РЕШЕНИЕ
№ 2664
гр. Бургас, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120100395 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД –
гр.Бургас против П. С. А., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 344.04 лв. – сбор от неплатени задължения за
доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № ******, за периода от 30.03.2017 год.
до 26.02.2021 год., ведно с мораторна лихва в размер на 55.14 лв., начислена за периода от
25.05.2019 год. до 17.11.2021 год. и законната лихва върху главницата, начиная от подаване
на заявлението – 24.11.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания по ч.гр.д. № ****** / 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира
деловодните разноски.
Особеният представител на ответницата поддържа изложеното с отговора
на исковата молба становище за неоснователност на исковете.
След като се запозна със събраните по делото доказателства и ги обсъди
поотделно и в тяхната съвокупност, Бургаският районен съд намира за установено от
фактическа страна следното:
1
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза,
водоснабдения имот, находящ се в грБ****, представлява жилищна сграда, захранен е с вода
без водомер и му е даден абонатен № ******, а отчитането му ставало на база брой
обитатели - по 5 куб.м. месечно за установен един обитател. Начислените количества са
описани в табличен вид и са съпоставени с издадените от ищцовото дружество 17 бр.
фактури, остойностени на 344.04 лв.
Представено е извлечение от карнета за отчет с мобилно устройство, съдържащ
служебни начисления, протоколи за брой живущи във водоснабдения имот, съставени от
отчетника, както и въпросните 17 бр. фактури. Никое от тези доказателства не носи подпис
на абонат.
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на
предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за
неоснователни.
Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от
успешно проведено от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между
него и ответницата, по която да е изпълнил задълженията си точно. Понеже се твърди такава
връзка между водния оператор-ищец и потребителя А. да е възникнала по силата на чл.3 от
Наредба № 4 / 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, това по необходимост
включва и положително установяване, при условията на пълно и главно доказване, че
правото на собственост, респ. правото на строеж/ползване върху водоснабдения имот през
процесния период е принадлежало на ответницата.
Въпреки изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест,
ищецът не ангажира доказателства, от които да се установява, че в периода от 30.03.2017
год. до 26.02.2021 год. ответницата е била носител на правото на собственост или вещното
право на строеж/ползване върху имота. Но не само - липсват и доказателства във
водоснабдения имот да е доставено количество вода, чиято стойност да възлиза на исковата
сума за главница. Следва да се каже, че протоколите за брой обитатели, извлечението и
фактурите са изходящи от ищцовата страна, но са неподписани за абонат/потребител и не
могат да установят изгодни за издателя си факти, а заключението по техническата
експертиза е изградено основно върху тях, единствено преповтаряйки съдържанието им.
Само за пълнота - настоящият състав би бил склонен да ги приеме като
съдържащи признание на неблагоприятен за абоната факт, ако тези доказателства бяха
подписани от ответната страна, независимо от липсата на такива за принадлежността на
правото на собственост.
Ето защо, главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява недоказан, а оттам -
неоснователен, което от своя страна има за своя закономерна последица неоснователност на
2
акцесорния – по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за дължимост на мораторна лихва.
Недължими са при това положение на нещата и разноските, сторени от
ищцовата страна по ч.гр.д. № ****** / 2021 год. на БРС. Водим от горното и на основание
чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. Б**, представлявано от Ганчо Тенев, предявени против П. С. А. от
гр.Б**** ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 344.04 лв. – сбор от неплатени задължения за
доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № ******, за периода от 30.03.2017 год.
до 26.02.2021 год., ведно с мораторна лихва в размер на 55.14 лв., начислена за периода от
25.05.2019 год. до 17.11.2021 год. и законната лихва върху главницата, начиная от подаване
на заявлението – 24.11.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания по ч.гр.д. № ****** / 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3