Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, V гр.с-в в открито заседание на 30.06.2016г., в състав :
Председател : БИЛЯНА ВИДОЛОВА
При секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия ВИДОЛОВА гражданско дело № 186 по описа на съда за 2016г., за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по искове с
правно основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК.
Ицецът „ЧЕЗ Електро България” АД е
предявил против М.А.Х., обективно съединени искове за признаване за установено,
че ответника дължи сумата от общо 268.13 лв., за която сума е издадена заповед
за изпълнение. Ищеца твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми – 256.63 лв.- главница за
потребена, но незаплатена електроенергия за периода 20.01.2015г. – 18.09.2015г.
и 11.50 лв. - лихва за забава за периода 30.04.2016г. – 05.11.2015г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане.
Твърди се, че по този повод е образувано ч.гр.д. №5800/2015г. на РС Плевен, по
което съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Ищеца твърди,
че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС Плевен е указал
на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това според ищеца
поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищеца твърди,
че е доставял електрическа енергия до жилището на ответника в с. *** за периода
20.01.2015г. – 18.09.2015г. Фактурите за отделните задължения са следните:
Фактура №********* от 25.02.2015г. на стойност 69.96 лв. за потребена
електроенергия за периода 20.01.2015г. – 19.02.2015г.; Фактура №********* от
29.03.2015г. на стойност 77.88 лв. за потребена електроенергия за периода
20.02.2015г. – 21.02.2015г.; Фактура №********* от 30.04.2015г. на стойност
57.05 лв. за потребена електроенергия за периода 22.03.2015г. – 21.04.2015г.;
Фактура №********* от 28.05.2015г. на стойност 6.84 лв. за потребена
електроенергия за периода 22.04.2015г. – 22.05.2015г.; Фактура №********* от
28.06.2015г. на стойност 16.20 лв. за потребена електроенергия за периода
23.05.2015г. – 22.06.2015г.; Фактура №********* от 28.07.2015г. на стойност
8.76 лв. за потребена електроенергия за периода 23.06.2015г. – 21.07.2015г.;
№********* от 28.08.2015г. на стойност 8.81 лв. за потребена електроенергия за
периода 22.07.2015г. – 21.08.2015г.; №********* от 28.09.2015г. на стойност
11.14 лв. за потребена електроенергия за периода 22.08.2015г. – 18.09.2015г.
Твърди, че е предоставен срок на ответника да заплати сумите по фактурите,
който тече независимо дали същият е уведомен за дълга. Ищеца твърди, че е
начислил лихви чрез следните фактури: №********* на стойност 3.99 лв. за
периода 30.04.2015г. – 05.11.2015г.; №********* на стойност 4.03 лв. за периода
30.04.2015г. – 05.11.2015г.; №********* на стойност 2.51 лв. за периода
29.05.2015г. – 05.11.2015г.; №********* на стойност 0.25 лв. за периода
30.06.2015г. – 05.11.2015г.; №********* на стойност 0.45 лв. за периода
29.07.2015г. – 05.11.2015г.; №********* на стойност 0.16 лв. за периода
29.08.2015г. – 05.11.2015г.; №********* на стойност 0.09 лв. за периода
29.09.2015г. – 05.11.2015г.; №********* на стойност 0.02 лв. за периода
29.10.2015г. – 05.11.2015г. Моли съда да уважи предявените искове за главница и
лихви, претендира разноски.
Ответникът заявява, че не живее в
жилището, в което е ползвана ел. енергия, че от 20 години е в Ростов на Дон,
Русия, върнал се е от година и половина, но живее на друго място – при майка
си. Твърди, че къщата има втори собственик – св. М.П., която живее там, че тя
се е задължила да заплаща разсрочено процесното задължение. Признава, че в
нотариалния акт на жилището и той и тя са собственици на жилището. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното: Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 5800/2015г. по описа на ПлРС, че ищеца е депозирал на
13.11.2015г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника за процесната сума, като в срока по чл.414 от ГПК
длъжника е депозирал писмено възражение. В дадения едномесечен срок, заявителя
е предявил иск за установяване на вземането си. Спазването на
законоустановените срокове сочи допустимостта на претенциите по реда на чл. 422
от ГПК.
Видно е от представената Лицензия
за доставка на електрическа енергия № Л-409-17/01.07.2013г., че ищеца има право
да доставя ел. енергия, като по повод осъществяване на дейността си е доставял
ел. енергия в жилището в с. *** за периода 20.01.2015г. – 18.09.2015г. Не се
спори по делото, че за процесния период е начислена главница от 256.63 лв.- и
лихва за забава върху нея в размер на 11.50 лв. за периода 30.04.2016г. –
05.11.2015г. Това е видно от представените по делото от ищеца счетоводна
справка за консумация на клиента и справка-извлечение за възникнали задължения,
както и 8бр. фактури. Не се спори по делото, и това се признава от ответника в
с.з. на 18.05.2016г., че той е съсобственик на жилището, в което е доставяна
ползваната ел.енергия. По делото е разпитана като свидетел М.П. – лицето,
сочено като другия съсобственик на жилището и негов реален ползвател. Именно
това лице е представило в заповедното производство първоначално възражение
срещу издадената заповед по реда на чл. 410 от ГПК, независимо, че заповедта не
била насочена срещу нея. В показанията си в с.з. на 07.06.2016г., св. П.
посочи, че от 15 години ответника не живее в процесното жилище, а на друго
място в махалата. Тя посочи, че става дума за нейното къща, че знае
отговорността си и самата тя е платила сумите за ел. енергия. Твърди, че при
плащането е налице грешка и сумите не са отчетени, но вече партидата е
прехвърлена на нейно име. Заяви категорично, че ответника не живее от 16 години
у тях и откъде-накъде ще плаща той. По делото са представени от ищеца заявление
от 11.05.2015г. от св. П. за разсрочено плащане на задължение от 265.84лв. и
2.28лв. – лихва за процесното жилище с клиентски № 300207594149 и
споразумителен протокол от същата дата между ищеца и св. П. за встъпване в дълг
като солидарен длъжник и поемане на изпълнението на непогасени задължения за
сумата от общо 270.53лв. за задължението на физическото лице М.А.Х.. Уговорен е
погасителен план за разсрочване на задължението до 12.10.2015г. Изрично в т. 5
от протокола е посочено, че кредитора може да насочи претенцията си към
потребителя, не само към длъжника по протокола, в случай на непогасяване на
вноски от погасителния план. От писмо от 22.06.2016г./л.114 от делото/ от третото,
неучастващо в делото лице – ЧЕЗ БЪЛГАРИЯ ЕАД – се установява, че в
информационната система на дружеството исковата сума за главница и лихва е
неплатена, в протокола са били включени фактурите от 27.01.2015г., 25.02.2015г
и 29.03.2015г., а споразумителния протокол от 11.05.2015г. не е спазен и е
дезактивиран на 28.07.2015г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявените искове
намират правното си основание в чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК. Установи се по
делото от събраните писмени доказателства, че за процесния период от време
ищецът е доставил на адреса на жилището, чийто собственик е и ответника, ел.енергия,
която се явява незаплатена и към датата на устните състезания. Размерът на
задълженията не е спорен, а и съобразно възприетото становище в правната теория
и съдебна практика, когато за установяване на иска за парична сума е
представено извлечение от сметката на длъжника по счетоводната книга на
кредитора, същото следва да се счита за достатъчно доказателство за този
размер. Спорен е въпросът – дължи ли ответника сумите за ползваната ел.енергия
или те се дължат от друго лице. В случая, като собственик на жилище, в което
ищеца доставя ел.енергия, ответника се явява негов краен клиент и именно това е
основанието, на което се претендират исковите суми. Не са налице възражения, че
ответника е сключил договор с друг снабдител на енергия, различен от ищеца, а
въпросът кой точно е живял в жилището и реално е ползвал ел.енергията е от
значение за отношенията между съсобствениците или собственика и ползвателя, а
не между собственика и доставчика на ел. енергия. В случая от представените по
делото писмени доказателства се установява, че св. П. е встъпила в дълг за
задълженията за обекта, но това е станало на 11.05.2015г. - в течение на
възникването на процесните задължения, които са за периода 20.01.2015г. –
18.09.2015г. Подписаното споразумение е включвало само две от фактурите, които
се претендират в настоящето производство – тези от 25.02.2015г и 29.03.2015г. и
не се представиха доказателства за тяхното плащане – както от ответника, така и
от третото лице, което се е задължило солидарно да отговаря за тази част от
задължението. Напротив – посочено е от трето, неучастващо по делото лице, че
споразумителния протокол за разсрочване е дезактивиран, поради неспазването му.
Поради горното, съдът намира, че независимо, че за част от претендираното
вземане е налице встъпване в дълг и на друг длъжник освен ответника, то това не
го е освободило от задълженията към кредитора нито за тази част от вземането,
нито за последващите процесни фактури вкл. и до м.09.2016г. За задълженията по
първите две фактури, след сключването на споразумение за встъпване в дълг
солидарно са задължени както ответника, така и св. П., съгл. чл. 101 изр.
последно от ЗЗД, но кредитора има правото,
съгл. чл. 122 ал. 1 от ЗЗД, да иска изпълнение от който и да е от двамата
длъжници, от което право той се е възползвал, като е предявил иска срещу
ответника М.А.Х..
Поради всичко гореизложено, съдът
намира, че предявеният иск за главница е основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло, като се признае дължимостта ѝ за процесния период. Същото
се отнася и за акцесорното задължение за
лихва върху главницата, което се доказа по основание и не се оспорва като
размер.
Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК
на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Прието
е, че съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед изводите на съда за
основателност на претенциите на ищеца, разноските в заповедното производство не
подлежат на промяна и следва да се присъдят в размера, посочен в заповедта – 25.00лв.
деловодни разноски/минимума по Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата
по ГПК/ и 60.00лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, на осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените в исковото производство разноски в общ размер на 165.00лв.
Воден от
горното, съдът
р е ш и :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, ЧЕ М.А.Х., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” №159, бл. „Бенч Марк”,
Бизнес център, представляван от Кремена Стоянова Стоянова и Жанна Василева
Пехливанова, чрез пълномощника си “Адвокатско съдружие “Стоянов, Д. и
партньори”, представлявано от адв. Р.Д., сумите, както следва: 256,63лв. - главница,
представляваща ползвана и неплатена ел. енергия за периода 20.01.2015 г. до
18.09.2015 г.; 11,05лв. – лихва за периода от 30.04.2015г. до 05.11.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 13.11.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3462/16.11.2015г
по ч.гр.д.№ 5800/2015г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, М.А.Х., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 5800/2015г. по описа на ПлРС в размер на 25.00лв.-деловодни разноски и 60.00лв.- адвокатско възнаграждение, както и направените в
исковото производство разноски в общ размер на 165.00лв.
решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: