РЕШЕНИЕ
№ 260063/25.06.2021 г.
гр. Велики
Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на двадесет
и шести май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 87 по описа на
съда за 2019
г.,
За да се произнесе
взе предвид следното
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба от „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано
от С.Ж.Й.– управител, срещу Наказателно постановление №ЗЖ-26/09.10.2018, издадено от директор
на ОДБХ, гр. Шумен, с което е наложено административно
наказание „имуществена
санкция" в размер на
1000 /хиляда лева/ за
неизпълнение на задължение по чл.132,
ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност; „имуществена санкция" в размер на 500.00 лв./ петстотин
лева / за неизпълнение
на задължение по чл.132,
ал.1, т.6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и „имуществена санкция" в размер на 500.00 лв. / петстотин
лева / за неизпълнение
на задължение по чл.132.
ал.1, т.9 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и недоказаност на наказателното постановление, като се оспорват изцяло фактическите констатации отразени в
същото.
В открито съдебно заседание жалбоподателя /чрез управителя си К.Й./, се представлява от адв.А., който поддържа в цялост посоченото в жалбата за
отмяна на НП, като излага подробни аргументи в тази връзка, сочейки че доколкото е нарушена според наказващия
орган нормата на чл. чл.132.
ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а същата е бланкетна, в случая не е спазено изискването да се посочи
конкретната норма, в която са предвидени задълженията за които се твърди, че не
са спазени по отношение отглеждането на животните, като по този начин е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Сочи се и липсата на доказателства относно това кога
са придвижени животните, като неправилно е приета за такава датата на
извършване на проверката, което е довело до незаконосъобразност на съставения
акт и на издаденото въз основа на него НП. Изтъква се и ненадлежното
предявяване и връчване на съставения в отсъствие на нарушителя АУАН, на неговия
законен представител или на изрично упълномощено за това лице, доколкото С.Й. –
собственик и управител на дружеството към процесния момент не е предоставила
съгласно приложеното по делото пълномощно, правомощия на упълномощеното лице К.Й.а
подписване и получаване на съставени срещу фирмата, респ. собственика и управителя АУАН.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност
на жалбата, сочейки подробни в тази връзка доводи и моли
същата да бъде оставена без
уважение. Претендират се и
разноски.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 10.09.2018г., от инспектори при
ОБДХ- гр.Шумен била извършена проверка в село ***, общ.***, обл.Шумен в
животновъден обект
№9824-0138 - стопански двор, собственост
на „***'" ЕООД, която
установила, че в обекта са придвижени три броя телета до 6 месеца с ушни № ВО37132500,
В037132499 и ВШ7132451 без
да са спазени ветеринарномедицинските изисквания за придвижване на животни. На контролните органи не били представени ветеринарномедицинските паспорти на говедата,
като не било установено и нужното писмено уведомяване за закупуването на
животните на обслужващия обекта ветеринарен лекар. Проверката
била извършена в присъствието на
К.Й.– упълномощен от
управителя на дружеството лице, като проверяващите,
съставили Констативен протокол
и установеното определили като нарушение по чл.
132, ал. 1, т. 3, т.6 и т.9 от ЗВмД,
поради което съставили срещу „***'" ЕООД, представлявана от С.Й., акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № **********/10.09.2018 г.
Същият бил връчен на Й., като в него
било обективирано и липсата
на възражения от страна на последния.
Въз
основа на АУАН било издадено и обжалваното Наказателно постановление №ЗЖ-26 от
09.10.2018, издадено от директор на ОДБХ, гр. Шумен,
с което на дружеството, представлявано от С.Й. е наложено на основание чл.
417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВмД), във вр. с чл.
53, ал. 1 от ЗАНН административно
наказание „имуществена
санкция" в размер на
1000 лева за
неизпълнение на задължение по чл.132,
ал.1, т.3 от ЗВмД ;„имуществена санкция" в размер на 500.00 лвза
неизпълнение на
задължение по чл.132,
ал.1, т.6 от ЗВмД и „имуществена санкция" в размер на 500.00 лв
за неизпълнение на
задължение по чл.132.
ал.1, т.9 от ЗВмД.
По делото се установи, че ушните марки на
посочените намиращи се в стопанския двор телета били поставени от обслужващия
обекта ветеринарен лекар – д-р А. - на 05.09.2018 г., за които същият на
03.09.2018 г. получил Уведомление от собственика на стопанския двор и който ги идентифицирал.
По делото са приложени посоченото уведомление
от собственика на стопанския двор - №103.09.2018 г. и изготвената от
обслужващия обекта ветеринарен лекар – д-р А. Декларация от 05.09.2018 г.
По делото са приложени и справки от ТР за актуалното
състояние на „***'" ЕООД, към 08.10.2018 г. и
24.02.2021 г.
Видно от проведените разпити на свидетелите М. и Х. ***
, при извършената от тях в обекта проверка на 10.09.2018 г.,
същите констатирали наличието на три
телета с поставени ушни марки които
установили, че са придвижени в обекта без съответната за това ветеринарномедицинска
документация, доколкото такава не била предоставена от присъстващия представител на дружеството.
Не били им предоставени и паспорти за посочените животни, както и налична
документация свързана със задължението на собственика да уведоми своевременно
ветеринарния обслужващ обекта лекар за предвижените в
същия животни. За тези констатации, св.М. съставил КП и съотв.АУАН,
като свидетел в който бил вписан колегата му – св.Х., като за дата на
констатираните и вписани в акта нарушения от ЗВмД
била посочена тази на извършване на проверката – 10.09.2018 г..
Разпитаният в хода на съдебното следствие ветеринарен доктор обслужващ
стопанския двор – св.А. заявява, че на 03.09.2018 г. бил уведомен от
собственика на дружеството за транспортирани в обекта три млади телета, които
доколкото не били идентифицирани в предходния такъв, според законовите изисквания, идентифицирал
именно той по данни на собственика, като им поставил ушни марки и предприел
нужните действия за вписването им в информационната система на БАБХ и в
електронния регистър на съответния техен собственик.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна, като съображенията за това на
настоящата инстанция са следните:
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни
органи като са спазени сроковете по чл. 34, ал.
2 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на административно наказателнопроцесуалните
правила, които да налагат отмяна
на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН. Спазена е процедурата по
съставянето и връчването им, като в този смисъл и настоящата инстанция намира
за несъстоятелни изложените от процесуалния представител на жалбоподателя
възражения относно предявяването на АУАН.
В АУАН и НП е посочена
правна квалификация на констатираните нарушения, а именно неизпълнение на задължения на дружеството „***“ ЕООД по чл.132, ал.1, т.3, т.6 и т.9 от ЗВмД
Първата норма, отразена в АУАН, респ.НП е чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност,
съгласно която разпоредбата действаща към процесния период собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански
животни спазват ветеринарномедицинските изисквания
за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните. Тази
правна норма въздига само общото
правило и задължение да се спазват
ветеринарномедицинските изисквания.
Понятието "изисквания"
е общо и не може да бъде
основа за вменяване на нарушение.
Визираната норма е бланкетна,
тъй като не посочва конкретните
изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните и препраща към съответните разпоредби,
в които са предвидени задълженията на собствениците на селскостопански животни. Това изисква да се
посочи и конкретната норма, в която са предвидени задълженията,
свързани с твърденита на контролните органи за нарушения кореспондиращи с неспазване на
ветеринарномедицинските изисквания за придвижване на животни, за да е ясно
в какво се състои нарушението, което в случая не е сторено. Липсата
на указание къде е уредено и в какво се състои
конкретно изискване, води до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя
и представлява съществено нарушение, което налага отмяна на
наказателното постановление в тази чу част, защото по
същество липсва посочване на законните
разпоредби, които са нарушени виновно,
т. е. не са спазени изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което не може да
бъде отстранено в съдебната фаза на производството.
За пълнота на изложеното следва
да се отбележи и че в НП и АУАН е
посочена дата на извършване на
посоченото нарушение по чл.132, ал.1, т.3 от ЗВмД/а и на останалите
такива/ – 10.09.2018 г., несъответна на събрания по делото доказателствен материал,
касателно придвижването на животните, доколкото същите са били в обекта преди
това, видно от извършената на 05.09.2018 г. тяхна идентификация от обслужващия
ветеринарен лекар, получил на 03.09.2018 г. Уведомление за тяхното присъствие в
стопанския двор. В този смисъл приемайки
датата на извършване на проверката за дата и на нарушението, и АУАН е съставен,
а НП се явява издадено в тази си част при неизяснена фактическа обстановка, доколкото, данни за времето на
реализиране на съставомерното поведение на нарушителя несъвпадащо с датата на проверката липсват обективирани в изготвените акт и
съотв.постановление. Такива няма и в съставения констативен протокол. Безспорно е, че при извършената
на 10.09.2018
г. проверка от органите на ОДБХ, регистрираните в обекта на жалбоподателя животни са били транспортирани от друго място. Безспорно
е обаче и това, че според твърденията на св.А., а те се
потвърждават и от представените по делото писмени доказателства, въпросните
животни към датата на
идентификацията им са били в стопанския двор в с.***.
Разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВмД действаща към 10.09.2018 г. задължава собствениците и ползвателите на животински обекти
със селскостопански животни, в срок до 24 часа преди
транспортиране, промяна на собствеността или клане на
животни от видове, които подлежат
на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено да уведомят
ветеринарния лекар, обслужващ съответната територия. От обособените три хипотези, възникването на всякоя от тях се
предхожда от задължението на собственика или ползвателя да уведоми
съответния ветеринарен лекар. В случая, в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
НП, е посочено, че за придвижването на 10.09.2018
г. на трите телета, не е уведомен обслужващия
обекта ветеринарен лекар, като определянето на извършеното нарушение с
фиксирането на тази дата е несъответно на изискванията на визираната норма
неуведомяването да е в срок преди осъществяване на конкретни действия,
а такива фактически твърдения в АУАН и НП не се съдържат изобщо. В тази връзка следва и да се посочи, че определената за нарушена хипотеза
на чл.132, ал.1 т.6 от ЗВмД е относима към
собствениците/ползвателите на посочените животни, които ще бъдат
транспортирани, придвижени, което съотнесено към конкретните обстоятелства,
доколкото в случая санкционираният адресат се явява новият собственик на същите
е неотносима предвид, че не е установено къде и кога
е извършена продажбата, респ.транспорта по повод на същата.
В този смисъл и съдът намира, че АУАН и НП по отношение на посоченото в същите нарушение на жалбоподателя по чл.132,
ал.1 т.6 от ЗВмД не отговарят и на изискванията съответно на чл. 42, т. 3, т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, извършването на нарушението въобще не е конкретизирано,
доказано, досежно такива важни елементи,
като момент и място на извършване,
което съществено засяга правата на жалбоподателя, респ. нарушава правото му да разбере
в какво точно е се изразява санкционираното нарушение и как след това да
осъществява защитата си, с оглед и на което настоящият състав счита, че и в тази
си част НП следва да бъде отменено.
По отношение на обективираното в НП нарушение по
чл.132,ал.1,т.9 от ЗВмД, настоящият съд намира
следното:
Съставомерните елементи
от обективна страна за деянието
по чл. 132, ал. 1, т. 9 от ЗВД по обвинението включват бездействие на собственика на животновъдния обект, изразяващо се в непредставяне при поискване на контролните
органи на 3 бр. паспорти
на телета, намиращи
се в стопанския двор на дружеството в с.***.
По делото безспорно се установи, че на 10.09.2018 г. в обекта, собственост на санкциониринато дружество в деня
на проверката са се отглеждали
3 бр. телета и че по отношение на същите не са представени при поискване от контролните
органи паспортите за животните. Проверяваният
обект се квалифицира като "животновъден обект" по смисъла на
закона, като съгласно § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на ЗВмД животновъден обект е всяко място, където
временно или постоянно се отглеждат
или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.
Датата и мястото на извършване на
нарушението също са категорично доказани от обективна
страна. Същите са правилно определени
в АУАН и в НП, като нарушението
е било извършено на 10.09.2018 г. в с. ***,
животновъден обект№982-0138,
където жалбоподателят
не е представил паспорти на посочените отглеждани телета.Документите не
са представени, като в този смисъл и правилно е наложена санция
за нарушение на посочената разпореда.
Съдът намира, че при индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана от
административнонаказващия орган при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В случая, жалбоподателят не е
бил наказван друг път с влязъл
в сила акт за подобно нарушение, касаещо част от отглежданите в стопанския двор животни, като посоченото, обосновава размер
на санкцията в
минималния такъв, определен в закона. Съобразявайки посоченото и във връзка с проверка на материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление, в частта за наложената
санкция настоящият състав намира, че определеното наказание имуществена санкция
по състава на чл. 416, ал. 2, от ЗВмД
във връзка с критериите на чл. 27, ал. 1-3 от ЗАНН в размер на 500 лева е обосновано определена, като това е
съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
.В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата страна, при определянето на които следва на
основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата
на чл.78 от ГПК се сочи, че ищецът съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенциите
на процесуалния представител на въззиваемата страна,
съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на
наложеното наказание. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
производството по делото и това, че същото не представлява фактическа и
правна сложност, съдът намира, че на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, а именно за сумата от
80 /осемдесет/ лева. Намалени пропорционално съобразно отхвърлената част на
наказателното постановление, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение – 20,00 лева.
Воден от горното
и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ОСЪЖДА ***“ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБДХ – гр.Шумен, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***3, сумата от 20 /двадесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.