№ 345
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110200031 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на "П.С." против НП №20-0442-
000544 от 23.07.2020г. на ОД МВР-гр. Варна, 4 РУ, с който на "П.С." е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 2000 на основание чл. 638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от Кодекса на
застраховането за нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП. В съдебно заседание
редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява и но е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване административно
нарушение според административнонаказващия орган, на 30.06.2020 г. в
около 13:30 часа в с. Садово ул. „Хр. Ботев“, "П.С.", като собственик на МПС
с peг. № В 08322, нямал сключен договор за застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите. Съставен бил АУАН и НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
1
делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността
му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че е било допуснато нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като
за МПС с рег. № В 08322 на 30.06.2020г. не е имало валиден и действащ
договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Такъв е имало
период след извършване на нарушението-на дата 30.06.2020 г. в около 16:31
часа. Това се установява от приложените по преписката справки от
Гаранционния фонд, а и не се оспорва. Съдът намира обаче, че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. От съдържанието на приложения по преписката акт се установява,
че той е бил издаден срещу Стати Статев като физическо лице и в качеството
му на водач на превозно средство, за което няма сключен договор за
„Гражданска отговорност“. Тези действия в акта са били квалифицирани като
нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, който сочи, че договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от
движение. Въпреки това, и в акта, и в постановлението, текстово е било
изписано, че „ едноличен търговец или юридическо лице, което притежава
МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от
движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
По този начин, още при съставяне на акта е останало неясно чия отговорност
е била ангажирана- на водача или на собственика на превозното средство,
който е бил установен още при проверката. Наказващият орган от своя страна
пък не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН , не е проверил
акта с оглед на неговата законосъобразност и на свой ред е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила като е издал наказателно
постановление срещу "П.С.", а именно срещу ЕТ, срещу което не е имало
съставен акт за установяване на административно нарушение, респективно
срещу което не е било образувано административно-наказателно
2
производство. По този начин е е била ангажирана отговорността на
дружеството в нарушение на разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН и безспорно
е било нарушено правото на защита на нарушителя. Поради изложеното до
тук, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва
на "П.С." да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в
размер на 444лв. с включен ДДС. Това възнаграждение е определено в
минималния размер, предвиден в чл.18 ал.4 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
на основание § 2 „а“ от ДР на наредбата и по аргумент от Решение на Съда на
Европейския съюз от 23 ноември 2017 г., по съединени дела С427/16 и С-
428/16, към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и
начисленият данък, тъй като в случая не е налице двойно облагане с ДДС.
Поради това и съдът намира, че на "П.С." следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 444лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №20-0442-000544 от 23.07.2020г. на ОД МВР-гр.
Варна, 4 РУ, с който на "П.С." е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 на основание чл. 638 ал.1
т.2 вр.чл.461 т.1 от Кодекса на застраховането за нарушение по чл. 483 ал.1
т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на "П.С." сумата от 444 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
3
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4