Решение по в. гр. дело №5183/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264607
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20201100505183
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...............

 

                                         Гр. София, 09.07.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                              

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                          РОСИ МИХАЙЛОВА

                                                                 

при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 5183 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

 

         С решение  № 294991  от 06.12.2019 г. по гр. дело № 10673/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 32 състав, са отхвърлени предявените от Й.Х.Д. срещу Г.С.Р. искове при правна квалификация чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди от обиди, клевети, дискриминация и тормоз, както и сумата от 2900 лв. - имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, ведно със законната лихва от 30.01.2018 г. до окончателното им изплащане.  

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Й.Х.Д., която в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон. Поддържа, че при неизяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като не е отграничил в противоправното поведение на ответника оценката и съждението от обидата и клеветата, възприел е показанията на свидетелите, без да съобрази публикациите в пресата, пренебрегвайки и инициирането на процедура по ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Излага, че съдът не е обсъдил правото й да откаже изпълнение на поставените й от работодателя задачи, като същевременно превратно е тълкувал докладните й, в които тя правомерно изразявала мнение. Като оспорва извода, че лицето, което изпълнява ръководни функции може да изказва критични забележки по отношение на изпълнението на възложената работа от работника или служителя, ищцата Д. моли обжалваното решение да бъвде отменено изцяло и предявените искове - уважени.

Въззиваемият Г.С.Р. оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия настоящият въззивен състав намери обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, като съображенията са следните:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 5000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди, които ищцата Д. е претърпяла в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника Р., изразяващо се в разпространяване на електронно писмо до колегите на ищцата, главния секретар, изпърлнителиня директор и до самата нея, съдържащо позорящи ищцата обиди и клевети, както и на сумата от 2900 лв. като обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в пропуснато допълнително материално стимулиране за последното тримесечие на 2018 г., което тя не е получила, тъй като ответникът не дал своевременно оценка за работата й, ведно със законната лихва върху главниците считано от 30.01.2018 г. до окончателното им изплащане.  

От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищцата Д. работила по служебно правоотношение в Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) към Министерството на образованието и науката (МОН) като главен експерт в дирекция "Акредитация, мониторинг и проверки", където ответникът Р. заемал същата длъжност до 05.11.2018 г., когато бил повишен в Директор на дирекцията. Във връзка с журналистически разкрития в края на 2018 г. от Изпълнителния директор на ЦРЧР били възложени множество проверки (осемнадесет извънредни и около тридесет редовни само на трима експерти) в столицата и в провинцията, на извършването на които ищцата се противопоставила категорично с две Докладни от 04.12.2018 г. и 06.12.2018 г. По повод на последната в писмо до ищцата, останалите двама експерти, главния секретар и изпълнителния директор, ответникът Р. изразил своето становище около случващото се и коментирал поведението й, като изразил мнение, че по този начин, с отказа й, тя утежнява още повече изпъленнието на задачите от останалите. В емоционално изложение след като се оплакал, че ищцата го подлага на "психически стрес", ответникът дал своята оценка на случваото се, като призовал всички "да се спре всякаква подривна дейност". В писмото по отношеине на ищцата се съдържат изразите "саботира и забавя дейността на дирекцията", "извършва подривна дейност", "служи си със заплахи", "подронва престижа" и "набеждава директора и колегите си". Изказано е намерение да бъдат взети "по-нататъшни адекватни мерки" и да се сезират "компетентните органи", а в края е направено заключение, че "всеки може сам да избира къде да работи".  В последствие, в резултат на взаимни оплаквания за тормоз и дискриминиране (от 12 и от 14 декември 2018 г.), спрямо ищцата и спрямо ответника от работодателя са образувани дисциплинарни производства. Преди същите да приключат, на 29.01.2019 г. ищцата прекратила служебното си правоотношение.

От показанията на св. Б., който по същото време работел като експерт в ЦРЧР се установява, че в началото на м. декември 2018 г. от Изпълнителния директор чрез директора дирекцията им била възложена много тежка задача - да се извършат голям брой проверки, както в София, така и в страната, за много кратко време, но ищцата Д. отказала да вземе участие в тях. Въпреки това, свидетелят не е чувал обидни думи по отношение на нея. Пишели се много имейли, пно според него не е имало нещо стресиращо и обидно. Не помни да са налагани наказания, нито е присъствал на разговори с по-остър тон. Според св. С., която към декември 2018 г. работела в Дирекция "акредитация, мониторинг и проверки" към ЦРЧР, по това време самата обстановка в центъра била много напрегната. Тъй като никой не искал да прави проверки в провинцията, направили разпределение, но ищцата Д. отказала да участва в тях и проверките се извършили от останалите двама. Свидетелката не знае за негативно отношение спрямо ищцата, нямало лични нападки или обиди, свързани с изпълнение на задълженията й.

При така установената фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че предявените искове се явяват неоснователни. Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД  включва кумулативното наличие на следните предпоставки: деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност на деянието и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. В настоящия случай отсъства елементът противоправност. На първо място, изразите, от които ищцата се е почувствала засегната, са извадени от контекста, като повечето от тях не са употребени в буквалния им смисъл. Писмото на ответника съдържа негови мисли и съждения, намерения и заключения, като в тях личи недоволството му от факта, че ищцата Д. е отказала да изпълни свои преки служебни задължения, с което си поведение тя не само натоварила колегите си, които трябвало да свършат и нейната работа, но и косвено дискредитирала и новоназначения директор - ответника Р., който отговарял за изпълнение на задачата. Без значение е, дали ищцата с основание е отказала да изпълни задължението си (да поеме проверките в провинцията), както и дали ответникът безпричинно се е почувствал пряко засегнат от това. Правно релевантно е дали неговото поведение, изразяващо се в написването на електронното писмо и разпращането му, носи белега противопавност. Правилно при отрицателния отговор на този въпрос районният съд е приел, че ответникът Р. нито е казал или извършил нещо унизително за честта или достойнството на пострадалата Д., нито е разгласил позорно обстоятелство за нея, или пък да й е приписал престъпление. Обосновно също така съдът е заключил, че лицето, което изпълнява ръководни функции, може да изказва критични забележки по отношение на изпълнението на възложените на работниците/служителите задачи, тъй като това е елемент от неговите правомощия. Не всяка критика или остро становище, особено в ситуация като процесната, представлява противоправно поведение. В случая липсват фактически твърдения по отношение на ищцата, а изказаните оценъчни съждения не са от естество да ангажират отговорността на ответника. Ето защо използваните от него думи в процесното електронно писмо не могат да бъдат характеризирани като деликт. По отношение на материалите в пресата, на които ищцата пространно се спира в жалбата си, настоящият въззивен състав съобрази, че такива твърдения и доводи не са направени в исковата молба, поради което не следва да бъдат обсъждани, като несвоевременни. Изцяло недоказани останаха твърденията на ищцата за упражнен спрямо нея тормоз и дискриминационно отношение от страна на ответника - такива данни по делото липсват. Не разкрива белези на противоправност и образуваното дисциплинарно производство срещу Д., което се е развило изцяло съобразно закона. 

По отношение на иска за имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на ДМС за последнто тримесечие на 2018 г.  настоящият състав изцяло споделя извода на СРС, че по делото не са събрани доказателства, че именно ответникът определя същото. Напротив, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че с правомощия във връзка с определяне на размера и изпрлащането на ДМС разполагал само изпълнителния директор. Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.   

По изложените съображения и с оглед съвпадане на изводите на двете съдебни инставции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателката С. следва да заплати на ответницата М.сумата от 750 лв. направени разноски пред въззивиня съд за възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение  № 294991  от 06.12.2019 г. по гр. дело № 10673/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 32 състав.

         ОСЪЖДА Й.Х.Д. с ЕГН-**********, с адрес: ***, да заплати на ответника Г.С.Р. с ЕГН-**********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 750 лв., представляваща направени разноски пред въззивния съд.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.