Р Е Ш Е Н И Е
Номер 616, 14.06.2023 г, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
29.05.2023г., в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2068 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.
чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ. Образувано е по жалба на ЕТ „Екотур Велека – К. Д.“ със
седалище в село Бръшлян, община Малко Търново, срещу Решение №
02/312/02716/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8730#14 от 12.08.2022г., на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ за налагане на финансова корекция в общ размер 391160.00 лева.
Твърдят се следните отменителни основания :
Решението било нищожно, тъй като установявало финансова
корекция на несъществуващ правен субект. В решението бил посочен ЕИК, различен
от ЕИК на жалбоподателя.
При подписване на договора на 03.10.2014г. жалбоподателят
не бил информиран за санкциите, които биха били наложени в случай на
неизпълнение на заложените прогнозни приходи.
Не била посочена прецизирана разпоредбата, въз основа на
която се претендира връщането на сумата. Не били изложени и мотиви.
При определяне на санкцията не били съобразени
обстоятелствата, описани в чл.46, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г., издадена
от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 76 от 29.08.2008 г., наричана по – долу Наредба № 29 от 11.08.2008 г., а именно вида, степента и продължителността на
неизпълнението.
Твърдят се нарушения на процесуалните правила : Спорът
между същите страни и на същото основание бил разрешен с решение №
12700/14.12.2021г., постановено по административно дело № 5219/2021г. на ВАС,
потвърждаващо решение № 418/18.03.2021г., постановено по административно дело №
2169/2020г. на АдмС Бургас, с което бил отменен Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 02/312/02716/03/01/04/01 с изх. №
01-6500/8730/25.08.2020г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Било недопустимо пререшаване на вече разрешения с влязло в сила решение на съд
спор.
Започването на процедурата по установяване на финансови
корекции стартирала след края на мониторинговия период, който бил изтекъл на
03.10.2019г. В тази връзка е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Административният орган не спазил в пълнота всички етапи
от процедурата, като така лишил оспорващия да даде обяснения и възражения и да
представи доказателствата си. Било допуснато смесване на двете процедури – тази
по съставяне на акт за установяване на публично държавно вземане и другата по
съставяне на решение за финансови корекции.
Твърди се и нарушение на материалния закон : Липсвало
нарушение на т.4.12, т.4.18 и т.8.1 от договор № 02/312/02716 от 03.10.2014г.,
тъй като посочените клаузи не установявали задължение за жалбоподателя, като
ползвател на безвъзмездна финансова помощ, да изпълни заложените в бизнес плана
финансови показатели. Размерът на очакваните приходи се влияел и от обективни
непредвидими фактори – икономически и социални, стоящи извън контрола на
ползвателя. Постигането на определени финансови резултати и откриването на
работни места не били част от съдържанието на инвестицията, а допълнителен
ангажимент, поет от ползвателя. Не били настъпили щети за националния бюджет и
за бюджета на ЕС.
Моли атакуваното
решение да бъде обявено за нищожно или да бъде отменено като незаконосъобразно.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването
не е взел становище по жалбата. Жалбата се оспорва с писмени становища,
подадени от представител по пълномощие – главен юрисконсулт Ива Зарева,
изпратени по делото преди насрочените за 20.02.2023г. и 29.05.2023г. съдебни
заседания. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява по
пълномощие от адвокат Б.В. от САК, която поддържа жалбата и направените с нея
оспорвания, както и претенцията за разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът оспорването не се явява и не изпраща
представител.
В срока по чл.149, ал.3 от ГПК писмено становище е
постъпило от адвокат В..
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 03.10.2014г. между ДФ „Земеделие“ (наричан
по-нататък ДФ), представляван от изпълнителния директор, и ЕТ „Екотур Велека – К.
Д.“ (наричан по-нататък ЕТ), като ползвател, бил сключен Договор № 02/312/02716
за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР), (наричан по-нататък договора) – л.99-116 от досието
на делото. По силата на договора ДФ предоставил на ползвателя безвъзмездна
финансова помощ (БФП), представляваща до 70% от одобрените и реално извършените
от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект № 02/312/02716 от
23.05.2013г. ДФ поел задължение да изплати финансовата помощ, при условие че
ползвателят е извършил инвестицията, съгласно одобрения проект, съобразно
условията и сроковете, определени с договора, анексите към него и всички
действащи в съответната област нормативни актове. Първоначално одобрената БФП е
в размер на 391160.00 лева.
Проектът е наименован „Хотелски комплекс за
селски туризъм“ в село Бръшлян, община Малко Търново, област Бургас, за който е
представен бизнес – план (л.40-98).
Инвестициите, за които е предоставена БФП, са
следните :
|
дейност |
Размер на разходите, за които
се кандидатства |
Одобрените разходи за
финансиране |
|
общо |
585 375.36 лв. |
573 307.83 лв. |
|
СМР - Къща "А" и Къща "Б" и
допълнително застрояване |
337 497.35 лв. |
327 530.59 лв. |
|
Вертикална планировка |
82 520.01 лв. |
82 409.76 лв. |
|
Доставка и монтаж на обзавеждане за 6 хотелски
стаи и на кухня, механа и барбекю - общо 30 места за сядане |
31 284.00 лв. |
31 284.00 лв. |
|
Доставка и монтаж на оборудване за 6 хотелски
стаи и на кухня и механа - общо 30 места за сядане |
6 265.00 лв. |
6 265.00 лв. |
|
Доставка
и монтаж на оборудване Енергиен Център (Топлинен и Студов център) |
29 236.00 лв. |
28 369.64 лв. |
|
Доставка
и монтаж на оборудване СОТ и видео наблюдение |
27 243.00 лв. |
27 243.00 лв. |
|
Строителен
надзор |
29 000.00 лв. |
28 664.82 лв. |
|
Разходи
за консултации - бизнес план |
26 000.00 лв. |
25 298.28 лв. |
|
Доставка
и монтаж на обзавеждане за летен кът и барбекю |
6 600.00 лв. |
6 600.00 лв. |
|
Доставка
и монтаж на пергола над барбекю и изграждане на воден ефект |
2 180.00 лв. |
2 180.00 лв. |
|
Упражняване
на авторски надзор |
7 550.00 лв. |
7 462.74 лв. |
Ползвателят се задължил да извърши
инвестицията в срок до 15.09.2015г.
Цялата сумата по договора в размер на 391160.00 лева била изплатена чрез две равни
плащания – на 03.04.2015г. и 07.12.2015г. Заявката за първото авансово плащане
е от 12.03.2015г., а за окончателното –
от 14.10.2015г. (л.117-137).
Инвестицията била реализирана върху собствен
на ЕТ недвижим имот в село Бръшлян – УПИ ІІ-177, кв.19, с площ 1089кв.м., който
ЕТ придобил чрез покупко – продажба, обективирана в нотариален акт №
192/17.05.2013г., том ІІ, нотариално дело № 384/2013г. на Съдията по
вписванията при РС Малко Търново.
Със заповед № 373964 от 19.06.2019г. на
Началник отдел „Регионален технически инспекторат“ Ямбол било наредено
извършване на проверка на място. Проверката била възложена за извършване от
главен експерт А.С., експерт 1 Я.Я.и експерт 2 К.Д.. Срокът на проверката е
определен от 20 до 30.06.2019г.
Констатациите от проверката на място били
отразени в Контролен лист за извънредна проверка (л.157-165).
Извършена била и документална проверка, за
което бил съставен Контролен лист, Приложение РЛ „Проверка на място на
документи“ (л.166-169).
Проверяваният период е от 01.01.2016г. до
25.06.2019г.
С декларация от 26.06.2019г. К. Д. посочила
имената и данните на пет работници, назначени на различни длъжности по трудови
договори с ЕТ през одитирания период (л.173-174).
От ЕТ е изготвена справка за реализираните
приходи от продажба на туристически услуги за същия период (л.175-176).
В последваща заповед от 16.07.2019г. била
разпоредена допълнителна проверка, която да се извърши за периода от 17 до
23.07.2019г. от главен експерт М.Ж., от експерт 1 К. Д. и експерт 2 Л.А.
(л.178-180).
Проверяващите съставили Контролен лист за
проверка на място (л.180-214), включващ и проверка на документи на място.
С писмо изх. № 01-282-6500/138 от 27.07.2019
г. ДФ уведомил ползвателя, че при проверката на място били констатирани
несъответствия, детайлно описани в контролния лист, като му е разяснена
възможността да направи забележки и възражения в писмен вид в 14-дн. срок.
Ползвателят подал до ДФ обяснения,
регистрирани под вх. № от 02.10.2019г. (л.250-251).
С писмо изх. № 02/312/02716/301/2201 от
04.11.2019г. Изпълнителят директор на ДФ открил открил производство по издаване
на АУПДВ (л.252-257). Административното производство е открито във връзка
направени констатации, установени при извънредната и последващата проверки, при
които било констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес
план (ОБП) по договора по два пункта :
І. Установено било изпълнение на бизнес плана
средноаритметично за три пълни години (2016г., 2017г. и 2018г.) в размер на
8.54 % от заложените приходи :
За финансовата 2016г. залегнали в ОБП приходи
от субсидираната дейност са 37800.00 лева, а реализираните били 10486.62 лева –
27.74 % изпълнение.
За финансовата 2017г. залегналите в ОБП
приходи от субсидирана дейност били 72000.00 лева, а реализираните – 4080.65
лева – 5.67%.
За финансовата 2018г. залегналите в ОБП
приходи от субсидираната дейност били 86400.00 лева, а реализираните – 2179.98
лева – 2.52 %.
За периода от 01.01. до 25.06.2019г.
залегналите в ОБП пропорционално на времето приходи от субсидираната дейност
били 46290.41 лева, а реализираните – 5158.00 лева – 11.14 %. И тъй като
финансовата 2019г. не била приключила, резултатите за тази години не се взели
предвид.
Реалното изпълнение на приходната част на ОБП
средно за три последователни пълни финансови години било 8.54%, което било под
20% от заложените приходи.
ІІ.Основната цел на мярка 312 била
насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятията
за неземеделски дейности.
За календарната и финансова 2016г. в ОБП било
заложено да се поддържа постоянна годишна заетост за общо три работни места, от
които едно управленско и две места производствен персонал. При проверката се
установило, че за тази година имало 2.42 броя заети лица, което представлявало
изпълнение от 80.56%.
За календарната и финансовата 2017г. в ОБП
било заложено да се поддържа постоянна
годишна заетост за общо 3 работни места, от които едно управленско и три места
производствен персонал. При проверката било установено, че ползвателят
осигурявал средно годишно 1.92 броя заети лица, което представлявало изпълнение
от 63.89%.
За календарната и финансовата 2018г. в ОБП
било заложено да се поддържа постоянна
годишна заетост за общо 3 работни места, от които едно управленско и три места
производствен персонал. При проверката било установено, че ползвателят
осигурявал средно годишно 1.83 броя заети лица, което представлявало изпълнение
от 61.11%.
Средно за трите пълни финансови години
установеното изпълнение било 68.52% спрямо заложената заетост в ОБП.
Въз
основа на горните констатации, административният орган приел, че ползвателят
нарушил поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от
договора във връзка с дадените определения в раздел IX "Други
условия", т. 9. 1, буква "г" от същия договор и § 1, т.26 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Приел
е за нарушена нормата на чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., имаща
следното съдържание : „Бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2“. Целите по чл.2 са следните :
насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за
неземеделски дейности в селските райони; насърчаване на предприемачеството в
селските райони; насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони.
ОБП отговарял на определението за „проект“ по
§1, т.19 от ДР на Наредба №
29/11.08.2008г. В него били заложени както приходите от субсидираната дейност,
така и броя и и вида на работните места, които инвестицията ще създаде.
В т. 4.12 от договора в тежест на ползвателя
било установено задължение да извърши цялата одобрена инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи.
Според т.4.18 от договора, ползвателят бил
длъжен да спазва ОБП за срок от 5 години от сключването на договора.
Според чл.46 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.,
в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателна агенция (РА) може
да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях
и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В този
случай РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението.
Според т.4.4 от договора, ДФ има право да
откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да
претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената
финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по
този договор и по Наредба № 29 от 11.08.2008г.
Връщането на изпратените по договора в случай
на неизпълнение на нормативни и/или договорни задължения суми било предвидено и
в т.8.1 от договора.
На основание т.4.4, б.“б“ и т.8.1 от договора
във вр. с неизпълнението на т.4.12 и т.4.18 от същия договор, чл.46, ал.1 и
ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. и публикуваните в ДВ, бр.69 от
30.08.2019г. Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от
ЗПЗП по мерките по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.
(Правилата), административният орган е приел, че на ЕТ следва да бъде наложена
финансова санкция и да бъде издаден АУПДВ.
За констатираното нарушение, свързано с
неизпълнение на ОБП (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес
плана) за три цели финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.), съгласно т.30,
предл.ІІІ от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата, когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи,
съгласно ОБП, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило
повече от две пълни финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ е 100% от предоставената финансова помощ по договора, а именно
391160.00 лева.
За констатираното нарушение (не са създадени
залегналите в бизнес плана работни места), свързано с неизпълнение на ОБП
(непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за три цели
финансови години, съгласно т.18, предл.ІІ от Приложение към раздел І „Общи
положения“ от Правилата, когато ползвателят по мярка 311 или мярка 312 не е
спазил параметрите, заложени в ОБП по отношение на устойчива заетост – не е
разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващи работни места, когато
неизпълнението е равно или по – малко от 50% спрямо заложените в одобрения
бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и времетраенето е над две
финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е
10% от предоставената финансова помощ по договора, а именно 39116.00 лева.
В писмото е посочено, че въпреки наличието на
повече от едно неизпълнение на сключения договор, размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ 100% от предоставената финансова помощ.
Посочено е, че обяснението на собственика на
ЕТ е оставено без уважение.
На ЕТ е разяснено правото да подаде писмени
възражения.
Срещу писмото било подадено писмено
възражение от ЕТ, чрез представител по пълномощие, регистрирано под №
8730/21.11.2019г. (265-268) Оспорват се констатациите в писмото, като се
развиват подробни съображения. Тъй като Правилата били публикувани в ДВ след
извършване на проверките, представя план за мерките, които ще бъдат предприети
за достигане на поне 50% от приходите за следващата финансова година
(л.269-275). Прави искане производството по издаване на АУПДВ да бъде
прекратено или санкцията да бъде определена при съобразяване с посочени обстоятелства.
На 25.08.2020 г. Изпълнителният директор на
ДФ "Земеделие" издал АУПДВ № 02/312/02716/03/01/04/01 с изх. № 01-6500/8730/25.08.2020г.,
с който ЕТ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 391 160, 00 лева. АУПДВ е обжалван пред Административен съд Бургас и
е отменен с решение № 418/18.03.2021г., постановено по административно дело № 2169/2020
г. Решението на Административен съд Бургас е потвърдено с решение № 12700/14.12.2021г.,
постановено по административно дело № 5219/2021 г. по описа на Върховния
административен съд. Касационната инстанция приема, че при наличие на
основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от
ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕСФУ), на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение
за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ, тъй като е
налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон.
Предвид приетото в съдебните решения, с писмо
с УН 02/312/02716/301/22/02 с изх. № 01-6500/8730#1 от 04.04.2022 г. на
Изпълнителния директор на ДФ, адресирано до ползвателя, последният е уведомен,
че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и влязлото в сила съдебно решение на
ВАС и съобразно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" открива
производство по налагане на финансови корекции. В уведомителното писмо са
описани подробно констатациите, направени след проверка на изпълнението на договора,
като са преповторени фактическите обстоятелства в писмото за откриване на
производството по АУПДВ. Указано е, че във връзка с описаните нарушения, ДФ ще
пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция на ЕТ, която
ще бъде в общ размер на 391160.00 лева, представляващи 100% от получената
субсидия. В случай че ползвателят не е съгласен с направените констатации,
изложени в писмото, му е разяснено правото да представи в 14-дневен срок от
получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към
тях.
Уведомителното писмо е съобщено на
жалбоподателя два пъти – на 17.04.2022г. и на 26.05.2022г.
На 06.06.2022г. е регистрирано възражение от
ЕТ, в което се твърди недопустимост на производството, поради това, че АУПДВ
вече бил отменен с влязло в сила решение. Противопоставя и възражение за
давност. Настоява за прекратяване на административното производство.
Оспореният в настоящото производство акт е
Решение № 02/312/02716/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8730#14, с което на
основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП, както и на основание чл.46, ал.1, и ал.2
вр. чл.16, ал.2 и чл.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. и чл.70, ал.1, т.7 вр.
чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на
влязлото в законна сила съдебно решение № 12700/14.12.2021г., постановено по
административно дело № 5219/2021г. на ВАС , на ЕТ "Екотур Велека – К. Д.“
е определена обща финансова корекция в размер на 391160.00 лева (л.18-28).
Прието е, че са извършени две нарушения, за
всяко от които са определени две финансови корекции:
1/ Финансова корекция в размер на 391160.00
лева за описаното нарушение по т.1 от решението – неизпълнение на заложените в ОБП
приходи (непостигане на нивата на показатели, предвидени в ОБП) за цели три
финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.). Съгласно т.30, предл.ІІІ от
Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата, когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички
проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи,
съгласно ОБП, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило
повече от две пълни финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване
помощ е 100% от предоставената финансова помощ по договор, а именно 391160.000
лева.
2/ Финансова корекция в размер на 39116.00
лева за описаното нарушение по т.2 от решението – не са създадени залегналите в
ОБП работни места, свързано с неизпълнение на одобрения проект в разходната му
(непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за цели три
финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.). Съгласно т.18, предл.ІІ от
Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата, когато ползвателят по
мярка 311 или мярка 312 не е спазил параметрите, заложени в ОБП по отношение на
устойчива заетост – не е разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващи
работни места, когато неизпълнението е равно или по – малко от 50% спрямо
заложените в ОБП параметри по отношение на заетост и времетраенето на
нарушението е над две финансови години, размерът на финансовата корекция е 10%
от предоставената финансова помощ по договора, а именно 39116.00 лева.
На основание чл.3, ал.1 от Правилата е
наложена обща финансова корекция в размер на 391160.00 лева.
Решението е съобщено на жалбоподателя на
16.08.2022г., който подал жалба срещу него на 30.08.2022г. при спазване на
14-дн. срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Съдът допусна, изслуша и прие като неоспорена
съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото Б.Б., в която се поддържа
следното :
Вещото лице е установило размера на реализирани приходи от
продажбата на туристически услуги по счетоводни данни за 2016 г., 2017 г. и
2018 г., и след като ги е съпоставило със заложените по ОБП приходи от
дейността, поотделно за всяка година, и средноаритметично за трите години, е
установило следните проценти на изпълнение за всяка година и средноаритметично
за трите години :
|
приход |
заложено по Бизнес план |
приходи по счетоводни данни |
в % съотношение |
|
2016 г. |
|||
|
приходи
от туристически услуги |
37 800.00 лв. |
9 645.00 лв. |
25.52% |
|
2017 г. |
|||
|
приходи
от туристически услуги |
72 000.00 лв. |
4 920.00 лв. |
6.83% |
|
2018 г. |
|||
|
приходи
от туристически услуги |
86 400.00 лв. |
2 180.00 лв. |
2.52% |
|
общо за периода 2016 г., 2017
г., 2018 г. |
|||
|
приходи
от туристически услуги |
196 200.00 лв. |
16 745.00 лв. |
8.54% |
Осчетоводената
на 31.01.2017 г. сума от 840.00 лв. е
от реализирани приходи от продажби на туристически услуги в периода 30.12.2016
г. – 01.01.2017 г., която сума в предоставена на ДФ „Земеделие” справка за
реализирани приходи и в Таблица 1 от приложение „Работен лист за проверка за
реализиране на заложени параметри/показатели в бизнес плана” е отразена за 2016
г., но по счетоводни отчети е отразена в 2017 г., поради което в експертното заключение е прието, че е приход в
годината на осчетоводяване.
Средноаритметично за периода 2016 г. - 2018 г.
изпълнението на приходите заложени в ОБП приходи е 8.54 %.
Относно заетостта вещото лице е установило
следните данни :
За 2016г. средната годишна заетост е 2.4167 работни места, поради което
изпълнението на ОБП е 80.56%.
За 2017г. средната годишна заетост е 1.9167
работни места, поради което изпълнението на ОБП е 63.89%.
За 2018г. средната годишна заетост е 1.8333
работни места, поради което изпълнението на ОБП е 61.11 %.
Средноаритметично за периода 2016 г. - 2018 г.
изпълнението по показател брой заети лица, заложени в ОБП, е 68.52 %.
Вещото лице е обяснило как се изчислява дали
един бизнес план е с икономическа жизнеспособност и дали предлага устойчива
заетост.
Горните факти съдът установи след
анализ и преценка на събраните по делото доказателствени източници. Писмените
доказателства съдът кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава
ГПК. Към доказателствената съвкупност съдът приобщава експертното заключение,
тъй като вещото лице е дало екзактен отговор на поставените му въпроси и не са
налице основания, които да поставят под съмнение правилността на заключението.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
Оспореният акт
е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ,
според която актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция
се издава от ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В жалбата се
твърди, че обжалваното решение се издавало на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от
Наредба № 29 от 11.08.2008г., които касаели правомощията на РА, т. е. инвокира
се довод за липса на компетентност.
Според
разпоредбата на чл.9, ал.5, изр. второ от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия
орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура
се намира управляващият орган или оправомощено от него лице, като правомощия на
ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. В § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че РА е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По
силата на чл.11, ал.2, т.4 и чл. 11а от ЗПЗП, ДФ е акредитиран за единствена РА за Република България за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е създадено задължение за РА да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ, който е и
изпълнителен директор на РА, издава решения за налагане на финансови корекции
по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. Следователно, изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" е оправомощен по силата на закона да
издава решения за налагане на финансови корекции.
Решението е
издадено в писмена форма и съдържа достатъчно подробни фактически и правни
основания, за да отговори на изискването на АПК за мотивираност. Решението е
подписано от издателя му. Жалбоподателят е имал възможност да разбере какви са
нарушенията, за които се издава актът, както и какъв е размерът на подлежащата
на възстановяване БФП за всяко от нарушенията, като направи възражения срещу
всяко едно от тях, съответно да представи доказателствата си както в
производството пред административния орган, така и в производството пред съда.
Съдът не установи
в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗУСЕФСУ,
процедурата по администриране на нередност е започнала по инициатива на
управляващия орган чрез специален акт, поставящ началото на процедура по
налагане на финансова корекция по ЗУСЕФСУ. Лицето, чиито права евентуално ще
бъдат засегнати от акта, било уведомено по реда на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, като
му било разяснено правото да представи възражения и доказателства в 14-дн.
срок. По делото са приложени две известия за доставяне на посоченото писмо с
адрес К. Д. – едното получено на 17.04.2022г., а другото – на 26.05.2022г.
(л.35-36). В жалбата се твърди, че първото съобщение не било получено от К. Д.,
тъй като тя по това време била в отпуск по болест, заради счупване на крак.
Съдът не споделя възраженията в жалбата по следните причини : Вярно е, че за
периода от 12.04 до 11.05.2022г. К. Д. била в отпуск по болест с диагноза
счупване на долния край на лъчевата кост. Издаден ù бил болничен лист,
според който на пострадалата е предписан домашно – амбулаторен режим на
лечение, което не изключва възможността на 17.04.2022г. К. Д. да е получила
писмото. Три дни след това тя е постъпила за три дни на болнично лечение – от
20 до 23.04.2022г., но вече след получаване на писмото. Дори и обаче да се приеме,
че на 17.04.2022г. не К. Д. е получила писмото, то е налице повторно връчване –
на 26.05.2022г., за което жалбоподателката не оспорва, че лично го е получила и
с оглед на повторното връчване е подала възражение. Дори и в оспореното решение
да е прието, че възражението било подадено извън срока, е било обсъдено и
оставено без уважение от административния орган. Следователно, правото на
засегнатото лице по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ не е било нарушено по никакъв начин.
За изцяло неоснователни
съдът преценява оплакванията на жалбоподателя за неприложимост на Правилата,
тъй като те не били част от обективното право при подписване на договора. Съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.9 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на РА одобрява със
заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен
договор, като заповедта и правилата се обнародват в "Държавен
вестник". В изпълнение на посочената разпоредба, изпълнителният директор
на ДФ е приел Правилата за определяне на размер на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 69 от
30.08.2019г., в сила от 30.08.2019г. Правила
нямат обратно действие, тъй като въз основа на тях не се извършва преоценка на
вече настъпили юридически факти, т. е. с тях не се констатират нарушения на
задължения на ползватели по мерките от ПРСР и не се променят правните последици
от вече извършени такива нарушения - възстановяване на неправомерно получена
финансова помощ. Както е посочено в чл.1 Правилата, те са изготвени в
съответствие с член 30
от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на
процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за
подпомагане на развитието на селските райони (за заявки за окончателно плащане
по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
г., подадени преди 1 януари 2015 г.), публикуван в OB, L 25, 28.01.2011 г., на
Европейския съюз, и член 35
от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014
г. за допълнение на Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за
отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към
директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и
кръстосаното съответствие, публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на
Европейския съюз (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР 2007 – 2013 г.),
подадени след 1 януари 2015 г.).
С Правилата не
се създават нови задължения на ползвателите на финансова помощ, произтичащи от
предоставеното подпомагане, а се унифицира подхода на РА при определяне размера
на подлежащата на възстановяване финансова помощ, поради неспазване на
еднотипни задължения от страна на ползвателите на финансова помощ по мерките от
ПРСР, като се отчитат критериите за това, посочени в чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Подробни съображения защо Правилата нямат
обратно действие се съдържат в решение № 15545 от 15.12.2020 г., постановено по административно дело №
8071/2020 г. на ВАС, 5-чл състав, с което е потвърдено решение № 3618 от 10.03.2020 г., постановено по административно дело №
14154/2019 г. на ВАС, І отд, образувано по жалби срещу Правилата с твърдения за
тяхната незаконосъобразност.
Следващият
довод в жалбата за нищожност на оспореното решение – че въпросът вече бил решен
със сила на пресъдено нещо с решението на ВАС, също е неоснователен. Подробно
съдът изложи във фактическата обстановка по – горе по каква процедура и на
какви основания е бил издаден АУПДВ и защо е бил отменен от съда. В решението
на АдмС Бургас и в потвърждаващото го решение на ВАС ясно е посочено, че след
създаването на ал.6 и ал.7 на чл.27 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019г., без
съмнение в съдебната практика се приема, че непостигането на заложените
финансови показатели, каквито са констатираните в обжалвания по делото АУПДВ
отклонения, представлява неизпълнение на одобрените индикатори, съответно е
налице основанието на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ. Казано с други думи,
административният орган неправилно е стартирал процедура по издаване на АУПДВ
за нарушение, за което е недопустимо да бъде издаден АУПДВ, вместо решение за
налагане на корекция по ЗУСЕСФУ, което е препятствало съда да се произнесе по
въпроса извършено ли е нарушението или не, тъй като допускането на нарушения на
процесуалните правила е препятствало съда да провери съответствието на акта с
материалния закон. След като АУПДВ е бил отменен от съда, не е процедирано по
реда на чл.173, ал.2 от АПК и преписката не е била върната на органа за ново
произнасяне, тъй като органът не е бил сезиран с искане за постановяване на
акт, а е действал служебно. След постановяване на окончателното решение на ВАС
органът е започнал нова процедура – за постановяване на решение по ЗУСЕФСУ,
като за основание посочил решението на ВАС. В тази връзка съдът указва, че решението
на ВАС не следва да счита за основание, независимо че е посочено като такова, а
по – скоро е цитирано както в акта за започване на производство по ЗУСЕСФУ,
така и в решението за корекция, като съдебен акт, в който е дадено задължително
тълкуване по какъв ред следва да бъде реализирана отговорността на ползвателя
за допуснатите от него нарушения на договора. От друга страна, няма
нормативна забрана в служебно откритото
административно производство и при издаване на решение за финансова корекция да
бъдат ползвани (т.е. да не се
установяват наново) факти,
установени при двете проверки, извършени
през 2019г., вкл. констатациите на проверяващите екипи,
отразени в контролните листи. Не е налице твърдяното в жалбата смесване на двете
процедури. Очевидно, стартираната процедура по издаване на АУПДВ е приключила с
отмяната му от съда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. След постановяване на съдебното решение административният орган е
стартирал нова процедура – по издаване на акт за финансова корекция по ЗУСЕФСУ.
Липсва основание да се приеме, че се получило някакво смесване на процедурите и
именно затова в жалбата не се сочи в какво се изразява твърдяното смесване. От
значение за надлежното провеждане на процедурата по ЗУСЕФСУ е дали ползвателят
е надлежно уведомен за релевантните във връзка с откритата процедура обстоятелства и дали правото му
на защита е било гарантирано, за което съдът при извършената служебна проверка
не установи отклонения.
И последния
довод в жалбата за нищожност на решението – бил посочен ЕИК, несъответстващ на
ЕИК на жалбоподателя, е изцяло несъстоятелен, израз на което е активното
участието на жалбоподателя в съдебното производство. Очевидно е допусната
някаква техническа грешка при изписване на ЕИК, която обаче не е внесла и
най-малко съмнение кое е лицето, на което е наложена финансовата корекция.
Административният орган е следвало да развие производство по реда на чл.62 от АПК преди да изпрати преписката в съда, което обаче може да се предприеме и
след приключване на съдебното производство.
С оглед
изложеното по – горе съдът приема, че не са допуснати нарушения на общите и на
специалните правила на процедурата по определяне на финансовата корекция и не е
налице отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Оспореното
решение съответства и на материалния закон.
По делото не е
спорно, че : 1/ ЕТ е ползвател по договор за отпускане на финансова помощ по
мярка 312; 2/ че цялата финансова помощ, възлизаща в размер на 391160.00 лева
(представляващи 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи по
проекта), е изплатена от ДФ чрез двукратно плащане; 3/че проектът е реализиран
и къщата за гости функционира като такава и към момента; 4/че за 2016-2018г.
ползвателят е реализирал приходи от продажба на туристически услуги в размер на
945.00 лева за 2016г., 4920.00 лева – за 2017г. и 2180.00 лева – за 2018г.;
5/че за 2016-2018г. ползвателят е осигурил средна годишна заетост, възлизаща на
2.4167 места за 2016г., 1.9167 места – за 2017г. и 1.8333 места – за 2018г.
Спорът по
делото е правен и се свежда до повдигнатите с жалбата въпроси дали с договора
ползвателят се е задължил да изпълни заложените в ОБП показатели – финансови и
за заетост, дали тяхното неизпълнение представлява неизпълнение на одобрени
индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСФСУ, дали правилно е била
определена финансовата санкция и дали не е изтекла предвидената в закона
погасителна давност.
По спорните
въпроси съдът се произнася така :
Настоящият
жалбоподател е ползвател на средства от ЕФСУ и бенефициер по смисъла на чл.2, т.10 на Регламент № 1303/2013 г., тъй като е получил средства от
структурните и инвестиционни фондове. Съгласно чл.63, §1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство,
помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично.
Според
определението в чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, "нередност" е всяко нарушение на
правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази
разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор,
участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове,
което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза
чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. При констатиране на
нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ. Настоящият жалбоподател се
явява икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, тъй като е ползвател по договор с ДФ, по
силата на който е получил финансиране от ПРСР за периода 2007-2013 г., и в тази
връзка може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 г.
Съгласно чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чрез
извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета
финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на
изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или
възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред
Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз
и българското законодателство. Основанията за извършване на финансова корекция
са регламентирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно т.
7 от същата, такова основание е неизпълнението на одобрени индикатори. В закона
не е установено съдържанието на понятието "одобрени индикатори", но
трайно изразено в съдебната практика е разбирането, че с характер на индикатори
са показателите, чрез които се измерва осъществяването на одобрения проект и
постигането на целите на програмата.
В решение №
4584/13.05.2022г., постановено по административно дело № 8502/2021г. на ВАС, І
отд., препращащо и към други решения на върховната инстанция, е обобщено, че непостигането
на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на
одобрените индикатори и е налице основанието по чл.70,
ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за
извършване на финансова корекция. В решение №
13796/6.11.2020 г., постановено по административно дело № 12488/2019 г. на ВАК, VІІ отд.,
се приема,
че показателите на бизнес-плана по своето естество съставляват
"индикатори" по смисъла на ЗУСЕФСУ и
„индикаторът
е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект.
Проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение,
което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на
извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на приходите и разходите
след реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на
инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са
мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния
размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде
сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на
оперативната програма".
Със сключването на договора ползвателят на
помощта се е задължил не само да изгради къщите за гости, но и да спазва
производствената и търговската програма за периода на бизнес плана за постигане
на целите, които се преследват с одобрения проект. Целите по мярка 312 за
отпускане на финансова помощ са посочени в чл.2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. и те
са свързани с насърчаване на растежа и
създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в
селските райони, насърчаване на предприемачеството в селските райони, както
и насърчаване развитието на интегриран
туризъм в селските райони. Самото изграждане на къщите за гости е само
елемент от целия бизнес проект, поради което преценката за изпълнението на
одобрената инвестиция не се изчерпва с констатациите за фактическото ù завършване.
Както вече се посочи по – горе, целите, която преследва мярка 312 са конкретно
очертани в закона и сред тях не фигурира цел бенефициерът да си построи и да
стане собственик на къща за гости. Съответствието на извършените инвестиции с
проекта се проверява преди плащането на финансовата помощ, но след това за срок
от пет години от сключването на договора ползвателят е длъжен да спазва
одобрения проект, като използва придобитите въз основа на него активи за
изпълнение на дейностите, предвидени в бизнес плана. В този период бенефициерът
дължи точно изпълнение на сключения договор, като реализира планираните услуги
и приходи от тези услуги.
Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № 29/11.08.2008г., кандидатът задължително изготвя бизнес
план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и
устойчива заетост на проекта за
период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години,
водещи до реализиране на целите по чл. 2. Легалното определение на понятието
икономическата жизнеспособност е дадено в § 1, т.6 от ДР на Наредбата –
генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Понятието
устойчивата заетост е запазване на съществуващите работни места и/или създаване
на нови в предприятието за периода на бизнес
плана - §1, т.26 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008г. Допустимостта на бизнес
плана се оценява по тези показатели, тъй като те са относими към постигане на целите
на Мярка 312.
Съществена част от бизнес плана е неговата част
ІV „Финансово – икономически статут“ (л.82-83), състояща се от приходна и
разходна част. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни,
информация и предвиждания, позволяват на органа да прецени изпълнението на
нормативните условия за икономическа жизнеспособност на инвестицията. Приходите
в бизнес плана са носители на информацията за съответствието със задължителните
условия по чл.16, ал.2 от Наредба № 29/11.08.2008г.
Двете установени нарушения са свързани именно с
неизпълнение на ОБП в приходно-разходната му част.
Относно неизпълнение на ОБП в приходната му част
: Заложените от дейността приходи съдът посочи по – горе и не се оспорва, че бенефициерът
не е изпълнил заложените финансови параметри относно приходите от дейността,
формиращи се от предоставяне на къщите за гости, за посочените от органа три
финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г., което води до недостатъчна
икономическа жизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от
Наредба 29/11.08.2008г.
От експертното
заключение непререкаемо се установява, че реализираните приходи средноаритметично
за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са 8.544 лв., за което т.30 от Приложение към
раздел I "Общи положения" от Правилата предвижда възстановяване на
100 % от предоставената финансова помощ по договора, поради което правилно за
това нарушение определената финансова корекция е в размер на 100% от получената
субсидия.
Относно неизпълнение на ОБП в разходната му част
: И в тази част е налице на неизпълнение на проекта досежно заложените в него
три работни места за одитирания период, от които едно управленско и две места
производствен персонал. За периода изпълнението по показател брой заети лица е
средноаритметично 68.52%. Правилно размерът на корекцията е определен при
приложение на т.18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от
Правилата, където размерът на санкцията е определен на 10% от получената
субсидия тогава когато за повече от две години е установено неизпълнение на
задължението за устойчива заетост до 50%.
Неизпълнение на заложените както в приходната,
така и в разходната част на ОБП показатели е нарушение на т.4.12 и т.4.18 от
договора, според които ползвателят поел задължение да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока по договора в съответствие с одобрения проект, част от който
е бизнес плана и да спазва проекта за срок от 5 години от сключване на
договора, т. е. до 03.10.2019г., а при неизпълнение на нормативните и договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, ДФ може да поиска връщане на
вече изплатени суми на основание т. 4. 4, б. "б" и т. 8. 1 от
договора, при спазване на изискванията на чл.46 от Наредбата, както е сторено в
случая.
Правилно окончателният размер на финансова корекция
е определен в размер на 391160.00 лева при съобразяване с на чл. 3, ал. 1 от
Правилата, според която, когато при осъществяване на контрол относно спазване
на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на
ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при
изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите
нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за
вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя
финансова помощ.
Както вече съдът обсъди по – горе, отговор на повдигнатия
в жалбата въпрос доколко Правилата са приложими към определяне на санкции по
договори, сключени преди приемането им, е даден в решение №
15545/15.12.2020 г. на ВАС, в мотивите на което се поддържа, че с
Правилата се определя единствено размера на подлежащата на възстановяване сума,
докато неспазването на критериите за допустимост, ангажимент или друго
задължение от ползвателя на помощта са уредени в съответните наредби,
регламентиращи условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мерките
от ПРСР за програмния период 2007-2013 г., в случая Наредба № 29 от 11.08.2008 г.,
която е действащо право към момента на кандидатстване за помощта, към датата на
подписване на договора, на установяване на нарушенията при проверката на място
и при издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция.
Правилата нямат твърдяното от жалбоподателя обратно действие и не преуреждат
развилите се вече правоотношения, а се прилагат спрямо юридически факти,
настъпили преди влизането им в сила, за да им се придаде нова правна оценка.
Подписвайки договора, ползвателят е поел придобил права, но е поел и редица
задължения, неизпълнението на които е скрепено с много сериозни санкции, които
са израз на завишената защита на финансовите интереси на ЕС. Договорът за
отпускане на финансова помощ не е договор нито по ЗЗД, нито по ТЗ, затова не се
прилагат техните разпоредби при неизпълнението му. С чл.9.4 от договора изрично
е изключено приложението на чл.87, ал.4 от ЗЗД (разваляне на договора не се
допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед
интересите на кредитора), поради което страните са се съгласили, че
неизпълнението от страна на ползвателя на което и да е задължение, посочено в
договора, представлява съществено неизпълнение с оглед интересите на ДФ.
В жалбата е направено позоваване на форсмажорни
обстоятелства, което по същество е искане за приложение чл.48 от Наредба № 29
от 11.08.2008г., според който страните по договора не отговарят за неизпълнение
на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни
обстоятелства по смисъла на §1, т.27 и
при спазване на условия на този член, който в ал.2-ра установява за ползвателя
на помощта или упълномощено от него лице задължение писмено да уведоми РА за
възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи
достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата,
на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице е в състояние да го
направи. В ДР е дадено легално определение на понятието форсмажорни обстоятелства
по смисъла на Наредбата : а) смърт на
ползвателя на помощта; б) продължителна професионална нетрудоспособност на
ползвателя на помощта; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако
това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за
отпускане на финансова помощ; г) тежко природно бедствие, въздействало сериозно
върху земята в имота; д) разрушаване на животновъдните постройки в имота в
резултат на инцидент; е) епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично
животните на земеделския производител.
Очевидно е, че явлението, което жалбоподателят
претендира да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство, не отговаря на
легалното определение. Преминаването на мигранти през района на село Бръшлян не
може да се отнесе към нито една от категориите обстоятелства по §1, т.27,
поради което и възражението на жалбоподателя да бъде освободен от последиците
от неизпълнението на договора се явява изцяло неоснователно.
Възражението за изтекла погасителна давност
поради изтекъл мониторингов период също е неоснователно. В чл.4.18 от договора
за ползвателя е установено задължение в срок от пет години от сключване на
договора да спазва одобрения проект, част от който е и ОБП. Проверките на място
са извършени през юни и август на 2019г. в рамките на петгодишния срок за
мониторинг и е установено, че нарушенията на договора са извършени именно в мониторинговия
период.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се
издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона. Финансовата
корекция е предвидена като административна мярка, която се налага с цел да се
коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като възстанови
фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността
размера на средствата от ЕСИФ (сега ЕФСУ), който е неправомерно разходван.
Следователно оспореният акт е издаден и при съобразяване с преследваната от
закона цел и не е налице отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва
да бъде отхвърлена.
По разноските :
Предвид неоснователността на жалбата,
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в общ размер 8600.00
лева, съобразно списъка по чл.80 от ГПК, също се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
С молба от 26.05.2023г. главен юрисконсулт И.З.е
заявила претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за
вещо лице. Ответникът е внесъл депозит в размер на 200.00 лева, който е
изплатен на вещото лице след приемане на счетоводната експертиза.
Според разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от ЗПП. Приложима е
Наредбата за заплащане на правната помощ, която, според §2, е приета на
основание чл.37, ал.1 от ЗПП. Според чл.24 от НЗПП, възнаграждението за административни
дела с определен материален интерес е от 100.00 до 300.00 лева. С оглед
критериите по чл.1 - вид и количеството
на свършената работа, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
200.00 лева. Така общият размер на разноските, които жалбоподателят следва да
заплати на ДФ, възлиза на 400.00 лева.
Ръководен от гореизложените
съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Екотур
Велека-К. Д.“, ЕИК *********, седалище в село Бръшлян, община Малко Търново,
област Бургас, представляван от собственика К.Д.Д., срещу Решение № 02/312/02716/3/01/04/02, изх. №
01-6500/8730#14 от 12.08.2022г., на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансова
корекция.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЕТ
„Екотур Велека-К. Д.“, с посочени данни, за присъждане на разноски в размер на
8600.00 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.3
от АПК ЕТ „Екотур Велека-К. Д.“,
с посочени данни, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, адрес град София
1618, бул. Цар Борис ІІІ № 136, сумата 400.00 (четиристотин) лева,
представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я :