Решение по дело №939/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

гр. Кюстендил, 16.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 939 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „ВТ Тодоров Транс“ ООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Елин Пелин, с. Елин Пелин, ул. „Средна гора“ №6, бл.10, ет.2, ап.4, представлявано от В. Т. – Управител против „Лорекс Спед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Гюешевско шосе“ 3Б, представлявано от В. Р. – Управител.

В исковата молба се сочи, че на 19.06.2018 г. била сключена и приета транспортна поръчка BG/KS/20/06/2018г. между „ВТ Тодоров Транс“ ООД и „Лорекс – Спед“ ЕООД като спедитор, за превоз на товар (два броя кашони със строителни машини) от гр. София, България до гр. Прищина, Косово. Видно от приложената Международна товарителница (CMR) и на основание Закона за автомобилните превози, стоката била натоварена от склад в гр. София, България, на транспортно средство с рег.№ ***/*** ЕК и разтоварена в гр. Прищина, Косово. Стоката била представена за обмитяване пред митническите власти на Косово на 21.06.2018 г. в 1:52:28 часа, видно от разрешително за влизане в митнически терминал „Хани и Елезит“. Съгласно изходящ списък от горепосочения митнически терминал, стоката била освободена от митница на 22.06.2018г. в 14:52 часа. За извършената услуга била издадена фактура № **********/23.06.2018 г. за извършен международен транспорт от България до Косово, на стойност 586.75 лв., платими в срок до тридесет дни след издаване на фактурата. Последната, както и международната товарителница СМR, били връчени по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на 27.06.2018г., като последната била подписана от служител на ответника. След изтичане на уговорения срок, ответната страна не изплатила на ищеца дължимата сума по фактура № **********/23.06.2018г.

Това обусловило интереса на ищеца от депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като същото било уважено и заповед била издадена. Срещу последната длъжникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, като съдът по ч. гр. д. 559 от 2019 г. указал на ищеца възможността да предяви настоящия иск за установяване на вземането си.

Ето защо се поддържа искане за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищцовото дружество в размер на 645,75 лв. (шестстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки), в т.ч. главница 586.75 лв., дължима за неплатена услуга (извършен международен транспорт) по фактура № **********/23.06.2018 г. и 59,00 (петдесет и девет лева) законна лихва за забава на плащането от 23.07.2018 г. до 19.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.03.2019 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 6551 до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и съдебните разноски по заповедното производство, както и по настоящото такова.

В съдебно заседание на 04.12.2019 г. е заявен отказ от иска досежно дължимата сума за мораторна лихва, като се претендира присъждане на сума в размер на 39,12 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 59.00 лв. производството по делото е прекратено.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навеждат се доводи за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. В действителност бил сключен процесният договор за превоз на товар между страните по делото като датата на товарене била 20.06.2018 г., мястото на товарене било България, гр. София, ул. „Продан Таракчиев“ №12 „Унимастерс Логистик“ ООД, товарът бил 2 броя кашони, датата на разтоварване била 21.06.2018., получател бил Vlora Komerse – FedEx, Косово, Прищина, а цената на поръчката била 300 евро.

Видно от приложената товарителница изпращачът на 20.06.2018 г. предал товара, както и всички необходими документи за митница износ и митница внос на превозвача, ищец в настоящото производство. Товарът пристигнал на 23.06.2018 г., видно от приложената товарителница. Налице било неизпълнение на сключения договор за превоз на товар, като не бил спазен от превозвача определения от товародателя срок. В следствие на неизпълнението за ответното дружество настъпили вреди като съгласно т.1 от процесния договор  при настъпили вреди по време на изпълнение на превоза, превозвачът дължал минимум 200 (двеста) евро.

Ето защо се поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, а при условията на евентуалност, в случай че съдът приеме иска за основателен, ответникът прави възражение за прихващане със сумата от 200 евро, чиято левова равностойност е 391,17 лв, която ищецът му дължал за настъпили вреди от неизпълнението на договора по време на изпълнение на превоза, съгл. т.1 от него.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от конституираното по делото в качеството на трето лице – помагач дружество, а именно „Хилти България“ ООД.

Със становище вх. № 24530/07.11.2019 г. по отговора на исковата молба, ищцовото дружество оспорва направеното от ответника възражение за прихващане, дължимо поради неизпълнение на транспортната поръчка досежно срока на доставка на предмета на същата, доколкото забавянето в доставката се дължало на причини, които се вменявали във вина на ответното дружество.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът оспорва същата.

            Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Според данните в приложената транспортна поръчка BG/KS/20/06/2018г. – на л. 8 - 9 от делото, между страните бил договорен превоз на товар (два броя кашони) със следните параметри: дата на товарене – 20.06.2018 г.; място на товарене: гр. София; дата на разтоварване 21.06.2018 г., място на разтоварване: гр. Прищина, Косово, цена на поръчката – 300 евро; транспортно средство за извършване на превоза  - рег.№ ***;

            Видно от приложената по делото и неоспорена Международна товарителница CMR, е че същата е изготвена на 19.06.2018г. Изпращач на товара е „Хилти България“ ООД, получател е B.L. Harbert International LLC Ferid Curri NR. 9 BLL DL Arberia 3, Прищина, Косово. Предмет на превоза са 2 бр. колети с общо тегло от 36 кг. Превозвач е ищецът по делото. Датата на разтоварване е 23.06.2018.

Съгласно разрешително за влизане в митнически терминал „Хани и Елезит“ стоката е представена за обмитяване пред митническите власти на Косово на 21.06.2018г. в 1:52:38 часа, а съгласно изходящ списък от същия митнически терминал, стоката е освободена от митница на 22.06.2018г. в 14:52 часа.

За изпълнената от ищеца поръчка е издадена фактура № **********/23.06.2018 г. за плащане на договореното навло в размер на 586,75 лева (левовата равностойност на 300 евро), което следвало да се плати до 30 дни след представянето на фактурата /видно от транспортната поръчка/.

По делото няма данни за извършено от страна на ответното дружество погасяване на фактурираното задължение.

Представено е заверено копие на обратна разписка – л. 11 от делото, без описание в същата на естеството и вида на получените от ответната страна на 23.06.2018г. книжа.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от   

 

 

заключението на която се установява, че издадената от ищцовото дружество фактура № **********/23.06.2018 г. за изпълнената от него поръчка, е осчетоводена и отразена в дневника за покупки на ответното дружество за периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. По същата не е извършено плащане по указаната сметка на ищцовото дружество. Мораторната лихва върху главницата за периода 23.07.2018 г. – 19.03.2019 г. вещото лице определя в размер на 39.12 лв.

Приети са и гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Ц. – служител при ищцовото дружество.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Изложените фактически твърдения в исковата молба определят правната квалификация на спорното право, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., като такава по чл. 372 от ТЗ вр. чл. 368 от ТЗ и чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК.

По допустимостта: Съгласно задължителните разяснения в т. 10а от ТР№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието както на общите, така и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Поради това, извършвайки самостоятелна преценка в този смисъл, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът в срока по закон е депозирал възражение, като указанията на заповедния съд до заявителя, по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на предприетото оспорване и е спазен срокът за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК    . Ето защо предявените искове се възприемат за допустими.

По основателността:

Същественото съдържание на договора за превоз на товари е задължението на превозвача да придвижи в пространството от едно място до друго с определен вид транспортно средство товар срещу възнаграждение (навло).

В случая от събраните в хода на производството доказателства остана безспорно, че между страните по делото е бил сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки. Достатъчно основание за това е представената и неоспорена от страните транспортна поръчка BG/KS/20/06/2018г., като в този смисъл лишено от основание се явява направеното от ответната страна, чрез процесуалния си представител твърдение за липсата на сключен между страните по делото транспортен договор.

Възникналите отношения се регламентират от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, съгласно чл. 1 от същата, доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави. Съгласно чл. 9, т. 1 от нея товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4 договорът за превоз се установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение. Следователно с подаването на заявката за международен превоз от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз. Относно самото доставяне на стоката от превозвача на уговореното място е отбелязано, че стоката е била освободена от Митница на 22.06.2018 г. в 14,52 ч., макар и в заявката страните да са приели, че разтоварването ще стане на 21.06.2019 г.

От събраните гласни доказателства обаче, се установява също, че стоката е била натоварена късния следобед на 19.06.2018 г. по независещи от шофьора обстоятелства. Той преминал границата с Косово на 20 срещу 21 юни, но контролът на документите продължил до 22.06, като едва към 15 ч. му били предоставени необходите за транспорта документи. Към 16.30 ч. пристигнал при получателя, но там нямало негов представител, който да я получи, заради това предал стоката едва на следващия ден, но въпреки това възражения нямало.

 В т.см. са и обстоятелства, отбелязани в самата CMR-товарителница, като няма данни за вписана рекламация по см. на чл.30 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема с доверие като компетентно и обективно, се установява, че издадената от ищцовото дружество фактура № **********/23.06.2018  за изпълнената от него поръчка е осчетоводена и отразена в дневника за покупки за периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. В т.см. фактурата отразява възникналата между страните облигационна връзка, а осчетоводяването й от търговското дружество - ответник, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване – така Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК и мн. др.

Извън горното по делото не са ангажирани доказателства за настъпила вреда по повод установеното закъснение на доставката.

С оглед гореизложеното главният иск за сумата от 586,75 следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Като законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.03.2019 г., до окончателното й изплащане.                                 

           Досежно дължимата сумата за мораторна лихва върху главницата за периода 23.07.2018 г. – 19.03.2019 г. съдът приема определения от вещото лице по допуснатата експертиза размер от 39.12 лв., респ. искът и в тази част е основателен и ще бъде уважен изцяло.

Поради допуснатото изменение на иска досежно дължимата сума за мораторна лихва, и прекратяването на производството до пълния претендиран размер, обуславя приложимостта на т.13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заради което издадената по ч.гр.д. 559/2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение № 312/2019 г. подлежи на обезсилване в частта по прекратеното исково производство, а именно за горницата над 39,12 лева мораторна лихва за периода 23.07.2018г – 19.03.2019 г. до пълния предявен размер от 59,00 лева.

По възражението за прихващане:

Въпреки характера на настоящото производство – такова по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, е допустимо възражение за прихващане, а неговата основателност е въпрос по съществото на спора – така Решение № 215 от 28.08.2012 година по търг.дело № 895/2010 г. на ВКС и др. Във връзка със същото – в случай, че предявеното вземане по първоначалния иск е основателно (както е в случая с оглед приетото по-горе) – следва ответникът да докаже пълно и главно наличието на насрещно, ликвидно и изискуемо вземане във връзка с предявените основания - обезщетение за нанесени вреди поради неспазване на определения от товародателя срок за доставка на товара.

Възражението в случая конкретно е основано на твърдения за наличие на претърпени от ответника вреди заради неспазване срока на договора, поради което и съгласно същия му се дължало обезщетение в размер на 200 евро, чиято парична равностойност била 391.71 лв.

Принципно спедиторът като действащ въз основа на същински спедиционен договор встъпва в превозното правоотношение като товародател/изпращач/ като може да упражни от свое име рекламации за липси, повреди и забава. Такова обаче в случая няма. В действителност от представените и приети по делото документи като писмени доказателства се установи, че уговорката между страните е стоката да бъде разтоварена на мястото на разтоварване на 21.06.2018 г. Безспорно се установи и че същата е била освободена от митница на 22.06.2018 г. и разтоварена на 23.06.2018 г., но няма никакви данни за обявени рекламации и/или настъпили вреди от забавата в доставката. Поради това възражението за прихващане е неоснователно.

  

 

 

  

 

 

  

  

 

 

 

 

 

 

По отговорността за разноски:

Съгл. задължителната практика на съдилищата т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени както в исковото, така и в заповедното производство. Искане в т. см. е заявено, а предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК за сторени такива, както следва: държавна такса за образуване на исковото производство – 50,00 лв. както и 2,00 лева банков комисион съобразно същата вносна бележка; внесен депозит за възнаграждение на вещо лице – 200.00 лв., както и 2,00 лв банков комисион съобразно същата вносна бележка; за извършена преводаческа услуга по фактура № ********** – 48.00 лв.; адвокатско възнаграждение - 400 лв. Заради това и с оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски в общ размер от 702.00 лв.

На ищеца се дължат и тези разноски, сторени в хода на заповедното производство, в размер на общо 425,00 лв. и в този размер ще му бъдат присъдени. Поисканите в списъка с разноски 2,00 лева, представляващи банков комисион за внесената в хода на заповедното производство държавна такса, не са присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение № 312/2019 по ч.гр.д. 559/2019г, поради което съдът не може да ги приеме за дължими.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът

                                                          Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Лорекс Спед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Гюешевско шосе“ 3Б, представлявано от В. Р. – Управител ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ към „ВТ Тодоров Транс“ ООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Елин Пелин, с. Елин Пелин, ул. „Средна гора“ №6, бл.10, ет.2, ап.4, представлявано от В. Т. – Управител, за сума в размер на 586,75 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща стойността за неплатена услуга за извършен международен транспорт, за което била съставена фактура № **********/23.06.2018 г., както и 39,12 лв. (тридесет и девет лева и дванадесет стотинки) - законна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 23.07.2018 г. до 19.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.03.2019 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. №559/2019 г. на КРС, до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Лорекс Спед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Гюешевско шосе“ 3Б, представлявано от В. Р. – Управител., да заплати на „ВТ Тодоров Транс“ ООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Елин Пелин, с. Елин Пелин, ул. „Средна гора“ №6, бл.10, ет.2, ап.4, представлявано от В. Т. – Управител, сумата от 702,00 лв. (седемстотин и два лева и нула стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и 425,00 лв. (четиристотин двадесет и пет лева) - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 559/2019 г. на КРС.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 312/2019 г. по ч.гр.д. № 559/2019 г. по описа на КРС в частта за мораторната лихва, за горницата над 39,12 лева за периода 23.07.2018г – 19.03.2019 г. до пълния предявен размер от 59,00 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач - „Хилти България“ ООД.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизането в сила на решението по делото, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 559/2019 г. по описа на КРС - за сведение.

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: