№ 63
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
в присъствието на прокурора Вл. Ч. Ст.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Р. СЮЛ. Н., чрез упълномощения
му защитник за проверка по реда на възобновяването на влязла в сила
присъда №14/08.03.2021 година по НОХД №577/2020г., по описа на Районен
съд – Силистра и ВНОХД №81/2021г., заедно с постановеното въззивно
решение №23/05.07.2021г. от Окръжен съд – Силистра.
В искането се сочат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.3
от НПК, като се заявява необходимост от възобновяване на делото, или
намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебното заседание, претенцията се поддържа. Акцентира се върху
положителните обстоятелства, имащи отношение към чл.54 от НК, които
водят до необходимост за корекция на санкцията в полза на осъдения.
Представителят на АП – Варна намира искането за неоснователно,
наложеното наказание за справедливо.
Варненският апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши
1
проверка по изложените в искането за възобновяване оплаквания, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда №14/08.03.2021г. по НОХД №577/2020 година по описа на
Районен съд - Силистра, Р. СЮЛ. Н. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“, вр. чл.342, ал.1 от НК и по реда на чл.54
му е наложено наказание пробация, включващо: задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 9 месеца; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 9 месеца; поправителен труд в размер на
20% удръжки за срок от 9 месеца. Приложена е и нормата на чл.343г за срок
от една година, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
лишен от правото да управлява МПС по административен ред.
Присъдата е била обжалва, а след извършена въззивна проверка, състав
на ОС – Силистра е оправдал частично подсъдимия Н. за извършени
нарушения по чл.5, ал.1, т.1, вр. ал.3, т.1; чл.6, т.1; чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата. Оставил е в сила акта в останалата му част.
Решението е изключено от кръга актове, подлежащи на касационна проверка.
Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице по
чл.420, ал.2 от НПК, срещу влязъл в сила съдебен акт по чл.419, ал.1 от НПК
и в срока, съобразно 421, ал.3 от НПК. Разгледано по същество се преценява
като неоснователно, по следните съображения:
Производството пред първата и въззивната инстанция е протекло по
общия ред.
Н. е бил предаден на съд с повдигнато обвинение за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“а“, вр. чл.342, ал.1 от НК. Фактите, отразени в обвинителния
акт кореспондират с доказателствената съвкупност.
Посредством свидетелските показания на И., К., С., В., И., С.Х., Б.Х., М.
и изготвените по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза
и съдебно ценова автотехническа експертиза е установен механизма на
осъщественото ПТП, в пряка връзка с виновното поведение на Н.. Чрез
нарушаване на чл.20, ал.1 от ЗДвП, подсъдимият е причинил сблъсъка между
управлявания от него лек автомобил и автомобилите, намиращи се в
срещуположната пътна лента, с което е причинил и значителни имуществени
вреди на пострадалите лица, т.е престъпният резултат. Материалите по делото
не свидетелстват за допуснати нарушения от категорията на съществените.
2
Пороците, касаещи установяването на алкохол в кръвта на Н. са били
санирани при въззивната проверка, чрез оправдаването по чл.5, ал.1, т.1, вр.
ал.3, т.1; чл.6, т.1; чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Правилна и съответна на фактите по делото е и правната квалификация.
Признаците от обективна и субективна страна са изведени чрез
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Безспорно чрез
поведението си Р.Н. е осъществил състава на чл.343, ал.1,б.“а“, вр. чл.342,
ал.1 от НК, защото при нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, неконтролирайки
непрекъснато своето превозно средство, е причинил престъпния резултат,
изразяващ се в имуществени вреди на обща стойност 12 490, с което пък е
налице и признака „значителни вреди“.
Наложеното наказание не съдържа признаците на явна несправедливост.
Санкцията е била индивидуализирана при условията на чл.54 от НК, при
възможността за налагане на наказание лишаване от свобода или пробация. С
определянето на по-лекото наказание измежду двете, съдът е постигнал
баланса между индивидуалната и генералната превенция, давайки си сметка
за обществената опасност на деянието и дееца. Отчетена е липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства и такива, които влияят положително
върху личната сфера, а именно липса на предходни осъждания. Безспорно не е
налице основание за приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да налагат извода, че и най-лекото предвидено наказание е съразмерно
тежко. Санкцията е определена към нейния минимум от 9 месеца, което също
е равнозначно на липса на прекомерност. При отчитане на критерия за
справедливост, следва да се държи сметка за поведението на подсъдимия след
извършване на деянието/свидетелски показания установяват опит за бягство
от местопроизшествието – л.101, НОХД №577/2020г./, липсата на данни за
изразена критичност към стореното, данните за употребено количество
алкохол, което макар и нямащо отношение към квалификацията, рефлектира
върху обществена опасност на стореното, както и управлението със скорост
надвишаваща разрешената. Първоинстанционният съд се е задоволил да
посочи, че деянието е извършено при непредпазливост, без да посочи
конкретната форма, която според настоящия състав е по-тежко укоримата, а
именно самонадеяност. Изводи в този аспект се извличат чрез действията на
подсъдимия, с оглед извършените нарушения, както и чрез обстоятелствата
3
по възникналото ПТП. Размера на допълнителното наказание по чл.343г от
НК, допълва изискването за справедливост и ответност на извършеното. По
мнение на настоящия състав, наказанието в този му вид и размер е съответно
на целите, прогласени в чл.36 от НК.
Липсата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3
НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на
възобновяването, и изменение на присъдата, в случаите когато основанията за
това са в полза на осъденото лице.
Поради изложените аргументи, настоящият съдебен състав прецени, че
искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. СЮЛ. Н., за
възобновяване на производството по НОХД №577/2020г., по описа на
Районен съд – Силистра и ВНОХД №81/2021г. по описа на Окръжен съд -
Силистра.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4