Р Е Ш Е Н И Е № 10
Гр. Сливен, 16.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 334 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от П.Н.Д., ЕГН ********** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1670-000294/14.07.2020
г. по чл. 171 т. 2 б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
РУ – Сливен при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността. Оспорването
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението
по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че заповедта не съответства на фактическата
обстановка, както и че не е изменял конструкцията на автомобила.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. А. С. ***, която поддържа жалбата
и моли съда да я уважи, с претенция за разноски. В писмени бележки заявява, че
неправилно е прието от административния орган изменение на конструкцията на
автомобила от страна на неговия с. Д., описана като подмяна на задно гърне на
шумозаглушителната система. От доказателствата се установявало, че автомобилът
е представен на преглед за техническа изправност пред комисия в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Сливен, в чийто протокол комисията от председател и
двама членове е излязла със заключение, че ППС е изправно. Въз основа на тази
констатация, с протокол от 08.07.2020 г. ППС е пуснато в движение. По молба на
Б. Д. за връщане на контролния талон (подадена във връзка с горния протокол),
същият бил уведомен от органите на Сектор „ПП“, че образуваното
административнонаказателно производство по съставения му АУАН сер. АА, бл. №
503536/01.07.2020 г. е прекратено и следва да се върне контролния талон. Твърди
още, че към датата 01.07.2020 г. автомобилът е притежавал Удостоверение за
техническа изправност на ППС, установено на годишен технически преглед,
извършен в нарочен пункт на 03.07.2019 г. Заключенията на комисиите, извършили
проверка изправността на автомобила били в насока техническа изправност и
опровергавали приетото от административния орган, че конструкцията е изменена
чрез подмяна на елемент от шумозаглушителната система. В процесния акт било
вписано, че Д. е нарушил чл. 179 ал. 1 т. 3 Раздел II от Наредба №
Н-3/2013 г. ИКРППСИОНППС, като непълното изписване на нормативния акт водело до
невъзможност да се разбере кой точно нормативен акт е нарушен. Счита, че ако
органът е имал предвид Наредба № Н-3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията
на регистрираните превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни
средства, регистрирани извън държавите членки на ЕС или друга държава по
споразумението за европейското икономическо пространство, то следвало, че
наименованието не е посочено правилно и пълно, а тази наредба изобщо не съдържа
чл. 179 ал. 1 т. 3 в никой от разделите. По същество оборените на 08.07.2020 г.
фактически констатации в съставения на Б. Д. АУАН били послужили като
фактически констатации и в съставения на П.Д. АУАН № АА503538/14.07.2020 г., а
на административния орган било известно, че на 08.07.2020 г. автомобилът е
пуснат в движение след извършен технически преглед от полицейски служители със
специални компетентности. Моли съда за отмяна на оспорената административна
заповед, с претенция за разноски по приложен списък.
В с.з. административният орган Началник РУ Сливен при ОД на МВР -
Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 01.07.2020 г. около 11:30 ч. полицейски служители при РУ – Сливен на
МВР съставили АУАН № 503536 за това, че Б. П.Д. управлява лек автомобил
Фолксваген Голф с рег. № ****, с. на П.Н.Д., като превозното средство е със
значителна техническа неизправност – липсва краен шумозаглушител, а същият е
заменен с тръба. С резолюция, поставена на акта от наказващия орган било
разпоредено административнонаказателното производство да се прекрати, като се
състави АУАН на с. на автомобила. Със заповед за прилагане на ПАМ превозното
средство било спряно от движение.
От представено удостоверение се установява, че на 03.07.2019 г.
автомобилът е преминал годишен технически преглед в пункт № 1273. Такъв преглед
е преминат и на 08.07.2020 г. с издадено удостоверение за техническа изправност
на автомобила. На същата дата – 08.07.2020 г. автомобилът бил представен и за
преглед на техническата изправност в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Сливен, резултатът от която проверка бил обективиран в Протокол за преглед за
техническата изправност на ППС № 200804002824/08.07.2020 г., съставен от комисия,
която приела, че автомобилът е изправен. Видно от същия протокол, в т. 2.2.
„Изправност на изпускателните тръбопроводи и шумозаглушителя“ комисията е
маркирала с „да“, а заключението е за изправност на превозното средство.
На 14.07.2020 г. срещу П.Н.Д. бил съставен АУАН № 2217, в който било
прието извършено административно нарушение по чл. 179 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, вр. с
чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-3/2013 г. ИКРППСИОНППС, изразяващо се от фактическа
страна в допускане в движение на автомобил, чиято конструкция е изменена, като
е подменен компонент от шумозаглушителната система – задното гърне и е добавено
гърне, като част за подмяна без наличие на каквато и да било маркировка. На същата
дата – 14.07.2020 г. Началник РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен издал Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1670-000294 по чл. 171
т. 2 б. „а” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на П.Н.Д. временно спиране
от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността. Заповедта
била връчена на Д. на 27.08.2020 г. Съгласно мотивите в заповедта, конструкцията
на ППС е изменена, като е подменен компонент от шумозаглушителната система –
задно гърне и е добавено гърне, като част за подмяна без наличие на каквато и
да е маркировка, съгласно Правило № 59 на ИКЕ на ООН; на 09.07.2020 г. в пункт
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен е направена допълнителна
проверка и са направени снимки на подменената част, с което е нарушил чл. 179
ал. 1 т. 3 раздел II на Наредба № Н-3/2013 г. ИКРППСИОНППС.
На 10.07.2020 г. при Началника на РУ – Сливен постъпила Докладна
записка от Началник група ООР (приобщена по доказателствата), съгласно която,
по повод преминат на 08.07.2020 г. технически преглед и молба за прекратяване
на административнонаказателното производство, на 09.07.2020 г. в Сектор „ПП“ е
извършена проверка на канал на изпускателната система на автомобила, при която
е установено, че задното гърне на шумозаглушителната система е заменено с права
тръба, по която има ясни следи от заваръчни шевове, а по тялото на елемента
липсват каквито и да било цифри и букви от маркировка. Съгласно тази докладна
записка, направени са 27 бр. снимки и запис на CD. По делото
диск не е представен, като са представени 25 бр. снимки на шумозаглушителната
система на процесния автомобил.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-86/20.01.2017
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП
измежду оправомощените лица е посочен и Началник РУ - Сливен при ОД на МВР –
Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началник РУ
- Сливен при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална
компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като
валиден акт.
Макар валидна, при
преценка на събраните по делото доказателства и анализ на относимите и
приложени от административния орган правни норми, атакуваната заповед за
принудителна административна мярка се преценява от настоящата съдебна инстанция
като издадена в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, при следните съображения:
В оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка е визирано административно
нарушение, описано от фактическа страна като изменение в конструкцията на
автомобила – подменен компонент от шумозаглушителната система – задно гърне и
добавено гърне без наличие на каквато и да било маркировка, съгласно Правило №
59 на ИКЕ на ООН, квалифицирано в АУАН като нарушение по чл. 179 ал. 1 т. 3
Раздел II на Наредба № Н-3/2013 г. ИКРППСИОНППС. Материалноправното
основание за прилагане на процесната мярка (обективирана като „временно спиране
от движение на МПС“), посочено от административния орган е санкционната
разпоредба на чл. 171 т. 2 б. „а“ от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2. временно
спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на
неизправността, когато: а) пътното превозно средство е технически неизправно,
включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или
шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното
разрешение. Мярката е приложена за нарушение по чл. 146 ал. 1 от ЗДвП, според
който законов текст, изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни
средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани
извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при
условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. На основание тази посочена нормативна
разпоредба е издаден подзаконов нормативен акт - НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на
Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство. Видно е, че посочената в акта абревиатура на
нарушения акт (ИКРППСИОНППС) не съвпада с наименованието на Наредба №
Н-3/18.02.2013 г., която е приета за прилагане на чл. 146 ал. 1 от ЗДвП, по
аргумент от § 2 от ПЗР на акта и в същия липсва разпоредба на чл. 179, посочена
от административния орган като нарушена. Раздел II от
Наредбата съдържа текстовете от чл. 41 до чл. 49 и е наименуван „Процедура за
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите – членки на Европейския съюз, друга държава по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария“. От така
изложеното досежно приложената от административния орган правна квалификация на
деянието се установява, че същата е некоректно посочена, а именно – липсва
конкретна идентификация досежно изменението в конструкцията, възприето в
процесната заповед. Посочването на чл. 146 ал. 1 от ЗДвП не може да санира този
порок, доколкото законодателният текст е общ и лишен от конкретика, а същата
следва да се установи (в т.ч. и от съда) само посредством поставена от органа
ясна, конкретна и точна квалификация. В случая такава липсва, а вписаният в
заповедта с абревиатура подзаконов нормативен акт не е съответен на приложимия
такъв (към който препраща разпоредбата на чл. 146 ал. 1 от ЗДвП). Последният
такъв пък не съдържа норма с цифровото обозначение на чл. 179. При
идентифициране на нарушението органът е посочил наличие на несъответствие с
Правило № 59 на ИКЕ на ООН, но отново без конкретика. Правило № 59 съдържа ред
систематизирани и конкретно обозначени изисквания, поради което е следвало
административният орган да посочи на кои/кое точно от тях процесната
шумозаглушителна система не съответства. Липсата на конкретика в тази насока
води до немотивираност на акта, която е и пречка съдът да проведе пълноценен
контрол досежно възприетото от административния орган обстоятелство, че
конструкцията на автомобила е изменена. Същото се отразява и върху материалната
законосъобразност на заповедта, доколкото по отношение на същата действа
правилото за единство между фактическите обстоятелства и приложените правни
норми.
На следващо място,
съдът намира, че при постановяване на акта не е съобразено обстоятелството, че
на 08.07.2020 г. автомобилът е преминал преглед за техническа изправност,
резултатите от който са обективирани в Протокол №
200804002824. Прегледът е извършен от компетентни длъжностни лица -
тричленна комисия от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, която е
установила изправност на изпускателните тръбопроводи и шумозаглушителя. Този
официален документ е игнориран от административния орган, като в акта се сочи,
че на следващия ден (09.07.2020 г.) е извършен оглед на автомобила отново в
сектор „ПП“ от служител на сектора и такъв от НТЛ при ОД на МВР – Сливен, при
който е установена неизправността. Въпреки указанията на съда, не е представен
протокол от тази проверка, както и упоменатия от същата електронен носител, на
който същата е обективирана. Формулирана е констатация в горната насока
единствено в докладна записка от служител на сектор „ООР“ при ОД на МВР –
Сливен, като не са ангажирани никакви доказателства – писмени, гласни или
съдебна експертиза, които да установят по безспорен начин, че описаното
заключение в Протокол № 200804002824/08.07.2020 г. противоречи на тази
констатация и е налице изменение в конструкцията на превозното средство.
Цитираният протокол от комисия в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен
е официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е оборена с
годни доказателствени средства. За пълнота следва да се отбележи и
обстоятелството, че съгласно Протокол от извършен периодичен технически преглед
за техническа изправност на ППС № 22786220/08.07.2020 г., проведен в пункт №
1273 – Сливен, няма констатации за неизправност на автомобила и на същия е
издадено Удостоверение за техническа изправност от 08.07.2020 г. за допускане
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.
Предвид изложеното
по – горе, в оспорената заповед липсва конкретна правна квалификация на
нарушението – порок, който съдът не може да санира, а в хода на съдебното
дирене не са ангажирани годни доказателствени средства, оборващи изразените в
официални документи констатации, поради което нарушението се явява и
недоказано.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата е основателна, а Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1670-000294/14.07.2020
г. по чл. 171 т. 2 б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от
Началник РУ - Сливен при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно спиране
от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността,
като незаконосъобразна, подлежи на отмяна.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на
разноски. Реално извършените такива в настоящото съдебно производство възлизат
на 310,00 (триста и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева внесена държавна
такса и 300,00 (триста) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1670-000294/14.07.2020 г.
по чл. 171 т. 2 б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от
Началник РУ – Сливен при ОД на МВР Сливен, с която по отношение на П.Н.Д. е
разпоредено временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на неизправността на МПС с рег. № ****, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на МВР
Сливен да заплати на П.Н.Д., ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на
310,00 (триста и десет) лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
Административен
съдия: