РЕШЕНИЕ
гр. С., ........ .
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми
състав в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ЧЕНАЛОВА
При участието на
секретаря ………………………………… като разгледа
докладваното от съдията търговско дело №
909 по описа за 2013
г. на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ю. И Е.Д.Б. АД,ЕИК ********, гр.С., ,община Столична,
район С., бул."Ц.О." ** представлявано
от А.Х. и П.Д., против
длъжницитеИ.В. Н. ЕИК ********* качеството
й на физическо лице - търговец и В.К.Н. ЕГН **********.Ищецът претендира от
съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците, че съществуват
вземания в полза на ищеца в размерна 49
908.80 лв., от които главница: 47945,92 лева, ведно със законната лихва върху
главницата,в размер на 1854,94 лева считано от 16.05.2012 г. до окончателното
изплащане на задължението; договорни лихви за периода 21.01.2012г.-
15.05.2012г. в размер на 1854,94 лева и такси за периода 25.02.2009г.-
15.05.2012г. в размер на 107,94 лева.
Предявен е иск от „Ю.Б.” АД срещу И.Н. в качеството й на ЕТ Е.Н. и В.Н. с искане да бъде установено по
отношение на ответниците, че същите имат
задължение към ищеца в размер на 49
908.80 лв., от които главница: 47945,92 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.05.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението; договорни лихви за периода 21.01.2012г.- 15.05.2012г. в размер на
1854,94 лева и такси за периода 25.02.2009г.- 15.05.2012г. в размер на 107,94
лева.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответника ЕТ „И.Н.”,
представлявано от И.В.Н. в качеството й на физическо лице - търговец кредитополучател е сключен договор
за банков кредит от 29.03.2006 г.
Кредитът е следвало се усвоява в брой или чрез превод към друга
сметка, през определена разплащателна сметка, открита на името на
кредитополучателя „ЕТ И.Н. в банката.
Твърди се в исковата молба, че ищецът предоставил заемната сума по
сметка на кредитополучателя, с което
изпълнил задължението по сключения договор за кредит.
Твърди се, че към договора са
подписани от страните анекс №1 от 2007
г., анекс № 2 от 2008 г., анекс № 3 от 2009 г., анекс № 4 от 2011 г. и анекс №
5 от 2011 г., неразделна част от
договора.
Към договор за поръчителство от 29.03.2006 г. бил подписан анекс
№ 1 от 30.03.2007 г. По силата на т.1 от този анекс поръчителят и втори
ответник В.К.Н. се е задължил да отговаря спрямо кредитора за сумата общо в размер на 40 000 лв.
Задълженията по договора за банков кредит след подписването на Анекс № 5 следвало да се
погасяват съгласно чл. 3 от анекса. За останалия период от договора съгласно
чл. 4 от анекс № 5 кредитополучателят дължал лихва в определен, конкретно
посочен в исковата молба размер.
Твърди се в исковата молба, че предвид неизпълнение на договорните задължения, произтичащи от чл.З от Анекс № 5
към договора за банков кредит от страна на ответниците, банката е обявила
цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо, като за целта изпратила
писма 05.04.2012г. и 25.04.2012г., изпратени на седалището на едноличния
търговец и на адреса, посочен от поръчителя, посочен в договора.
Във връзка с подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, било образувано
ч.гр.д.№24025/2012 г., по описа на Районен съд - гр. С., издадена заповед за изпълнение, както и изпълнителен лист от 13.06.2012 г.
срещу кредотополучателя и поръчителя.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжниците възразили писмено срещу
заповедта за изпълнение.Обосновава, че за банката – ищец е налице правен интерес да предяви
иска.Представя писмени доказателства.Прави доказателствено искане за
назначаване на ССЕ.
В отговора на исковата молба двамата ответници оспорват фактическите твърдения ,изложени
в исковата молба .Твърдят че неоснователно банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, тъй като вноските по кредита били погасявани.Твърдят, че
не са уведомявани от банката, че кредита
е обявен предсрочно за изисуем.По отношение на ответника В.К.Н. се твърди, че
няма положени от него подписи на всички страници на договора, че договора за
поръчителство от 29.03.2006 г. не е подписан от него, както и анекс № 5 към
договора за банков кредит.
По отношение на ответника И.Н.
се твърди, че клаузи на процесния договор /чл. 3 ал.1, чл.3 ал.3, чл.4, чл.5
ал.2, чл.20/ попадат в приложното поле на чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като противоречат на закона или го
заобикалят. Твърди се, че договорът е нищожен предвид противоречието му с
добрите нрави. Излагат се съображения за нищожност на анексите към договора
предвид нищожността на последния.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, изявленията на ищеца и
ответника съобразно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно установени между страните са следните обстоятелства :На 29.03.2006г e сключен Договор за банков кредит продукт
„Бизнес револвираща линия” BL 1632 между
„Б.П.Б.”АД, и ответника И.В.Н. - в
качеството и на едноличен търговец ЕТ „И.Н.”
като кретитополучател,по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер на 25 000 лева
(двадесет и пет хиляди лева)., като крайният срок за ползване и погасяване на
кредита е 120 (сто и двадесет) месеца, считано от откриване на заемната сметка,
открита на 31.03.2006г.
Съгласно чл.6 от Договора е
сключен на 29.03.2006год. договор за
поръчителство с втория ответник В.К.Н. , по силата на който се е задължил да отговоря солидарно с кредитополучателя И.В.Н. за всички задължения по договора.
Не се спори между страните, а и се установява от събраните
доказателства по делото, че към договора
са сключени анекс №1 от 2007 г., анекс № 2 от 2008 г., анекс № 3 от 2009 г.,
анекс № 4 от 2011 г. и анекс № 5 от 2011 г., неразделна част от договора.
Към договор за поръчителство от 29.03.2006 г. е сключен анекс № 1 от
30.03.2007год. По силата на т.1 от този
анекс, поръчителят и втори ответник В.К.Н. се е задължил да отговаря спрямо
кредитора да отговаря за сумата общо в размер на 40 000 лв.
Задълженията по договора за банков кредит продукт след подписването на
Анекс № 5 следвало да се погасяват съгласно чл. 3 от анекса.
За останалия период от договора съгласно чл. 4 от анекс № 5 кредитополучателят
дължал лихва в определен, конкретно посочен в исковата молба размер.
Поради неизпълнение на
договорните си задължения, произтичащи от чл.З от Анекс № 5 към договора за
банков кредит от страна на ответниците, банката е обявила цялото задължение по
договора за предсрочно изискуемо, като за целта изпратила писма 05.04.2012г. и
25.04.2012г., изпратени на седалището на едноличния търговец и на адреса,
посочен от поръчителя в договора.
Във връзка с подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, било образувано
ч.гр.д.№24025/2012 г., по описа на Районен съд - гр. С., издадена заповед за
изпълнение, както и изпълнителен лист от 13.06.2012 г. срещу кредотополучателя
и поръчителя
Кредитът съгласно чл. 2, ал. 1
от Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия” BL 1632 от
29.03.2006г. е усвояван в брой или чрез
превод към друга сметка, през разплащателна сметка № **********, открита на
името на кредитополучателя „ЕТ И.В.Н.в банката.С анекс №1 от 30.03.2007 г банката
увеличава отпуснатия кредит
с 15000лв , като предоставения
общ размер е 40000 лв.
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че съгласно договореното, ищецът е
предоставил заемната сума по
сметката на кредитополучателя, видно от
приложените по делото електронни извадки на банкови бордера,
удостоверяващи извършени преводи от ищеца по банковата сметка на ЕТ И.Н.
по разплащателна сметка № **********.
Установява се че ответникът
многократно е погасявал
главница и лихви, като
дължимата главница е в размер на
47 945,92 лв към датата на издаването изпълнителен лист на 13.06.2012 г. по ч.гр.д.№24025/2012 г., по описа на Районен
съд - гр. С..
С анекс 3 от 23.10.2009г.
страните се съгласили
за облекчен режим на
погасяване ,чрез внасяне на
погасителна вноска в размер на
350 лв .С анекс 4 от 18.02.2011г, страните се
договорили за погасяване на задълженията по кредита на
месечни анюитетни вноски. С
анекс 5 от 26.05.2011г. се въвежда
облекчен режим за погасяване за
12/дванадесетмесечен /период и в
случай че кредито получателя не заплати
една дължима месечна вноска ,същия губи
правата да се ползва от облекчения режим на погасяването.
Поради неплащане от страна на кредитополучателя, на погасителната вноска
в размер на 1152.29 лв с падеж 21.01.2012 г по
уговорени в анекс 5 от 26.05.2011г условия , банката - ищец обявила
за изцяло предсрочно изискуема
задължението на ответниците
и уведомила с писма с пощенски клейма от 05.04.2012г. и
25.04.2012г., изпратени на седалището на едноличния търговец и на адреса,
посочен от поръчителя в договора .
В производството по делото е допуснато, изслушано и прието в о.с.з. на 17.12.201г. експертно заключение по извършена съдебно счетоводна експертиза от вещо лице Я. Ж.Д.
по въпросите, поставени от ищеца и ответника в исковата молба, съответно
отговора на исковата молба .
От заключението на вещото лице
се установява , че длъжникът е
извършил погасителни вноски
в размер на 41060.39 лв ,в
която сума са включени
суми по задължения
за главница ;договорени лихви :
редовна и просрочена ,както и
такси и застраховка ,както
и че неизплатени от кредитополучателя задължения по Договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия” BL 1632 от 29.03.2006г., Анекс
1от 30.03.2007г., Анекс 2 от 07.04.2008г., Анекс 3 от 23.10.2009г., Анекс 4от
18.02.2011г. и Анекс 5 от 26.05.2011г.,са в размер на 49908.80 лв от които главница: 47945,92 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считапно от 16.05.2012г. до окончателното
изплащане на задължението; договорни лихви за периода 21.01.2012г.-
15.05.2012г. в размер на 1854,94 лв. и
такси за периода 25.02.2009г.-15.05.2012г. в размер на 107,94 лв.
От заключението на вещото лице,с
отговора по задача
3 се установява също , че
предвид спецификата на кредита
като „револвиращ“ , който се различава
от обикновен кредит ,при
който погашенията се изпършват на база утвърден
от банката и приет от
кредитополучателя погасителен план , не
може да се установи надплащане на суми по
предварително приет погасителн план ,с което да се
определи размера на дължима вноска и
оттам на надплащане по
задължението.
Установява се също, че
банката е спазила методиката
за изчисление на лихвата ,
както и
че няма основание за
промяна на базисния лихвен
процент през целия исков период.
Във връзка с открито прозводство по чл. 193 ГПК на договор за банков
кредит от 29.03.2006 г., договор за
поръчителство от 29.03.2006 г., анекс № 1 към договор за банков кредит, анекс №
1 към договор за поръчителство, анекс №
2 към договор за банков кредит, анекс № 3 към договор за банков кредит,
анекс № 4 към договор за банков кредит, анекс № 5 към договор за банков кредит
относно истинността на същите в частта им относно положените от ответника В.Н. подписи е допуснато изслушано и
прието в о.с.з. на 13.05.2014 г експертно заключение
по извършена съдебн0-почеркова /графическа / екпертиза от вещо лице С.В.Ч. .От заключението на вещото лице се установи, че положения подпис под
Договора за поръчителство от
29.03.2006г , не е положен
от ответника-В.Н..
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено, от правна
страна, следното:
Процесният договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия” BL 1632 от 29.03.2006
г е сключен между „Б.П.Б.”АД, и
ответника И.В.Н.- в качеството и на физическо лице- търговец- като
Кредитополучател и има правната характеристика
на търговска сделка - банков кредит. Уредбата е в чл. 430-432 ТЗ.По дефиция договора
за банков кредит е договор с който
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
определени условия и срок, а заемателят да ползва сумата според уговореното и
да я върне след изтичането на срока. В конкретния случай неразделна част от
процесния договор са сключените : анекс
№1 от
Съдът намира ,че
са неоснователни наведените от
ответника доводи за нищожност на договора и в частност разпоредбите на чл. чл.
3 ал.1, чл.3 ал.3, чл.4, чл.5 ал.2. Твърди се наличие на хипотезата на чл.26
ал.1 ЗЗД „ накърняване на добрите нрави”.С разпоредбата на чл.3 от договора
страните са договорили механизъм за изчисляване на дължимата от
кредитополучателя годишна лихва, която следва да се изчислява като сбор от
действуващия базов лихвен процент – малки фирми, обявен от банката и договорна
лихвена надбавка в размер на 4 пункта.С ал.3 страните са приели, че
действуващият базов лихвен процент – малки фирми / БЛПМФ/ не подлежи на
предоговаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от
първото 21 число след промяната му.
С разпоредбата на чл.4 страните са
договорили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както
и при предсрочна изискуемост, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.3 ал.1
се увеличава с наказателна надбавка / неустойка/ за просрочие на главница в
размер на 10 пункта.С чл.5 ал.2 страните са договорили конкретен размер на
годишна такса „подновяване”.В чл.20 е уредено
правото на банката по време на действие на договора да променя Тарифата си за
такси и комисионни, които прилага по кредитните си операции, като измененията
са задължителни за страните.
Съгласно чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД нищожни са всички сделки, които
накърняват добрите нрави. Тези сделки, макар и да отговарят на волята и
съгласието на страните, са ирелевантни (несъществуващи) за правото и не се
превръщат в „закон“ за сключилите ги страни (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, принципът
“pacta sunt servanda”), тъй като накърняват утвърдените в обществото представи
за добро и зло, правилно и неправилно, справедливо и
несправедливо. Добрите нрави служат като ограничение, а не като способ за дефиниране на съдържанието на
сключваните между страните договори. Те не са призвани от закона, за да
определят съдържанието на сключваните договори, а са посочени от него като
границата, след която договореното е неприемливо от гледна точка на моралните
ценности на обществото, поради което страните "са оставени сами на себе
си" във възникващите от съгласието им фактически отношения. От тях зависи
дали да осъществят уговореното поведение и дали да се съобразят с настъпилото в
резултат на него имуществено разместване. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. … Преценката
за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора.“.
Добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща
правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения,
понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата.Те съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Един от най-съществените от тях е
принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се
защитава всеки признат от законовите разпоредби интерес.
Разглеждани
в така посоченият смисъл разпоредбите
на чл.3 ал.1 и 3, чл.4 и чл.5 ал.2 от
процесния договор по съдържанието си не
са в конфликт с установените принципи за
справедливост и равнопоставеност като морално – етични категории.Това е така,
тъй като в условията на автономия на
волята на страните по договора са създадени правила със санкциониращ или
дисциплиниращ ефект и са резултат от
правото на кредитодателя да гарантира изпълнението на договорните задължения на
кредитополучателя, който в момента на усвояване на кредитната сума е в явно по
– благоприятно положение от кредитодателя.
Не
така стои въпроса с нормата на чл.20 от договора, чрез която се дава възможност
на една от страните по договора едностранно да изменя размера на такси и
комисионни, което да не подлежи на
предоговаряне, съответно приемане от страна на кредитополучателя, а да е задължително за него.По този начин се
нарушава равнопоставеността на страните по договора, правото на свобода при
договарянето, ограничава се свободата на волята и като цяло съществено се накърнява принципа за справедливост, стоящ в
основата на добрите нрави.По тези съображения съдът намери за основателно
възражението на ответниците за нищожност на чл.20 от договора поради противоречие
с добрите нрави.Нищожността обаче на тази разпоредба не води до нищожност на
целия договор.
Съдът намери, че ищеца доказа фактическите си твърдения от които извежда
основанието на предявеният иск, а именно – факта на валидно възникнало между него
и първия ответник като кредитополучател и между него и втория ответник като
поръчител – съддлъжник правоотношение по договор за кредит и договр за
поръчителство.На следващо място доказа че е изпълнил задължението си да
предостави съобразно клаузите на договора
сумата по кредита, както и че същата е усвоена от кредитополучателя.
Ответниците не ангажираха доказателства, от които да се направи извод, че са изпълнили задълженията си по
договора за кредит.Чрез заключението на неоспорената и приета по делото
експертиза се установи размер на дълга, ведно с неговите компоненти – вземане
за главница, вземане за договорна лихва и такси съвпада напълно с претендирания
в настоящото производство. По отношение на първия ответник В.К.Н., съдът
намери следното :От заключението
на СПЕ се установи, че вторият ответник не е подписал всички страници на
основния договор и договора за поръчителство от 29.03.2006 г. Ответникът
е подписал анекс № 1 към договорза банков кредит от 30.03.2007год., анекс № 1
към договор за поръчителство към 30.03.2007г., анекс №2 към договор за банков
кредит от 7.04.2008год., анекс №3 към договор за банков кредит от
23.10.2009год., анекс №4 към договор за банков кредит от
18.02.2011год..Ответникът е подписал и договора за банков кредит от
29.03.2006г. в качеството на поръчител, както и приложението към същия от
31.03.2006год.
Договорът за поръчителство има за
предмет гарантиране на изпълнението на чуждо задължение - това на основния
длъжник. Със сключването му поръчителят се съгласява и задължава да отговаря за
чуждия дълг така, както се е задължил главният длъжник. Той дължи същия
резултат, който дължи и главният длъжник - ако не е уговорено друго - поема
ангажимент за цялото задължение, такова каквото са го договорили страните по
основния договор. Сериозността на задължението да поемат идентично задължение
като това на основния длъжник е мотивирала законодателят да свърже
действителността на договора за поръчителство с изискване за форма - липсата на
писмена форма води до нищожност - чл. 138, ал. 1, предл. II ЗЗД. В конкретния случай , дори
да се приеме ,че
липсва положен подпис под
договор за поръчителство от 29.03.2006 г. , със сключения
анекс № 1 от 30.03.2007г., който
е неразделна част от него , поръчителят и втори ответник В.К.Н. се е задължил
да отговаря спрямо кредитора за сумата общо в размер на 40 000 лв., а
не по първоначално
договорена револвираща кредитна линия в размер на 25 000 лева .Поради
това независимо към кой момент основният длъжник ще спре да
плаща ежемесечните анюитетни вноски, поръчителят е задължен, в случая към
Банката, наред с него, като отговорността му е солидарна - чл. 141, ал. 1 ЗЗД.
От тук следва, че отговорността на поръчителя е възникнала от момента на сключване на договора за
поръчителство, респ. анекс № 1 от 30.03.2007г към договор за поръчителство от
29.03.2006 г
С оглед изложеното, предявените установителни искове относно
претендираната главница, лихви и комисиони се явяват основателни и доказани,
както по основание, така и по размер.
На основание чл.78 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени солидарно
да заплатят на ищеца направените по делото разноски за ДТ-
996.18 лв. ;депозит за в.л.-500.00 лв;такса за удостоверение- 5.00 лв както и
да заплати 2300.00 ле, представляващо
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-8
състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците И.В.Н. ЕИК ******** в качеството й на
физическо лице - търговец и В.К.Н. ЕГН ********** съществуването на вземане в полза на ищеца „Ю. И Е.Д.Б."
АД, ЕИК ********, гр.С., район С., бул."Ц.О." 14, произтичащо от Договор
за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия” BL 1632 от 29.03.2006г ,,Договора за поръчителство от 29.03.2006 г.и анексите към него :Анекс 1 от 30.03.2007г., Анекс
2 от 07.04.2008г., Анекс 3 от 23.10.2009г., Анекс 4от 18.02.2011г. и Анекс 5 от
26.05.2011г в размерна 49 908.80 лв.,
от които главница: 47945,92 лева, ведно със законната лихва върху главницата,в
размер на 1854,94 лева считано от 16.05.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението; договорни лихви за периода 21.01.2012г.- 15.05.2012г. в размер на
1854,94 лева и такси за периода 25.02.2009г.- 15.05.2012г. в размер на 107,94
лева
ОСЪЖДА И.В.Н. ЕИК ******** в качеството й на физическо
лице - търговец и В.К.Н. ЕГН ********** да заплатят СОЛИДАРНО НА
„Ю. И Е.Д.Б." АД, ЕИК ********, гр.С., район С., бул."Ц.О."** направените по делото разноски - ДТ 996.18 лв. ;депозит за в.л. 500.00 лв;такса за
удостоверение 5.00 лв както сумата от2300.00 лв, представляващо адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийскияапелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :