№ 41
гр. Търговище , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500151 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на КС "Популярна Бизнесасоциация-Попово“, гр. Попово,
чрез пълномощник адв. Цв. Х.-ТАК, срещу Постановление от 11.05.2021 г. на ДСИ по изп.
дело № 52/2021 г. по описа на СИС при РС-Попово, с което ДСИ е отказал да намали на
осн.чл. 78, ал.5 от ГПК адв. хонорар, претендиран от взискателя по делото в раззмер на
550лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания акт, с възражения, че
макар да не е налице доброволно плащане от страна на длъжника по изп.дело, следва да се
съобразят следните обстоятелства: 1.Процесното ИД не се отличава с фактическа и правна
сложност; 2. Вземането на взискателя е в размер, който не оправдава присъждане на
адв.хонорар в размера, в който се претендира; 3. Действията на пълномощника по делото се
ограничават до депозиране на молбата за образуване на ИД, в която молба е направено
искане за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, което ДСИ е сторил след
изтичане на двуседмичният срок за доброволно плащане, т.е. пълномощникът не е
извършвал каквито и да било процесуални действия по процесното ИД по смисъла на чл. 10,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, освен такива по неговото
образуване, поради което моли за отмяна на обжалваното постановление, като на осн. чл. 78,
ал. 5 от ГПК да бъдат НАМАЛЕНИ разноските за заплатено от взискателя и дължимо от
длъжника по ИД № 52/2021г. адв.възнаграждение.
В постъпилия в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК отговор от взискателя, чрез
пълномощника му адв. Д.-САК, се заявява становище за неоснователност на жалбата, тъй
като договореното и заплатено от взискателя адв.възнаграждение е в минималния размер,
1
предвиден в чл. 10 от Наредбата, а именно: по т.1 – 300лв. за образуване на изп.дело и по т.2
- 250 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по образуваното дело.
Действията на процесуалния пълномощник на взискателя не са се ограничили само в
депозирането на молба за образуване на делото, доколкото длъжникът не е платил в срока за
доброволно изпълнение, наложило действия по налагане на запор и ангажиране
пълномощника в осъществянето на две срещи със съдебния изпълнител, както и три
посещения в деловодството на СИС. Претендира разноски за настоящото производство –
300лв. заплатено адв.възнаграждение.
По реда на чл. 436, ал.3 изр. 2-ро от ГПК от ЧСИ са изложени писмени мотиви по
обжалваното действие – с доводи за неосноватепост на възражението за прекомерност на
адв.хонорар, доколкото в производството са извършени действия по образуване на
принудителното изпълнение, след изтичане на срока за доброволно изпълнение, а
„договореното адв.възнаграждение не е прекомерно, тъй като е в размер, близък до
минимума, в рамките на пазарното отклонение“.
След проверка по реда на чл. 437 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 426, ал. 1 от ГПК, от правоимащо лице, касае
кръга от действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване (чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – е ОСНОВАТЕЛНА.
Основният спорен въпрос, предмет на депозираната жалба, е прекомерно ли е
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, съответно посочено от ДСИ като
дължимо в изпратената призовка за доброволно изпълнение (ПДИ).
Изп.д. № 52/2021 г. е образувано въз основа на издаден по изпълнителен лист №
260151 от 25.03.2021 г., издаден по гр.д. № 188/2019 г. на РС-Попово, за сумата от 315,00
лв., представляваща деловодни разноски пред АС-Варна, както и за сумата от 5.00лв.-
д.такса за издаване на ИЛ.
Молбата за образуване е депозирана от взискателя, чрез пълномощника му адв. Д., на
29.03.2021 г. пред ДСИ при РС-Попово. Изпълнителното дело е образувано на 30.03.2021 г.,
на която дата ДСИ е разпоредил връчването на ПДИ на длъжника, получена от последния
на 01.04.2021 г. Поради неплащане в срока за доброволно изпълнение, по искане на
взискателя на 19.04.2021 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в ОББ АД
до размера на дължимата сума (995,50лв.). Съобщение за наложения запор е връчен на
длъжника на 20.04.2021 г. Представени са данни от банката, че дължимите суми по запора в
размер 995,50 лв. са преведени изцяло на 05.05.2021 г.
Видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ, договореното и
заплатено адв. връзнаграждение по изп.дело е в размер на 550 лв.: „за образуване на
изпълнително дело и процесуално представителство, защита и съдействие по
2
образуваното изпълнително дело по ИЛ 260151/25.03.2021 (л. 5-6 от изп.дело). Макар в
договора да не е посочен размерът на сумите, такъв е конкретизиран с молбата за образуване
– 250 лв. за образуване на изп.дело и 300 лв.- по т.2 от Наредбата. (макар в отговора по
жалбата да се твърди обратното- 300лв. по т. 1 и 250 лв. по т.2 – л.12 от настоящото делото).
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения (Наредбата) минималното адв.възнаграждение „за образуване на
изпълнително дело“ е 200лв., а съгласно т.2 „за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000лв.-200лв., и за вземания над 1000 лв.– ½ от
съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т.2-7“.
С депозираната пред ДСИ от пълномощника на взискателя молба е поставено
началото на индивидуалното принудително изпълнение, изп.дело е образувано на същата
дата. С молбата взискателят е поискал образуване на изпълнително дело, както и е посочил
изпълнителен способ за събиране на вземането – налагане на запор върху банкови сметка на
длъжника в ОББ АД, т.е. предприел е и действия с цел удовлетворяване на парични
вземания (за каквито процесуални действия се отнася разпоредбата на цитираната по горе
норма – чл. 10, т. 2 от Наредбата).
При така установеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът
намира възражението за прекомерност на адв.възнаграждение за основателно. Без значение
в случая е, какво точно са договорили взискателя и процесуалния му представител относно
възнаграждението по т. 1 и 2 от Наредбата, по коя точка възнаграждението е 250лв. и по коя
точка - 300 лв. , след като минимума и по двете разпоредби е 200 лв. С оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, вида на предоставената адвокатска защита и обема
на извършените от пълномощника действия, така договорените възнаграждения се явяват
прекомерни, поради което и следва да бъде уважено искането на длъжника, отправено в
молбата му до ДСИ за намаляване на адв. възнаграждение до минимума за такъв вид дела –
т.е. до размер от по 200лв. по т. 1 и по т. 2 от Наредбата.
Въпреки основателността на жалбата, тъй като жалбоподателят не е претендирал
разноски, такива не следва да се присъждат.
Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, с оглед основателността
на жалбата, следва да се остави без уважение като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника кооперация „КС "Популярна Бизнесасоциация-
Попово“, ЕИК *********, Постановление ЗА РАЗНОСКИТЕ от 11.05.2021 г. на ДСИ по
3
изп. дело № 52/2021 г. по описа на СИС при РС-Попово , В ЧАСТТА, с която е отказано
намаляване на осн.чл. 78, ал. 5 от ГПК на разноските за адвокатско възнаграждение,
дължими от длъжника КС "Популярна Бизнесасоциация-Попово“, ЕИК *********, на
взискателя Г. Г. К., ЕГН ********** от гр. Попово, за сумата над 400 лв. (от които 200 лв.-
за образуване на изпълнителното дело и 200 лв. –за процесуално представителство по
изпълнителнрия процес) на осн.чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба №1/2014 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, до присъдения от ДСИ размер от 550 лв. (250лв.- по т. 1 и 300
лв.- по т.2 от Наредбата).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата Г. Г. К. за присъждане на
разноски за адв.възнаграждение в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване - чл.437 ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4