РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Десислава Минчева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
адм.дело №119 по описа за 2019 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 203 от АПК
във вр.с чл. 1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано въз
основа на искова молба с вх.№936/13.03.2019 г. подадена от А.И.И. ***, чрез
адв. Б.С.К. *** офис 2, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.София ул. И.В.Гурко №5, представлявано от изпълнителен директор, за
присъждане на обезщетение в общ размер 2150 лв. /две хиляди сто и петдесет лв./
за причинени материални и нематериални вреди, представляващи:
материални вреди от платено
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. /сто и петдесет лв./ за
процесуално представителство при съдебно обжалване на незаконосъобразно
наказателно постановление №31-0000106/22.06.2016 г. г., издадено от началник на
ОО“АА“ - Ловеч, което е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение
№383/15.12.2016 г. по НАХД №791/2016 г. по описа на РС – Ловеч, и
претърпените морални вреди в
размер на 2000 лв. /две хиляди лв./, изразяващи се в претърпени неудобства
поради лишаването от право да управлява МПС с отмененото НП, и изразяващи се в
преживян срам, стрес и неудобство от необходимостта да се изправи пред съд.
Претендира се и законната лихва
върху сумата от предявяване на иска до окончателно изплащане.
Претендира се и присъждане на
разноските, сторени в настоящото производство.
В открито съдебно заседание ищецът редовно
призован, се представлява от адв. К.. Поддържа предявения иск и претендира
законната лихва от деня на завеждане на иска до изплащане на обезщетенето.
Ответникът,
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, не се представлява.
Депозирана е писмена молба с изложени доводи по съществото на спора. Оспорва се
иска да неимуществени вреди по основание и размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Ловеч изразява становище за основателност на предявения
иск в частта за неимуществени вреди.
За да се
ангажира отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се
установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба – отменени
като незаконосъобразни актове, издадени от администрацията на ответника, при
или по повод административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна
връзка между незаконните актове и вредата. Всеки дължи обезщетение за вредите,
които е причинил виновно другиму.
За да
възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да
докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални вреди, незаконосъобразен
акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е
настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда,
т.е. причина за настъпването на вредите да е отменения като
незаконосъобразен акт.
Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени
вредите. Във връзка с разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от АПК компетентния
административен орган, който следва да бъде ответник по предявените искове за
обезщетение, е ОДМВР-Ловеч, която е компетентното юридическо лице към датата на
предявяване на иска.
Предметът на делото се определя
от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съдът е обвързан
с твърденията на ищеца в исковата молба. Дали те отговарят на обективната
действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл. 144 от АПК във
вр. с чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и
твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по
конкретния спор:
Отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от
незаконосъобразни актове издадени от нейни органи и
длъжностни лица, независимо дали длъжностното лице е действало виновно.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата, е необходимо да бъде установен и доказан не само отменен
незаконосъобразен акт, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат
от тази дейност.
Първото условие е актът да е в
изпълнение на административна дейност.
Отговор на този въпрос е даден с Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно ТД
№ 2/14 г. на съдебните колегии във ВКС и ВАС, в което изрично е
казано, че макар и да не е административен акт по смисъла на АПК, наказателното
постановление е акт на администрацията, резултат от административна дейност на
орган на изпълнителната власт по конкретния спор, поради което отменените
наказателни постановления са актове издадени в изпълнение на административна
дейност.
В Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015 г. изрично е посочено, че независимо че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се
издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност, както и че неговото издаване е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Предвид изложеното съдът намира, че е налице първата
от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на
отговорността на ответника, а именно - отменен незаконосъобразен акт на
административен орган.
По делото е приложено НАХД № 791/2016
г. по описа на РС – Ловеч.
В производството пред ЛРС е
представен договор за правна помощ и пълномощно на адвокат Б.К. /лист 8 от НАХД
№ 791/2016 г. по описа на РС – Ловеч/. В производството пред съда, в открити
съдебни заседания на 29.09.2016 г., на 27.10.2016 г. и на 01.12.2017 г., се е
явявал адв. К.. В договора за правна помощ е отбелязано, че договореното
възнаграждение от 100 /сто/ лв. е заплатено изцяло в брой към датата на
сключване на договора 04.07.2016 г.
Видно от представените писмени
доказателства към исковата молба и данните по приложеното НАХ №791/2016 г. на ЛРС,
към датата на приключване на съдебното производство, от ищеца е заплатено изцяло
договореното възнаграждение за адвокат за процесуално представителство в размер
по 100 лв.
Въз основа на изложеното съдът
намира предявения иск за частично основателен.
Искането да се осъди ответника да
заплати обезщетение в размер на 100 лв. за причинените имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на възнаграждение на един адвокат за процесуално
представителство в производството по обжалване на НП № 31-0000106/22.06.2016 г.
издадено от Началник ОО „АА“ гр.Ловеч, съдът намира за основателно. По делото е
осъществено процесуално представителство в пълен обем – проведени са три открити
съдебни заседания с участие на адвокат.
Адвокатското възнаграждението,
което ищецът е заплатил в производството по обжалване на незаконосъобразното НП,
издадено от ответника, се явява причинена вреда поради издадения
незаконосъобразен акт.
Заплатеното от ищеца
възнаграждение за адвокат в производството по обжалване на процесното
наказателно постановление е в размер 100 лв., и за този размер следва да се
уважи искът за обезщетение за материални вреди. За разликата до 50 лв. следва
да се отхвърли иска, той като по делото пред ЛРС не са представени
доказателства за заплащане на такова адвокатско възнаграждение.
В иска е направено искане за присъждане на законна лихва от датата на завеждането
му до окончателното изплащане.
По правило не се дължи законна
лихва върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производство.
След като разноските не представляват лихвоносно задължение, не следва да бъдат
присъждани такива дори и когато се касае за особен ред за присъждане на
разноски, какъвто е този по ЗОДОВ за присъждане на сторените съдебни разноски в
производство по оспорване на наказателно постановление като имуществени вреди.
Отговорността за разноски възниква от присъждането им с влязло в законна сила съдебно
решение. След като по правило разноските се възстановяват на спечелилата делото
страна без лихва за забава, то не следва такава да бъде присъждана и когато
съдът присъжда разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и правна защита по дело с предмет оспорване
законосъобразността на издадено наказателно постановление. Предявяването на
претенцията по реда на ЗОДОВ не променя същността й на претенция за заплащане
на невъзстановени съдебни разноски. Отговорността за разноски, акцесорна,
обективна и безвиновна, обхваща само действително направените разходи на
спечелилата страна. Разходът, в който се изразяват причинените имуществени
вреди, е направен от ищеца за правна помощ и съдействие, и реално представлява
съдебни разноски. Върху определеното от съда обезщетение не се присъжда законна
лихва за минал период. От една страна, процесуалните закони не предвиждат
присъждане на лихва върху адвокатски възнаграждения под формата на разноски по
делото. От друга страна, съдебните разноски, включително присъдените адвокатски
възнаграждения, стават изискуеми от противната страна по делото след влизане на
съдебното решение, с което са присъдени и лихва се дължи за в бъдеще, каквото е
и искането на ищеца по делото.
Искането за присъждане на законна
лихва върху обезщетението е основателно за периода от влизане в сила на
настоящото решение.
За разликата от 50 лв. следва да
бъде отхвърлен искът за имуществени вреди.
Предявеният иск за присъждане на
обезщетение в размер на 2000 лв. за неимуществени вреди, причинени от
лишаването на ищеца от възможността да ползва автомобила си, не беше доказан.
На първо място с отмененото НП е била наложена
само глоба в размер на 1500 лв., но не и лишаване от право да управлява МПС или
спиране от движение на МПС.
По делото е представен друг
административен акт, заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-1260/06.06.2016 г.
издадена от главен инспектор ОО“АА“ гр. Ловеч, но няма данни заповедта да е отменена
по законовия ред, няма и такива твърдения от страна на жалбоподателя. В открито
съдебно заседание на 30.05.2019 г. процесуалният представител на жалбоподателя
изрично заявява, че тази заповед не е
обжалвана и този факт не е спорен между страните.
Следователно спирането от
движение на МПС не е пряка и непосредствена последица от отмененото НП, а е в
изпълнение на влязла в сила заповед за прилагане на ПАМ. Поради което и
лишаването на ищеца от възможност да ползва МПС не е пряка и непосредствена
последица от издаването на незаконосъобразното НП.
Не се доказаха никакви
нематериални вреди, причинени на ищеца от отмененото НП. Всички представени
доказателства и свидетелски показания са относно лишаването му от възможността
да ползва МПС, спряно от движение с влязла в сила заповед за прилагане на ПАМ,
а не въз основа на отмененото по съдебен ред НП. Не се доказаха никакви
нематериални вреди, нанесени на ищеца в хода на административно-наказателното
производство и в хода на съдебното обжалване на издаденото НП. От представената
по делото справка за нарушенията на водача е видно, че не за пръв път на ищеца
е издадено НП, поради което този факт сам по себе си не е предизвикал в него
изключителни негативни емоции, няма и доказателства за това по делото.
С оглед изложеното до тук
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в частта за 100
лв. имуществени вреди, като се осъди ответника Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на А.И.И. ***, сумата от 100 /сто
/ лв., представляваща обезщетение за понесените материални вреди, изразяващи се
в заплатено възнаграждение на адвокат за процесуално представителство по
оспорването на наказателно постановление № НП № 31-0000106/22.06.2016 г. издадено
от Началник ОО „АА“ гр.Ловеч, отменено с влязло в сила съдебно решение № 383/15.12.2016
г. по НАХД №791/2016 г. по описа на РС – Ловеч, ведно със законната лихва от влизане
в сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск за обезщетение за
материални вреди за разликата от 50 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, както и предявеният иск за обезщетение за
нематериални вреди в размер на 2000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход от делото е
основателна претенцията на ищеца за възстановяване на деловодни разноски съразмерно
на уважената част от иска.
Първоначалната искова претенция е
била 2150 лв., уважената част е 100 лв., което е приблизително 4,66%. Следва да
се присъдят разноски за държавна такса в размер на 20 лв. и за възнаграждение
за адвокат в размер на 14 лв.
На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София
ул. И.В.Гурко №5, представлявано от изпълнителен директор, да заплати на заплати
на А.И.И. с ЕГН**********,***, сумата от 100 /сто / лв., представляваща
обезщетение за понесените материални вреди, изразяващи се в заплатено
възнаграждение на адвокат за процесуално представителство по оспорването на Наказателно
постановление № 31-0000106/22.06.2016 г. издадено от Началник ОО „АА“ гр.Ловеч,
отменено с влязло в сила съдебно решение № 383/15.12.2016 г. по НАХД №791/2016
г. по описа на РС – Ловеч, ведно със законната лихва от влизане в сила на
решението до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за материални
вреди за разликата от 50 лв. /петдесет лв./ до първоначално предявения размер
от 150 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение на нематериални вреди в размер от 2000 лв. /две хиляди лв./, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация гр.София
ул. „И.В.Гурко“ №5, да заплати на А.И.И. с ЕГН**********,***, сумата от 34 /тридесет
и четири/ лв., представляваща сторени деловодни разноски за държавна такса и възнаграждение за
един адвокат съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване чрез
Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на РБългария в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото и Окръжна
прокуратура - Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: