане, като отхвърлил гражданския иск в останалата част
до претендирания размер от 2500 лв. и 150,40 лв. имуществени вреди.
В тежест на подсъдимия са присъдени да заплати направените от
частния тъжител Б. съдебни разноски, както и държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
1
Чрез жалбата подсъдимият и защитникът оспорват присъдата като
неправилна и искат да бъде отменена. В противоречие с доказателствата по
делото съдът е приел, че между подсъдимият и тъжителят възникнал
конфликт. Това събитие се твърди от Б. и описано в тъжбата. Неправилно са
оценени показанията на свидетелите К. и Я.. В тях липсват твърдения, че
тъжителят имал следи от побой. Неправилно е приетото от съда
обстоятелство, че на място не е имало брадва. Самите полицаи са заявили, че
в тъмната част на деня не са били в състояние да извършат оглед в съседен
имот, в който подсъдимият твърдял, че изхвърлил брадва. Полицаите не са
намерили звънец за къщата на подсъдимия и не са се опитвали да влязат в
имота.
Оспорва се фактически извод на съда за липсата на брадва. В тази
връзка следва да има равнопоставеност на показанията на тъжителя с
обясненията на подсъдимия. За последния е начин да се защити в процеса. В
тази си част оценката на съда е противоречива – от една страна е приел
наличието на брадва, основано на показанията на свид. А. и Я., а заключил, че
обясненията на подсъдимия са неверни.
Съдът не е обсъдил заключението по съдебно-медицинската
експертиза. Уврежданията на пострадалия е възможно да се получат и при
падане на земята от собствен ръст според вещото лице. Последният не е приел
за безспорно установено, че подсъдимият е нанесъл каквито и да е
увреждания на пострадалия. Синът на пострадалия не е присъствал на
инцидента, а е преразказ на думите на баща му.
В процеса не била изследвана липсата на видеозаписи. За наличието на
такива се твърдяло от тъжителя, а в проверката на МВР не са намерени.
Правят заключение, че това е позиция на пострадалия, тъй като в противен
случай биха се затвърдили обясненията на подсъдимия.
Изложените противоречия в доказателствения материал дават
основание на защитата да иска отмяна на присъдата и постановяване на нова,
с която Н. да бъде оправдан.
Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.
Защитата представи писмени документи в уверение на желанието на Н.
делото да се разгледа в негово отсъствие и извлечение на доходите му от
трудова ангажираност във Великобритания.
2
Частният тъжител и повереника му оспориха жалбата и поискаха
присъдата да бъде потвърдена. Първоинстанционният съд направил правилни
и обосновани изводи, съобразени с гласните и писмените доказателства.
Доказано е виновното поведение на подсъдимия, действията му и
причинените от него телесни увреждания, причинно-следствената връзка
между действия и телесни увреждания. Нападение с брадва е измислена от
защитата версия. Според тях съдът е събрал достатъчно доказателства,
доказващи вината на подсъдимия.
Неоснователно е оспорване истинността на показанията на полицаите,
свързано с звънчев бутон. Свидетелите многократно се опитвали да се
свържат с подсъдимия по телефон, ползван от години, без резултат.
Основано на доказателствата е извода на първостепенния съд, че не са
кредитирани като истинни обясненията на подсъдимия за намеренията му да
подаде жалба за нападението с брадва. В предходни периоди Н. многократно
е подавал жалби против Б. за далеч по маловажни събития помежду им.
Такава брадва никога не е съществувала и е само защитна теза. Такова
твърдение е толкова вярно, колкото и тезата, че пострадалият е заплашил
подсъдимия с огнестрелно оръжие.
Поискаха да им бъдат присъдени и направените пред настоящата
инстанция разноски.
Тъжителят подкрепи процесуалния си представител.
Защитата затвърди позицията си в искането за оправдаване на
подсъдимия.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от посочените от подсъдимия основания и оплаквания
в жалбата и пред съда, в предмета и пределите на въззивната проверка по
чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по тъжба на С. Х. Б. против К. Й. Н., в
която е описана фактическа обстановка на извършено против личността му
посегателство. Двамата са съседи по имот в с. ***, като от няколко години
тъжителят го е прехвърлил на сина си. Има постоянен адрес и жилище в ***,
но често посещава имота, в който е изградена къща и която обитава за дълги
периоди от време. С годините се появили и развили недобри отношения
помежду им. Самият той бил пострадал нееднократно в тези конфликтни
3
отношения, но досега не е подавал жалби против съседа си. На 22 септември
2019 год. след 20 ч. се прибирал в дома си, като се разминал на улица с
подсъдимия и избегнал негово агресивно поведение. Прибрал се в дома си,
излязъл пред къщата да заключи паркирания автомобил. Докато проверявал
вратите на колата, Н. го нападнал в гръб и повалил на земята. При падането
си ударил главата и загубил съзнание, а подсъдимият започнал да му нанася
удари по тялото. Когато дошъл в съзнание, Н. си бил отишъл. Той се обадил
на сина си по мобилен телефон. Последният уведомил на тел. 112 за
произшествието. Първи на място пристигнали полицаи. Те се запознали със
случката, огледали района наоколо, опитали се да направят контакт с Н. в
дома му, без резултат. Малко по късно пристигнала и линейка на спешна
помощ и по тяхно указание бил хоспитализиран. В УМБАЛ Бургас престоял
три дни на лечение. На 30 септември посетил съдебен лекар, който му е издал
медицинско удостоверение с описание на получените наранявания. По късно
подал молба в 4 полицейско управление. От полицаи разбрал, че в деня след
инцидента Н. посетил управлението и заявил, че бил нападнат с брадва и при
самозащита го повалил на земята.
По инициатива на страните са разпитани свидетели – Д. Г., С. А., Ж.
К., Д. Я. – полицаи, Х. Б. – син на тъжителя, К. Ч. – познат на подсъдимия,
обяснения на Н., прочетено е заключението по съдебно-медицинска
експертиза, приобщени писмени доказателства, събрани по инициатива на
страните. След изчерпване на доказателствените искания, съдът изслушал
съдебните прения и постановил присъдата.
След обсъждане на доказателствата и доказателствените средства,
Районният съд е достигнал до извод за фактическите обстоятелства на
извършено от Н. престъпление. На 22 септември 2019 год. около 20,15-20,30ч.
Б. от дома си излязъл на улицата, за да обезопаси личния си автомобил за
нощта. Докато проверявал заключването на вратите, бил нападнат в гръб от
подсъдимия, съборен на земята, от което ударил главата си, получил и
множество удари с крак по тялото. След инцидента пострадалият се обадил на
сина си по телефон, а той от своя страна на тел. 112. Първи на място
пристигнал медицински екип и след тях полицаи К. и Я.. Видели състоянието
на Б. – кръв по главата и охлузвания по ръцете, но контактен и разговаряли,
който им разказал за инцидента. Полицаите направили опит да открият Н.,
като го потърсили в дома му, но без успех. Поискали и съдействие от
4
дежурния по управление свид. А., който също се опитал да се свърже по
телефон с Н., но без успех. Полицаите на място огледали района, а Б. бил
откаран в болницата и приет на лечение. След тридневен престой е изписан от
УМБАЛ Бургас с диагноза „мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма“.
По възраженията на жалбата.
Първостепенния съд е оценил доказателствената съвкупност и
достигнал до фактологията на конфликта между тъжителя и подсъдимия. Той
е приел, че изложените в обстоятелствената част на тъжбата факти са
доказани чрез показанията на свидетели Б.- син, Я. и К., лично обследвали
при и по повод на работата и поставените им задачи обстоятелства на
процесното събитие. Полицаите са разговаряли на място с пострадалия и сина
му и получили първоначални сведения за конфликта, което и предопределило
действията им. Огледали района и не са установили наличие на брадва, както
се твърди от защитата. Неуспешни са били опитите им за контакт и с
подсъдимия. Преценката на полицейските органи е, че вечерта не е извършено
престъпление от общ характер, изискващо процесуални действия по реда на
НПК, а само битов междусъседски конфликт. Въз основа на техните
показания съдът правилно е направил и фактически изводи относно
обективната страна на конфликта. Информация за инцидента се съдържа и в
показанията и на другите полицаи, разпитани по делото – свид. А. – дежурен
в полицейско управление и разпоредил на Я. и К. да предприемат действия
по повод на получен сигнал; свид. Г. – отговорник в полицейското
управление за ***, Лично извършил действия по установяване причините и
начина на конфликта между тъжителя и подсъдимия и изпратил преписката
по компетентност на прокуратурата. Обсъдени са и различията в показанията
на тези свидетели. Аналитичната дейност на първостепения съд напълно се
споделя и от настоящата инстанция.
Обективно са оценени показанията на свид. Б.- син на пострадалия.
