Р Е Ш Е Н И Е
№
......
гр.Плевен,
17,05,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІХ-ти граждански състав,
в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гражданско дело №9099 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано след обезсилването от въззивна инстанция на
решението по гр.д.№1937/2018 г. на ПлРС и връщането
му за ново разглеждане с дадени задължителни уазания
от въззивната инстанция.
След
връщане на делото, същото е образувано под настоящия номер, и с разпореждане от
17,12,2018 г. ИМ е оставена без движение съобразно указанията на въззивната инстанция. На 27,12,2018 г., в изпълнение на
дадените указания, е депозирана искова молба от И.М.К.,
ЕГН **********,***, чрез адв.Е.М. от ПАК, против М.И.Х.,
ЕГН **********,***, и П.И.П., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че ищцата е наследница на ***, б.ж. на
с.***, починал на 25,02,1957 г.
Твърди се, че с Решение №6-2/21,02,1996 г.
ПК Плевен възстановила правото на собственост
на наследниците на *** върху шест
земеделски имота, описани в исковата молба. Твърди се още, че на 18,11,2016 г.
ответникът П.И.П. /в качеството си на наследник на ***/ упълномощил ответника М.И.Х. с нотариално заверено пълномощно да продаде на когото намери за добре и на цена каквато
прецени, притежаваните от него ид.ч.
от наследствените имоти, останали му в наследство от ***, както и да сключва договори за аренда/наем на земеделските имоти. На същата дата, отв.М.Х.
действащ като пълномощник на отв.П.П., като арендодател, сключил със себе си
в качеството на арендатор договор за аренда за
описаните земеделски имоти за срок
от двадесет години срещу арендно
плащане от 25,00 лева на декар.
Ищцата твърди, че за описаните имоти ежегодно сключвали договор с ***“ с.***, като последния
действащ договор бил до 01,10,2017 г.
Твърди се, че когато ***– също наследник на ***, отишла да сключи нов
договор, установили, че вече има сключен
договор. Ищцата твърди, че отв.П.П. бил подведен, тъй като мислел,
че пълномощното било за продажба
на идеални части от земеделските
имоти, но не и за сключване
на договора за аренда. Сочи
се, че в последствие -
на 16,12,2016 г.,
отв.М.Х., като пълномощник на отв.П.П., дарил на майка
си идеална част от имотите,
като още същия ден бил
сключен и договор за продажба на
другата идеална част от имотите.
Ищцата твърди, че договорът
за аренда е нищожен, тъй като
противоречи на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Твърди, че за
този регион, за 2016 г. арендното плащане е било в размер на
50,00 лева, а за 2017 г. – в размер на 55,00 лева за декар.
Твърди се още, че сключването на договор за аренда
за срок от
20 години е несправедливо дълъг, като средната
продължителност на договор за аренда
е десет години. В заключение ищцата моли съда да
постанови решение, с което да прогласи
за нищожен договор за аренда
от 18,11,2016 г.,
сключен между М.И.Х., като пълномощник на П.И.П., като арендодател, и М.И.Х. като арендатор, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е договорено
арендно плащане в размер на 25,00 лева, при средно
такова за землището от 55,00 лева на декар.
Претендират се разноски. В с.з.
процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявения иск. В
дадения от съда срок не представя писмена защита.
В
срока по чл.131 от ГПК отв.П.П.
ангажира писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен.
Твърди се, че ищцата може да поиска увеличаване на арендното
плащане по реда на чл.16, ал.3 от ЗАЗ. В с.з., за което е редовно призован, отв.п. не се явява и не изпраща представител.
В едномесечния срок ответникът М.Х. депозира писмен отговор чрзе адв.Н.Д.
от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен. Сочи се, че ИМ е неясна, тъй като
веднъж се сочи разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД, а след това чл.26, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че в никакъв случай не е налице неравностойност на престацията, тъй като арендното
плащане зависи от множество фактори – волята на договарящите, вида и количеството
на отдадената земя, категорията на същата, местоположението й, вида и
плодовитостта на почвите и др. Възразява се срещу поисканата СИЕ като неотносима. В с.з. процесуалният представител на отв.Х. моли съда да отхвърли иска. В писмена защита, депозирана
в дадения от съда срок, процесуалният представител на отв.Х.
развива съображения, подобни на изложените в отговора на исковата молба.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,
прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
От представеното по делото копие от Удостоверение
за наследници №72/29,11,2017 г. на Кметство – с.*** се установява, че *** е
починал на 25,02,1957 г., както и неговите наследници, между които и ищцата И.М.К..
От представеното копие от решение №6-2 от
21,02,1996 г. на ПК-Плевен се установява, че на наследниците на *** са
възстановени в стари реални граници 14 броя недвижими имоти в землището на с.***,
шест от които са и описаните в ИМ.
От представеното пълномощно от 18,11,2016 г.,
рег.№4751 и 4752 на нотариус ***, се установява, че отв.П.И.П.
е упълномощил отв.М.И.Х. с редица права, включително
и с правата да стопанисва, управлява и се разпорежда със собствените му,
получени по наследство от *** недвижими имоти, находящи
се в землището на с.***, които са описани конкретно в пълномощното. Видно от съдържанието
на това пълномощно, упьлномощителят П.И.П. е упълномощил М.И.Х. с множество
права за управление и разпореждане, включително и да продава на когото намери за добре и на цена, каквато прецени,
включително и да договоря сам със себе си или с лица, които представлява,
съгласно чл.38 от ЗЗД, да се снабдява с всички необходими документи,
включително и за изготвяне
на скици, данъчни оценки, решения на ПК и ОСЗ, нотариални актове, договори за
доброволни и съдебни делби и др., да сключва, изменя договори за наем/аренда, да прекратява вече сключени договори за
аренда /наем/ за недвижимите имоти - земеделски земи, изрично описани в
самото пълномощно.
От представения в заверено копие Договор за аренда
на недвижим имот – земеделска земя от 18,11,2016 г. се установява, че отв.П.П. /също имащ качеството на
наследник на ***/, чрез пълномощник отв.Х., е сключил
като арендодател, с отв.Х.,
като арендатор, договор за аренда на шест бр. поземлени имоти в землището на с.***,
за срок от 20 стопански години, считано от 01,10,2017 г., при уговорено арендно плащане в размер на 25,00 лева на декар. Договорът
за аренда е сключен в предвидената в закона писмена форма с нотариална
заверка на подписите на страните
и е надлежно вписан в
Службата по вписвания - гр.Плевен по местонахождение на имотите, с акт №286,
том 21, вх.рег. №16930 от 18.11.2016г.
От
заключението на вещото лице С.П., което не е оспорено от страните и като
обективно съдът възприема изцяло, се установява, че средната пазарна арендна цена за декар, обичайна при договорите за аренда в
землището на с.*** към м.октомври 2017 г. е в размер на 55,00 лева на декар. Посочено
е, че основен арендатор в землището е ***“ с.***, която обработва около 80 % от
земеделската земя, като на ОС на ***“ с.***, проведено на 21,10,2017 г., е
взето решение арендното и наемно плащане за 2016/2017
г. да бъде в размер на 55,00 лева на декар. ВЛ е установило, че на 27,10,2018
г. е проведено ОС на ***“ с.***, като е взето решение арендното
и наемно плащане за 2017/2018 г. да бъде в размер на 55,00 лева на декар.
Съдът
не обсъжда останалите събрани по делото писмени доказателства като неотносими
към правния спор.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Основния
спорен по делото въпрос е противоречи ли процесният
договор за аренда на добрите нрави.
Според
правната теория добрите нрави са морални
норми, етични възгледи и правила за поведение, които
са установени в обществото; те не са писани,
не са конкретизирани,
а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и според закона
са критерий за оценка на
сделката. Фактът дали
сделката накърнява добрите нрави се
преценява към момента на нейното
сключване спрямо съществуващите към този момент конкретни
обстоятелства. Поради
своята характеристика, а именно – неконкретизираност
с правна норма, установяването на порока нищожност, поради накърняване на добрите нрави,
е посредством логически, житейски и правни съображения и съждения, но въз основа
на факти, доказателствената тежест за установяване на които, е на
страната, която е навела доводи за
наличието на този порок. Във
всеки един конкретен
случай случай трябва
да се преценява дали конкретният правен субект с действията си накърнява „добрите
нрави”, дали злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода. В решение
№1444 от 04,11,1999
г. по гр.д. №753/1999 г. на V-то г.о. на ВКС е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на
добрите нрави, водещо до нищожност
на сделката по смисъла на
чл.26, ал.1 от ЗЗД. В това решение липсват
критериите, по които съдът преценява
кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща
нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би
заменила волята на страните. По този начин би
се накърнил принципът на свободата
на договарянето/чл.9 от ЗЗД/, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от
страните и се съобразява с техния правен интерес. В
практиката на ВКС е
прието, че неравностойността на престациите следва да
е такава, че на практика да е сведена до липса на престация
/в този см. е Решение №24/09,02,216 г. по гр.д.№2419/2015 г., 3-то г.о. на ВКС/.
Като наличието на отклонение от пазарната стойност само по себе си не обуславя
извод за неравностойност, която да съставлява нарушение на "добрите
нрави" и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В цитираното по-горе решение е посочено, че
само наличието на нееквивалентност на насрещните престации
според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че
сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес.
Затова
като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите - в
решение №615 от 15,10,2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС например
е прието, че нищожност има поради
дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в решение №119
от 22,03,2011
г. по гр.д. №485/2010 г. на І г.о.о на ВКС - при двадесет и осем пъти по-ниска цена. Във
второто решение е подчертана необходимостта от значителна липса
на еквивалентност в насрещните престации. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само
да извършва преценка дали не
е налице сделка при явно неизгодни
условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост
по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск
е предявен.
В конкретния случай, договорения
между страните по арендния договор размер на арендната вноска от 25,00 лева не налага извод за такава
неравностойност на престацията, която да съставлява
нарушение на "добрите нрави" и да води до нищожност на сделката в
хипотезата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Налице е
ответна парична престация, която макар да се
отклонява от обичайната за региона, не говори за такава недопустимост, която да
прави самата сделка нищожна. Обстоятелството, че договорът за аренда е сключен
за двадесет години не сочи на срок, изключващ добросъвестността на страните,
тъй като е съобразен е с изискуемия се за валидността му минимален срок, както
и с предназначението на отдадената под аренда земя.
С
оглед всичко изложено съдът приема, че в процесния случай определянето на арендно плащане в размер два пъти по-нисък от средната
пазарна арендна цена за декар в региона, не води до нищожност
на сделката поради накърняване на добрите нрави.
С
оглед изхода на делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на отв.Х. сторените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 580,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявеният от И.М.К., ЕГН **********,***,
чрез адв.Е.М. от ПАК, против М.И.Х., ЕГН **********,***, и П.И.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД вр.чл.40 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за аренда на
недвижим имот – земеделска земя от 18,11,2016 г., нотариално заверен от *** –
Акт №6, том VII, рег.№4756/2016 г., сключен между П.П. като арендодател, чрез пълномощник М.Х., и М.Х. като
арендатор, за срок от 20 години,
срещу арендно плащане от 25,00
лева на декар при средно такова за землището от 55,00 лева на декар, поради
противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК И.М.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Х., ЕГН **********,***,
сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580,00
лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: