№ 250
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Метанов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000043 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Хаос инвест-1“ ЕАД, ЕИК ********* чрез адв.
С. срещу решение № 1266 от 11.11.2022 год., постановено по т.д. № 1213/2021 год., по описа
на СГС, т.о., VІ - 17 състав, с което са отхвърлени кумулативно съединените осъдителни
искове срещу ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК ********* за
сумата от 396 801,05 лева, представляваща покупна цена за произведена и доставена
електрическа енергия през месец юни 2018г., по договор от 08.03.2013г. за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от ВЕИ с поетапно въвеждане на мощности, за която
сума е издадена фактура № 78/01.07.2018г., поради уважено възражение на ответника за
съдебно прихващане със сумата от 396 801,05 лева, като частично предявено от вземане в
общ размер на 1 039 423,90 лева, получена без правно основание от ищеца, за заплащане по
преференциални цени на доставена електрическа енергия на „НЕК” ЕАД през месец
декември 2016г. и за сумата от 118 599,42лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата, начислено за периода от 20.07.2018 г. до 29.06.2021г. и е
осъден ищецът да заплати на ответника разноски в размер на 1 770 лева.
Въззивникът/ищецът – „Хаос инвест-1“ ЕАД счита, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е уважил възражението за прихващане на ответника,
тъй като не съществувало неговото вземане в размер на 1 039 423,90 лева, поради което не
1
са били налице предпоставките на чл. 103 ЗЗД. Според въззивника, СГС неправилно е
тълкувал редакцията на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ/изм. ДВ бр. 56/2015г./, с която законодателят е
въвел ограничение за НЕК да изкупува по преференциални цени произведената ел. енергия
от възобновяеми източници. Съдът неправилно е приел, че за ответника е възникнало
задължение да заплати по определените от КЕВР преференциални цени, само това
количество произведена от ищеца ел. енергия за месец Декември 2016г., която е до нетното
специфично производство, а цената за останалото количество се определяла на база цената
за излишък на балансиращия пазар за 1 MWh eл. енергия. Според въззивника, без решение
на КЕВР по § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ за ежегодно определяне на цените за изкупуване на ел.
енергия произведена от възобновяеми източници, няма наличие на нетно специфично
производство, за което да е ясна стойността, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ/в редакцията
обн. ДВ бр. 29 от 10.04.2012г./. Твърди, че СГС е игнорирал да коментира обстоятелството,
че за ищеца не е имало нетно специфично производство, поради отмяна с влязло в сила
решение на ВАС на решение № Ц-018/28.06.2012г. на ДКВЕР. Предвид отменителното
решение на ВАС, с решение № Ц-29/16.11.2017г. на КЕВР са определени нови цени за
изкупуване на ел. енергия, което също е отменено с влязло в сила решение на съда. Счита,
че НЕК е длъжен след съдебната отмяна да заплати всички дължими фактури на
19.02.2020г., без да изчаква приемането на новото решение № Ц-35/13.08.2020г. на КЕВР, с
което е определена новата стойност на нетното специфично производство на електрическа
енергия за вятърни централи. Счита, че решение № Ц-35/13.08.2020г. на КЕВР е нищожно на
основание чл. 177, ал. 2 АПК, като акт на административен орган, извършен в противоречи с
влязло сила решение на съда, както и поради придаденото обратно действие на
административния акт от 01.07.2012г., с което се засягат правата и законните интереси на
адресатите на това решение. Според ищеца, през периода 2015г. - 2017г. нямало определено
нетно специфично производство за производителите от ВЕИ, засегнати от решението. Това
означавало, че тези производители са продавали цялата произведена електроенергия на
преференциална цена и никога не са имали право да договарят и продават на свободния
пазар. Счита, че с въвеждането на обратно действие на новото решение, КЕВР е предоставил
възможност на координатора да балансира вече произведената и продадена енергия със
задна дата, като тя вече била продадена на крайни клиенти и за нея е получена държавна
подкрепа, което означавало неоснователно обогатяване. На следващо място твърди, че
съгласно § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ в срок до 31.07.2015г. КЕВР трябва да определи нетно
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което се определени
преференциалните цени. Счита, че горепосоченият срок е преклузивен и след неговото
изтичане КЕВР нямал правомощия да установява нетно специфично производство и
действал без компетентност. На последно място твърди, че СГС не разгледал направеното
възражение за унищожаемост на решение № Ц-35 и нямало действие спрямо ищеца. В
представената в определения срок писмена защита се преповтарят правните доводи
изложени във въззивната жалба. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
вместо него да постанови друго по същество на правния спор, с което да уважи предявения
иск. Претендира разноски за двете инстанции.
2
Въззиваемият/ответникът – „Национална електрическа компания“ ЕАД е подал в срок
отговор на въззивната жалба, чрез юр. Д.. Излага подробни правни доводи за
неоснователност на въззивната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане
твърденията на въззивника. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и
да потвърди обжалваното решение, което счита за законосъобразно и правилно. Претендира
разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивно
обжалване решение на градския съд, в законоустановения срок и е процесуално допустима,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
След служебно извършена проверка от въззивния съд по реда на чл. 269 ГПК, се установи,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и няма допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото и страните не спорят, че
между „Хаос инвест-1“ ЕАД/продавача/ и „Национална електрическа компания“
ЕАД/купувача/ е възникнало валидно правоотношение по сключен на 08.03.2013г. договор
за продажба по регулирани от
КЕВР цени на електрическа енергия, произведена от вятърна електрическа централа
„Караджалово“, находяща се в землището на село Вранино. Срокът на действие на договора
е 12 години, считано от 08.03.2013г. до 08.03.2025г. Ищецът е произвел през месец юни
2018г. 2 223, 573 MWh електрическа енергия, което количество не надвишава нетното
специфично производство, което е границата, до която подлежало на изкупуване по
преференциални цени от ответника. Определената от КЕВР единична преференциална цена
за закупуване на електрическа енергия, произведена от Вятърни електрически
централи/ВтЕЦ/, която е действаща през месец юни 2018г., е в размер на 148,71 лв. без ДДС
за 1 MWh енергия. За продадената ел. енергия за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018 г.,
ищецът е издал на ответника фактура № **********/01.07.2018г. на стойност 396 801,05
лева с включен ДДС.
Страните по делото не спорят и от заключението на вещото лице се установява, че
количеството произведена от ищеца през месец
декември 2016г. електрическа енергия е 7 040, 576 MWh, която е доставена на ответника. От
платежно нареждане от 19.01.2017г. се установява, че ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 1 120 848,70 лева, за доставена ел. енергия по фактура 59.
С Решение № Ц-35/13.08.2020г. на КЕВР, считано от 01.07.2012г. е определена
преференциалната цена на електрическа енергия, произведена от ВтЕЦ, работещи до 2 250
часа и са определени цени за тяхното изкупуване в размер на 148,71 лева MWh, без ДДС при
нетно специфично производство на ел. енергия, в размер на 1 860 kWh/kW.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещото лице – В. К., се установява, че размерът на годишното
нетно специфично производство на електрическа енергия от ВтЕЦ на ищеца за 2016г. е 33
3
480 MWh и е достигнато в 23:00 часа на 05.10.2016г. Вещото лице е установило, че
изкупената по преференциална цена ел. енергия/ЕЕ/ по фактура 0 59/03.01.2017г. е
866 186,58 лева без ДДС, или надплатената стойност на ЕЕ е 1 039 423,90 лева с включен
ДДС.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна,
следното:
Първоинстанционният съд е приел, че в качеството му на обществен доставчик и на
основание процесния договор, за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца
произведената ел. енергия за процесния период в размер на размер на 396 801,05 лева.
Поради основателността на иска за главница е разгледал своевременно направено с отговора
на исковата молба, възражение за съдебно прихващане с част от вземането на ответника в
общ размер на 1 039 423,90 лева, като платена на ищеца без правно основание.
За да отхвърли предявения иск за главница, първоинстанционният съд е приел за
основателно и е уважил своевременно направеното от ответника възражението за съдебно
прихващане. Изложил е решаващи мотиви, че с решение № Ц-35/13.08.2020г. на КЕВР е
определена стойността на нетното специфично производство на електрическа енергия за
вятърни централи, което решение подлежало на предварително изпълнение, на основание
чл. 13, ал. 9 ЗЕ. Приел, че произведените от ВтЕЦ на ищеца и продадени на ответника
количества електрическа енергия са достигнали нетното специфично производство за 2016г.
от 33 480 MWh в 23:00 часа на 05.10.2016г. Това означавало, че цялата електрическа енергия
произведена от ищеца и доставена на ответника през месец декември 2016г., вече е
надвишила нетното специфично производство, поради което подлежала на изкупуване по
цена за излишък на балансиращия пазар, която е 9,682199 лева/
МWh, на основание чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. С оглед на изчисленията направени от
кредитираното заключение на вещото лице, първоинстанционният съд е приел, че
ответникът дължал на ищеца сумата от 81 801,91 лева, а му е заплатил 1 121 225,08 лева,
поради което сумата от 1 039 423,90 лева е получена без наличие на правно основание, част
от която е сумата от 396 801,05 лева – предмет на процесуалноправното възражение за
прихващане. Приел за неоснователно възражението на ищеца, че вземането на ответника е
погасено с пет годишна давност, която започва да тече от деня на получаването –
19.01.2017г., а възражението е направено на 20.08.2021г., като е съобразил задължителното
за съдилищата разрешение дадено с т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума
на ВС.
За да отхвърли като неоснователен предявения акцесорен иск за обезщетение за забавено
изпълнение в размер на 118 599,42 лева за периода от 20.07.2018г. до 29.06.2021г., върху
претендираната главница от 396 801,05 лева, първоинстанционният съд приел, че уваженото
възражение за съдебно прихващане е породило действие на 01.07.2018г., поради което
ответникът не е изпаднал в забава и не е възникнало задължение за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на ищеца.
Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е
4
тълкувал редакцията на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ/изм. ДВ бр. 56/2015г./. Първоинстанционният съд
е споделил изводите възприети в трайно установената и непротиворечива практика на
съдилищата, включително и на ВКС, че законодателят е въвел ограничение за НЕК да
изкупува по преференциални цени произведената ел. енергия от възобновяеми източници,
която е до нетното специфично производство, а цената за останалото количество се
определяла на база цената за излишък на балансиращия пазар за 1 MWh eл. енергия.
Принципно е правилно твърдението на ищеца, че без решение на КЕВР по § 17 от ПЗР на
ЗИДЗЕ за ежегодно определяне на цените за изкупуване на ел. енергия произведена от
възобновяеми източници, няма наличие на нетно специфично производство, за което да е
ясна стойността, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ/в редакцията обн. ДВ бр. 29 от
10.04.2012г./.
Поради съдебната отмяна с влязло в сила решение на предходни решение на ДКВЕР и на
КЕВР, новата стойност на нетното специфично производство на електрическа енергия за
вятърни централи са определени едва с решение № Ц-35/13.08.2020г. на КЕВР.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че това решение подлежи на
незабавно изпълнение, на основание чл. 13, ал. 9 ЗЕ. Именно по силата на това решение е
отпаднало задължението на НЕК да заплаща цялата произведена ЕЕ от ВтЕЦ по
преференциални цени, с изключение на нетното специфично производство.
По същите съображения са неоснователни и възраженията на ищеца, че през периода 2015г.
- 2017г. нямало определено нетно специфично производство за производителите от ВЕИ.
Неоснователно е възражението на ищеца, че решение № Ц-35/13.08.2020г. на КЕВР е
нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК, като акт на административен орган, извършен в
противоречи с влязло сила решение на съда, както и поради придаденото обратно действие
на административния акт от 01.07.2012г., с което се засягат правата и законните интереси на
адресатите на това решение.
С влязло в сила решение № 2023 от 02.03.2022г., по адм. дело № 7927/2021г. по описа на
ВАС, трето отделение е отменено изцяло решение № 2331 от 08.04.2021г., по адм. дело №
8388/2020г. на АССГ. Предмет на делото по отмененото решение на АССГ е нищожността
на решение № Ц-35/13.08.2020г. на КЕВР. ВАС е постановил, че процесното решение не е
нищожно и не е постановено извън времевата компетентност на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 302 ГПК, влязлото в сила решение на административния съд е
задължително за гражданския съд, относно валидността и законосъобразността на
административния акт. Гражданският съд е задължен да съобрази формираната сила на
пресъдено нещо, досежно валидността на процесното решение на КЕВР и не може да се
произнася инцидентно по неговата валидност и законосъобразност, както неправилно счита
въззивникът. В процесния случай и по гореизложените съображения, не могат да намерят
приложение хипотезите уредени в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, за инцидентен съдебен
контрол от гражданския съд.
По същите съображения са неоснователни и възраженията на ищеца, че срокът по § 17 от
5
ПЗР на ЗИДЗЕ е преклузивен и след неговото изтичане КЕВР нямал правомощия да
установява нетно специфично производство и действал без компетентност, както и че
решение № Ц-35/13.08.2020г. на КЕВР е унищожаемо и нямало действие спрямо ищеца.
Следователно предявеният иск за главница е неоснователен, поради уваженото възражение
за съдебно прихващане на ответника и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че уваженото възражение за
съдебно прихващане е породило действие, поради което ответникът не е изпаднал в забава и
не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на ищеца,
поради което акцесорният иск за обезщетение за забавено изпълнение в размер на 118 599,42
лева за периода от 20.07.2018г. до 29.06.2021г., върху претендираната главница от
396 801,05 лева е неоснователен.
Не са предмет на това производство възраженията на ищеца, че с въвеждането на обратно
действие на новото решение, КЕВР е предоставил възможност на координатора да
балансира вече произведената и продадена енергия със задна дата, като тя вече била
продадена на крайни клиенти и за нея е получена държавна подкрепа, което означавало
неоснователно обогатяване, както и че производителите са продавали цялата произведена
електроенергия на преференциална цена и никога не са имали право да договарят и продават
на свободния пазар. Тези възражения са относими към евентуални производства за
неоснователно обогатяване, или за вреди от незаконосъобразни актове на законодателя или
административния орган.
Предвид изхода на правния спор, въззиваемият/ответникът –„Национална електрическа
компания“ ЕАД има право на разноски за въззивното производство. Ответникът се
представлява от юрисконсулт, поради което неговото възнаграждение следва да се определи
от въззивния съд, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Законодателят е предоставил на съда
правото на преценка, като е определил минимум от 100 лева и максимум от 360 лева, който
може да се увеличи от съда, ако материалният интерес е над 10 000 лева, в случая е над тази
сума, но се претендират 450 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП
във вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
размер на юрисконсултско възнаграждение от 450 лева за въззивното производство.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено с препращане в останалата част към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1266 от 11.11.2022 год., постановено по т.д. № 1213/2021
год., по описа на СГС, т.о., VІ - 17 състав.
ОСЪЖДА „Хаос инвест-1“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Национална електрическа
6
компания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 450/ четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7