Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 07.12.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание втори декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №8215 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***- Управител против И.П.И., в която се твърди, че на дата 20.08.2018г. е подписан Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на
основание чл.2.1. от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016г., които договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК ***, по силата на което
вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу ответника, произтичащо от договор за стоков
кредит №2***6115/03.06.2017г. е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството –
кредитор. Твърди се, че в изпълнение на изискванията на
закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/2***615, посредством ЧСИ ***, рег.№*** с известие за доставяне. Твърди се, че процесното вземане произтича от
сключен на 30.08.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
/кредитодател/ и ответника
/кредитополучател/ Договор, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя стокови кредити и
които са неразделна част от Договора.Твърди се, че с подписването на Договора кредитополучателят
удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация от страна на банката, получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях и
безусловно ги приема.Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.
1 от ОУ към Договора, когато „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД отпуска стоков кредит, същият се отпуска за цената на стоката,
закупена от Потребителя в търговски обект. В този случай
сумата по кредита се превежда от кредитодателя директно към съответния търговец,
от който кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от
потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със
сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на
Договора и ОУ, кредитодателя е предоставил на кредитополучателя кредит в размер
на 1038 лв. /, като отпусната сума е преведена
по банковата сметка на търговеца ,
с което кредитодателят е изпълнил своето задължение по договора за закупуване на
мобилен телефон и аудио система.Съгласно сключения Договор страните са постигнали съгласие, че
главницата или общия размер на кредита е 1777,51 лв., която сума представлява сбор от чиста стойност на кредита /цената
на стоката/ от 1038лв. и застрахователна премия от 139,51 лв. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят
се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне в срока на
договора ведно с начислените лихви и разноски на кредитодателя. Така,
подписвайки договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва
за срока на договора да бъде в общ размер на 551,69 лв. Общата сума, която кредитополучателят
се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 1729,20лв. ,която съгласно клаузите иа Договора е платима на 24 /двадесет и четири/
броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 72,05 лв, като в инкорпорираният в
Договора погасителен план са посочени и датите, на които следва да се погаси
всяка една от вноските - първата погасителна вноска е с падеж на 07.07.2017г., а последната е с падеж на 07.06.2019г. Посоченият в погасителния план размер на всяка
месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия
кредит, договорната /възнаградителна/ лихва върху главницата към момента на
предоставяне на кредита и съответна част от застрахователната премия.Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 07.06.2019г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, поради което не е обявяван предсрочна
изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ОУ, при
забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на
кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
/триста и шестдесет/ дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На длъжника е начислено обезщетение за
забава върху незаплатените дължими суми в общ размер на 116,46лв. за
периода от 07.02.2018г. до датата на входиране на задължението в
съда.Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 529,27, с която са погасени, както
следва: възнаградителна лихва: 268,86лв., главница: 253,87лв. и лихва за забава 6,54лв.Твърди си се, че предвид
изложеното з.А.з.с.н.в. ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си по
съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление по чл. 410
от ГПК срещу длъжника в деловодството на Районен съд - гр. Плевен. Съдът е образувал ч.гр.д. № 4381 по описа му за
923,64лв. - главница по 17 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 07.02.2018г. до 07.06.2019г.,;
175,33лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от периода
от 07.02.2018г. до 07.06.2019г. ,
109,92лв. /, дължима за
периода от 07.02.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда,законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове, моли съдът да
осъди ответника за посочените суми, законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба до
окончателно погасяване на дълга.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения особен
представител ответницата по делото.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От
приложеното ч.гр.д.№4381/2019г. по описа на ПлРС се установява, че е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите, както следва: 923.64 лв., представляващи главница по 17 бр.
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2019
г., възнаградителна лихва в размер на 175.33 лв. за периода от 07.02.2018 г. до
07.06.2019 г.;обезщетение за забава в
размер на 109.92 лв. за периода от
07.02.2018 г. до 03.07.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 03.07.2019 г. до окончателното и изплащане, както и
деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от
24.01.2017 г.Вземането произтича от следните обстоятелства: на 20.08.2018 г. е
подписан Индивидуален договор за продажба прехвърляне на вземания /цесия/ към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ***, по силата на който вземането на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
срещу И.П.И., произтичащо от договор за стоков кредит № 2***615/03.06.2017 г. е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски на дружеството-кредитор. Общите
условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с уведомително
писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/2***615 от името на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, което е връчено на
кредитополучателя чрез ЧСИ *** ***, рег.№ *** на което „А.з.с.н.в.“ ЕАД е
възложила правомощията по чл.18, ал.5 от Закона за частните съдебни
изпълнители.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на
ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр.
с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№4381/2019год.
по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове
са допустими, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и не е намерен длъжника, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Представеният договор отговаря на всички реквизите, а и от изготвената СГЕ, се установява, че ответникът е подписал процесния договор.
От представения препис се установява, че
дружеството е упълномощило цесионера „АСВ” ЕАД да уведоми от името на цедента
всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия. Това
касае и цесиите, извършени във формата на допълнителни приложения към сочения
договор.Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно
релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.
99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а
длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този
смисъл е Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). В случая,
както се установи от доказателствата по делото, цесионерът е предприел
уведомяване на длъжника за извършената цесия, в качеството на пълномощник на
цедента, съгласно изрично пълномощно за това действие. По делото е представено уведомление до длъжника за извършената
цесия, но не са представени доказателства то да е получено от последния.
съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за
станалата цесия с връчването на преписите от ИМ и приложенията на особеният
представител на ответника. Съдът намира, че няма пречка уведомяването за
станалата цесия, да бъде извършено с връчването на съдебните книжа, на особения
представител на длъжника, в рамките на предявеният установителен иск, предявен
след указания на съда
по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на
длъжника чрез залепяне на уведомление. Съобразно
нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е
той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни
задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е
носител на вземането. Съдът приема, че връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител,
назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за
цесията.Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на
иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и
съдебната практика Р.№123/24.06.2009г. по
т.д.№12/2009г. състав на ВКС, ІІ т. о.,
Р.№3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на ВКС, І т.о. Р. №78 от 09.07.2014г., т.д. №2352/2013г. на ВКС, ІІт.о./ Назначеният от съда особен представител на
ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство. За да бъде
конституиран като такъв, съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно
връчено. Установената в нормата на чл.47, ал.5 от ГПК фикция, съгласно
която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му
от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата
до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл.47,
ал.5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът
се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с
изтичането на предвидения в чл.47, ал.2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в
съда в рамките на този срок за получаване на книжата. С оглед
изложеното, съдът приема, че в случая преписите от исковата молба с
приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното
писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от
назначения му особен представител. Уведомлението, представено с исковата молба
на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл.47 ГПК
връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно
чл.99, ал.3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда
действие и за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Съдът не споделя становището на
ответника относно неуведомяването за цесията и на друго основание
: Съобщението по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, поради което не е условие за
прехвърлителното действие на цесията. Единствените
правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до
това, че до съобщаване на цесията, длъжникът може да плати на цедента и
плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на
уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. Въпреки, че
ответникът не е намерен на посочения в договора адрес, който е и негов
постоянен адрес в НБД, то преписа от исковата молба и доказателствата са
връчени на назначения му особен представител. С
връчването им, съдът приема, че правата му са защитени. Отделно от това, съгласно трайната практика на ВКС, възражението за
липса на уведомление за цесия може да се прави единствено с доказателства за
плащане от страна на длъжника, каквито по делото не са представени. В този смисъл е Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о., Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
По делото е изготвената по делото съдебно компютърна-техническа експертиза, дава заключение, че разпечатания оригинал на сключения договор, подписан от ответницата е с еднакъв шрифт, който е с размер от 8 и 10pt. Въпреки първоначалните разяснения и уточнения в експертизата, че един документ може да бъде разпечатан с различно мащабиране, то на въпроса относно представения по делото оригинал на договор с подписи на страните, вещото лице в съдебно заседание категорично заяви, че конкретното доказателство е с шрифт с размер от 8 и 10.
Сключения между страните Договор
се регулира от ЗПК - в редакцията му от 29.07.2016г., и не представлява никое
от изключенията, посочени в чл. 4 от ЗПК. Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Съобразно събраните по делото
доказателства обаче, съдът намира, че в случая процесния договор се явява
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Законодателят, с нормата на чл. 10, ал. 1
от ЗПК, изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като
всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящия
случай, представения по делото Договор за кредит е сключен в противоречие с
цитираното законово изискване, доколкото установения по делото в оригинала на
договора шрифт е 8 и 10 px. Това
въведено в българското законодателство изискване за конкретен шрифт е относимо
към всички договори, сключени на територията на страната, какъвто се явява
процесният, и следва да бъде съобразено с изискванията на българския закон.
Констатираното противоречие с изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, по силата на
чл. 22 от ЗПК, е предпоставка договорът да се счита за недействителен, а
съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по него.
При това положение следва да се признае
за установено , че дължи сумата
923,64лв. , а за възнаградителната лихва и лихвата за забава се отхъврлят
исковете и установителни, и осъдителни.Съдът не се произнася по евентуалния
осъдителен иск за главницата, тъй като е признато за установено, че се дължи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78
ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25 лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от
съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във
вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. От тях
ответникът дължи сумата от 57,30лв., съразмерно частта от вземанията, чието
съществуване се установи в исковото производство.
В исковото производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 125лв., разходи за ВЛ 450лв.,
вазнаграждение за собен представител 212лв., възнаграждение
адвокатско-302,04лв.Съразмерно уважената част от иска, ответника дължи разноски
в размер на 823,11лв.
С определение от 12.08.2020г., е
определено на ВЛ по СГЕ да се изплати сумата 100лв. от бюджета на съда. Съдът с
определение от заседание от
06.10.2020г.- л.125, е разпоредил на ВЛ по СГЕ да се изплати депозита от
бюджета на съда, която сума с оглед изхода на процеса,е дължима от ответника.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че И.П.И., ЕГН**********, ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, *** сумата 923,64лв., представляващи
главница по 17 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода от
07.02.2018 г. до 07.06.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, за
които е издадена заповед за изпълнение №2451/05.07.2019г. по ч.гр.д.№4381/2019г.
по описа на ПлРС, като за възнаградителна лихва в размер на 175.33 лв. за
периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2019 г.;обезщетение за забава в размер на 109.92 лв. за периода от 07.02.2018 г. до 03.07.2019
г., ОТХВЪРЛЯ предявените искове като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове от„А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, *** против И.П.И., ЕГН**********,
за възнаградителна лихва в размер на 175.33 лв. за периода от 07.02.2018г. до
07.06.2019г.;обезщетение за забава в
размер на 109.92 лв. за периода от
07.02.2018 г. до 03.07.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.П.И., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 57,30лв., представляваща разноски по ч.гр.д.№4381/2019г.
по описа на ПлРС, съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.П.И., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 823,11лв., представляваща разноски за
исковото производство, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН**********, да заплати по
сметка на ПлРС сумата 100лв., направени разходи от бюджета за ВЛ.
Решението може да се обжалва чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: