РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. ***, 06.06.20*** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20233300100005 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ищеца С. И. А. с ЕГН
********** с пост. адрес ***, чрез пълномощника адв. М. Н. - ВАК, ПРОТИВ
ответника Т. Н. С., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 45 във вр. с чл. 52, във вр. чл.
86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер на :
сумата 60 000,00 лв /шестдесет хиляди лв/ - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
следните телесни увреждания: травматично разкъсване на слезката,
последвало оператично отстраняване, разкъсване на държача на тънките
черва, кръвна колекция в корема/ хемоперитонеум/, лека изразено по
тежест сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна
неврологична симптоматика, порезни рани на средния пръст на лявата
ръка, кръвонасядане в лява шийно - ключична област, кръвонасядания,
охлузвания и драскотини по лицето, лява предмишница и долните
крайници, които увреждания са получени в резултат на ПТП, настъпило
на 07.01.2018г. по път II-23, на км. 58+389, в посока на движение от с.
Брестовене към гр. Завет, обл. ***, виновно причинено от Т. Н. С., като
водач на лек автомобил "Ауди A3" с рег.№ ***, ведно със законната
лихва върху считано от датата на увреждането - 07.01.2018г. до
окончателното изплащане;
сумата 2 800,00лв /две хиляди и осемстотин лева/ - обезщетение за
1
имуществени вреди пазарната стойност на повреденият автомобил на
ищеца- „Фолксваген Пасат" с рег.№ ***, към деня на настъпване на
събитието - 07.01.2018г., получени в резултат на ПТП, настъпило на
07.01.2018г. по път II-23, на км. 58+389, в посока на движение от с.
Брестовене към гр. Завет, обл. ***, виновно причинено от Т. Н. С., като
водач на лек автомобил "Ауди A3" с рег.№ ***, ведно със законната
лихва върху считано от датата на увреждането - 07.01.2018г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 07.01.2018г. около 14,20ч. по път II-23, на км.
58+389, в посока на движение от с. Брестовене към гр. Завет, обл. ***, в
дясната пътна лента се е движил лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.№
***, управляван от С. И. А., като в автомобила освен ищеца, са пътували Ю.
Ю. М. и синът му М. Ю. Ю.. По същото време, по същия участък, но в
обратна посока на движение от гр. Завет към с. Брестовене, срещу автомобила
на ищеца, в лентата за насрещно движение се приближавали един след друг
два автомобила. Първият с неизвестна марка и водач, а вторият- този на
ответника в настоящото производство-л.а."Ауди A3" с рег.№ ***. В даден
момент С. предприел маневра изпреварване на движещият се пред него
автомобил, като за целта се пристроил изцяло или частично с по-голямата
част от ширината си, в лявата за него пътна лента, където се движел
автомобилът на ищеца, управляван от него. Възниква сблъсък между двете
МПС в дясната лента за движение, като ударът бил челен в предната зона на
двата лева ъгли и за двете МПС. При сблъсъка на превозните средства са
пострадали Т. Н. С., С. И. А., Ю. Ю. М. и синът му М. Ю. Ю.. Ищецът С. И.
А. е бил настанен в МБАЛ „Св. Иван Рилски" гр. ***. Ищецът е получил в
резултат на процесното ПТП травматично разкъсване на слезката, последвало
оператично отстраняване, разкъсване на държача на тънките черва, кръвна
колекция в корема/ хемоперитонеум/, лека изразено по тежест сътресение на
мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика,
порезни рани на средния пръст на лявата ръка, кръвонасядане в лява шийно-
ключична област, кръвонасядания, охлузвания и драскотини по лицето, лява
предмишница и долните крайници.
Щетата по процесното МПС, собственост на ищеца- лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с рег.№ ***, възлиза на 4 516,60лв., а пазарната стойност
на автомобила е била 2 800,00лв. Сравнявайки стойността на нанесените щети
и приемливата пазарна стойност на автомобила, първата величина е по-
голяма от втората, което означава, че щетата е тотална. Частични вреди или
при пълно унищожаване на имущество, обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество, като действителната
стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо повреденото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна- цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за
2
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Твърди,
че в случая възстановителната стойност надвишава средната пазарна цена и е
налице тотална щета, поради което ответникът дължи на ищеца пазарната
стойност на повреденият автомобил към деня на настъпване на събитието -
07.01.2018г. в размер на 2 800,00лв. На 15.10.2018г. процесното МПС,
собственост на ищеца е предадено за скрап- видно от Удостоверение № 54/
15.10.2018г., издадено от ЕТ „***", за сумата от 200 лв.
По случая е било образуваното ДП № 2903М-9/2018г. по описа на РУ
на МВР - гр. Кубрат, вх.№13/2018г. по описа на РП - гр.Кубрат, п.п.
№69/2018г.
С Определение № 74 от 20.12.2018г. по НОХД № 288/ 2018г. по описа
на PC - Кубрат, е одобрено постигнатото споразумение между Т. Н. С. с ЕГН
********** от с. ***, обл. ***, ул. "***" №*** (в качеството му на подсъдим),
Районна прокуратура- гр. Кубрат и пострадалото лице- С. И. А. с ЕГН
**********, като с цитираното споразумение Т. Н. С. е приел да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изтърпяване е отложено при условията на чл. 66, ал.1 НК за три годишен
изпитателен срок, считано от влизане в законна сила на определението,
както и възпитателна работа по местоживеене на лицето и правото да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Т. Н. С. се е признал
за виновен в това, че на 07.01.2018 г. по път 11-23, на км. 58+389, в посока на
движение от с. Брестовене към гр. Завет, обл. ***, при управление на
моторно превозно средство - „Ауди A3", с peг. № ***, при предприемане на
маневра „изпреварване", е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП):
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди";
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението";
- чл. 25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
3
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение"; като с деянието си по непредпазливост, е
причинил на С. И. А. с ЕГН **********, тежка телесна повреда, изразяваща
се в травматично разкъсване на слезката, довело до загуба на слезката, с
което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. първо, във вр. с чл. 342, ал.1 от
НК.
Излага подробни съображения. Представя писмени доказателства.
Прави искане за допускане на гласни доказателства и приобщаване на
горепосоченото НОХД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т. Н.
С., чрез пълномощника му адв. Д. М.- САК. В същия се сочи, че исковите
претенции са допустими, но по същество се оспорват изцяло - по основание и
размер. Твърди, че към датата на процесното ПТП относно управлявания от
ответника лек автомобил "Ауди A3" с рег.№ ***, е имал активна застраховка
"Гражданска Отговорност" сключена в Застрахователна компания Олимпик-
клон България. Сочи, че спрямо ответника е налице влязло в сила
Определение по нохд № 288/2018г. по описа на Районен съд - Кубрат, с което
е одобрено споразумение, по силата на което е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК,
като пострадал е ищеца. Ответникът признава, че е налице противоправно
деяние извършено от негова страна, същото е виновно. В резултат на
деянието обаче съгласно Споразумението е причинена една единствена
телесна повреда, а именно разкъсване на слезката, довело в последствие до
нейното оперативно отстраняване. Останалите травматични увреждания,
описани в исковата молба, не са обхванати от задължителната сила на
Присъдата, поради което оспорва наличието на същите и причинно-
следствената им връзка с ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна
на водача -С. А., а именно: същият се е движил с превишена скорост, която е
в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и телесното увреждане;
същият не е спазил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, а именно
при възникване на опасност да намали скоростта и при необходимост да спре,
което също е в причинно-следствена връзка с ПТП и телесното увреждане;
същият е бил без поставен обезопасителен колан, което е причинно-
следствена връзка с причиненото телесно увреждане. Оспорва исковете по
отношение и на техния размер, който намира за силно завишен и неотговарящ
на критериите за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Прави искане съда да отхвърлите така предявените искове като недоказани по
основание и размер. Претендира сторените по делото разноски, в това число
4
заплатен адвокатски хонорар. Прави искане за задължаване на Гаранционния
фонд да представи писмени доказателства, както и искане за допускане на
гласни доказателства.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е
конституиран Гаранционен фонд. Същият оспорва заявените искове чрез
процесуален представител.
В рамките на настоящото производство са приети за съвместно
разглеждане и обратни искове срещу Гаранционен фонд.
Ответникът по обратните искове оспорва същите, като недопустими, а
при условие на евентуалност – като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание, по същество страните поддържат
становищата си.
Въз основа становищата на страните и доказателствата съдът приема
от фактическа и правна страна следното:
Първоначалните исковете и отговорите са допустими и надлежно
предявени.
С Определение № 74 от 20.12.2018г. по НОХД № 288/ 2018г. по описа
на PC - Кубрат, е одобрено споразумение по чл. 384, ал.3 във вр. с чл. 381
НПК, по което ответникът е признат за виновен в това, че на 07.01.2018 г.,
при обстоятелствата, посочени в исковата молба, нарушил правилата за
движение по пътищата и причинил по непредпазливост на ищеца тежка
телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на слезката, довело
до загуба на слезката – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ пр.1 във вр. чл.
342, ал.1 НК.
От заключението на КСМАТЕ /том 2, л. 191-208/, което съдът приема
като пълно, ясно, обосновано и правилно, е видно че:
Механизма на възникване и протичане на ПТП от техническа гледна
точка е следния: На 07.01.2018 г. около 14:20 ч., по път ІІ-23 от /гр. Кубрат
към гр. Завет/, в участъка в посока с. Брестовене към гр. Завет, в дясната
пътна лента се е движил л. а. ”Фолксваген Пасат” с рег. №***, управляван
от С. И.ов А.ов. В автомобила, на предната дясна седалка е пътувал
свидетелят Ю. Ю. М., а на задната седалка вдясно - М. Ю. Ю. на 8 години.
Времето е било ясно, видимостта много добра, пътното платно сухо, с
широчина 8 метра, прав пътен участък, без маркировка. При достигане на
автомобила на км. 58+39 срещуположно, в лентата за насрещно движение
са се приближавали един след друг два автомобила. Първият неизвестен, а
вторият л. а. „Ауди А3” с рег. №***, с водач Т. Н. С.. В момента, когато
двата автомобила са били на сравнително близко разстояние водачът на л.
а. „Ауди А3” с рег. №*** е предприел реализацията на маневра
„изпреварване” на движещия се пред него неизвестен автомобил, като за
целта се престроил с по-голямата част от широчината си, в лявата за него
насрещна пътна лента. Водачът на л. а. ”Фолксваген Пасат” с рег. №***
5
при възприемане на опасността /навлезлия в неговата лента л. а. „Ауди А3”/
прави опит за отклонение на автомобила към десния за него край на
платното. В същия момент водачът на л. а. „Ауди А3” предприема частично
начално спиране без блокиране колелетата на л.а.”Ауди А3”. Независимо от
предприетите действия от двамата водачи, между леките автомобили
възниква челен сблъсък с левите части в дясната лента за движение,
считано по посока от с. Брестовене към гр. Завет. При инициалния сблъсък
задната част на л. а. „Ауди А3” с рег. №*** се издигнала нагоре и се е
завъртяла около предната лява част на около 90 градуса, след което л. а.
„Ауди А3” преустановява движението, както е описано в огледния протокол
и видно на фотоалбума към досъдебното производство. След сблъсъка л. а.
”Фолксваген Пасат” с рег. №*** бил отхвърлен в дясно извън платното
спрямо посоката си на движение и е преустановил движението, както е
описано в огледния протокол и видно на фотоалбума към досъдебното
производство. Вследствие на ПТП са причинени значителни щети на двете
МПС и телесни повреди на двамата водачи.
Мястото на удара между процесните леки автомобили определено на
базата на описаното разположение на отломките в огледния протокол е :
- По дължината на път ІІ- 23, ударът между л. а.„Ауди А3” с рег.№
*** и л. а. ”Фолксваген Пасат” с рег.№*** е настъпил на около 120 м след
Ориентир №1;
- По ширина на платното на път ІІ - 23, ударът между л. а.„Ауди А3”
с рег. № *** и л. а. ”Фолксваген Пасат” с рег.№*** е настъпил в дясната
лента за движение, на около 2,5 м в ляво от десния край на платното за
движение.
Скоростта на л. а. „Фолксваген Пасат” в към момента на удара е
била около 86,7 км/ч., а скоростта на л. а. ”Ауди А3” в момента на удара е
била около 60,2 км/ч.
При определените скорости и двамата водачи не са имали техническа
възможност да предотвратят сблъсъка чрез аварийно спиране.
При настъпилото пътно транспортно произшествие на 07.01.2018г
С. И. А. на 37г е получил съчетана травма изразена с:
1. Лекостепенна черепно мозъчна травма: сътресение на мозъка,
без изпадане в коматозно състояние.
2. Контузия на гръден кош.
3. Контузия на корем: травматично разкъсване на слезка,
разкъсване на опорака на червата, кръвоизлив в коремната кухина /около
един литър/ .
4. Клинични данни за травматичен и следкръвоизливен шок
наложил поставянето на пациента на командно дишане и прилагане на
кръвопреливане.
Травматичното разкъсване на слезката е наложило
6
животоспасяваща операция за нейното отстраняване. Това е довело до
медикобиологична квалификация ЗАГУБА НА СЛЕЗКА.
Загубата на слезката, която има множество функции в организма
като производство на компоненти на кръвта /бели кръвни телца, разгражда
еритроцити и др. /са довели и до ПОСТОЯННО РАЗСРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Клиничните данни за травматичен и хеморагичен /от кръвозагуба/
шок са обусловили РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО
ЗА ЖИВОТА.
Останалите след инцидента груби следоперативни ръбци в областта
на корема са довели до ОБЕЗОБРАЗЯВАНЕ.
Установените травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети и е възможно да се получат по начин описан в
автотехническата част на експертизата.
Л. а. „Фолксваген Пасат" с peг. № *** е оборудван на всички 5 места
с обезопасителни колани.
В случая ищецът /водачът на л. а. „Фолксваген Пасат" с peг. № ***/
при преглед на С. А. в ОАИЛ при МБАЛ - ***, на 10.01.2018г 10.30 ч. е
отбелязано: Видими травматични увреждания:
Охлузване, покрито с кафеникава коричка, на местата на
отпадане - с розовеещо дъно, почти изцяло по лявото крило на носа;
Кафеникава драскотина по дясното крило на носа с дължина 1 см и
Охлузване, покрито с кафенееща коричка в средата на дясна буза, площ
около 1 см;
Нехомогенно и с точковат вид кръвонасядане на кожата в лява
шийно-ключична област 9/2,5см с косо направление отгоре/надолу и
отвън/навътре;
Последното посочено кръвонасядане сравнително категорично
показва, че водачът С. А. е бил с поставен обезопасителен колан по време
на ПТП.
Вещите лица сочат, че може да се счита, че ищецът по-скоро е бил с
поставен предпазен колан.
От описаните в предходната задача видими травматични
увреждания по лицето на ищеца е видно, че те са сравнително леки т.е
поставения колан е намалил тежестта на травматичните увреждания по
главата на ищеца.
Вещите лица сочат, че настъпилите увреждания, без поставен
предпазен колан биха били значително по-тежки.
Относно механизма на ПТП-то по делото са разпитани свидетелите Ю.
М., О. О., Т. Ю. и Р. А. /т.2, л. 161-169, 184-186/, чиито показания
съответстват и установения от КСМАТЕ механизъм на ПТП-то.
7
Видно от показанията на свидетелите Ю. М. и С. М., е че ищецът след
изписването му от болницата не е могъл да се обслужва сам, минали месеци
преди да излезе навън, първо с количка, а после с патерици, бил стресиран и
избягвал да шофира на дълги разстояния.
По възражението на ответника, че травматичните увреждания,
описани в исковата молба, с изключение разкъсване на слезката, не са
обхванати от задължителната сила на Присъдата, поради което оспорва
наличието на същите и причинно-следствената им връзка с ПТП.
При причинената тежка телесна повреда по чл. 343, ал. 1, б. "б" от НК
/загуба на слезката/, при установеният принцип на поглъщане, причинените
средни и леки телесни повреди са погълнати от по-тежкия резултат.
Престъплението се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат, но
пострадалият търпи неимуществени и имуществени вреди от всички
увреждания, а не само от най-тежкото.
В наличието на претендираните от ищеца телесни повреди, извън
визираната тежка телесна повреда посочена в споразумението, както и
причинно-следствената им връзка с ПТП са доказани по несъмнен начин,
както с представената медицинска документация, така и със заключението на
КСМАТЕ.
По делото е прието неоспорено Удостоверение № 54 от 15.10.2018г.
издадено на осн. чл. 19, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба МПС, от
което е видно че процесния автомобил Фолксваген пасат е приет от център за
разкомплектоване, срещу сумата от 200 лв. /том 1, л.21-22/. По делото не се
оспорва, че пазарната стойност на този автомобила към датата на ПТП-то е
била 2 800 лв., а стойността на нанесените щети на автомобила са в размер на
4 516 лв. Т.е. щетата е тотална.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2
от ЗЗД не беше опровергавана. Ищецът дължи да заплати обезщетение за
доказаните имуществени и неимуществени вреди на ответника.
По делото няма спор, а и от справка в централната база на КАТ /л. 133
от ДП/, се установява, че към датата на ПТП-то процесния л.а. Фолксваген
пасат е бил собственост на ищеца. Не се спори, че на 15.10.2018г. ищецът го
продал за скрап за сумата от 200 лв., видно от приложеното към исковата
молба Удостоверение /том 1, л.21-22/. Искът за имуществени вреди се явява
основателен до размера на 2 600 лв., тъй като от стойността на автомобила в
размер на 2 800 лв. /която не се оспорва/, следва да се приспадне сумата от
200 лв., която ищецът е получил при продажбата му за скрап /т.1, л.21-22/.
Сумата следва да присъди се ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 07.01.2018г. до окончателното изплащане.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
8
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление
№ 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи (решение № 127/16.05.2017 г. по гр. д.
№ 60387/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 60381/2016 г., на ВКС, I ГО, решение № 78/13.11.2017 г. по гр. д. №
60397/2016 г. на ВКС, II ГО, решение № 276/12.12.2018 г. по т. д. № 2346/2017
г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 682/05.12.2017 г. по т. д. № 1886/2017 г. на
ВКС, II ТО, решение № 22***/31.10.2017 г. по гр. д. № 988/2017 г. на САС,
решение № 2187/26.10.2017 г. по гр. д. № 2025/2017 г. на САС, решение №
1022/02.05.2019 г. по гр. д. № 4796/2018 г. и др.), и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които са търпяли
пострадалите, възрастта им към датата на ПТП, необходимостта от чужда
помощ, промяната в обичайния им начин на живот, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищеца,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди възлиза общо на 60 000 лв. Сумата следва да се ведно със законната
лихва върху считано от датата на увреждането - 07.01.2018г. до
окончателното изплащане.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си
9
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на
чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ
т. о., решение № 159/***.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение
№ 206 от 12.03.2010 г. по т. д. ***5/2009 г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г.
по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. №
971/2010 г., решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II
т. о., ТК, решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. ***16/2011 г., II т. о.,
ТК и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище,
че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС №
17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС
(решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение
№ 206/12.03.2010 г. по т. д. ***5/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98 от
***.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, решение № 169 от
28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК и мн. други) е прието,
че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. Т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката
на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице
не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1
10
КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение №
165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че
вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай, ответникът твърди, че ищцецът е допринесъл за
настъпване на уврежданията, тъй като при настъпване на процесното ПТП
автомобилът на ищеца е движил с превишена скорост, която е в причинно-
следствена връзка с настъпването на ПТП и телесното увреждане; същият не е
спазил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, а именно при
възникване на опасност да намали скоростта и при необходимост да спре,
което също е в причинно-следствена връзка с ПТП и телесното увреждане;
същият е бил без поставен обезопасителен колан, което е причинно-
следствена връзка с причиненото телесно увреждане.
Видно от заключението на КСМАТЕ, е че автомобила на ищеца се е
движил със скорост 86,7 км/ч., като не се спори, че максималната разрешена
скорост за процесния участък е била 90 км/ч. Т.е. автомобила на ищеца не се е
движил с превишена скорост. Видно от заключението е, че ищецът не е имал
техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез аварийно спиране,
поради което възражението за допуснато нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП
също се явява неоснователно. Вещите лица изрично сочат, че поставения
колан е намалил тежестта на травматичните увреждания по главата на ищеца,
както и че настъпилите увреждания, без поставен предпазен колан биха били
значително по-тежки. Ето защо, недоказано се явява и възражението на
ответника, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Тези изводи се
подкрепят и от показанията на свидетеля Ю. М. /пътувал в автомобила на
ищеца/, който сочи, че автомобилът им се е движил със скорост 70-90 км/ч.,
като ищецът е бил с поставен предпазен колан /т.2, л. 162-165/.
Поради горното, съдът намира така наведените в отговора на исковата
молба възражения за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД за неоснователни.
По възражението на третото лице помагач - Гаранционен фонд, че
не са налице предпоставките по чл.219, ал.1 ГПК му за конституиране в
това му качество.
По делото не се спори, че към датата на ПТП-то автомобила на
11
ответника е имал застраховка Гражданска отговорност в ЗК "Олимпик клон
България" КЧТ.
Действително, съдебната практика по сходни казуси е противоречива
по въпроса дали за ответник по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, имащ
застраховка ГО в ЗК "Олимпик клон България" КЧТ, е налице правен интерес
от привличането на българския Гаранционен фонд, като трето лице помагач
на страната на ответника, на осн. чл.219, ал.1 ГПК. Налице са следните две
становища.
Според ПЪРВОТО становище: Предвид анонсираното от Гаранционен
фонд предстоящото /т. е. възможно да настъпи в хода на производството/
уреждане с Техническо споразумение на възможността вземанията по
сключените със ЗК "Олимпик клон България" КЧТ застрахователни договори
да бъдат изплащани от българския Гаранционен фонд, а кипърският
Гаранционен фонд да му възстановява впоследствие сумите, съдът приема, че
е налице правен интерес от привличане на българския Гаранционен фонд като
трето лице помагач на страната на ответника. Тава становище се застъпва в
Определение № 298 от 25.05.2022 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 217/2022 г.,
Решение № 544 от 2.05.2023 г. на ОС - Варна по гр. д. № 2744/2021 г.,
Решение № 2 от 9.01.2023 г. на ОС - Хасково по гр. д. № 150/2022 г.
Според ВТОРОТО становище: В чл. 519, ал. 1, точка 2 от Кодекса за
застраховането е посочено, че Гаранционният фонд гарантира вземанията на
увредените лица за отговорността, свързана с моторни превозни средства,
които обичайно се намират в Република България, при условията и по реда на
този кодекс при несъстоятелност на застрахователи, предлагащи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, които
застрахователи са със седалище в Република България или са от трета
държава чрез клон, регистриран в Република България, а в точка 3 на чл. 519,
ал. 1 от Кодекса за застраховането – гарантира вземанията по застраховките
по раздел I от приложение № 1 при несъстоятелност на застрахователи със
седалище в Република България или от трета държава чрез клон, регистриран
в Република България. Съобразно точка 6 и точка 7 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса за застраховането "държава членка" е държава –
членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство; "трета държава" е държава,
която не е държава членка по смисъла на точка 6. В случая е сключена
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със застраховател,
чието седалище е в Република Кипър (член на Европейския съюз).
Следователно разпоредбите на чл. 519, ал. 1, точки 2 и 3 от Кодекса за
застраховането са неприложими. От покритието на "Обезпечителния фонд",
управляван от Гаранционен фонд София, са изключени застрахователи със
седалище в държава членка на Европейския съюз, които извършват дейност
чрез клон в Република България. Това се отнася и за застрахователните
договори, сключени със "Застрахователна компания "Олимпик"–клон
12
България" КЧТ. Привличащото лице трябва да има интерес от привличането
на третото лице – да се намира с него в отношения, които са основание за
встъпването му, непредприето от последното поради опасения от
неблагоприятен изход на делото. Тава становище се застъпва в Определение
№ 598 от 21.12.2021 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 494/2021 г. и потвърдено с
него Определение № 1478/29.10.2021 година по гр. д. № 693/2021 година на
Окръжен съд Плевен.
Горепосочената противоречива съдебна практика не е преодоляна с
Тълкувателно решение, по реда на чл. 1***, ал.1 и чл. 130 ЗСВ.
Настоящият съдебен състав приема за правилно ПЪРВОТО от двете
горепосочени становища по изложените в същото мотиви.
По предявените обратни искове.
Настоящия съдебен състав намира обратните искове за недопустими
по следните съображения:
Гарантираните и изплащани от Обезпечителния фонд към
Гаранционен фонд, гр. София вземания към застраховател в несъстоятелност
са посочени в чл. 565, ал. 1 от КЗ, вр. § 1, т. 7, вр. т. 6 и т. 14 от ДР на КЗ и
видно от цитираните разпоредби ЗК "Олимпик"АД не е застраховател в
несъстоятелност от вида на посочените в хипотезите на чл. 565, ал. 1, т. 1 и т.
2 от КЗ. Независимо от горното, следва да се посочи, че КЗ предвижда
специални условия и ред за плащане на суми по такива гарантирани
застрахователни вземания към застраховател в несъстоятелност - чл. 568 и сл.
от КЗ, но не и възможност за предявяване на иск за тези вземания, независимо
от изчерпването на този ред, против Гаранционен фонд. В тази връзка и
ищецът по обратния иск не твърди, че вземането му е било включено в обявен
списък, но ответникът по обратния иск отказва да му го изплати, поради
което предявените искове против ответника по обратния иск се явяват
недопустими /в този см. на напр. Определение № 89 от 18.02.2020 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2875/2019 г., II т. о., ТК/. Така и Определение № 412 от
1.08.2023 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. ***15/2023 г. недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 274 от 9.02.20*** г. на ВКС по ч. т. д. №
1802/2023 г., II т. о., ТК.
Ето защо, исковата молба с която са предявени обратни искове следва
да бъде върната, а производството по обратните искове – прекратено, поради
недопустимост на исковете, на осн. чл. 130 ГПК.
По държавните такси и разноски.
С оглед изхода на спора, ответникът Т. Н. С. следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –
***, сумата от 2 400 лв., представляваща дължима държавна такса върху
уважения размер на иска за неимуществени вреди, сумата от 104 лв.
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на иска за
имуществени вреди /т.е. общо сумата от 2 504 лв./, както и сумата от 1 650 лв.
представляваща разноски възнаграждение на вещите лица изплатено от
13
бюджета на съда, на осн. чл. 78, ал.6 във вр. чл. 83, ал.1, т. 4 ГПК, както и
сумата от 5 лв. представляваща държавна такса, в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Настоящия съдебен състав намира, че размерът на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно завишен съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от
пълномощника процесуални действия. Ето защо, възражението по чл. 78, ал.5
ГПК на ответната страна се явява неоснователно.
С оглед изхода от спора, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът Т. Н. С.
следва да заплати на ищеца С. И. А. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 4 500 лв. за иска за неимуществени вреди и
464.29 лв. за иска за имуществени вреди, съразмерно с уважената част, т.е.
общо 4 964.29 лв.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради
и което разноски не му се дължат, независимо от частичната отхвърляне на
иска за имуществени вреди, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Н. С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.
И. А. с ЕГН ********** с пост. адрес с.***, общ.***, ***, следните суми:
сумата 60 000,00 лева /шестдесет хиляди лева/ - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
следните телесни увреждания: травматично разкъсване на слезката,
последвало оператично отстраняване, разкъсване на държача на тънките
черва, кръвна колекция в корема/ хемоперитонеум/, лека изразено по
тежест сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна
неврологична симптоматика, порезни рани на средния пръст на лявата
ръка, кръвонасядане в лява шийно - ключична област, кръвонасядания,
охлузвания и драскотини по лицето, лява предмишница и долните
крайници, които увреждания са получени в резултат на ПТП, настъпило
на 07.01.2018г. по път II-23, на км. 58+389, в посока на движение от с.
Брестовене към гр. Завет, обл. ***, виновно причинено от Т. Н. С., като
водач на лек автомобил "Ауди A3" с рег.№ ***, ведно със законната
лихва върху считано от датата на увреждането - 07.01.2018г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 45 във вр. с чл. 52, във вр.
чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД;
сумата 2 600,00 лева /две хиляди и шестстотин лева/ - обезщетение за
имуществени вреди пазарната стойност на повреденият автомобил на
ищеца- „Фолксваген Пасат" с рег.№ ***, към деня на настъпване на
събитието - 07.01.2018г., получени в резултат на ПТП, настъпило на
07.01.2018г. по път II-23, на км. 58+389, в посока на движение от с.
14
Брестовене към гр. Завет, обл. ***, виновно причинено от Т. Н. С., като
водач на лек автомобил "Ауди A3" с рег.№ ***, ведно със законната
лихва върху считано от датата на увреждането - 07.01.2018г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 600
лв. до пълния предявен размер от 2 800 лв., като неоснователен, на осн.
чл. 45 във вр. с във вр. чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД,
сумата от 4 964.29 лева /четири хиляди деветстотин шестдесет и
четири лева и двадесет и девет стотинки/ - представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Н. С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – ***,
следните суми:
- 2 504 лева /две хиляди петстотин и четири лева/ - представляваща
държавна такса върху уважения размер на исковете, на основание, чл. 78, ал.
6 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т.4 ГПК,
- 1 650 лева /хиляда шестстотин и петдесет лева/ –
представляваща заплатени от бюджета на съда разноски за експертизи, чл. 78,
ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т.4 ГПК,
- 5.00 лева /пет лева/ - представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр.
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален.
ВРЪЩА исковата молба, обективирана в отговор на искова молба с
вх. № 507 от 01.02.2023 г. по описа на Окръжен съд ***, подадена от Т. Н. С.,
ЕГН **********, с адрес обл. ***, общ. ***, с. ***, ул. *** № ***, с която са
предявени обратни искове срещу Гаранционен фонд, адрес гр. София, п.к.
1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, ЕИК ********* по Гражданско дело №
20233300100005 по описа за 2023 година на Окръжен съд – *** и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в ЧАСТТА по предявените обратни
искове, поради недопустимост на исковете, на осн. чл. 130 ГПК.
Решението е постановено при участието на Гаранционен фонд, ЕИК
*********, адрес гр. София, п.к. 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, в качеството
му на трето лице-помагач на ответника Т. Н. С., ЕГН **********, с адрес ***.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
15