Той не е присъствал на инцидента, а е бил уведомен от баща си. Подал сигнал
на тел. 112, в резултат на което на място са пристигнали линейка за спешна
помощ и полиция. Изложените от него обстоятелства намират потвърждение
в показанията на другите свидетели, в съдържанието на писмените
доказателства по делото. Правилен е извода, че те допринасят за изясняване
5
на обстоятелствата на процесното събитие и са годен източник на
доказателства.
След престоя си в болница и с медицински документи, Б. е прегледан
от съдебен лекар на 30 септември 2019 год. В съдебно-медицинското
удостоверение подробно са описани установените по тялото на С. Б.
наранявания и заключението му, че е възможно да бъдат получени по начин,
съобщен от пострадалия. Тези констатации и изводи се потвърждават и в
съдебно-медицинска експертиза, изготвена при първото разглеждане на
делото и приобщена по реда на закона и в настоящото производство.
Експертът е посочил начина на получаване на травмите, деклариран от
пострадалия при прегледа. Това заключение се основава на установените от
прегледа наранявания и разказа на пострадалия, в които вещото лице е
установило причинно следствена връзка, а не противоречивост или
невъзможност за получаване на такива травми по начина, описан от самия
пострадал. Що се отнася до наведената от защитата възможност, че телесните
увреждания според СМЕ е възможно да бъдат получени и от падане на земята
от собствен ръст, е неоснователна. С оглед на установените телесни
увреждания в.л. е извело такава възможност на причиняването и, а не на
действителен механизъм на причиняването. Начина и средствата на
причиняване на телесно увреждане е въпрос на доказване, с аналитичната
дейност на вещото лице се насочва доказателствената дейност на страните и
съда в процеса. По делото е установено, че Б. бил блъснат с ръце от
подсъдимия и паднал назад, при което си ударил главата в земята. Този
установен и приет за доказан механизъм на получаване на телесното
увреждане е в съзвучие с позицията на вещото лице.
Само чрез показанията на свид. Ч. и подсъдимия се въвежда
обстоятелството за налично нападение с брадва от страна на пострадалия
против личността на Н.. У свидетеля няма пряко възприятие, а възпроизвежда
разказ на подсъдимия. Полицаи К. и Я., пристигнали минути след инцидента,
огледали района с цел установяване на такова сечиво и не го открили.
Следващия ден Н. е посетил полицейско управление и заявил за инцидент,
при който бил нападнат с брадва от съседа си Б.. Освен думи, по делото не са
установени други обективни обстоятелства за наличието на такова развитие
на процесното събитие. Разликата в годините между подсъдимия и тъжителя е
значителна - Н. е 30 години по млад, Б. на 71 години с заявени заболявания и
6
лекарствена терапия. На два пъти подсъдимият дава обяснения в процеса и
обяснява своята гледна точка. Според него е имало нападение с брадва от Б.
към него- л. 25 ЧХ, ред 4 – „ ….преди да стигна до него видях през отворената
врата на съседа, че той се насочва с предмет към мен….. Избегнах удара и го
съборих на земята..“. В обясненията в последното заседание л. 89, гърба – „….
изскочи съседът ми с малка брадвичка. Аз се опитах да се предпазя, избутах
ръката му, за да не ме удари по главата и от създалата се ситуация изгуби
равновесие и падна…“. В обясненията на подсъдимия има противоречие за
един факт – падането на земята на Б.. В с.з. от 22 март 2022 год. подсъдимият
го съборил на земята, а в заседание от 13.09.2022 год. , пострадалият изгубил
равновесие и сам паднал на земята. Установено от вещо лице, съставомерното
нараняване- травма по главата, Б. получил при падане на земята от собствен
ръст – л. 97,ЧХ 5481/19г. От предварителната проверка на полицията не са
установени обстоятелства, извън словесно изявление. И в настоящия процес
няма такива данни, затова извода на първостепенния съд, че това е защитна
версия на подсъдимия, е основана на доказателствата. Първостепеният съд
внимателно и аналитично е изследват показанията на всички свидетели и
изложените в тях фактически обстоятелства за наличието на брадва и
достигнал до извод за липсата на такова оръдие в инцидента. Обясненията на
Н. са както лична защита по делото, така и източник на доказателства.
Първостепенният съд е кредитирал частично обясненията на Н., които
намират потвърждение в другите доказателствени източници. Извън
заявеното от подсъдимия, преразказано от свид. Ч., по делото няма нито
гласни, нито веществени или писмени доказателства, които да поставят под
съмнение извод за липса на брадва в процесното събитие. И настоящата
инстанция напълно споделя, че това е лична защита в процеса, но не и
доказан факт.
Защитата повдига въпроса за наличието на видеозапис. Такъв в
процеса не е установен. Интерпретацията им, че с него би се установил друг
механизъм на събитието, е неоснователна и няма подкрепа в доказателствата
по делото.
От фактическа страна мотивите са обстоятелствени и подробни и е
ненужно тяхното преповтаряне. Настоящата инстанция приема, че
доказателствените източници правилно са оценени като допустими, ценени
обективно в тяхната взаимовръзка и действително съдържание, няма
7
пренебрегнати или превратно тълкувани. Мотивите отговарят на правните
стандарти и изисквания на чл. 13, чл.14 и 107 НПК. В анализа на гласните
доказателствени средства – обяснения на подсъдимия и показанията на
свидетелите, са анализирани тяхното съдържание, както и процесуалната
позиция на лицата, разпитани в тези качества, връзката им с подсъдимия и
тъжителя. Изводите за фактическата страна на процесното събитие се
основават на безспорно установени факти и събития, съдържащи се във
всички тях, както и анализирани несъответствията. Освен твърдяното от
защитата за наличие на брадва, в съдържателен план няма фактически
разминавания на изследваното събитие в гласните доказателствени
източници, така и писмени доказателства по делото. Обсъдена е и
допустимостта и значението на показанията на сина на пострадалия Б., като
производен доказателствен източник. Баща му не може да бъде разпитан като
свидетел по делото и сина му се явява единствена процесуална възможност за
възпроизвеждане на събитието. Синът е бил уведомен и предприел действия
за оказване помощ на баща си и стимулирал намесата на полицията в резултат
на обаждане на тел. 112. Те заменят доказателствен източник, който е
недостъпен и коректно е посочена актуална съдебна практика – Р
282/09.03.2017 год. по к.н.д. 1222/2016 год. на 1 н.о. ВКС, Р 113/23.06.2015г.
по к.н.д. 93/2015 год., 2 н.о. ВКС.
В аналитичната си дейност съдът достигнал до изводи за фактическата
и субективна съставомерност поведението на Н., по което е признат за
виновен. То е квалифицирано по чл. 130 ал.1 НК, материалния закон
правилно е приложен.
С жалбата, се навеждат възможни фактически и правни изводи, но не и
на доказани по делото обстоятелства. Воден от горното, настоящата
инстанция оцени възраженията на защитата, от правна и фактическа страна,
като неоснователни.
БРС осъдил подсъдимия по чл. 130 ал.1 във вр. чл. 78а НК на глоба в
размер на 1000 лева. Н. не е осъждан и ответен на закона е извода на съда за
наличието на материалните предпоставки за освобождаването му от
наказателна отговорност. Административното наказание е определено на
минимума. Няма жалба против размера на наказанието от частния тъжител и
той не може да бъде променян и влошено положението на подсъдимия.
8
Размерът на обезщетението за пострадалия е определен на 1000 лева, е
справедливо решение, отнесено с вида и характера на телесните увреждания и
последици за здравето. Няма основание за изменение размера в по нисък. Той
е съобразен както със съдебната практика по подобни дела и възмездяване на
телесни увреждания, така и с имуществените възможности на подсъдимия.
Размерът на имуществените вреди е доказан по размер и основание.
Пред настоящата инстанция бе представено пълномощно от частния
тъжител за разходи по процесуално представителство, които претендира да
му бъдат заплатени.
При разглеждане на делото от първа инстанция е дадена възможност
на страните да развият своята процесуална дейност, събрани са всички
доказателства, поискани от страните или представени от тях на съда, не са
отхвърлени доказателствени искания или доказателства. Дадена им е
възможност да развият процесуална дейност, съобразно закона за отстояване
на своята позиция. Не са допуснати процесуални нарушения.
Присъдата, като правилна и законосъобразна, следва да бъде
потвърдена изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.338 НПК Бургаският
Окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава присъда 132 от 13.09.2022 г. по НЧХД№ 276/2022 г. по
описа на Районен съд Бургас.
Осъжда подсъдимия К. Й. Н. да заплати на С. Х. Б. сумата от 800 лева
разноски пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
На основание чл. 340 ал.2 НПК да се уведомят страните за изготвеното
решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10