РЕШЕНИЕ
гр.С., ...февруари 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември 2014 година,в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен секретар Б.Ш., след като изслуша докладваното от съдията Радева гр.д.№ 4837 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молба с правно основание чл.625 ТЗ.
Молителката С.Д.П., чрез процесуалния си представител адв.Р., твърди, че на 08.03,2008 година с ответника са сключили предварителен договор за продажба и строителство на апартамент А28,в жилищна сграда УПИ 2-1462 в кв.45 по регулационния план на гр.С..по силата на постигнатото съгласие ответникът е поел задължение да изпълни посочените СМР, да го предаде на молителката в завършен вид, като строителството следва да се завърши с акт, образец 15не по- късно от октомври 2009 година и с разрешение за ползване не по- късно от ноември 2009 година.Твърди, че са уговорили последиците от неизпълнение на задължението на поетото задължение - заплащане на неустойка в размер на 0,01% на ден от датата на просрочието върху размер на внесената от купувача сума, но не - повече от 15% от нея.Твърди, че по силата на това съгласие купувачът по сделката е поел задължение да заплати задатък от 19 00 евро, при подписване на договора. Освен посочената сума, молителят твърди, че е заплатил още 30% от цената, след уведомлението от продавача за завършване на грубия строеж, което се установява от издадената от ответника разписка, а остатък от 25 000 евро купувачът по сделката е поел задължение да заплати в срок от 15 дни от подписване на акт 15.Твърди, че е заплатила общо сума в размерна 38 000 евро, представляваща 60% от уговорената цена на имота.Твърди, че ответникът е в забава на изпълнението, тъй като е извършил само груб строеж, поради което дължи обезщетение, под форма на неустойка, в размер на 3 697,40 евро, считано от 01.11.2009 година.Твърди, че е отправила покана за доброволно изпълнение на това задължение, което не е изпълнено.Твърди, че ответникът има други задължения, произтичащи от банкови сделки, чийто размер е сумата от 1 500 000 евро, чийто падеж е настъпил на 05.11.2011 година.Твърди, че ответникът не разполага с парични средства до довърши строителството и да заплати дълга си към банката.Твърди, че дружеството не е в състояние да изпълнява паричните си задължения, тъй като е в състояние на неплатежоспособност, а пред 2011 година не е осъществявало търговска дейност.Твърди, че не разполага с високо ликвидни активи и не е в състояние да покрие краткосрочните си задължения, а собственият му капитал е отрицателна величина.Твърди, че размерът на пасивите надвишава размера на активите.Твърди, че е налице основание за откриване на производство по несъстоятелност, поради неговата неплатежоспособност и в условие на евентуалност, поради неговата свърхзадълженост.Моли съда, след установяване основателността на молбата по чл.625 ТЗ да уважи същата и постанови решение по чл.630 ТЗ.
В срока за отговор, ответникът, комуто съдебните книжа са връчени при условията на чп.619 ТЗ, не дава отговор.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства,поотделно и в съвкупността им,намери за установено следното:
От фактическа страна:
От представените по делото доказателства се установява, че на
08.03,2008 година С.Д.П. и „С.П.” ЕООД са сключили договор.По силата на постигнатото съгласие търговското дружество е поело задължение да продаде на С.П. описания недвижим имот, представляващ апартамент А28, със застроена площ от 67,89 кв.м, заедно с 11,3 кв.м идеални части от общите части на сградата, на кота +13.35,при съседи апартамент а27 и апартамент А29 и вътрешен коридор.
Страните са се споразумели, че цената на имота е сумата от 63 350 евро или левовата им равностойност, по фиксинга на БНБ.
По силата на постигнатото съгласие ответникът е поел задължение да извърши СМР и да предаде на купувача имота в задвършен вид.Страните са се съгласили, че в тежест на ответника / продавач/ по договора е да извърши посочените СМР, а купувачът - да заплати посочената цена на имота.
Страните са се съгласили, че в тежест на купувача е да заплати задатък,при сключване на сделката, в размер на 19 000 евро,плащането на която се установява от документа, обективиращ сделката и в тази част, са приели, че има характер на разписка.
Съгласили са се, че купувачът поема задължение да заплати сумата от 19 000 евро, при уведомяване от страна на продавача, че сградата има характер на груб строеж и тази сума, представлява 30% от уговорената цена на имота.
Съгласили са се, че купувачът дължи заплащане на сумата от 25 350 евро след получаване на акт 15 на сградата.
Страните са се съгласили, че при забава в плащанията от страна на купувача повече от 40 дни, продавачът ще има право да продаде имота на трети лица и задържи 10% от уговорената цена на имота, като неустойка.
Страните са се съгласили, че продавачът следва до октомври 2009 година да снабди сградата с акт, образец 15 и да осигури издаване на разрешение за ползване на обекта не по-късно от ноември 2009 година.
Страните са се съгласили, че отговорността на продавача ще бъде ангажирана, при липса на точно изпълнение - конкретно при забава, в изпълнение на посочени по- горе задължения, както следва - при забава по- дълга от три месеца, ще заплати на купувача неустойка в размер на 0,01% от датата на просрочието, но не повече от 15% от внесените суми.Ако забавата е продължила повече от 6 месеца, то купувачът ще има право да развали договора и да получи платената сума, ведно с наказателна лихва, определена от БНБ.
Страните са се съгласили, че при точно изпълнение на задълженията по договора, продавачът следва да прехвърли собствеността върху описания в т.1 от договора имот, в срок от 15 дни от издаване на акт, образец 16, а при липса на изпълнение на това задължения, купувачът разполага с възможността, уредена с чл.19, ал.З ЗЗД.
По делото е представена разписка, че на 15.11.2008 година управителят на ответника е получил от С.П. сумата от 19 000 евро, представляваща вноска по предварителен договор за апартамент А28, в жилищна сграда в гр.С., кв.О.К.”, ул.”М.К.”, УПИ 2- 1462, кв.45.
По делото е представен протокол от ОС на съдружниците на „С.П.” ООД от 01.11.2007 година, обективиращ решения за приемане на ред на продажби на обособени обекти от новострояща се жилищна сграда в кв.”О.К.”, ул.”М.К.”, собственост на дружеството и решение, че представляващ дружеството при подписване на договорите за продажба е Добромир Събев Мичев.
По делото е представено копие от Разрешение за строеж №224/13.08.2007 година, издадено на „С.П.” ООД за изграждане на две жилищни сгради в ПИ2-1462,кв.45, местност „О.К.”, ул.”М.К.” и указание за представяне на одобрен технически проект в срок от 45 дни.
По делото е представено копие от Констативен протокол, издаден на основание чл.181, ал.2 ЗУТ, на 14.10.2008 година, за това, че жилищна сграда с подземни гаражи в кв.45, УПИ 2-1462 е завършена в груб строеж, по смисъла на параграф 5, т.46 от ЗУТ, в съответствие с одобрени строителни книжа и издадена разрешение за строеж на „С.П.” ООД.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение от страна на С.П. до „С.П.” ЕООД, ЕИК *********, без дата, с която П. отправя искане до своя съдоговорител,да и заплати неустойка в размер на сумата от 3 352 евро в срок от 3 календарни дни от получаване на поканата.
Липсват доказателства за това, че изявлението на страната е достигнало до адресата си.
По делото е представено електронно изявление на П., че изпраща покана за доброволно изпълнение, като от хартиения носител на изявлението се установява, че от електронната система на П. същото е постъпило в информационната система на mtk@onlin.bg на 05.03.2012 година.От последния адрес е изпратено съобщение до различни електронни адреси, включително и до този та С.П., че”МТК ГРУП”/ съдружник в дружеството- ответник/, въпреки положените усилия за завършване на обекта, не е „срещнало разбиране нито от банка, нито от собственици” и не е в състояние за охранява обекта, считано от 12.03.2012година.Поради тези причини моли всеки собственик да организира охраната на собствеността си.
По делото е представен нотариален акт , обективиращ договор от 05.10.2007 година, за учредяване на договорна ипотека върху недвижи имоти, собственост на „С.П.” ООД.По силата на постигнатото съгласие търговското дружество и „Б.П.Б.” Ад са се съгласили за обезпечаване на вземанията на банката, произтичащи от сключения между същите страни договор за банков кредит №100-626/ 05.10.2007 година, в размер на 1 500 000 евро да се учреди ипотека върху описания в нотариалния акт имот, собственост на кредитополучателя, находящ се в гр.С., район „О.К.”, представляващ УПИ 2 - 1462 в кв.45 по плана на гр.С..
По делото е допусната и изслушана ССчеФИЕ, чиято задача е установяване на финансово, икономическото състояние на дружеството - ответник.
Вещото лице З.Д. е достигнала до следните правни
изводи:
1.че основен дял в структурата на активите на ответника за периода 2008 - 2011 година заемат материалните запаси, като тенденцията е за увеличаване на този дял, от 67, 2% за 2008 година до 71% за 2011 година;
2. че основен дял в структурата на пасивите на ответника, за периода 2008-2011 годин,а заемат краткосрочните задължения, като тенденцията е за увеличаване им, както следва- от 71,9% за 2008 година до 103% към 2011 година, за разлика от предходния период, отличаващ се с това, че до 2008 година основен дял в структурата на пасивите заемат дългосрочните задължения;
З.че показателите за ликвидност на ответника са в следните параметри: за 2008 година - КОЛ - 3, 7007; КБЛ- 0, 4072; КНЛ и КАЛ -0, 0889; за 2009 година - КОЛ - 1, 2**8; КБЛ- 0,3977; КНЛ и КАЛ - 0,0553; за 2010 година- КОЛ - 0,9415; КБЛ, КНЛ и КАЛ - 0,0068 и за 2011 година - КОЛ - 0, 8907; КБЛ- 0,2008 и КНЛ и КАЛ - 0, 000.
При изготвеният алтернативен вариант на заключението на вещото лице, с включване на вземането на молителката / в размер на посочената от нея като дължима сума, представляваща договорна неустойка от 3 697,40 евро/, вещото лице прави извод, че показатели за ликвидност на ответника за 2011 година няма да претърпят промяна и ще са идентични с посочените.
Вещото лице дава заключение, че коефициентите за финансова автономност и коефициент на задлъжнялост, за процесния период от време са отрицателна величина/ посочени на лист 161 от делото/ , а това е ясна индикация за процес на декапитилизация на дружеството, тъй като за норматив е прието, че КФА е 0,33. Коефициентът на задлъжнялост сочи на зависимостта на дружеството от кредиторите му.
Вещото лице, след анализиране на финансовите показатели прави извод, че за процесния период от време за ответното дружество е налице индикация, че не е в добро финансово здраве / разчитайки структура на собствения капитал и достигайки до извод, че за 2011 година е налице отрицателен оборотен капитал, поради това, че краткросрочните задължения надвишават краткосрочните активи на дружеството, липсват приходи от обичайната му дейност и финансовият резултат от обичайната му дейност е налице загуба от 21 хил.лв/.Тези стойности са сравнени с показателите за 2010 година, за която е характерно, че дружеството е реализирало печалба и показателите му за рентабилност са положителни стойности, с изключение на рентабилността на собствения капитал, която и за 2010 година е отрицателна величина.
По отношение на изследвания период, при изследване на съотношение между стойността на краткосрочните задължения и краткосрочните активи, вещото лице прави извод, че налице положителен резултат, в размер на 1 452 хил.лв, което е индикатор на добро финансово здраве, тъй като е налице положителен нетен оборотен капитал; налице е реализиране на приходи от обичайната дейност, разходите, свързани с нея, в сравнение с предходна година, са намалели, но финансовият резултат е загуба в размер на 110 хил.лв, с 52 хил.лв повече, в сравнение с 2008 година.И за двете години - 2008 и 2009 година, вещото лице прави извод за отрицателни показатели за финансова рентабилност.
По отношение на дълга на ответника към банкови институции, вещото лице е направило извод, че сравнявайки представения баланс пред НАП за 2011 година и договора на ответника с „Б.П.Б.” АД, чийто срок за погасяване на кредита е 05.10.2011 година, но без достъп до първичните счетоводни документи, може да се направи извод, че вземането на банката, макар и осчетоводено като дългосрочно, няма този характер, поради което е коригирало счетоводните отразявания на дълга, при определяне на показателите за ликвидност и е включило вземанията на банката в краткосрочните задължения на ответника.Резултатите от този начин на осчетоводяване, са посочените вече показатели.
По делото е изслушана съдебна експертиза, която да се произнесе относно съотношение на парични задължения към притежаваните от ответника активи.
Вещото лице, изготвило експертизата, е дало заключение само и единствено на пазарна стойност на притежаваните от ответника дълготрайни активи, но не е остойностило каква е пазарната стойност на притежаваните от ответника други активи.
Освен тази неяснота относно наличните активи, не е установено по никакъв начин, че ответникът не погасява съществуващите парични задължения, извън посоченото като такова, чийто титуляр е молителя С.П.. Тази неяснота относно стойност на активи, включващи дълготрайни и краткотрайни активи и стойност на паричните задължения, лишава съда от възможността да прецени налице ли е състояние на свръхзадълженост.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Подадената молба от С.П. е за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ТД 4С.П.” ЕООД, ЕИК *********, поради това, че същата има качество на кредитор, произтичащо от търговска сделка и вземането и от паричен характер е изискуемо.
Твърди, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност, при условие на евентуалност - свръхзадълженост.
Дефинициите на двете основания са в разпоредбата на чл.608, респективно чл.742 ТЗ.
За да бъде уважена молбата за откриване на производство по несъстоятелност следва да се установят, при условие на кумулативност, две предпоставки от материалноправно естество - качество на кредитор на молителя, произтичащо от търговска сделка, явяваща са правновалиден правопораждащ факт на вземането му от паричен характер и обективното състояние на неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост..
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че страните в процесуалната връзка са обвързани от договорна такава, обективирана в представения по делото документ.
Страните са обвързани от договорна връзка, представляваща договор за строителство / подвид на договора за изработка/ и предварителен договор за продажба.Тъй като една от страните по договора има качество на търговец, то сделката е относително търговска такава, съобразно нормата на чл.286, ал.1 ТЗ.
Относно въпроса дали е налице изискуемо парично вземане.
Тезата на страната инициирала производството е, че е налице такова изискуемо парично вземане, представляващо способ за обезвреда, уреден чрез института на неустойката, съобразно която страните по договорната връзка имат възможност, със сключване на договора да регламентират последиците от неизпълнение на същия или от някоя от формите на неизпълнение, чрез ограничаване границите и обема на отговорността на неизправната страна по сделката.
Съобразно постигнатото съгласие на договора от 08.03.2008 година, купувачът по обещанието за продажба, при забава на строителя да снабди обекта с разрешение за ползване не по- късно от ноември 2009 година.Страните са се съгласили, че при неизпълнение в срок на това задължение и забава, продължила повече от 3 месеца, то продавачът ще заплати на купувача неустойка в размер на 0,01% на дене от датата на просрочеието, неустойка, но нейният размер не може да надвиши сумата от 15% от внесените суми- в размер на 5 700 евро, чиято левова равностойност е сумата от 11 148,23лв.
За да възникне вземането за неустойка, следва да се установи, че такава е уговорена, произтича от валидно правоотношение, самата клауза за неустойка не противоречи на императивни разпоредби на закона или на добрите нрави и е налице неизпълнение, последиците от които същата обезщетява.
От събраните по делото доказателства се установява валидната договорна връзка между страните, наличието на забавено изпълнение за снабдяване на сградата, част от която е апартамент А28, с акт образец 16, съгласно т.Й. d от договора, съобразно която, ако в посочения като най- късен момент за снабдяване на сградата с разрешение за ползване, актът не бъде издаден, то задругата страна в производството, възниква вземане представляващо неустойка.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, следва да установи, че към ноември 2009 година е изпълнил поетото задължение да се издаден акт, образец 16 за сградата, която процесуална тегоба не е изпълнена в настоящето производство.Няма и възражение от правопогасителен характер относно вземането, включително чрез плащане.
Поради това настоящият състав на съда намира, че молителката има качество на кредитор по отношение на ответника, произтичащо от търговска сделка, защото към 01 ноември 2009 година няма данни сградата, в която е апартамент А28, да е снабдена с акт, образец 16.Настоящият състав на съда приема, че смисълът на цитираната разпоредба, поради липса на посочване на конкретна дата, към която следва да бъде изпълнено задължението за снабдяване с разрешение за ползване, последният възможен момент за изпълнение на това задължение е последната дата на съответния месец - октомври 2009 година- конкретно - 31.10.2009 година.Следователно на 01.11.2009 година ответникът е изпаднал в забава и съобразно уговореното, при забава, продължила повече от 3 месеца, за другата страна по договора възниква вземане за неустойка.Като извод от това приема, че срокът на забава, така както е дефиран е и срок от 3 месеца и 1 ден и срок от три месеца и 15 дни, и шест месеца, и повече от шест месеца, ако страната не е упражнила потестативното си право да преустанови договорната връзка.При извод, съобразно постигнатото съгласие и изложеното по- горе, че от 01 ноември 2009 година ответникът е в забава, изтичането на уговорените три месеца е на 31.01.2010 година, следователно при изтичане на 3 месеца и 1 ден / 01.02.2010 година/, ответникът е в забава и от следващия ден - 02.03.2010 година за молителя е възникнало вземане от неустоечен характер.
Относно възможността неустоечното вземане, произтичащо от търговска сделка, да легитимира молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговец, с Решение № 152/22.07.2014 година, постановено по реда на чл.290 ГПК и имащо задължителен характер за долните инстанции, касационната инстанция с постановения акт по т.д.№849/2012 година на Второ т.о,. е дала утвърдителен отговор на този въпрос, като е приела, че законодателят не е ограничил кръга от кредитори, които могат да искат откриване на производството, в зависимост от това дали вземането е главно или има акцесорен характер и дали последното е функционално обвързано от неизпълнение на една непарична престация.Единственото ограничение е това вземане да произтича от търговска сделка, съобразно дефинитивната норма на чл.286 ТЗ.
По отношение на размера на вземането.
Със сключения на 08.03.2008 година е удостоверено, че С.П. е заплатила на ответника част от дължимата сума,представляваща цена на имота в размерна 19 000 евро и представляваща 30% от общата уговорена цена и на 15.11.2008 година е заплатила още 19 000 евро.Твърдението в молбата е, че периодът на забава включва срок от
01.11.2009 година до 08.07.2012 година, а съобразно уговореното, размерът на неустоечното вземане не може да надвишава 15% от размера на заплатената от купувача по договора, представляващ обещание за продажба, сума.
При извод на съда за наличие на забава, считано от 01.02.2010 година и твърдението на молителката, че крайната дата на тази забава е
08.07.2012 година, то изчислена на база 38 000 евро, за този период, включващ 888 дни, неустойката на ден е в размер на 3,8 евро на ден.За 888 дни неустойката е в размер на 3 374,4 евро, чиято левова равностойност е сумата от 6 599,76лв. Стойността на неустоечното вземане е съобразена с уговореното - заплатената част от общо дължимата продажна цена е основата за изчисление на дължимата неустойка
При така съобразеното настоящият състав на съда приема, че към 01.02.2010 година молителят е имал изискуемо парично вземане, което към 01.02.2010 година е в размер на 3,8 евро, а за посочения период от време е 6 599,76 лв.
В този смисъл е установена една от необходимите материалноправни предпоставки за уважаване на молбата- качество на крадитор, произтичащо от търговска сделка, който има изискуемо парично вземане.
По отношение на състоянието на неплатежоспособност.
Легалната дефиниция на понятието неплатежоспособност е очертана в разпоредбата на чл.608 ТЗ, съгласно която неплатежоспособен е търговец, който не може да изпълни изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделки, задължение към държавата или общината, от публичноправен характер, свързано с осъществяваната от него търговска дейност или частна държавно вземане, считано от 13.05.2006 година, както и вземане, свързано със съществуване, изпълнение, неизпълнение и др. от търговска сделка. Съгласно алинея втора на цитирания текст, неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията, но не всички плащания, а само на изрично очертаните в алинея първа, като спиране на останалите плащания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност.Презумпцията служи за разпределение на доказателствената тежест.Няма данни за извършено плащане по сделката или друг правопогасителен способ.
В практиката се приема, че определящият показател за финансовото и имуществено състояние на предприятието е общият коефициент на ликвидност, като норматив е цифрата „1”.Коефициентът за обща ликвидност представлява съотношение между всички краткотрайни активи към краткосрочните задължения и именно поради това, за да се приеме, че предприятието е в добро финансово здраве, то неговите краткосрочни активи следва да са колкото краткосрочните му задължения.Останалите коефициенти и тежестта им при преценката за състоянието на ответника и наличие на евентуална неплатежоспособност не следва да бъдат абсолютизирани, тъй като те зависят в голяма степен от структурата на краткотрайните активи, т.е. от това какво е съотношението между материални запаси, краткотрайни финансови активи и парични средства, в процентно съотношение от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна се определя от основната дейност на предприятието.
За да е налице състояние на неплатежоспособност следва да се установи, наличие на парично задължение от изрично посочените в чл.608, ал.1 ТЗ и съществуваща невъзможност търговецът да покрие своите краткосрочни и текущи задължения с притежаваните от него краткотрайни активи, дадени при условие на кумулативност.
От заключението на вещото лице тази невъзможност може да бъде приета като обективно състояние, изводът за което са показателите за ликвидност, отразени по- горе.От тези показатели се установява, че края на 2010 година ответникът не е бил в състояние със своите краткосрочни активи да покрие краткосрочните си вземания.Тенденцията в намаляване на стойността на краткосрочните активи е постоянна за изследвания период от време и този факт сочи, че затрудненията на длъжника по сделката нямат временен характер.
При така очертана фактическа обстановка настоящият състав на съда намира, че и двете материално-прави предпоставки за уважаване на молба с правно основание чл.625 ТЗ са налице - установено изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделка
По отношение на началната дата на състоянието на неплатежоспособност.
По виждане на състава тази дата е датата, от която ответникът е в забава, довела до изискуемост на паричното задължение.
С оглед на факта, че размерът на вземането е определен на база периода на забава и е лимитиран като процент от заплатена от кредитора парична сума, то забавата за заплащане на парично задължение от 3, 80 евро и налице от 01.02.2010 година и тази дата, съобразена с показателите за ликвидност на ответното предприятие следва да бъде посочена като начална дата на неплатежоспособността на търговеца.
По отношение на основанието за откриване на производство по несъстоятелност -свръхзадълженост.
Както вече съдът е посочил в определението си от07.05.2014 година това е по- силното основание от двете, посочени от законодателя в ТЗ.
Но за да бъде преценено дали такова състояние е налице следва да се установи не просто съотношение между всички активи, притежавани от ответника и неговите парични задължения, но и дали съществуващите парични дългове са обслужвани,т.е. дали длъжникът ги плаща, защото дори и те да превишават в стойност притежаваните от него активи, ако страната погасява своите парични задължения, то тя не е в неплатежоспособност.
По делото този въпрос обективно не е бил изследван, поради невъзможност да се установи по какъв начин се развиват отношенията на ответното предприятие с банката, дали е налице обслужване на кредита, дали кредитът не е претърпял изменение по отношение на основните параметри на сделката - размер на вземания и срокове за погасяването им.Не е изследван и въпросът дали ответникът има други активи, освен посочените в документа, издаден от имотния регистър. Тази неяснота възпрепятства достигане до извод относно наличие на свръхзадълженост и ето защо извод за наличие на това състояние, като основание за откриване на производство по несъстоятелност, не може да бъде направен по категоричен начин.
Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е основателна и следва да бъде уважена, тъй като се установява състоянието на неплатежоспособност.
Относно предпоставките за постановяване на решение по
По виждане на състава решение, основаващо се на цитираната разпоредба не може да бъде постановено, тъй като по делото не се установяват съществуващи парични средства, с които нормата на чл.630 ТЗ свързва решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът, на основание чл.629б ТЗ, е постанови определение, с което е указал на кредиторите на ответника възможността да привнесат необходимите разноски.Актът на съда е вписан в книгата по чл.634в ТЗ на
01.10.2013 година е по делото не са постъпили доказателства за привнасяне на необходимите разноски, определени от съда в размер на 3 000лв, което налага приложение на разпоредбата на чл.632 ТЗ.
Това е така, тъй като притежаваните от ответника активи са дълготрайни такива, същите са недвижими имоти и могат да бъдат осребрени, но преди да се достигне до това осребряване е необходимо извършване на други процесуални действия, за които са необходими парични средства.
По отношение на претендираните разноски от молителката.
Страната е представила списък на сторените от нея разноски в производството, чийто общ размер е сумата от 2 350лв.От тази сума, установени реално понесени от страната са заплатените разноски, изключая адвокатското възнаграждение, за което липсват доказателства, че е действително заплатено и чийто посочен размер е сумата от бООлв.Поради това на молителката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 735лв.
При изложеното съдът
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „О.К.”, ж.к.”О.К.” ул.”М.К.”№** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността - 1.02.20 Югодина.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на
основание чл.632 ал. 1 от Т**, по отношение на „С. П.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „О.К.”, ж.к.”О.К.” ул.”М.К.”№**.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „О.К.”, ж.к.”О.К.” ул.”М.К.”№**,
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „С.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „О.К.”, ж.к ”О.К.” ул.”М.К.”№**.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на С.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „О.К.”, ж.к ”О.К.” ул.”М.К.”№**.
ОСЪЖДА С.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „О.К.”, ж.к.”О.К.” ул.”М.К.”№**, на основание чл.78,ал.1 ГПК, да заплати на С.Д.П., ЕГН ********** от гр.С., със съдебен адрес гр.С., ж,к,”И.”, бл.***, ап.2, ет.1, чрез адв.А.Р., разноски по водене на делото в размер на 1 735лв.
СПИРА производството по гр.дело № 483 7/2012година по описа на СГС, 6-6 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: