№ 785
гр. Варна, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110203660 по описа за 2024 година
Производството е по образувано е по жалба на Ю. Д. Н., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 24-0460-001410/05.09.2024г. на Началника на 05 РУП при ОД
МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които го опорочават. Оспорва
се възприетата от АНО фактическа обстановка и се моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и посочва, че видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци на практика и двамата водачи са
напуснали местопроизшествието, като първи това е сторил другият водач, а не
жалбоподателят, като именно поради това действителната фактическа обстановка се
различава по съществен начин от тази описана в НП. Отделно от това сочи, че в НП е била
неправилно установена фактическата обстановка, тъй като там била описана загуба на
контрол върху МПС, каквато в действителност не се е случвала, а за жалбоподателя е
непонятно дали АНО го обвинява в загубата на контрол или умишлено действие,
провокирано от предходен конфликт на пътя възникнал между двамата водачи. Поради това
пледира за отмяна на издаденото НП, в условията на евентуалност за намаляване на размера
на наложената санкция до установения минимален такъв.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозира се
1
единствено писмено становище, в което жалбата се счита за неоснователна, моли се същата
да бъде оставена без последствия, а наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 04.08.2024г. жалбоподателят Н., съпругата му св. Г. Н.а и децата им пътували в лек
автомобил „Субару Трибека“ с рег. № В 4183 ТЕ, когато били засечени от лек автомобил
„БМВ 320Д“ с рег. № СВ 8292 КТ, управляван от М. Р. П., в който пътувала и св. П. В. на
предна пасажерска седалка.
Обстоятелството, че бил засечен принудило Н. да извие волана на ляво и да навлезе в
другата пътна лента, която била свободна, но това обстоятелство силно притеснило него и
съпругата му поради това, че на задната седалка били двете им деца.
В този момент св. Н.а казала на мъжа си да даде газ и да догони лекия автомобил
„БМВ“, тъй като искала да проведе разговор с движещите се в него лица за така създалата се
ситуация и за последиците, до които тя е можела да доведе.
Жалбоподателят изпълнил желанието й, като двата автомобила започнали да се
догонват, като в един момент автомобилът на жалбоподателя се изравнил с този на П. и св.
В. и последвало престъргване на двата автомобила от дясно на лекия автомобил „БМВ“ и от
лявата страна на лекия автомобил „Субару Трибека“, като междувременно св. Н.а
жестикулирала в посока на П. и В., призовавайки ги да спрат, за да си изяснят ситуацията.
В някакъв момент П. се престроил в лентата, за да не пречи на движението, лекият
автомобил „Субару Трибека“ минал от лявата им страна и спрял пред тях, като от
пасажерското място излязла св. Н.а викайки и в яда си ударила л.а. „БМВ“ по предния
капак, а след това ударила по ръката и св. В..
Последната се уплашила и помолила П. да си тръгнат незабавно, което той сторил като
превключил на задна предавка и двамата напуснали мястото на произшествието.
Междувременно жалбоподателят и съпругата му се успокоили огледали своя лек
автомобил и тъй като не установили сериозни поражения по него също си тръгнали.
След известно време П. сигнализирал на полицията за настъпилия инцидент и се върнал
на местопроизшествието, като заварил там полицейските служители, сред които бил и св.С.
Д., който се свързал с жалбоподателя и след няколко часа същият на свой ред се върнал на
местопроизшествието.
За посоченото св. Д. на 04.08.2024г. съставил АУАН на жалбоподателя за това, че не
спира и не установява последиците от ПТП – нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1
ЗДвП, като впоследствие на 05.09.2024г. било издадено и процесното НП, което изцяло
възпроизвело възприетите в акта фактически и правни констатации, а именно, че на
04.08.2024г. около 13.21 часа в общ. Варна, на ГП I-9 до пв. „Константин и Елена“ посока
к.к. „Златни пясъци“ Н. управлявал собствения си лек автомобил, като при движение
направо в дясна лента загубил контрол над него и навлязал в лява лента и блъснал
2
странична дясна част на движещия се до него л.а. „БМВ320Д“, с рег. № СВ 8292 КТ,
управляван от М. Р. П., след което реализира ПТП и не спира и не установява последиците
от ПТП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно
показанията на актосъставителя С. Д., св. Г. Н.а и св. П. В., които бяха достатъчно
категорични досежно установената по делото фактическа обстановка.
Всички гласни доказателства бяха категорични относно основаните релевантни факти,
които се различават по съществен начин от възприетата от АНО в издаденото НП
фактическа обстановка, а именно, че е имало умишлен удар, че водачът на л.а. „Субаро
Трибека“ не само, че е спрял за да установи последиците от ПТП, но и да изясни
възникналия преди удара инцидент, като за да избегне това пръв местопроизшествието
напуснал П., който впоследствие се обадил на полицейските служители.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателно постановление № 24-0460-001410/05.09.2024г. на Началника на 05 РУП
при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед
на Министъра на вътрешните работи.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с
издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП.
Досежно възраженията в жалбата, свързани с допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила свързани с неправилното и непълното отразяване на действителната
фактическа обстановка, свързана с нарушението съдът възприе изцяло същите.
В унисон с твърдяното от жалбоподателя, съдът намира, че АНО е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с описанието на допуснатото
наушение, което на практика е довело до съществено ограничаване на правото на
жалбоподателя да разбере в извършването на какви конкретни действия е бил обвинен.
На първо място, досежно нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП, разпоредбата на
закона е категорична, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
От показанията на разпитаните преки свидетели на произшествието, както и от
поместеното в подадената жалба, станала повод за образуване на преписката се установява,
че и двамата участници са установили съприкосновението между автомобилите, разменяли
са се реплики, жестове и действия помежду им, след което П. и В. първи са напуснали
произшествието, тъй като са се уплашили за своята безопасност, като едва по-късно П. е
3
решил изобщо да сигнализира на полицията. Наред с това и за пълнота следва да се посочи,
че действително жалбоподателят е извършил сериозно нарушение на правилата за движение
по пътищата и то умишлено такова, но спрямо него полицейските служители са избрали да
не вземат никакво отношение.
За пълнота, следва да се посочи, че е недопустимо гражданите да търсят саморазправа
на пътя помежду си независимо от тежестта на ответната провокация, като следва да се има
предвид, че шофирането е значителна общественоопасна дейност към която всеки следва да
се отнася сериозно, с уважение и толерантност към всички участници в движението,
независимо от адекватността на тяхното поведение.
Предвид посоченото, съдът намира, че процесното наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно издадено доколкото по делото не се установи
описаната от АНО фактическа обстановка - жалбоподателят да не е спирал и да не е
установявал последиците от ПТП.
Предвид изхода на производството, но и предвид липсата изрично направено искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя съдът намира, че не следва да
присъжда такива.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0460-001410/05.09.2024г. на Началника на
05 РУП при ОД МВР - Варна, с което на Ю. Д. Н., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 5 месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4