№ 505
гр. Плевен, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИК.
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430106268 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, против П. Б. С. с ЕГН
**********, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи
следните суми: главница от 380.54лв., договорна лихва 84.29лв. по ***
представляващи неизпълнени задължения, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 30.08.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение №
2757/01.09.2023г. по ч.гр.д № 4950/2023г. по описа на ПлРС, възразена от
длъжника. Твърди се, че на 13.12.2021г. в *** е бил сключен ***, между *** и
П. Б. С., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя
паричен кредит в размер на 624.08лв. Сочи се, че кредитополучателят се е
задължил да погаси задължението си на 18 месечни анюитетни вноски, с
краен срок за погасяване - 14.06.2023г., но след усвояване на Кредита,
кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е
преустановил плащанията си. Твърди се, че на 19.12.2022г., е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания между *** и ***, по силата
на който задължението на ответника, произтичащо от ***, е изкупено от ***,
1
а на 19.05.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
между ***, и ***, по силата на който задължението на ответника, по Договора
за стоков кредит е изкупено от ***. Твърди се, че ответникът е уведомен за
цесиите на адреса, посочен в договора, а и с получаване на исковата молба.
Сочи се, че плащане по задължението не е постъпило. Претендират се и
направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по
делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото не е постъпил
отговор. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. Не е ангажирал становище по предявените искове, не е
попълнил делото с доказателства и не е направил искания за такива или за
отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в
отсъствие на негов представител.
В съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото,
визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед
представените писмени доказателства – *** с краен срок за погасяване
14.06.2023г., Договори за прехвърляне на вземането от 19.12.2022г. между
*** и *** и от 19.05.2023г. - между *** и ищеца ***, извлечение от
Приложения № 1 към тези договори, пълномощни за уведомяване на
длъжниците по прехвърлените вземания към договора за цесия, уведомление
за прехвърляне на вземания до ответника.
Поради изложеното, като взе предвид получаването на уведомлението за
цесия от ответника в хода на делото – със съдебните книжа към исковата
молба, обстоятелството, че крайният срок за погасяване на кредита е бил
14.06.2023г., а заявлението е подадено на 30.08.2023г. и именно тази дата се
счита, съгл. чл. 422 ал. 1 от ГПК, за дата на подаване на исковете – т.е. не е
изтекъл давностният срок за вземанията нито за главница, нито краткия такъв
за лихва, съдът намира, че исковете следва да се уважат изцяло, като се
постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да се
2
мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за
постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно искане
за това от ищеца. Независимо от връчването на уведомлението за цедиране на
вземанията на ответника в хода на делото, то съдът намира на осн. чл. 235 ал.
3 от ГПК, че дължими на ищеца към датата на устните прения са вземанията
по сключения договор, т.к. ответникът не е направил възражение, че е
погасил вземанията към някой от предходните му кредитори.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
намира, че следва да присъди разноските на ищеца в исковото производство –
25.00лв. - заплатена държавна такса. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, които възлизат на 265.00лв.
По изложените съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, че П. Б. С., ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, следните суми: главница от 380.54лв., договорна
лихва 84.29лв. по *** представляващи неизпълнени задължения, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 30.08.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 2757/01.09.2023г. по ч.гр.д № 4950/2023г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, П. Б. С., ЕГН ********** ,
с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***, направените по делото разноски в
размер на 25.00лв., както и разноските по ч.гр.д.№ 4950/2023г. по описа на
ПлРС, в размер на 265.00лв.
Решението, като неприсъствено, не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3