Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 89
гр. ВРАЦА, 11.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
НАДЯ ПЕЛОВСКА
в присъствието на:
секретар Миглена
Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N 76
по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от адв.К.К.,
в качеството му на особен представител на Н.Ц.Ц., против решение
№1110/20.12.2019.на РС-Враца, постановено по гр.дело №5130/2018г., в частта му,
с която е дадено разрешение детето Е.Н.Ц. да напуска пределите на страната,
като осъществява пътувания в страните членки на ЕС, придружавано от
упълномощено от майката М.Е. Ц. лице.
В жалбата се твърди, че в посочената част решението е неправилно. Излагат
се съображения, че постановения режим на пътуване на детето не защитава
интересите му, тъй като упълномощеното лице не е конкретно посочено и по този
начин разпоредбата на чл.127а, ал.2 от ГПК фактически се обезпредметява.
Развиват се и оплаквания, че неправилно районния съд не е поставил ограничения
в броя на пътуванията на детето, времето и продължителността ми, като по този
начин не само е дал възможност за фактическо възпрепятстване на образованието
на детето, но и е дал фактическа възможност режима на лични контакти на бащата
с детето да бъде възпрепятстван и ограничен.
Иска се отмяна на решението в посочената част.
Препис от въззивната жалба на адв.К. е била връчена на въззиваемата М.Е.Ц. ***,
от която, чрез упълномощения й адвокат Т.Д., е постъпил писмен отговор, че
оспорва жалбата, като неоснователна. Излагат се съображения, че липсва законово
изискване упълномощеното лице са бъде конкретизирано в съдебното решение за
заместващо съгласие, като такова изискване не е наложено и в трайно
установената по въпроса съдебна практика. Сочи се, че районният съд е изследвал
всички обстоятелства, имащи значение за интереса и сигурността на детето и е
съобразил нуждите му от задгранични пътувания. Поддържа се също, че бащата няма
определен режим на лични контакти с детето, не осъществява такива контакти и е
дезинтересиран от него, поради което неоснователни се явяват оплакванията във
въззивната жалба, че пътуванията на детето ще възпрепятстват режима на лични
отношения.
Въззиваемата Ц. настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваното му част.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Въззивният съд, като обсъди наведените от страните доводи и доказателствата
по делото, приема за установено следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от М.Е.Ц. ***
против Н.Ц.Ц. *** иск с правно основание чл.127а, ал.2 от Семейния кодекс СК/,
с който е поискано да се даде разрешение, заместващо съгласието на ответника,
за издаване на задграничен паспорт на детето Е.Н.Ц., както и да се даде
разрешение, заместващо съгласието на ответника, за пътуване на детето в
страни-членки на Европейския съюз, придружавано от майката М.Е.Ц. или
упълномощено от нея лице, за срок до навършване на пълнолетие на детето и без
ограничения в брой, времето и продължителността на пътуванията. Поискано е и
предварително изпълнение на решението. В молбата се поддържа, че родителите на
детето живеели на семейни начала до 2010г., след което грижите за детето поела
майката-ищцата М.Ц.. Твърди се, че ответникът е трайно дезинтересиран от
детето, не плаща издръжка и не осъществява контакти с него. Твърди се, че
сестрата на ищцата е омъжена и живее в Германия, като ответникът не дал
съгласие детето Е. да посети леля си нито за нейната сватба, нито при раждането
на детето й. Ищцата и детето желаят то да пътува в страните-членки на ЕС-на
ученически екскурзии и на гости в Германия, но отказът на ответника да даде
съгласие за това ограничава животът на детето и нарушава интересите му.
Назначения в хипотезата на чл.47, ал.6 от ГП особен представител на
ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Поддържа се, че
исканията, с които е сезиран съда не са в интерес на детето и ако искът бъде
уважен, това би затруднило осъществяването на лични контакти на ответника с
детето. по отношение на искането за допускане на предварително изпълнение на
решението се сочи, че същото не е мотивирано, поради което следва да бъде
оставено без уважение.
От представеното по делото копие от удостоверение за раждане №АРВР 000708,
изд.на 01.11.2005г.от Община Враца се установява, че ищцата и ответника са
родители на детето Е.Н.Ц., родено на ***г. Между страните не се спори, че същите
са разделени от 2010г., не са имали сключен граждански брак, на бащата няма
определен режим на лични контакти с детето и не са разрешавани въпросите за
упражняването на родителските права, издръжката и режима на лични отношения.
От представения по делото социален доклад, изготвен от Д“СП“-Враца се
установява, че след раздялата на родителите грижи за детето полага ищцата,
която е подпомагана от собствената й майка. Контакти с ответника не поддържат,
той не търси детето и не дава пари за издръжката му. В доклада е посочено също
така, че в момента детето Е. е ученичка в *** клас в гр.Враца, успехът й е много добър и
посещава школа за изучаване на немски език. детето се развива нормално за
възрастта си, здраво е, контактно е, с добър емоционален тонус и с изграден
приятелски кръг. Семейството живее в двуетажна къща в гр.Враца, в която са
налице всички условия за добър живот. В доклада е отразено също така, че детето
споделя за липса на контакти с бащата-не се виждат, не общуват по телефона или
по друг начин, както и не получава издръжка от него. детето споделя също така,
че има леля и вуйчо в Германия, към които е много привързана и желае да ги
посещава.
Изслушано в съдебно заседание пред районния съд, детето Е. Ц. потвърждава
изложеното от нея пред социалните работници. Детето твърди, че желае до посети
Германия, за да се види с роднините си и новороденото им дете, както и да
посети Испания на ученическа екскурзия, но не може да направи това, тъй като
няма разрешение от бащата. Е. поддържа, че не контактува с баща си, а за
желанието си да пътува в чужбина го е уведомила чрез своята баба, която й
отговорила, че ответника не разрешава пътуването.
По реда на чл.59, ал.6 от СК пред районния съд е изслушана и майката на
детето-ищцата М.Ц., която също установява, че не поддържат контакти с ответника
и той не живее в България. Ищцата твърди също, че правила опити за връзка с
ответника чрез неговата майка, но той отказал да пусне детето да пътува зад
граница. Ищцата заявява, че пътуванията, които желае да осъществява детето са
гостуване на роднините в Германия, екскурзии, почивки и туризъм в страните от
ЕС.
По делото е разпитана и св.Е.Н.-майка на ищцата, която установява, че през
2018г. ответника не разрешил на детето Е. да пътува до Германия за сватбата на
своята леля. Детето било много разочаровано от този отказ, като разочаровано
било и от това, че не може да посети новороденото дете на леля си в Германия.
Св.Н. установява също така, че след решението на ищцата да заведе делото за
заместващо съгласие, всички контакти между детето и ответника са преустановени.
До този момент чрез майката на ответника детето се чувало с бащата веднъж годишно,
но и тези контакти били преустановени, защото бабата била сърдита, заради
решението да се предяви иска. Установява също, че ищцата обича да пътува, ходи
на почивки в чужбина и много иска да взема детето със себе си.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Разпоредба на чл. 127а от СК не съдържа конкретно предписани критерии,
които да служат за ръководно начало на съдебната преценка, но съществуват общи
принципни критерии, залегнали в СК, които последователно следва да бъдат съобразявани
в това производство. При нужда и установен интерес на детето да пътува в
чужбина и разногласие между родителите за това, съдът може да разреши конкретни
пътувания за определен период от време и до определени държави или неограничен
брой пътувания през определен период от време, също до определени държави, като
интереса на детето следва да бъде преценяван във всеки конкретен случай.
Съдът отчита правото на свободно придвижване на детето, включително
пътуване в чужбина, но това свое право детето не може да упражнява само, както
и със съгласието само на единия от двамата си родители. Предмет на установяване
в конкретния случай, освен липсващото съгласие, е дали така предявения иск, ще
бъде в интерес на детето. Интересът на детето не е имагинерно понятие, а се
обуславя от съвкупността на обстоятелства по конкретния случай. Следва да се
отчетат всички обстоятелства, относими за определяне на всестранния интерес на
детето. Следователно, такъв интерес за детето ще е налице, ако посоченото
пътуване не ще допринесе за задоволяването на определени потребности на детето.
В процесната хипотеза, наличието на такъв интерес за непълнолетната Е. Ц. е
бил установен. На първо място установена е една трайна дезинтересираност на
бащата от детето, изразяваща се не само до неплащането на издръжка, но и до
практическата липса на контакти помежду им. Установен по делото е и един
житейски и правно необоснован отказ на бащата да разреши пътуване на детето до
Германия, при положение, че то е трябвало да пътува с майката и то по важен
семеен повод-сватбата на неговата леля, с която са близки. Следва да се
отбележи също, че режим на лични отношения между бащата и детето не е
определян, поради което не подлежи на изследване въпроса как пътуванията на
детето биха се отразили върху осъществяването на този режим, тъй както колизия
между заместващото съгласие и режима на лични отношения в случая не възниква. Изложените
доводи за липса на контакти на бащата с детето налагат и извода, че у бащата
липсва необходимия родителски капацитет, поради което хипотетичното му
намерение /както е заявено в жалбата/ да осъществи реален контакт с детето не
следва да бъде критерий, въз основа на който да се извърши преценката за даване
на заместващо съгласие.
На следващо място по делото е установено, че майката на детето разполага с
необходимия родителски капацитет, който й дава възможност да преценява добре
интересите на детето и в контекста на тези интереси да взема решения за броя и
продължителността на пътуванията. След раздялата на родителите майката се грижи
да детето, подпомагана от своята майка. Осигурени са всички битови, материални
и социални условия за живот на Е., като е установено също така, че тя е много
добра ученичка, спокойно и контактно дете, което е привързано към майка си, бабата
по майчина линия и семейството на лелята по майчина линия. Детето е на почти 15
години, като тази възраст предполага осъзната необходимост от пътувания в чужди
страни и запознаване с други култури. Детето изявява силно желание не само да
пътува до Германия, за да посети своята леля, но и да пътува на ученически
екскурзии, които се организират от училището, в което учи. Не на последно място,
в негов интерес е то да пътува и със своята майка, която желае и има възможност
за осигуряване на почивка в чужбина и гостувания в Германия. С оглед
разпоредбата на чл.35, ал.1 от Конституцията на Република България, правото на
детето да пътува извън България не може да бъде отречено, поради което
принципната нужда от разрешение за това се презюмира. Доколкото се иска
пътуванията да бъдат ограничени до рамките на страните-членки на ЕС, това
ограничение е в интерес на детето не само защото сигурността в тези държави е
гарантирана, но и защото не съществува
опасност българската държава да бъде
лишена от възможност за контрол върху действията на майката.
За неоснователни съдът намира доводите в жалбата и защитата на ответника,
че не е в интерес на детето то да пътува с упълномощено от майката лице, без
това лице да е предварително конкретизирано, както и че продължителността на
пътуванията следва да бъде ограничена. Основните пътувания, които се иска да
бъдат осъществявани са до Германия, където живее лелята на детето. Близката
родствена връзка между тях и близките им фактически отношения предполагат
възможност за гостуване на детето основно по време на ваканциите, при което
няма как да бъде определен точен период на пътуванията. Освен това детето вече
е в гимназиална възраст и би могло да пътува на ученически екскурзии, при което
отново няма как да бъдат наложени конкретни ограничения в годишните пътувания.
Ограничения не може да има и по отношение на придружаващите детето лица,
доколкото няма как да е предварително известен учителят например, който ще
ръководи ученическата екскурзия. Както вече бе посочено, у майката са налице
необходимите родителски качества, които й позволяват да извършва преценка за
интереса на детето за всеки конкретен случай. Срокът, за който районният съд е
дал заместващото съгласие е до навършване на пълнолетие на детето, което в
конкретния случай ще настъпи след 3 години. Тъй като детето вече е голямо и при
данните за доброто му интелектуално развитие, то няма основание така
определения срок на разрешението да бъде намаляван.
При тези съображения настоящият съдебен състав приема атакуваното решение като
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата М.Ц. не претендира присъждане на разноски за настоящето
производство, поради което такива не й
се следват.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1110/20.12.2019.на РС-Враца, постановено по гр.дело
№5130/2018г., в обжалваната му част, с която е дадено разрешение детето Е.Н.Ц.
да напуска пределите на страната, като осъществява пътувания в страните членки
на ЕС, придружавано от упълномощено от майката М.Е. Ц. лице.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........