Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 08.08.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на осми юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА Х.
при секретаря А.А. и в
присъствието на прокурора ....................................., като разгледа
докладваното от съдия Х. а.х.д. №142/2016г. по описа на АС Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Административното
дело е образувано по жалба на П.Д.К., ЕГН ********** и УРН 638576, с адрес: ***,
срещу Заповед (за отказ) № 03-110-РД/39 от 22.04.2016г. на Директора на ОД на
Държавен фонд „Земеделие” гр. Ловеч. С оспорения акт е постановен отказ за
финансиране на заявление с ИД № 11/06/1/0/01255 на П.Д.К..
С жалбата се иска да бъде отменен административния акт като
незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Основните доводи на оспорващия
са, че при постановяване на обжалвания отказ административният орган неправилно
се е позовал единствено на становището на МЗХ, че планинският лимон не е познат
като културно растение и се отглежда основно като декоративен храст за
озеленяване на паркове и градини, за укрепване на терени и изграждане на живи
плетове и огради, поради което следва да се отнесе в код 3095 – други (угари и
други) със стандартна разлика 0. В тази връзка се цитира становище на Селскостопанска
академия – Институт за планинско животновъдство и земеделие Троян, че Японска
дюля/Планински лимон е овощна култура. Това становище е било изпратено на
ръководни служители в МЗХ, но не е било обсъдено и взето предвид от АО, което е
съществено нарушение на административните правила. Оспорващият твърди, че като
е основал акта си само на становището на МЗХ, АО е постановил същия в
противоречие със законовите разпоредби. Претендират се направените разноски по
делото.
В съдебно заседание и в писмена защита оспорващият лично и чрез упълномощени
адвокати поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт с присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се
остави в сила оспорения акт като правилен. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че П.Д.К. е
регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 638576 като земеделски
производител (л.63) и е подал Заявление за подпомагане по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия” по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.
с ИД номер на проекта 11/06/1/0/01255 (л.38 и сл.). Към заявлението е приложен
бизнес-план на кандидата съобразно изискванията на чл.14 от Наредба № 14/28.05.2015г.
за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020г. Не се спори също така, че кандидатът
отговаря на всички условия по чл.5 от Наредба № 14/28.05.2015г., с изключение
на икономическия размер на стопанството (чл.5, ал.2, т.3).
В заявлението и бизнес-плана си К.
е заявил за подпомагане имоти с обща площ 58,28 дка, от които към датата на
подаване на заявлението 42,07 дка фуражни култури (естествени ливади), 5,87 дка
костилкови овощни видове (сливи), 4,31 дка семкови овощни видове (ябълки) и 6,04
дка други овощни видове (японска дюля), а увеличението на СПО на стопанството е
предвидено да се извърши с увеличение на площите, засадени с японска
дюля/планински лимон с 11,96 дка (за сметка на естествените ливади). Така към
крайната дата на изпълнение на бизнес плана – 31.10.2018г., е предвидено
земеделският производител да обработва 30,11 дка естествени ливади, 5,87 дка
сливи, 4,31 дка ябълки и 18 дка японска дюля. Началният икономически размер на
стопанството, измерен в Стандартен производствен обем (СПО) е 19 754,59
лева (л.47), или 10 100,36 евро, измерен по таблицата съгласно Приложение
№1 към наредбата, с което са изпълнени изискванията на чл.5, ал.2, т.3 от Наредба
№ 14/28.05.2015г. (кандидатът да има икономически размер на стопанството,
измерен в СПО в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000
евро включително).
Заявлението за подпомагане е прието от административния орган на
20.07.2015г. (л.196) и с Уведомително писмо изх.№ 01-110-6500/82 от
18.09.2015г. (л.198) кандидатът е уведомен, че ще му бъде извършено посещение
на място за проверка на заявлението. В резултат на проверката е издаден
контролен лист (л.200 и сл.), в който е констатирано, че кандидатът отглежда
през текущата стопанска година описаните в бизнес плана стопански култури, те
са включени в изчислението на първоначалния икономически размер и съществува
съответствие между декларираните данни и установените при посещението на място.
АО е извършил и административни проверки по заявлението и бизнес плана
(л.206-338), по които не се установява да има несъответствия.
Във връзка със заявлението на К.,
изпълнителният директор на ДФЗ на 04.11.2015г. е изпратил запитване до
Министъра на земеделието и храните (л.347) с искане за уточнение в обхвата на
кой вид култура, съответно код по Наредба № 3/1999г. за създаване и поддържане
на регистър на земеделските стопани, следва да се причисли „Японска дюля/Планински
лимон” и при какъв показател за СПО следва да участва при формирането на
икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, съгласно приложение № 1 от
Наредба №14, съответно следва ли посочената култура да се счита в обхвата на
приоритетен сектор за подпомагане „Плодове и зеленчуци” при оценката на
заявленията за подпомагане.
За изясняване на същия въпрос, на
07.12.2015г. кандидатът е депозирал в ОД на ДФЗ Ловеч придружително писмо (л.339)
с приложени към него становище от Директора на Селскостопанска академия –
Институт по планинско животновъдство и земеделие (ИПЖЗ) гр. Троян и писмо от
Веселин Орешков, създател на Отдела за плодово-лекарствени растения в ИПЖЗ
Троян (л.341 и 342). В становището на Директора на ИПЖЗ е изложено, че
Японската дюля (Chaenomeles) е
многогодишен храст, който се отглежда като овощен вид в редица европейски
страни, Украйна, Русия, а първото насаждение в ИПЖЗ е от 1982г. и нови
насаждения са направени през последните 20 години. Посочено е, че в този период
е проучван химическия състав на плодовете, изпитани са методи за преработката
им с проследяване качествата на получените производи, като са отбрани
генотипове с ценни стопански качества. Излага се, че Хеномелесът като овощна
култура е привлекателна с високото съдържание на аскорбинова киселина,
органични киселини, пектин и др. в плодовете и с добра адаптивност към
почвено-климатичните условия на Троянския регион. В писмото на г-н Орешков се
сочи, че той е разработил и внедрил хеномелеса в Отдела за плодово-лекарствени растения
в ИПЖЗ Троян като стопанска и овощна култура още в края на миналия век.
С писмо изх.№ 02-110-6500/3270 от
11.12.2015г. (л.344) Зам. изпълнителният директор на ДФЗ е изпратил становището
на Селскостопанска академия-ИПЖЗ Троян на директора на ОД на ДФЗ Ловеч, като е
посочил, че становището касае допълнителна информация по заявлението на К.,
както и че е изпратено официално запитване до МЗХ с какъв код следва да бъде
включен планинският лимон в заявлението.
В отговор на запитването на ДФЗ,
Зам. министърът на земеделието и храните е изпратил до Изпълнителния директор
на ДФЗ писмо изх.№ 13-3981 от 28.03.2016г. (л.348), в което е предоставил
следната информация: Японската дюля не е позната като културно растение и се
отглежда основно като декоративен храст за озеленяване на паркове и градини, за
укрепване на терени и изграждане на живи плетове и огради. Посочено е още, че
на този етап няма официални данни за сортоизпитване за биологични и стопански
качества, няма производствено значение (не се предлага в магазинната мрежа) и
няма стопанско и икономическо значение за страната. Поради горното МЗХ е
информирало, че Японската дюля следва да се отнесе в код 3095 – други (угари и
други).
Въз основа на извършените
проверки и становището на МЗХ, Директорът на ОД на ДФЗ Ловеч е издал оспорената
заповед, с която е отказал да бъде финансирано заявлението на К.. Мотивите за
отказа на АО повтарят информацията, съдържаща се в становището на МЗХ. В
резултат на това становище началният икономически размер на стопанството,
измерен в СПО, е преизчислен от първоначалните 10 100,36 евро в
7 185,10 евро, поради което АО е приел, че не е спазено изискването на
чл.5, ал.2, т.3 от Наредба № 14/28.05.2015г. (кандидатът да има икономически
размер на стопанството, измерен в СПО в границите между левовата равностойност
на 8000 евро и 16 000 евро включително). В следствие на горното е постановен
пълен отказ за финансиране на заявление с ИД № 11/06/1/0/01255 на П.Д.К..
По делото е представена цялата административна преписка по издаване на
оспорения акт. От оспорващия за доказване твърденията му в жалбата, че японската
дюля е овощен вид и има стопанска приложимост, са представени редица писмени
доказателства, включително договор за покупко-продажба между П.К. и „Арония
Алайф Агрикалчър” ЕООД Троян от 01.08.2015г. – л.535 (с който дружеството се
задължава да изкупува от земеделския производител реколтата от плодове на
планински лимон, ябълки и сливи), приемо-предавателен протокол от 12.10.2015г.
по описания договор за предаване на 580 кг. плодове от планински лимон -
хеномелес от К. на „Арония Алайф Агрикалчър” ЕООД Троян (л.538), предварителен
договор за закупуване на посадъчен материал от хеномелес (л.539), 8 броя
договора за доставка, сключени между „Арония Алайф Агрикалчър” ЕООД Троян и
различни фирми от цяла България, като един от продуктите по договора е сок от
Планински лимон (Хеномелес) – разфасовка 0,250 мл. (л.550-581), фактури за
продажба на сокове, включително от Планински лимон (л.596-604), ценова листа на
продукцията на „Арония Алайф Агрикалчър” ЕООД Троян (л.605) и др. Представени
са и документи за собственост и регистрация на обект за производство за
бутилиране на храни и плодове, стопанисван от „Арония Алайф Агрикалчър” ЕООД
Троян (л.647-652). В съдебно заседание са представени за констатация от съда
различни продукти, произведени от последното дружество от Планински лимон –
бутилирани сокове, резанки, дресинг и др.
Прието е заключение от вещо лице по назначената по искане на страните съдебно-агротехническа
експертиза (л.473). Вещото лице, след изключително задълбочено изследване на
въпроса за стопанската (промишлената) приложимост на Японската дюля, е
установило следното: плодовете на растението Японска дюля (Планински лимон, Chaenomeles) се използват в
хранително-вкусовата промишленост за направа на сокове, екстракти, резанки,
студен конфитюр, дресинг и др., които се произвеждат от фирма „Арония Алайф Агрикалчър”
ЕООД и се реализират на българския пазар. Посочено е, че натуралният сок от
планински лимон с успех се прилага при лекуването на грипни заболявания, висока
температура, жълтеница, сърдечни и други заболявания, тъй като е богат на
кварцетин, проявяващ антивъзпалително, антиоксидантно и каталитично действие.
Вещото лице е установило, че жалбоподателят има сключен договор с „Арония Алайф
Агрикалчър” ЕООД за изкупуване на реколтата му от плодове на планински лимон, а
последната фирма от своя страна има договори за доставка на сок от планински
лимон с редица търговци. Вещото лице излага, че японската дюля (планински
лимон) е плодово лечебно растение и овощен вид, плодовете му се използват като
лечебно средство благодарение на високото съдържание на органични киселини,
пектинови вещества, витамини С и Р, а корените имат противотуморно действие.
Растението се отглежда като овощен вид в редица европейски държави – Украйна,
Швеция, Норвегия, Латвия, Литва, Беларус, Русия, както и в Япония, Корея,
Китай, Канада, Молдова, Крим, Кавказ и Австралия. В средна Европа се култивира
от средата на 18 век. В България планинският лимон като плодоволекарствен вид е
пренесен преди 40 години от агронома Веселин Орешков. Вещото лице сочи, че
Японската дюля има над 500 сорта, от които около 100 са за плододаване, а
останалите са за озеленяване, но планинският лимон (Японска дюля, Chaenomeles) е плодоволекарствен и
овощен вид. В търговската мрежа се разпространява не като плод, а във вид на
сок и резанки. Най-голямо значение за хранителната промишленост имат
органичните киселини, които се съдържат в свежи и сушени плодове на японската
дюля и се използват за производство на сокове, чай, оцет, вина и други
алкохолни и безалкохолни напитки. Високото съдържание на пектин в плодовете ги
прави ценна суровина едновременно за хранителната и фармацевтичната
промишленост. Вещото лице е описало подробно приложението на плодовете за
направа на различни лекарствени продукти и какви болести може да се лекуват с
тях. Заключението на вещото лице е, че Японска дюля (Планински лимон, Chaenomeles) е овощна култура и следва
да се включи в раздел Растениевъдство с код 3179 – други овощни видове.
Заключението на вещото лице е
прието от страните и се кредитира от съда като задълбочено, компетентно и
професионално изготвено и отговарящо на доказателствата по делото.
По искане на оспорващия по делото
са разпитани четирима свидетели, включително собственичката на цеха за
преработка на плодовете, научен работник от ИПЖЗ Троян, г-н Орешков –
създателят на насажденията от планински лимон в института, и бившият кмет на с.
Калейца. От показанията им се установява, че насажденията от японска дюля на П.К.
са за овощна плододаваща култура, а не декоративни храсти, разсадът е закупен
от Селскостопанска академия-ИПЖЗ Троян след повече от 10 години селекция на
видовете. Самият вид е изключително подходящ за биотехнологии, тъй като не
предполага употребата на пестициди, устойчива земеделска култура е, а плодовете
му имат огромно приложение за хранително-вкусовата промишленост. Добивът от
декар е около 250-350 кг. и жалбоподателят има договор за изкупуването на
цялата реколта от плодове на планински лимон. Свидетелите споделят и личните си
впечатления от лечебните свойства на сока от растението.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК (Заповед
№ 03-110-РД/39 от 22.04.2016г. е получена от оспорващия на 25.04.2016г., видно
от известието за доставяне на л.355 по делото, а жалбата е подадена чрез
административния орган на 09.05.2016г., надлежно отбелязано върху нея), пред местно компетентния съд,
от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е
подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по
делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори
административен състав намира жалбата за основателна поради следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При
преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в
оспорвания ИАА.
По силата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е
акредитиран като единствената Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Разплащателната
агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане и заявки
за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и
приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на
Общата политика по рибарство (чл.11а, ал.1, т.1 от ЗПЗП). Съгласно чл.20а, ал.1
от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция. В това си качество той организира и ръководи дейността
на разплащателната агенция и я представлява. В нормата на чл.10, ал.1, т.7 от
Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” (л.370) е предвидено правомощие за
изпълнителния директор да одобрява или отхвърля заявления за подпомагане по
схемите и мерките на общата селскостопанска политика, прилагани от РА. Съгласно
чл.11, ал.2 от УП на ДФЗ, изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. Същото разрешение е разписано
и в чл.20а, ал.4 от ЗПЗП. Видно от приетата по делото Заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015г.
(л.32), изпълнителният директор на фонда е делегирал на директорите на
областните дирекции на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия
да вземат решения и да издават заповеди за одобрение/отказ за финансиране на
заявленията за подпомагане, подадени по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” по Програма за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г. Изложеното налага извода, че
оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания, подписана е от нейния издател.
По съществото си административният орган е мотивирал отказа си единствено
със становището на МЗХ за липса на стопанско приложение на Японската дюля, че
същата не е позната като културно растение и няма производствено значение (не
се предлага в магазинната мрежа). Това основание за отказа се поддържа и от
процесуалния представител на ответника в хода по същество.
В хода на проверката съдът установи допуснато от АО нарушение на административнопроизводствените
правила, което настоящият състав намира за съществено. Съгласно чл.35 от АПК,
ИАА се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след
обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.
В случая съдът намира, че административният орган не е изпълнил задължението си
за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за
правилното решаване на въпроса, с който е сезиран, и конкретно не е изследвал
има ли стопанска приложимост японската дюля и нейните плодове, предлагат ли се
в търговската мрежа продукти от това растение, а е възприел безрезервно становището
на МЗХ. Не са взети предвид и изобщо не са обсъждани в акта подадените от П.К.
документи и изпратеното до АО от ДФЗ становище на Селскостопанска академия-ИПЖЗ
Троян с изричното посочване, че това становище касае допълнителна информация по
заявлението за подпомагане. По този начин АО е подходил изключително формално
при издаване на акта, без да изясни фактите и обстоятелствата по конкретния
казус.
При издаването на акта е нарушен
и чл.36 от АПК, като АО не е изпълнил задължението си да събере, провери и
прецени доказателства за това какъв вид са насажденията от японска дюля на К. –
плододайни или декоративни, има ли промишлена реализация продукцията от плодове
на растението и какви продукти се произвеждат от тези плодове. Обстоятелството,
че МЗХ е дало становище японската дюля да бъде включена в заявлението в код
3095 – други (угари и други) със стандартна разлика 0, не освобождава АО от
задължението да извърши самостоятелна преценка на всички факти и обстоятелства
по случая, като обсъди събраните доказателства и становища и при необходимост
служебно събере или изиска допълнителни такива, преди издаването на акта. Горните
нарушения са съществени, тъй като ако не бяха допуснати, при събраните по
делото доказателства за това, че процесното растение е овощен вид, плододава и
плодовете му се реализират на пазара във вид на сокове, дресинг, резанки и др.,
административният акт можеше да не бъде издаден или да бъде издаден с
положителен резултат за оспорващия. Фактът, че планинският лимон, отглеждан от К.,
е овощен вид и промишлената приложимост на плодовете му се установява както от
заключението на вещото лице, така и от събраните писмени доказателства и от показанията
на разпитаните свидетели.
С неизвършването на ефективна
проверка по заявлението и задоволявайки се да изиска единствено становище от
МЗХ, административният орган не е изпълнил и задълженията си, вменени му с
чл.24, §1, б.”б” от приложимия в случая Регламент
за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на
правила за прилагането на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и
на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол,
мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно
последната разпоредба, административните проверки и проверките на място,
предвидени в този регламент, се извършват по такъв начин, че да гарантират ефективна
проверка на спазването на всички критерии за допустимост, ангажименти и
други задължения по отношение на въпросната схема за помощ и/или мярка за
подпомагане, условията, при които се предоставя помощ и/или подпомагане или
освобождаване от задължения.
С оглед на тези нови факти съдът намира, че в хода на административното
производство по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които са довели до непълно изясняване
на правнорелевантни факти, което от своя страна е довело и до неправилно
приложение на материалния закон.
Условията и редът за прилагане на
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г. са регламентирани в Наредба
№ 14/28.05.2015г. Едно от изискванията за допустимост на кандидатите за
подпомагане е да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен
производствен обем в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16
000 евро включително (чл.5, ал.2, т.3). Икономическият размер на стопанството в
СПО се изчислява съгласно приложение №1 към наредбата, като в конкретния случай
съобразно заявлението на К., за естествените ливади с код 3041 показателят за
СПО е 35 лв./дка, за семкови овощни видове (ябълка) с код 3074 и 3075 е 989
лв./дка, за костилкови овощни видове (сливи) с кодове от 3068 до 3072 е 1417
лв./дка, а за други овощни видове с код 3179 (където е заявена японската дюля)
показателят за СПО е 944 лв./дка. Изчислен съобразно изискванията на наредбата,
началният икономически размер на стопанството на К., измерен в СПО, е 19 754,59
лева, или 10 100,36 евро, което удовлетворява условието по чл.5, ал.2, т.3 от Наредба № 14/28.05.2015г.
Ако японската дюля бъде причислена в код 3095 – други (угари/други) с показател
за СПО „0”, то началният икономически размер на стопанството на К. ще бъде
14 052,83 лева и заявлението му няма да е допустимо за подпомагане. Именно
това е и основният спорен въпрос по делото: към кой вид следва да бъде
причислена Японската дюля (Планински лимон, Хеномелес) – към други овощни
видове или към други (угари/други).
Както
бе изложено, административният орган не е извършил никакви проверки и не е
събрал нито едно доказателство за стопанската приложимост, респ. неприложимост
на японската дюля, за да изясни спорното обстоятелство овощен вид ли е тя, или
декоративен. Необосновано АО е приел, че Японската дюля не е овощен вид,
позовавайки се единствено на становището на МЗХ и възприемайки го като мотиви
на оспорената заповед. Настоящият състав намира този извод на органа за
неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на събраните по делото
доказателства и на приложими към казуса нормативни актове.
Към становището на МЗХ не са приложени никакви доказателства за направения в него извод, нито е посочено дали са извършени проверки и какви факти го обосновават. В тази връзка съдът съобрази, че в издадената от Министъра на земеделието и храните Наредба №5/27.02.1996г. за ограничаване разпространението на болестта огнен пригор по овощните култури с причинител бактерията Erwinia amylovora (обн., ДВ, бр.26 от 26.03.1996г.), п
од т.9 в Приложението към
наредбата: Списък на основните растения – гостоприемници на болестта огнен
пригор по овощните култури, е Chaenomeles - японска дюля. Следователно в
нормативен акт, издаден от самия него, Министърът
на земеделието и храните е приел Японската дюля за овощна култура, и
становището на МЗХ (а оттам и мотивите на оспорената заповед) са в пряко
противоречие с този нормативен акт.
АО не е
изследвал и съобразил и приложимото към казуса Право на Европейския съюз с
оглед промишлената приложимост на Японската дюля (Chaenomeles). С Решение на Комисията от 08.05.1996г. относно съставяне на списък и обща
номенклатура на съставките, използвани в козметичните продукти (96/335/ЕО),
е приет списъкът на съставките, използвани в козметичните продукти, предвиден в
чл.5а от Директива 76/768/ЕИО и възпроизведен в приложението към решението. В
цитираното приложение сред веществата, които се добавят към козметичните
продукти, за да се увеличи или намали вискозитетът на козметичния продукт, е и
CHAENOMELES JAPONICA EXTRACT, като описанието му гласи: Chaenomeles Japonica
Extract е екстракт от семената на растение от вида Japanese quince, Chaenomeles
japonica, Rosaceae. По този начин безспорно се установява, че Японската дюля
има промишлена приложимост в Европейския съюз, конкретно в козметичната
промишленост съгласно горното Решение на Комисията.
Горните нормативни актове не са
били съобразени от АО, поради което съдът разглеждайки мотивите на оспорения
акт намира, че заповедта за отказ за финансиране е постановена в несъответствие
с материалния закон.
Необоснован
е и изводът в становището на МЗХ, че на този етап няма официални данни за сортоизпитване за
биологични и стопански качества на процесното растение. Нито МЗХ, нито
Директорът на ОД на ДФЗ Ловеч са съобразили становището на ИПЖЗ Троян, че през
последните 20 години в института е проучван химическия състав на плодовете на
японската дюля, изпитани са методи за преработката им с проследяване качествата
на получените производи, като са отбрани генотипове с ценни стопански качества,
и че Хеномелесът като овощна култура е привлекателна с високото съдържание на
аскорбинова киселина, органични киселини, пектин и др. в плодовете и с добра
адаптивност към почвено-климатичните условия на Троянския регион.
Институтът
по планинско животновъдство и земеделие в гр. Троян (част от структурата на Селскостопанската
академия) е създаден с решение №6/17.01.1978г. на МС. Той е пряк наследник на
основания още през 1910г. Държавен овощен разсадник. Това е единственото звено
в системата на Селскостопанската академия, оторизирано за комплексно решаване
на въпросите, касаещи селското стопанство в планинските и предпланински райони
на страната. В института и Експерименталната база към него се извършва
научно-изследователска, консултантско-внедрителска и производствена дейност в областта
на животновъдството, овощарството и фуражното производство. От своя страна
Селскостопанската академия е юридическо лице със седалище София – второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити към Министъра на земеделието и храните (чл.2,
ал.2 от Устройствения правилник на Селскостопанската академия, приет с ПМС №
226 от 15.09.2008г., обн., ДВ. бр.83 от 23.09.2008г.).
В съответствие с горното съдът
намира, че безспорно съществуват официални данни за сортоизпитване за
биологични и стопански качества на Японската дюля, и то в научноизследователска
структура, която пряко се финансира от МЗХ и през последните 20 години е
изследвала и проучвала именно плодовете на японската дюля – техният химически
състав, методите за преработката им с проследяване качествата на получените
производи, като са отбрани генотипове с ценни стопански качества. Видно и от
цитираното становище на Директора на ИПЖЗ Троян, и от заключението на вещото
лице и свидетелските показания, плодът на планинския лимон е изследван и е установено,
че притежава както лечебни, така и ценни стопански качества, и като е приел
обратното, АО е постановил акта си в противоречие с материалния закон.
Свидетелката Михова-Чавдарова (научен работник в ИПЖЗ Троян) в съдебно
заседание изрично потвърди, че е защитила дисертация за планинския лимон, която
е плод на 10-годишни проучвания за неговата стопанска приложимост,
култивираните сортове са овощни, а не декоративни, плодовете им имат редица
полезни свойства (лечебни и хранително-вкусови) и растението е изключително
подходящо за биотехнология. Вещото лице в заключението си също сочи, че
отглежданите от К. растения Планински лимон са овощни, разсадът е закупен от
ИПЖЗ Троян и плодовете им безспорно имат стопанска приложимост.
Незаконосъобразен и в противоречие
със събраните по делото доказателства е и следващият мотив за отказа на
Директора на ОД на ДФЗ Ловеч – че Японската дюля няма производствено значение
(не се предлага в магазинната мрежа). Този мотив категорично се опровергава от
заключението на вещото лице, което излага, че К. има действащ договор за
изкупуване на реколтата му от плодове на Планинския лимон, а те от своя страна
се преработват в цеха на свидетелката Цочева и във вид на сокове, резанки,
дресинг и други продукти се разпространяват в търговската мрежа на страната.
Доказателство за това са и представените договори и фактури, описани във
фактическата част на решението. За констатация в съдебно заседание на
05.07.2016г. бяха представени тези продукти от плодовете на планински лимон,
които са описани подробно от съда и са с търговски вид, подходящ за
разпространение в търговската мрежа.
В съответствие с горните изводи
съдът намира за безспорно доказано, че растението Японска дюля (Планински
лимон, Chaenomeles) е овощна култура
и при обработката на заявлението на П.К. следва да се включи в раздел
Растениевъдство с код 3179 – други овощни видове, каквото е и категоричното
заключение на вещото лице. По този начин ще бъдат изпълнени изискванията за
допустимост по чл.5, ал.2, т.3 от Наредба
№ 14/28.05.2015г.
При издаването на оспорения акт
не е спазена и целта на закона и по-специално на някои от основните цели на
Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони – развитие на селските райони чрез подпомагане на млади
земеделски стопани, чрез стимулиране на биологичното земеделие и на
разнообразяването в селското стопанство. Не са спазени и целите на ЗПЗП и Наредба
№ 14/28.05.2015г. за подпомагане на процеса на създаването на жизнеспособни и
устойчиви земеделски стопанства на млади земеделски специалисти, както и
развитие на биологичното земеделие.
Съдът намира за ирелевантни
доводите на процесуалния представител на ответника, свързани с това, че
Японската дюля не е включена в Списъка с култури и видове животни в обхвата на
приоритетните сектори на ПРСР 2014-2020 и в Официалната сортова листа на
Република България. Включването на растението в двата списъка не е поставено
като условие за допустимост на заявлението за подпомагане нито в Наредба № 14/28.05.2015г., нито в приложимите
европейски регламенти. Ненапразно в списъка на приоритетните сектори не са
изчерпателно изброени всички култури и законодателят е дал възможност за
включване и на други такива със създаването на раздел „Други овощни култури”.
Този подход е възприет и от МЗХ със становището му по отношение овощните
култури „нар” и „райска ябълка” (л.520).
Изложеното дотук дава основание
да се направи решаващ извод за
незаконосъобразност на процесната заповед като издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с
приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Поради изложеното
оспорването на П.Д.К. следва да бъде уважено и Заповед (за отказ) №
03-110-РД/39 от 22.04.2016г. на Директора на ОД на Държавен фонд „Земеделие”
гр. Ловеч да бъде
отменена като незаконосъобразна, и тъй като естеството на акта не позволява
решаването на въпроса по същество от страна на съда, на основание чл.173, ал.2
от АПК преписката следва да се върне на Директора на ОД на ДФЗ гр.
Ловеч за ново
произнасяне по заявлението на оспорващия при спазване на задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
При този изход на спора съдът намира за основателно искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски по приложения
списък, които са своевременно поискани, реално направени и доказани по
основание и размер. Следва Областна дирекция на ДФЗ – Ловеч да бъде осъдена да
заплати на П.Д.К. *** направените по делото разноски в общ размер на 1060
(хиляда и шестдесет) лева, представляващи внесена държавна такса от 10 лева (л.358),
адвокатско възнаграждение от 700 лева, договорено и внесено в брой съгласно Договор
за правна защита № ********** (л.503), и внесен депозит за изготвяне на СТЕ в
размер на 350 лева – л.366. Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, адвокатът на
оспорващия се е явявал в насрочените открити съдебни заседания, разпитвал е
вещото лице и свидетели, представил е и писмена защита. Освен това при
материалния интерес по делото от близо 20 000 лева дължимото възнаграждение,
изчислено по правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, се явява по-високо от реално договореното и заплатено по делото
такова.
Водим от гореизложеното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2,
предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед (за отказ) №
03-110-РД/39 от 22.04.2016г. на Директора на ОД на Държавен фонд „Земеделие”
гр. Ловеч.
ВРЪЩА преписката на Директора на Областна
дирекция към Държавен фонд „Земеделие” гр. Ловеч за ново произнасяне по заявление
с ИД № 11/06/1/0/01255 на П.Д.К. в едномесечен срок при спазване на задължителните указания по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция към
Държавен фонд Земеделие гр. Ловеч, да заплати в полза на П.Д.К.
с ЕГН ********** и адрес ***, направените по делото и доказани разноски в размер на 1060 (хиляда и
шестдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.