О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 102/ 16,01,2020 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, VІІІ граждански състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети ноември 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно частно гражданско дело № 1878/2019 г. и
прие следното:
Производство
по реда на чл. 423 от ГПК.
Постъпило
е възражение вх. № 44911/08,07,2019 г. от П.М.Г. ***, ЕГН **********; против Заповед
№ 544/22,01,2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 880/2014 г. по описа на РС – Пловдив. От
съда се иска приемане на възражението като се твърди, че длъжникът е бил лишен
от възможността да оспори вземането, тъй като заповедта не му е била връчена
лично и впоследствие не му е предадена.
Кредиторът
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр. София
ЕИК *********; счита подаденото възражение за неоснователно.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Възражението
е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК и следва да бъде разгледано по
същество.
Със
Заповед № 544/22,01,2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 880/2014 г. по описа на РС –
Пловдив, е разпоредено длъжникът П. „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр. София ЕИК *********; суми, дължими въз основа на
договор за кредит. Постановено е незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист.
Въз
основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20148240400580 по
описа на ЧСИ Павлов с рег. № 824.
Видно
от писмо на л. 30 и приложените към него копия от запорно съобщение, покана и
обратна разписка, на длъжника Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение с
изх. № 9485/17,02,2014 г. Като адресат е посочен длъжникът с адрес: гр. П.,
бул. ***. Поканата обаче не е изпратена на посочения в нея адрес, а заедно със
запорното съобщение е изпратена на работодателя на длъжника на адреса на
управление на дружеството. Двете са връчени общо с писмо с обратна разписка (л.
33), получена от К. К. Липсва посочване за това, че единият от документите е
адресиран до друго лице, липсва поемане на задължение на му бъде предаден от
получателя.
Извършено
по този начин, връчването е нередовно. Не се установява да е направен опит за
връчване на поканата лично на адресата (чл. 45 от ГПК), следователно не може да
се приеме, че е налице хипотезата на чл. 46 ал. 1, според която съобщението
може да се връчва чрез друго лице, когато не може да бъде връчено лично.
При
това положение може да се направи извод, че длъжникът не е могъл да узнае
своевременно за връчването, поради което е бил лишен от възможността да оспори
вземането. Налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 – заповедта за
изпълнение не е връчена надлежно, поради което и на основание чл. 423, ал. 3, от ГПК, така подаденото възражение следва да бъде прието.
Разноски на
молителя не следва да се присъждат в рамките на настоящото производство.
Въпросът за дължимостта на деловодните разноски подлежи на преценка в
последващото исково производство по чл. 422 от ГПК, а в случай, че иск за
установяване на вземането не се предяви – при евентуалното обезсилване на
заповедта.
По изложените
съображения съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИЕМА
възражение вх. № 44911/08,07,2019 г. от П.М.Г. ***, ЕГН **********; против
Заповед № 544/22,01,2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 880/2014 г. по описа на РС –
Пловдив.
Преписи
от определението да бъдат връчени на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: