Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 12.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1274 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
След изменение, допуснато по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 12.07.2017г., предмет на делото
е предявен от „С.2.“ ЕООД срещу СНЦ „С. на Т.С. в Б.“ частичен осъдителен иск с
правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата 100 000,00 лв. (при заявен
общ размер на вземането 202 067,09 лв.) - обезщетение за вреди на ищеца,
представляващи разходи за изпълнение на предварителен договор от 06.11.2007г.,
развален поради неизпълнение на задължения на ответника по чл. 3, ал. 1, т. 1
от договора.
Ответникът оспорва иска с
възражения, че 1) изявлението на ищеца за разваляне на договора не му е връчено
надлежно; 2) налице е неизпълнение на задълженията по договора, но на ищеца, а
не на ответника; 3) разходите, за чието възстановяване е предявен осъдителният
иск, не са извършвани от ищеца.
Процесният предварителен договор от
06.11.2007г. е приет като писмено доказателство по делото и обективира съгласие
на страните, по силата на което ответникът се задължава да учреди в полза на
ищеца право на строеж за построяване на административна сграда съгласно
издадена виза за проучване и проектиране от 17.05.2007г. срещу задължения на ищеца
да извърши за своя сметка действията, необходими за издаване на разрешение на
строеж на сградата в срок до 30.06.2008г., да построи сградата в срок до 24
месеца от влизане в сила на разрешението за строеж и предаде владението върху
обектите от сградата, които ще останат в собственост на ответника.
Съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1 от
предварителният договор окончателният договор между страните се сключва в срок
от 2 седмици от датата на одобряване на архитектурен проект.
Според твърденията в исковата молба
правото на ищеца да развали процесния договор е упражнено с нотариална покана
от 03.11.2015г., която е приета като писмено доказателство по делото и
обективира удостоверяване за връчването й на ответника на 27.11.2015г. чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Възраженията на ответника, че
удостоверяването върху поканата не съдържа достатъчно данни, въз основа на
които да може да се направи извод за редовното й връчване, е безпредметно да
бъдат обсъждани, тъй като писмено изявление за разваляне на договора по чл. 87,
ал. 1 ЗЗД представлява и исковата молба, за чието разглеждане е образувано
настоящото дело, а в случай, че за ищеца е възникнало право да развали
процесния договор поради неизпълнение на задължения на ответника, то най-късно
с връчването на препис от исковата молба на ответника правото на разваляне
следва да се приеме надлежно упражнено.
Различна би била хипотезата ако
бъдат установени факти по изпълнение на задълженията на страните по процесния
предварителен договор в периода от връчване на цитираната нотариална покана до
връчване на преписа от исковата молба на ответника, но такива факти не се
доказват, а не се и твърдят от страните по делото.
От първостепенно значение за
основателността на предявения иск е отговорът на въпроса възникнало ли е въобще
право на ищеца да развали процесния предварителен договор поради неизпълнение
на задължения на ответника, посочени в нотариалната покана и исковата молба, а
именно задълженията по чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора.
С цитираната клауза от
предварителния договор е предвидено, че ответникът се задължава да съдейства на
ищеца като съгласува и подписва необходимите документи, явява се пред
съответните инстанции и заверява с подписите си изготвения инвестиционен
проект.
Задължението на страна по договор за
съдействие за изпълнение на задълженията на насрещната страна произтича от
общите правила на ЗЗД и без да е необходимо да е изрично предвидено от
страните, а неизпълнението му в случай, че е съществено с оглед интереса на
насрещната страна предпоставя право на тази страна да развали договора
(аргумент и от изричното правило на чл. 98 ЗЗД).
Същевременно задължението на
страната за съдействие за изпълнението на задълженията на насрещната страна
възниква именно и само в случаите, при които без това съдействие изпълнението
на задълженията на насрещната страна ще е обективно невъзможно или
затруднено до степен, която обусловя отпаднал интерес от изпълнението на
договора.
Освен това
неизпълнението на задължението за съдействие може да породи право на разваляне
на договора за насрещната страна едва след като другата страна по договора е
уведомена за конкретните обстоятелства, от които е възникнало задължението за
съдействие, но също и за конкретните действия, чрез които съдействието може да
бъде осъществено, включително чрез определяне на подходящ срок по смисъла на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД за извършването на тези действия.
Според твърденията в исковата молба,
но и според изявлението на ищеца в цитираната по-горе нотариална покана от
03.11.2015г. за разваляне на предварителния договор, неизпълнението на задълженията
на ответника за съдействие по чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора се изразява в
това, че не се е явил на среща с ищеца за „разискване на въпроси, възникнали по
повод на задълженията на страните по договора“, за които му е изпратена
предходна нотариална покана от 15.10.2015г.
Съдържанието на цитираната
нотариална покана от 15.10.2015г. (също приета като писмено доказателство по
делото) се изчерпва до уведомяване на ответника за извършени от ищеца действия
по изпълнение на задълженията му по договора между страните, както и за
необходимост от становище на ответника по изпратени му от ищеца задание за
проектиране и примерни архитектурни разпределения, а също и по въпроса относно частично
навлизане на съседни сгради в имота на ответника, в който ще бъде построена
сградата.
По делото не са събрани
доказателства, от които да може да се направи безусловен извод доколко
частичното навлизане на съседни сгради в процесния имот препятства изпълнението
на задълженията на ищеца по сключения договор, което по съображенията по-горе и
при неблагоприятни за ищеца последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал.
1 ГПК е достатъчно да обуслови извод, че посоченото обстоятелство не поражда конкретни
задължения на ответника, оттам и право на ищеца да развали процесния договор
поради неизпълнението им.
По-съществено в
случая е, че дори да се приеме обратното, то правото на разваляне не е надлежно
упражнено, тъй като изявленията на ищеца за разваляне на договора не съдържат
искане (предупреждение по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД) за извършване на
конкретни правни или фактически действия от ответника в изпълнение на
задълженията му за съдействие, предвидени в чл. 3, ал. ал. 1, т. 1 от договора,
посредством които да бъде отстранено посоченото препятствие за изпълнение на
задълженията на ищеца по договора.
Останалите обстоятелства, заявени с
цитираната нотариална покана от 03.11.2015г. и исковата молба като основание за
упражняване на правото на ищеца да развали процесния договор, касаят липсата на
становище от ищеца по изготвени от ответника задание за проектиране и „примерни“
архитектурни разпределения.
Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 5 от процесния
предварителен договор задължението за изготвяне на задание за проектиране е
възложено върху ищеца, а необходимостта от съгласуването му с ответника е
предвидено с клаузата на чл. 2, ал. 3 от договора отново като задължение на
ищеца, а не като задължение на ответника за приемане на заданието, от чието
изпълнение да е обусловено изпълнението на останалите задължения на страните по
договора.
По идентичен начин са регламентирани
и задълженията по изготвяне на всички строителни книжа, необходими за строежа
на процесната сграда и въвеждането й в експлоатация, които според
обективираното в договора съгласие са възложени все върху ищеца.
При това положение и след като с
предварителния договор параметрите на учреденото право на строеж и възложеното
строителство, но и обема на правата на страните след реализиране на строежа, са
определени в достатъчна степен с клаузите на чл. 1 – 5 от договора,
задълженията на ответника за съдействие при изготвяне на строителните книжа от
ищеца се изчерпват до подписване на тези книжа в случаите, при които правилата
на строителния надзор изискват и изявление от негово име за осъществяване на
строежа и въвеждане на сградата в експлоатация (с уговорката, че ответникът не
дължи да приеме и подпише документи по строителството, които са съставени в
нарушения на нормативни правила или на съдържанието на договора между
страните).
С оглед установеното съдържание на
предварителния договор между страните задълженията на ответника за съдействие
(както изрично предвидените в чл. 3, ал. 1, т. 1 от процесния договор, така и
произтичащите от общите правила на ЗЗД) не включват задължения за даване на
становище, за съгласуване или за извършване на други подобни действия по повод съставянето
на строителните книжа за процесната сграда, а дори да се приеме, че задължения
с посоченото съдържание са възникнали за ответника като последица от сключения
договор и фактическите сложилите се отношения между страните, то неизпълнението
на подобни задължения не препятства изпълнението на задълженията на ищеца по
договора (изрични в този смисъл са и показанията на доведения от ищеца свидетел
Георги Славов), поради което и не може да породи право на ищеца да развали
договора с едностранно изявление по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Изложеното е достатъчно предявеният
осъдителен иск да се приеме за неоснователен и да бъде отхвърлен, тъй като
основният елемент от фактическия състав на предявеното с исковата молба вземане
по чл. 88, ал. 1 ЗЗД (възникнало и надлежно упражнено право на ищеца да развали
процесния договор) не се установява, обратно – опровергава се от събраните
доказателства по делото.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които
ответникът е направил за адвокатско възнаграждение за защита срещу предявения
иск.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.2.“ ЕООД с ЕИК******,
със седалище и адрес на управление *** срещу СНЦ „С. на Т.С. в Б.“ с ЕФН ******,
със седалище и адрес на управление *** ******частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата 100 000,00 лв. - обезщетение за
вреди, представляващи разходи за изпълнение на предварителен договор от
06.11.2007г.
ОСЪЖДА „С.2.“ ЕООД с ЕИК******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на СНЦ „С. на Т.С. в Б.“ с ЕФН ******, със
седалище и адрес на управление *** ******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 030,00
лева – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: